Решение по дело №426/2019 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 122

 

Гр.Сливен, 02.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 426 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Трейд Груп 2012“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Х.Н.Х., с адрес ***, чрез адв. Д.Д. ***, срещу Ревизионен акт № Р-0200**********-091-001/09.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение № 179 от 04.10.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с които на жалбоподателя са определени задължения за ДДС за периода 01.09.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 7 881, 48 лева и лихви за просрочие в размер на 3 662, 61 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА, постановен в нарушение на производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Счита за неправилен извода на решаващия орган, че липсва реално извършена доставка на стока /дърва за огрев/ между „Глок 2010“ ЕООД и „Трейд Груп 2012“ ЕООД по процесните фактури. Моли РА да бъде отменен. 

 В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Д. ***, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас се представлява от гл. юриск. Е.Т., която оспорва основателността на жалбата, като по същество поддържа становището за нереалност на фактурираните доставки, претендира възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Със Заповед  за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002018007937-020-001/18.12.2018г., връчена на 02.01.2019 г., изменяна със Заповеди Р-02002018007937-020-002/26.02.2019г., Р-02002018007937-020-003/27.03.2019г., Р-02002018007937-020- 004/08.04.2019г., Р-02002018007937-020-005 / 24.04.2019г., издадени от Р. К.Т., на длъжност н. с. при ТД на НАП Бургас, е възложено извършването на ревизия на  „Трейд Груп 2012“ ЕООД за определяне на задълженията по Закон за корпоративното подоходно облагане за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-0200**********-092-001 / 14.06.2019 г., срещу който е подадено  възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Ревизията приключва с РА № Р-0200**********-091-001/09.07.2019 г., издаден от Р. К.Т., на длъжност Н. на с., в. ревизията и П. И. Г., на длъжност г. и. по п. -  р. на ревизията, при ТД на НАП Бургас.  С РА са определени задължения за ДДС за периода 01.09.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 7 881, 48 лева и лихви за просрочие в размер на 3 662, 61 лева по 8 броя издадени фактури от „Глок 2010“ ЕООД, по които ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 179/04.10.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Бургас.  

В хода на ревизията е установено, че „Глок 2010" ЕООД е издал към жалбоподателя следните фактури : № **********/24.09.2014 г., № **********/29.09.2014 г.., № **********/30.09.2014 г., № **********/01.10.2014 г., № **********/13.10.2014 г., № **********/30.10.2014 г., № **********/01.11.2014 г. и № **********/01.12.2014 г., всички с предмет – доставка на дърва за огрев, по които ревизираното дружество неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 881, 48 лв. в данъчните периоди от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г.

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Глок 2010" ЕООД, която е обективирана в протокол от 28.05.2019 г. на ТД на НАП Бургас, като в указания срок от дружеството не са представени изисканите документи и обяснения. От служебно извършена проверка в ПП VAT се установява, че от общо 8 фактури, издадени от “Глок 2010“ ЕООД, по които ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, то е отразило в дневниците си за продажби само две от тях -№**********/01.11.2014 г. и №**********/01.12.2014 г.

Това обстоятелство е препятствало органите по приходите да съпоставят представените от ревизираното лице документи с оригиналните такива в счетоводството на „Глок 2010" ЕООД, както и да проверят тяхното отразяване в счетоводните регистри. В резултат е останала неизяснена причината, поради която „Глок 2010“ ЕООД не е отразило в дневниците си за продажби всички фактури, отразени в дневниците за покупки на „Трейд Груп 2012" ЕООД. Не са представени доказателства за лицата, участвали при предаването на стоката. Няма документи, които да удостоверяват по безспорен начин, че „Глок 2010" ЕООД е действителен собственик на стоката, която е фактурирана на ревизираното дружество.

На ревизираното лице е връчено Искане от 25.02.2019 г. да представи писмени обяснения и доказателства относно издадените от „Глок 2010" ЕООД 8 броя фактури с предмет на доставка „дърва за огрев" за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г.

В отговор са получени писмени обяснения от управителя на „Трейд груп 2012" ЕООД, според които „...стоката е закупена от товарен пункт, намиращ се в териториалния обхват на ТП ДЛС Тополовград и натоварена на камион, който я превозва до клиента в Гърция. При закупуване на стоката на обекта е присъствал у. на „Глок 2010" ЕООД – Е. Л. К. Транспортът на дървата е осъществяван от български фирми, които са фактурирали услугата на крайния получател в Гърция и не са фактурирали услугата по транспорта на „Трейд Груп 2012" ЕООД". Към отговора са приложени копия на спорните фактури.

Предвид възникналата необходимост от уточнения, на „Трейд Груп 2012" ЕООД е връчено ново Искане от 20.03.2019 г. за представяне на доказателства за извършени плащания по фактурите, издадени от „ Глок 2010" ЕООД, както и да посочи точния адрес на временния склад, откъдето стоката е натоварена. Изискани са също: заверени копия на превозните билети и кантарни бележки за закупената стока от „Глок 2010" ЕООД, както и информация дали е извършена допълнителна обработка на дървесината.

В представеният в тази връзка отговор се сочи, че транспорта на дърва за огрев, закупени от „Глок 2010" ЕООД е осъществен с камион, натоварен на товарния пункт в

териториалния обхват на ТП ДЛС Тополовград. Пояснено е, че този обект се намира на пътя между гр. Тополовград и с. Хлябово, на километър след излизане от гр. Тополовград по този път се поема в ляво по асфалтиран път към планинска местност, след 5 км е временния склад, като превозните билети за транспорт на стоката са представяни от „Глок 2010" ЕООД на фирмата превозвач и в тях не е посочено дружеството „Трейд Груп 2012" ЕООД, поради което то не разполага с превозни билети.

Ревизиращият екип е констатирал, че в представените приемо-предавателни протоколи между „Глок 2010" ЕООД (в качеството на продавач) и „Трейд Груп 2012" ЕООД (в качеството на купувач) е посочено, че „...дървесината е находяща се на временен склад в териториалния обхват на ТП ДЛС Тополовград", като липсва конкретна информация къде стоката е натоварена и приета от ревизираното дружество. В представените ЧМР също не е посочен точен адрес за товарене на стоката.

В процеса на ревизията от Югоизточно държавно предприятие ДП Сливен са изискани документи и писмени обяснения, относно издадени през 2014 г. на „Глок 2010" ЕООД разрешителни за ползване на временен склад, находят се между гр.Тополовград и с.Хлябово, както и по въпроса сключени ли са договори с дружеството за този период с предмет сеч и извозване на дърва за огрев.

В отговор на изпратеното искане за информация е получено писмо от 15.04.2019 г., в което се сочи, че на „Глок 2010" ЕООД не са издавани разрешителни за ползване на временен склад, находящ се между гр. Тополовград и с. Хлябово, както и че на посоченото място през 2014 г. не е имало временен склад и не са съхранявани дърва за огрев от дъб.

Във връзка с твърденията на ревизираното дружество, че дървесината е добита от отдели 199Д, 199В и 197В, като е закупена от „Сто 2013" ЕООД и продадена на „Глок 2010" ЕООД, като се прилагат договор от 24.09.2014 г. със страни: „Глок 2010" ЕООД - като продавач и “Трейд Груп 2012" ЕООД - купувач, фактури и приемно-предавателни протоколи, договор от 01.10.2013 г., сключен между Сто 2013" ЕООД - възложител, и „Глок 2010" ООД - като изпълнител, допълнително споразумение от 15.09.2014 г. към договора от 01.10.2013 г., както и 3 броя анекси към същия договор, е изпратено писмено запитване до ТП ДЛС Тополовград, с което са изискани писмени обяснения и доказателства относно сключен договор № 26/11.08.2014 г. със „Сто 2013" ЕООД за добив на дървесина, издадените в тази връзка фактури, разрешителни за ползване на временни складове, сеч и извозване на дървесината от временните складове, които са стопанисвани през 2014 г. В отговора си ТП ДЛС Тополовград посочва, че не са издавани разрешителни за ползване на временни складове; договор № 26 от 11.08.2014 г. за възлагане на добив - сеч и извоз на дървесина до временен склад, сключен със „Сто 2013" ЕООД в качеството на изпълнител, е подписан от С. Г. И. – у. на посоченото дружеството; за периода от м. септември 2014 г. до м. октомври 2014 г. от „Сто 2013" ЕООД са добити следните количества зимен дъб: за отдел 197В - 256,00 пл. куб. м; за отдел 199Д - 260,30 пл. куб. м; за отдел 199В - 370.10 пл. куб. м; общо по договор № 26/11.08.2014 г. - 886.40 пл. куб. м зимен дъб. За периода 01.09.2014 г.-31.12.2014 г. за извозени количества дървесина от товарни автомобили с ремаркета, е дадена извадка от уведомителните бюлетини, където е посочен отдела, превозния билет, пл. куб.м зимен дъб и рег. № на автомобила.

