РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1147/26.7.2021г.
гр. Пловдив, 26 юли 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2240 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.281, ал.2 от
ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на М.В.С.,
ЕГН **********, понастоящем в следствения арест гр.Пловдив, против разпореждане
по адм.дело № 1023 по описа на Административен съд – Пловдив в отхвърлителните
му части.
Твърди се незаконосъобразност на
разпореждането в отхвърлителните му части и се иска неговата отмяна.
Освен това се прави и отделно искане да
бъде осъдена ГД“ИН“ да заплати обезщетение в размер на 2000 лева за това, че
един месец С. е бил принуден да живее без да може да поддържа личната си
хигиена и да се храни без прибори.
Жалбата е подадена в срок – определение
№ 7181 от 14.06.2021 г. по адм.дело № 13631/2020 г. на ВАС, срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
настоящото обжалване е разпореждане №
4690/27.07.2020 г., постановено по адм.дело № 1023/2020 г. по описа на
АС-Пловдив в отхвърлителните му части.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Пловдив, след като извърши проверка
на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, както и на неговото
съответствие с материалния закон, във връзка с твърденията в касационната
жалба, приема за установено следното:
Обжалваното
Разпореждане е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като
този касационен състав споделя изцяло изложените в него съображения.
Изводите на
съдебния състав са обосновани и съответни на закона, и са в отговор на
подадената жалба, поради което този съд препраща към мотивите на обжалваното
Разпореждане.
Действително, посредством нормите на чл.256, ал.1 и
чл.277, ал.1 от ППЗИНС се гарантира правото на свиждане на задържаните лица.
Според точка 48. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., задържаните лица имат право
на свиждане не по-малко от два пъти месечно, всяко с продължителност до 40
минути, по ред и график, определен от началника на сектор „Арести“. Според
точка 48.10. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., Лицата, дошли на свиждане се
придружават от надзирател до напускането на ареста. Според точка 52. от Заповед
№Л-4102 от 16.10.2016г., свижданията се отразяват от младши инструктора по
охраната или командира на отделение в регистър за проведените свиждания и
получените храни, вещи и предмети. В конкретният случай, правилно съдът е приел
за недоказано твърдението за осуетено свиждане на 28.03.2020г. с Десислава
Величкова Величкова по вина на администрацията на Сектор “Арести“- ОС“ИН“-
Пловдив. След като не е доказано въпросното
обстоятелство, то правилно заявеното искане в пункт 4) от жалбата на С. е
прието за неоснователно и и не е било уважено. Жалбоподателят е проявил
процесуална активност при първоначалното разглеждане на жалбата му, но
посредством свидетелските показания на разпитаните свидетели се установяват
единствено обстоятелства, касаещи уважените части от жалбата му за условията,
при които е пребивавал в ареста. Конкретно по настоящия пункт не са ангажирани
доказателства за осуетено свиждане на
28.03.2020г. с Десислава Величкова Величкова по вина на администрацията на
Сектор “Арести“- ОС“ИН“- Пловдив, не са
направени и доказателствени искания в тази насока, което прави законосъобразен
извода за недоказаност на направеното в този смисъл оплакване.
В съответствие със закона са и изводите на съда за липса
на нормативноустановено задължение за администрацията на ГД“ИН“ да осигури на
жалбоподателя листове и химикал (средства за писане) на жалбоподателя, поради
което заявеното в пункт 1) от жалбата на С. искане правилно е прието за неоснователно.
След осъществения
съдебен контрол по реда на чл. 281, ал. 2 ЗИНЗС, настоящият касационнен състав приема, че обжалването
разпореждане е валидно и допустимо, като поставено в съответствие със заявеното
искане и при съобразяване с цитираните по – горе материалноправни норми, както
и с процесуалните такива.
По отношение на направеното отделно искане да бъде осъдена
ГД“ИН“ да заплати обезщетение в размер на 2000 лева за това, че един месец С. е
бил принуден да живее без да може да поддържа личната си хигиена и да се храни
без прибори, същото следва да бъде отделено за разглеждане в самостоятелно
производство дотолкова доколкото предмет на разглеждане в настоящото е
единствено разпореждане № 4690/27.07.2020 г., постановено по адм.дело №
1023/2020 г. по описа на АС-Пловдив в отхвърлителните му части. За целта,
настоящото производство следва да бъзе разделено, като се отдели за разглеждане
в самостоятелно такова искането да бъде осъдена ГД“ИН“ да заплати обезщетение в
размер на 2000 лева за това, че един месец С. е бил принуден да живее без да
може да поддържа личната си хигиена и да се храни без прибори. Последното да се
докладва за разпределение в самостоятелно производство.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК,
Административен съд – Пловдив, ХIХ-ти касационен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане
№ 4690/27.07.2020 г., постановено по адм.дело № 1023/2020 г. по описа на
АС-Пловдив в обжалваните му части.
ОТДЕЛЯ за разглеждане в самостоятелно производство искане да бъде осъдена ГД“ИН“ да
заплати обезщетение в размер на 2000 лева за това, че един месец С. е бил
принуден да живее без да може да поддържа личната си хигиена и да се храни без
прибори. Последното да се докладва за разпределение в
самостоятелно производство.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: