Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 01.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СНЕЖИНА КОЛЕВА
в
присъствието на секретаря Мариела Миланова и прокурора Борис Балев, след
като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева в.н.о.х.д.
№
3502/2018г., въз основа
на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Инициирано е по протест срещу присъда от 29.05.2015г. по н.о.х.д. №
20324/2013г. на СРС, НО, 14 състав, с която подсъдимите А.Ц.А. и Б.Д.Ш. са
признати за невиновни в това, че около 12.00ч., на 18.11.2012г., в гр. София,
от железопътен път, свързващ ЖП "Гара Искър" с ТЕЦ "София
Изток", в съучастие помежду и с неустановено лице /багерист/ като
съизвършители, чрез използване на МПС - багер и чрез използване на техническо
средство - резак, а по отношение на подс. Ш. и в условията на опасен рецидив по
чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, направили опит да
отнемат два броя метални релси с дължина 15 метра и два броя метални релси с
дължина 22 метра на обща стойност 1497.50 лева, собственост на "Т.С."
ЕАД, от владението на МОЛ К.С.П., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на подсъдимите причини - пристигнал е полицейски патрул от
08 РУП СДВР, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по
повдигнатото обвинение, както следва: по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подс. А.Ц.А.
и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и
б. "б" от НК по отношение на подсъдимия Б.Д.Ш..
В протеста се изразява недоволство от произнасянето на първата инстанция и
се иска присъдата да бъде отменена. Твърди се, че тя е издадена в нарушение със
закона, тъй като събраните по делото доказателства подкрепят обвинителната
теза. Моли се въззивният съд, след като достигне до тези изводи, да отмени
оправдателната присъда и да издаде нова - осъдителна по характер спрямо
подсъдимите, като им наложи справедливо наказание.
В протеста не е направено искане за събиране на доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на
страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства
в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста, който и не
оттегля. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразно издадена. Смята, че процесните вещи е възможно да са били
отпадъчен материал и в този смисъл да не могат предмет на кражба.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия А.А. - адв. В.Б., моли
присъдата да бъде потвърдена. Твърди, че неговият подзащитен не е знаел, че
извършва противообществено деяние, тъй като е бил извикан да помогне на подс. Ш..
Подсъдимият А.Ц.А. пледира оправдателната присъда да бъде потвърдена. В
последната си дума твърди, че е невинен.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия Б.Ш. - адв. Г.Ц.,
смята, че присъдата следва да бъде потвърдена. Твърди, че липсват доказателства
за собствеността на инкриминираните вещи, а отделно от това оценката на тези
вещи е необоснована, тъй като е изготвена въз основа на свидетелски показания,
а не след запознаване с вещите. Уточнява, че поемните лица не са присъствали по
време на огледа и протоколът, в който това съдебно следствено действие е
обективиран, следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Подсъдимият Б.Д.Ш. моли протестираната присъда да бъде потвърдена, като в
последната си дума твърди, че е намерил "тези железа, след като е копал
двора си".
Софийски градски съд, след като
прецени изложените в протеста доводи и становищата на страните в съдебно
заседание, и след като провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт,
прие следното:
И без наведени оплаквания за това, съдът, обвързан от принципа на
служебното начало, бидейки длъжен да извърши пълна проверка на присъдата, не
може да игнорира констатираните в рамките на извършения контрол допуснати
процесуални нарушения. Те са съществени, доколкото районният съд:
- е имал е основание за отвод, тъй като в
съдебно заседание на 29.05.2015г. е взел отношение по отношение на годността на
доказателства от досъдебното производство и
-в мотивите не е посочил кои
обстоятелства е приел за установени и въз основа на доказателства е сторил това,
т.е. практически липсват мотиви.
І.
По отношение на основанията за отвод.
С обвинителния акт подсъдимите А.Ц.А. и Б.Д.Ш. са били предадени на съд за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК първият от тях и във връзка с чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК вторият от
тях - за това, че около 12.00ч., на 18.11.2012г., в гр. София, от железопътен
път, свързващ ЖП "Гара Искър" с ТЕЦ "София Изток", в
съучастие помежду и с неустановено лице /багерист/ като съизвършители, чрез
използване на МПС - багер и чрез използване на техническо средство - резак, а
по отношение на подс. Ш. и в условията на опасен рецидив, направили опит да
отнемат два броя метални релси с дължина 15 метра и два броя метални релси с
дължина 22 метра на обща стойност 1497.50 лева, собственост на "Т.С."
ЕАД, от владението на МОЛ К.С.П., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на подсъдимите причини - пристигнал е полицейски патрул
при 08 РУП СДВР.
Доказателствено средство, покрепящо обвинителната теза на досъдебното
производство, е бил протоколът за оглед. Той е приложен на л. 12 от досъдебното
производство и е значим, доколкото непосредствено изследва обстоятелствата, при
които е било запазено местопроизшествието и състоянието, в което е бил намерен
релсовият участък в процесната му част. Протоколът за оглед е с отношение към
обвинителната теза, тъй като с него като веществени доказателства по делото са
иззети релсите, които прокуратурата твърди да са предмет на кражбата, а също и
устройството /резак/, посредством което се сочи, че тези вещи са били
подготвени за изнасяне. За да прецени процесуалната негодност на огледния
протокол, в мотивите си първият съд се е позовал на разпоредбата на чл. 156,
ал. 1 от НПК и в контекста на показанията на св. И.Й.е счел, че неприсъствието
на поемни лица по време на следственото действие опорочава валидността на
протокола. Правилните в принципен план разсъждения на първата инстанция са били
направени преждевременно - в последното по делото съдебно заседание, когато
съдът е отхвърлил доказателствени искания на защитата и прокуратурата във
връзка с веществените доказателства, поради това, че "протоколът за оглед,
с който те са иззети, отразява действия, несъобразени с императивните
изисквания на НПК". /л. 233 от съдебното дело/ С констатацията за
доказателствена невалидност на огледния протокол, направена в съдебното
заседание на 29.05.2012 г., съдът е взел отношение по въпросите по чл. 301 от НПК, които се решават при постановяване на присъдата. Ето защо, по убеждение на
СГС, контролираната присъда е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила. Абсолютното отменително основание съществува, защото
след оценката за процесуалната невалидност на протокола за оглед съдебният
състав е можел да се счита за предубеден пряко или косвено от изхода на делото,
т.е. налице и била хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК. Този текст гарантира на
страните в процеса правото на “непредубеден” и “безпристрастен” съд, като
идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица,
които предварително са си изградили някакво убеждение по делото или не се
чувстват независими и безпристрастни. В
конкретния случай съмнението за предубеденост на състава е било обективирано в
достатъчно обоснована степен от предварително изразеното становище по въпроса за валидността на конкретно доказателствено
средство. В тази насока без значение е дали решаващият съд е
отговарял на формалните изисквания за безпристрастно правораздаване, дали у
страните се е създала или не убеденост за пристрастност при воденето на
процеса, дали постановеният съдебен акт реално е компрометирал правата на някоя
от страните тъкмо поради преценката за процесуална негодност на протокола. Процесуалният
закон изисква абсолютно съблюдаване на процесуалните норми, свързани със
законността на състава на съда, тъй като те охраняват и гарантират не само
правилното решаване на конкретното дело, но и “очевидността за безпристрастност
и независимост”. /В този смисъл е и Решение № 204 от 12.05.1999 г. на ВКС, І
н.о. по НД № 18/99г./.
Поради тези съображения СГС намира, че
делото е било решено чрез присъда
от незаконен съд - състав, който въобще не е следвало да постановява краен съдебен
акт и само на това основание
присъдата следва да бъде отменена.
ІІ.