След извършена съпоставка между регистрационните номера на автомобилите, изброени в писмения отговор на ТП ДЛС Тополовград с регистрационните номера на превозните средства, посочени в ЧМР ревизиращият орган установява значителни несъответствия. Констатирано е и, че в представените приемо-предавателни протоколи между „Глок 2010" ЕООД (в качеството на продавач) и „Трейд Груп 2012" ЕООД (в качеството на купувач) е посочено, че „...дървесината е находяща се на временен склад в териториалния обхват на ТП ДЛС Тополовград", като липсва конкретна информация къде стоката е натоварена и приета от ревизираното дружество. С оглед установените несъответствия и съобразявайки информацията, дадена в писмото от Югоизточно Държавно предприятие, според която през 2014 г. между гр. Тополовград и с. Хлябово не е имало временен склад и не са съхранявани дърва за огрев, ревизиращият орган стига до извода, че не могат да се обвържат доставките, договорени между ТП ДЛС Тополовград и „Сто 2013" ЕООД с тези, които са документирани между „Сто 2013" ЕООД и „Глок 2010" ЕООД и съответно между „Глок 2010" ЕООД и „Трейд Груп 2012" ЕООД.

При съвкупната преценка на така събраните доказателства, органът по приходите е достигнал до извода, че липсва реално извършена доставка на стока /дърва за огрев/ между „Глок 2010" ЕООД и „Трейд Груп 2012" ЕООД. С оглед извода, че не са били осъществени доставки на стоки, на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, органът по приходите е отказал правото на ползване на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер на 7 881, 48 лв. по фактурите, издадени от доставчика „Глок 2010" ЕООД, ЕИК ********* на обща стойност 39 407, 35 лв. и ДДС 7 881, 48 лв. за данъчните периоди от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г.

По делото е приета извършена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена компетентно от вещото лице П.Т.И.. От експертизата се установява, че от представената от жалбоподателя счетоводна справка приложена по делото - състояние на сметка 3041-Стока А, подсметка 1- дърва за огрев в тон за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2015, закупените с процесните фактури стоки са отчетени количествено и стойностно по дебита на счетоводната сметка за отчитане на стоки 304 с подсметка 1-дърва за огрев; всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на „Трейд груп 2012" ЕООД, като по делото няма приложени документи от които да е видно дали същите са осчетоводени в счетоводството на „Глок 2010" ЕООД; Продажбата на закупените от „Трейд груп 2012" ЕООД дървесини от „ГЛОК 2010" ЕООД, за посочения период е намерила отражение в счетоводството на жалбоподателя по кредита на счетоводна сметка 7021-приходи от продажба на стоки и по дебита на сметка 4112-Клиенти във валута. Вещото лице заключава, че след анализ на всички налични по делото документи - договори, фактури и други документи сключени и издавани между участниците в целия процес ЮИДП ТП ДЛС-Тополовград, ЮИДП ТП ДЛС-Свиленград , „Сто 2013" ООД, „Глок 2010" ЕООД, „Трейд груп 2012" ЕООД, фирмите осъществяващи транспорт и клиентите получили дървата за огрев в Гърция, може да се направи извод, че документите съставени между „Глок 2010" ЕООД и „Трейд груп 2012" ЕООД отразяват реални стопански операции по действително извършени доставки на дървесина.

По делото по искане на оспорващата страна е разпитан като свидетел Х.  П. М., който е работил като г. н. в „Г.“ на г. Т. С показанията му се установява как фактически се  извършва товарене на дървесина от временен склад. Посочва, че той е и. п. б., които се съставят в момента, когато тирът тръгне, след като се натовари. Заявява, че всеки г. си има индивидуална марка и по номера веднага може да разберете кой е товарен, къде е товарен, и след това се пишат кубиците, в „Счетоводството“, където и шофьорът се подписва, и той се п., и се пише направлението. На въпроса имало ли е временен склад през 2014 г. между Тополовград и с. Хлябово, в показанията си свидетелят посочва, че за тези отдели процесните,  с. Хлябово е далече, на 10 км. и няма как временният склад да бъде там. Посочва, че временният склад е винаги близо до сечището.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена с Решение на директор на Дирекция на "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Атакуваният  ревизионен акт за установяване на дължими данъци е в писмен вид и е издаден от оправомощени по закон органи. Издатели на атакувания акт са органът, в. ревизията– Р. К.Т., н. с. „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Бургас, и р. на ревизията според ЗВР от 18.12.2018 г. – г. и. по п. П. И. Г.. Първият от посочените органи е сред кръга от лица, упълномощени от териториалния директор на ТД на НАП – Бургас  да издават заповеди за възлагане на ревизии /л.404/.

