МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 41 /27.09.2019г.
по ЧНД № 164/2019г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Наказателно
решение № 3Cs 31Js10720/18.06.2018г., в сила от 08.08.2018 г., издадено от Районен съд Елванген, Германия, с което на българския гражданин О.М.К., е наложена финансова санкция от 473.50евро,
за извършено на 28.03.2017г. престъпление
по § 370, абзац 1, № 2 от Данъчния
кодекс (АО).
Прокурорът
в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за
уважаването му.
Засегнатото
лице, редовно уведомено, не се явява.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът установи следното:
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен съдебен орган в Германия, с който е наложено задължение за плащане
на парична санкция, наложена във връзка с осъждане за престъпление и за разходи
в процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението, с
което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че засегнатото лице, като водач на
лек автомобил с регистрационен номер СС5992АН е било проверено на 28.03.2017 г.
от служители на Главна митническа служба Хайлброн на федерална автомагистрала
6, на паркинг на магистралата „Ройсенберг-север“. Същият е посочил, че носи в
себе си общо около 200 къса цигари. При последвалата проверка на автомобила са
били намерени в багажа му 2000 къса цигари марка "Dunhill Blue".
Освен това са били намерени общо 600 бутилки коняк, които се числят към личния
му багаж. В случая е ставало на въпрос за общо 48,00 литра чист алкохол.
Засегнатият е внесъл цигарите и алкохола на немската данъчна територия за
търговски цели и умишлено не е обявил незабавно цигарите и коняка в
най-близката Главна митническа служба, в следствие на което възникналият данък
върху тютюневите изделия на стойност от 326,54 евро, както и данъка върху алкохола
на стойност от 625,44 евро или общо данъци на стойност от 951,98 евро, които не
са били определени и платени навреме.
Налице е
двойна наказуемост. Деянието представлява престъпление и по законодателството
на Р България, и може да се квалифицира както като държане на акцизни стоки без
бандерол с цел разпространение, по чл.234 НК, така и като контрабанда на стоки
по чл.242 НК.
Налице е изискването лицето, срещу което е
постановено решението да има местоживеене на територията на Република България.
Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в
чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие за
признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава. Наложената
от съдебния орган глоба в размер на 400
евро е за това, че за извършеното престъпление не е заплатено парично
задължение/гаранция в размер на 400 евро, поради което прекратяване на
наказателното дело на основание §153а не е могло да бъде осъществено, и е
отсъдена глоба в размер на 20 дневни ставки, при ставка от 20 евро, като общата
сума на наложената по този начин глоба възлиза на 400 евро. Засегнатото лице
следва да плати и направените в производството разходи.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според
българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Съдебното
решение е постановено по искане на Главна митническа служба. Производството е
било писмено. В удостоверението изрично е отбелязано, че съгласно
законодателството на издаващата държава,
засегнатото лице е уведомено лично или чрез упълномощен представител за
правото и срока на обжалване на решението, като не са налице обстоятелствата по
чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Издаващият
орган не е отговорил на зададените в настоящото производство въпроси, но тези
обстоятелства съдът намира за изяснени, след изготвяне на лицензиран превод на
представените от засегнатото лице доказателства. От същите е видно, че е
признато плащането на дължимия за акцизните стоки данък. В деня на проверката
лицето е уведомено, че срещу него е образувано наказателно дело за извършеното
престъпление. Чрез попълнените и подписани двустранни формуляри /включително и
от К./, засегнатото лице е уведомено, че с оглед гарантиране изпълнението на
наказателното дело следва да внесе гаранция за очакваната парична глоба и
разходите в производството, както и да упълномощи лице, с местоживеене ***, за
получаване на съдебните книжа по делото. Парична гаранция е отбелязано, че не е
внесена поради липса на средства. Поради неплащането й, не е направена и
отметка за съгласието му, за прекратяване на наказателното дело чрез използване
на гаранцията за заплащане на паричната санкция. В попълненият формуляр, още на
28.03.2017г., К. е упълномощил г-жа Линдер да получава всички писма, призовки
и книжа, от разследващата институция,
прокуратурата и съда, по делото.
Размерът на
наложената от издаващата държава финансова санкция не е по-нисък от посочения в
чл.35, т. 6 от закона.
Въз основа
на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на
решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 926.09 лева.
Давностният
срок за изпълнение на финансовата санкция-глоба от 400 евро изтича на
07.08.2021г., а за събиране на съдебните разноски в размер на 73.50 евро,
изтича на 31.12.2024г.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие,
че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което
постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган- Наказателно
решение № 3Cs 31Js10720/18.06.2018г., в сила от 08.08.2018 г., издадено от Районен съд Елванген,
Германия, с което на българския
гражданин О.М.К., е наложена финансова
санкция от 926.09лева, представляваща
равностойността на наложената парична глоба и разходи в производството, в общ
размер от 473.50евро, за извършено на
28.03.2017г. престъпление по § 370,
абзац 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО), и постанови изпращането на акта, на НАП, за незабавно
изпълнение.
Приходите от
изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение да се
изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим от
тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.