По отношение на мотивите.
Проверката на атакувания съдебен акт показа също така, че при изготвяне на
мотивите са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК
досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали. Правото на съда
да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на контрол
като вид логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и
всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Необходимостта от
аналитична оценка на доказателствения материал и от излагане на изрични
съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността
да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото. В конкретния случай - освен, че е елиминирал и оставил без
отговор част от залегналите в пледоарията на защитата и прокурора твърдения,
първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от събраните гласни
доказателства - пооединично или при съпоставката му с другите такива. Районният
съд се е придържал напълно към фактическата обстановка от обвинителния акт с добавката,
че вещите не са собственост на "Т.С." ЕАД, каквото е било твърдението
на прокуратурата, а са изоставени такива, след което е посочил, че приетата от
него фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички
доказателства по делото. Няма нито една дума за това защо показанията на тези
лица се приемат за "непротиворечиви" и с какво всеки от тях изяснява
фактологията по делото.
Правото на творчески и индивидуален
подход при изготвяне на мотивите към съдебния акт от конкретния съдия не само,
че не оспорва от този състав, а и отчетливо се толерира. Наред със собствения
стил и последователност в изложението обаче, мотивите на съдебния акт обаче не
трябва да се отклоняват от изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Те най-общо е
необходимо да следват утвърдената и стандартизирана структура:
факти-доказателство-право. Освен че е конституционно установено в чл. 121, ал.
4 от Конституцията, мотивирането на съдебните актове по този начин, е основна
гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 КПЧОС. То създава и ясната
външна убедителност пред страните, че съдът е имал сериозна професионална
ангажираност към техния казус, че ефективно е оценил фактите, които са му
поднесли, че правилно е приложил законовите правила и в крайна сметка, че
правилно е решил делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че в рамките на
повече от две години пред първата инстанция е провеждано съдебно следствие, в
което са разпитани шестнадесет свидетели и са изслушани обяснения на двамата подсъдими,
а в мотивите няма анализ на нито едно гласно доказателство.
Незачитането на основните принципи на
процесуалното право от страна на първия съд е ясно изводимо, като се има
предвид, че между тезата на основния свидетел на обвинението Л.Б.и обясненията
на двамата подсъдими е налице полярна позиция по въпроса имало ли е
предварителна подготовка в действията им и договоряли ли са се помежду си да
режат релси, които преди това са били изкопани по тяхна поръка от трето лице.
Вярно е, че коментираната позиция св. Б.е застъпила в показанията си на
досъдебното производство (л. 47-48 от д.п.), които впоследствие е отрекла пред
съда. Доколкото обаче показанията на св. Б.от предсъдебната фаза са станали
част от доказателствения материал по делото, чрез тяхното прочитане по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1 от НПК, първият съд е следвало да заяви
недвусмислено кои от тях възприема и какви са съображенията му за това.
На следващо място, въпреки че подсъдимите А. и Ш. са се възползвали от
законоустановеното си право и са дали обяснения на л. 102 и л. 200 от съдебното
производство и въпреки че обясненията им са основно доказателствено средство в
процеса, гласните доказателства не са били обект дори на незначителен анализ от
първостепенния съд. По тази начин неясно за въззивния съд е каква е позицията
на първата инстанция - достоверно ли е казаното от подсъдимите, че на
процесната дата са рязали отпадъчни вещи, които не са били във владението на
конкретно лице. Ако съдът е приел обясненията на подсъдимите за достоверни, би
следвало да изясни по каква причина при идването на полицейските служители двамата
са захвърлили резака, побягнали са и са се укрили и най - вече как техните
обяснения се съотнасят с казаното на досъдебното производство от свидетелите Б.и
Ц..
От друга страна, в обвинителния акт недвусмислено е била очертана
насочеността на предмета на доказване с твърдения, че двамата подсъдими са
направили опит да отнемат метални железопътни релси, собственост на "Т.С."
