Решение по дело №2382/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 301
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Димо Цолов
Дело: 20223110202382
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202382 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*“ ООД гр. Варна, ЕИК9срещу НП №633963-F640565 от 03.05.2022 г., издадено
от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение по
чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено
наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Навежда доводи за
маловажност на случая, като изтъква липсата на други нарушения на този закон и
обстоятелството, че през процесния период дружеството не е осъществявало дейност. Сочи,
че справката-декларация е била подадена, макар и със закъснение. Твърди също, че в
административно-наказателното производство не е направено разграничение, дали не е
изпълнено задължението за подаване на декларация или не е изпълнено задължението за
подаване на декларация в изискуемия срок.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.01.2022 г. при извършена служебно справка в информационния масив
на НАП, служителят Е. М. констатирала, че въззивното дружество не е представило в
законоустановения срок до 14.12.2021 г. справка-декларация по ДДС за периода от
01.11.2021 г. до 31.11.2021 г., както и че съответна декларация не била представена и към
момента на извършване на проверката. При тази констатация, до въззивника било изпратено
с пощенска пратка чрез „МиБМ Експрес“ ООД Покана изх.№1-189 от 05.01.2022 г. за
1
явяване в ТП НАП Варна за представяне на справка-декларация по ДДС за отчетен период
м. ноември 2021 г. и за съставяне на АУАН за нарушение по чл.125 ал.5 ЗДДС, надлежно
получена на 13.01.2022 г.
На 18.01.2022 г., в присъствие на управител на въззивното дружество, спрямо
същото бил съставен АУАН №F640565, в който било посочено, че проверка от 05.01.2022 г.
е установила неизпълнение на задължението за подаване в законоустановения срок до
14.12.2021 г. на справка-декларация по ДДС за периода от 01.11.2021 г. до 31.11.2021 г.,
както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на
съставяне на АУАН, с което е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 ЗДДС.
На 11.04.2022 г. управителят на въззивното дружество получил отправено от
наказващия орган писмено предложение за сключване на споразумение по реда на чл.58г,
ал.8 ЗАНН, с което била указана възможността в 14-дневен срок от получаване на
предложението да бъде дадено писмено съгласие за сключване на споразумение. На
11.04.2022 г. управителят на дружеството депозирал писмено изявление за съгласие с
отправеното предложение. Въпреки това на 03.05.2022 г. било издадено оспореното НП, с
което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и
възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер 500.00 лв за неизпълнение на административно задължение по чл.125, ал.5
ЗДДС. В наказателното постановление било посочено, че изразеното съгласие за сключване
на споразумение не следва да се уважава, тъй като не съдържа признание на извършеното
деяние, както и че деянието представлява нарушение.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се
показания на всеки един от свидетелите Е. М. и К. В., така и от напълно съответстващите им
приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП
№633963-F640565 от 03.05.2022 г., АУАН №F640565 от 18.01.2022 г., известие за доставяне
на пощенска пратка 95600 от 04.05.2022 г., предложение за сключване на споразумение,
разписка от 11.04.2022 г., молба вх.№16218 от 11.04.2022 г., известие за доставяне на
пощенска пратка 1-189 от 05.01.2022 г., ведно с покана, справка от НАП за задължено лице
от 18.01.2022 г., извлечение от ТР за актуално състояние на „Суит Джой“ ООД, Заповед
№ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на
дирекция "Обслужване" при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия
съгласно Заповед №1149 от 29.08.2020 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата и мястото на извършване на нарушението. Както в
АУАН, така и в НП са отразени датата 05.01.2022 г., на която е констатирано неизпълнение
на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 14.12.2021 г., до който
въззивникът е бил длъжен да представи съответната справка-декларация. И въпреки
отразяването на законоустановен краен срок, чието посочване може да обоснове извод, че
нарушението следва се счита за осъществено в първия работен ден след неговото изтичане –
2
15.12.2021 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП. С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт.
Разпоредбата в относимата редакция на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП
да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които
го потвърждават. От съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението
действително не става ясно, коя е датата, на която административно-наказващият орган е
приел, че дружеството е извършило нарушението. А мястото на извършване на нарушението
изобщо не е посочено. Неяснотата и липсата на тези реквизити в АУАН и НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е строго формално, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Посочване на точната дата и място на извършване на нарушението е задължителен
реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на
наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни
изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое
конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, а така
също и място на извършването му да се извличат от данните по преписката. Волята на
законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение
следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. В този смисъл,
непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е
основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и
адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на
законоустановения срок – 14.11.2021 г., въззивникът „* ООД не е изпълнил вмененото му
задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от 01.11.2021 г. до
31.11.2021 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на
извършване на проверката, с което е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 ЗДДС, с което в
първия работен ден след изтичане на съответния срок – 15.12.2021 г., е осъществил
съответното нарушение.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
доколкото не се отличава съществено спрямо обикновените случаи на нарушение от същия
вид и конкретните обстоятелства по неговото извършване сочат степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Също така, нарушението е формално,
а не резултатно и липсата или незначителността на вредоносни последици няма как да
обуславя по-ниска степен на обществена опасност.
Въпреки тези констатации за правилната квалификация и правилно
приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер на предвиденото
наказание, при допуснатите съществени процесуални нарушения процесното НП следва да
бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН,
3
за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за сторени разноски по
делото, но при липсата на отправеното искане и на представени доказателства за платено
възнаграждение за адвокат, обезщетение не може да се присъди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №633963-F640565 от 03.05.2022
г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за
нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, на „*“ ООД гр. Варна, ЕИК * е наложено наказание
имуществена санкция в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4