Определение по дело №2462/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3104
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100502462
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 310401.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502462 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50137/27.07.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт
Богдана Йорданова, срещу решение № 2821 от 03.07.2020г., постановено по гр.дело №
17100/2019г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на Д. Д. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, ул.. „Софроний Врачански“ № 3 сумата
от 1538,03 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 215 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г.,
до окончателното изплащане, както и сумата от 179,44 лв., представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
1
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 50137/27.07.2020г. на
Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 2821 от 03.07.2020г.,
постановено по гр.дело № 17100/2019г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, ул..
„Софроний Врачански“ № 3 сумата от 1538,03 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 215 часа за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата
от 179,44 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2462/2020г. на ВОС за 10.11.2020г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2