Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Стоян
Загоров и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 1389 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение №
32/19.03.2020 г. на Районен съд – Провадия, І състав, постановено по н.а.х.д. №
407 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление
№ 23-0000636/25.11.2019
г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно касаторът оспорва извода на
районния съд, че неправилно е била определена и приложена нарушената
разпоредба. Счита, че чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози е както правило за поведение, така и санкционна норма, поради което
правилно е била определена в наказателното постановление като нарушена. Моли за
отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.
Ответникът в производството, „Вес
транс“ ЕООД – с. Я., общ. В., обл. Варненска, ЕИК ***, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда, че е недопустимо
като нарушена норма да бъде посочена санкционната норма, която не съдържа
състав на нарушение. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
23-0000636/25.11.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на „Вес транс“ ЕООД за нарушение на чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози и на основание на същата
разпоредба е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
От
доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Вес
транс“ ЕООД притежава лиценз за обществен превоз на товари на територията на
България, като при проверка, извършена от служители на областния отдел на
21.08.2019 г. в дружеството било установено, че на 20.03.2019 г. дружеството е
допуснало водача П. Д. К, ЕГН **********
да управлява т.а. с рег. № В **** ВМ, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за
автомобилните превози. Нарушението било установено въз основа на документи за извършен
на посочената дата превоз и справка в регистър на психологическите изследвания. Констатациите били отразени в акт
за установяване на административно нарушение, в който нарушението било квалифицирано по чл. 96г, ал. 1,
пр. 2 от ЗАвП.
Въз основа
на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление,
в което била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната
квалификация на деянието, като на основание на същата разпоредба била наложена
имуществена санкция в посочения размер.
При така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
е съобразено с изискванията за реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Приема за
безспорно, че от всички доказателства се установява извършването на превоз на
товари за превозвача от водач, който не е имал удостоверение за психологическа
годност. Въпреки това счита, че фактите неправилно са съотнесени към хипотезата
на правната норма на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, която по същността си е
санкционна и не съдържа определени задължения за превозвача, а само санкция.
Посочва, че нарушената разпоредба е тази на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, която
гласи, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени в наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
която в случая е Наредба № 36/2006 г., която урежда
реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Предвид това приема, че неправилната
правна квалификация в акта за установяване на административно нарушение е
довела до неправилно приложение на материалния закон, което не е отстранено от
наказващия орган. На това основание отменя наказателното постановление.
Касационната
инстанция възприема констатациите на районния съд от фактическа страна, но не и
крайния му правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно
текста на правната норма, на основание на която е издадено наказателното
постановление, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева
този, който
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
Така
формулирана, разпоредбата съдържа в себе си състава на нарушението, а именно
неговите признаци, относими към субекта, засегнатите обществени отношения и
обективната страна на нарушението. Независимо, че в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП
изрично е изведено задължението на превозвача да извършва превози само с
водачи, които отговарят на изискванията на закона и подзаконовите нормативни
актове, именно чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвтП е нормата, от която се извежда нарушеното в случая правило за
поведение, а именно, превозвачът да не допуска неотговарящ на изискванията
водач да управлява превозно средство, с което превозвачът извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка.
Ето защо,
касационният състав намира, че изводът на районния съд за неправилно определяне
на нарушената норма от страна на административнонаказващия орган, е в
противоречие с материалноправните норми. Това налага отмяната на решението на
районния съд и постановяване на друго, с което наказателното постановление да
бъде потвърдено, предвид безспорно установеното в производството нарушение и
липсата на констатирани други основания за незаконосъобразност на наказателното
постановление във въззивното производство и при служебната проверка в
касационната фаза.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32/19.03.2020 г. на
Районен съд – Провадия, І състав, постановено по н.а.х.д. № 407 по описа на
съда за 2019 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000636/25.11.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на „Вес транс“ ЕООД — с. Я., общ. В., обл.
Варненска, ЕИК ***, за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози и на основание на същата разпоредба е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (Три хиляди)
лева.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.