ЕАД. Структурираната по този начин рамка е изисквала от обективна страна съдебният
състав да изследва дали твърденият предмет на посегателство е бил собственост
на дружеството, което се сочи за ощетено. Спор в тази насока е имало между
страните и поради това собствеността на вещите е изследвана от първостепенния
съд. Той е събрал доказателства за това, инкорпорирани в изричния отговор на ДП
"Национална компания Железопътна инфраструктура", в който е посочено,
че железопътният път, представляващ отклонение от жп гара Искър към ТЕЦ
"София- Изток" е собственост на ДП "НК ЖИ" в частта си от
стрелка № 3 да вагоноизхвъргачка № 1, която попада в гаровия поземлен имот с
идентификатор 07106.1433.45, а железният път от отклонението, намиращ се след
вагоноизхвъргачка № 1, е индустриален коловоз, който е собственост на ТЕЦ
"София Изток". При тези данни и с оглед очертания от прокурора
предмет на доказване, първият съд е бил задължен да вземе становище по въпроса
процесните железопътни релси в кой участък от пътя попадат, респективно кое е
юридическото лице, на което са били собственост.
Районният съд не е обсъдил и годността
на протокола за разпознаване в контекста на формалната му външна валидност и в
контекста на показанията на поемното лице Радослав Овчаров, което е било
разпитано два пъти - в основен и допълнителен разпит и е дало конкретна
информация за начина, по който е протекло разпознаването.
Единственото доказателствено
средство, което е било обсъдено в мотивите на първостепенната присъда, е
протоколът за оглед на местопроизшествие от 19.12.2012г., за който съдът е приел,
че е негоден, тъй като при изготвянето му не са били спазени изискванията за
участие на поемни лица. В принципен план разсъжденията на първата инстанция са
правилни, но не държат сметка за това, че процесуалната негодност на
доказателственото средство е основание за изключването му от доказателствената
маса, без непременно да води до постановяване на оправдателна присъда, защото е
възможно по друг доказателствен път, да се изградят фактическите
положения, релевантни за обвинението. / В тази насока са
и Решение №
378 от 29.06.2010г. по н.д. №
188/2010г., Н. К., ІІІ н.о., Решение № 540/2013г. по н.д. № 1818/2013г., ІІ н.о., Решение №
366/2013г. по н.д. 1087/2013г. на ІІ н.о, Решение № 466/2011г. по н.д.
2194/2011г. на ІІ н.о на ВКС и др./
Обсъдените неиздържаности на мотивите се приравняват на липса на мотиви
изобщо. Този порок е от категорията на абсолютните съществени процесуални
нарушения, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК, чието
допускане има за последица отмяна на атакувания съдебен акт.
ІІІ. При тези нарушения присъдата следва
да бъде отменена и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание. На този етап от производството пред
първата инстанция съставът на съда следва да прецени налице ли е процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото в обвинителния акт двамата
подсъдими са привлечени да отговорят за квалифицирана кражба, извършена на 18.11.2012г. в съучастие помежду им и с
трето неустановено лице. За последното е посочено, че е подпомогнало кражбата,
тъй като на 16.11.2012г. с багер е
започнало да изкъртва и изтегля релсите, които впоследствие подсъдимите са
отнели. В разпоредително заседание съставът на съда следва прецени дали при
така посочените факти за конкретна степен на участие в производството на
тримата извършители /един от тях неустановен/ не е налице противоречие по
отношение на периода, в който обвинението твърди да е извършена кражбата.
В принципен план обсъдените по – горе нарушения са от такова естество, че е
безпредметно обсъждането на доводите в протеста и на страните в съдебно
заседание, касаещи съществото на обвинението.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр с чл. 348,
ал. 3 НПК, СГС, НО, ХVІІ въззивен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 29.05.2015г. по н.о.х.д. № 20324/2013г. на СРС, НО, 14
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.