Ето защо съдът приема за спазено нормативното изискване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съобразно което ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на същата. Налице е и териториална компетентност на авторите на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Бургас, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.  Поради това издателите на оспорения ревизионен акт са разполагали с материална и териториална компетентност.

Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад, обективира както фактическите основания за определяне на задълженията за данъци на дружеството, така и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани ясно по основание, размер и субект. Ревизионният акт е подписан с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели. По делото няма спор, че това е сторено в периода на действие на удостоверението за всеки един от тях. Ето защо ревизионният акт изцяло съответства на законовите изисквания, установени в чл. 120 от ДОПК.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на протеклото производство. Постановената  заповед за възлагане на ревизия е надлежно връчена на ревизираното лице. Определеният съобразно чл.114 от ДОПК срок на ревизията е спазен. Ревизионният доклад е изготвен в рамките на срока по чл. 117 от ДОПК. На лицето е връчен препис от  доклада на 17.06.2019 г., което е упражнило процесуалното си право да подаде писмено възражение срещу него на 26.06.2019г.. Ревизионният акт е издаден на 09.07.2019 г. при съблюдаване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.  В рамките на ревизионното производство органите по приходите са събрали достатъчно доказателства относно релевантните към спора факти. Събрани и обсъдени са и доказателствата, които са посочени и представени и от ревизираното лице, предвид което ревизионният акт е издаден в изпълнение на чл.110,  ал.2 от ДОПК и чл.2, ал.1 от ДОПК. 

Обжалваният  ревизионен акт съответства изцяло и на материалния закон.

Спорът по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки – дърва за огрев от доставчика „Глок 2010" ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма. В процесния случай се касае за доставка на стоки – дърва за огрев и съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, като същото с оглед ал. 2 възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС определя доставката на стока като прехвърляне правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Следователно, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно наличието на издаден данъчен документ /фактура/. Фактурите не отразяват реално извършена доставка, а следва да е установено, че стопанската операция е действително осъществена. Предвид това двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата, на която и да е от тях препятства възникването и упражняването на това право.  За да се приеме, че документираните от „Глок 2010" ЕООД доставки на стоки стоки /дърва за огрев/ са реално осъществени, то и ревизираното дружество, и доставчикът следва да притежават годни доказателства за това.

От събраните в хода на административното производство и пред настоящата съдебна инстанция не се установява по безспорен и категоричен начин, фактът на предаване на стоките, което е основание за признаване реалността на осъществените доставки на дърва.

Няма спор, че ревизираното дружество притежава издадени данъчни документи, съдържащи изискуемите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити, в които данъкът е посочен на отделен ред, както и не се спори по това, че всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на „Трейд груп 2012" ЕООД, но по делото няма приложени документи от които да е видно дали същите са осчетоводени в счетоводството на „Глок 2010" ЕООД. Всички тези обстоятелства, са установени и от експертизата.

Спорната предпоставка е фактическото действително изпълнение на доставката, изискуемо за упражняване правото на приспадане, и тя подлежи на доказване на общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в резултат на съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се извърши в резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази насока. Установеното в хода на ревизията не дава основание да се приемат за несъмнено доказани документираните с процесните фактури доставки. В представените приемо-предавателни протоколи между „Глок 2010" ЕООД (в качеството на продавач) и „Трейд Груп 2012" ЕООД (в качеството на купувач) е посочено, че „...дървесината е находяща се на временен склад в териториалния обхват на ТП ДЛС Тополовград", като липсва конкретна информация къде стоката е натоварена и приета от ревизираното дружество. В представените ЧМР също не е посочен точен адрес за товарене на стоката. В получения отговор от Югоизточно Държавно предприятие се твърди, че през 2014 г. между гр. Тополовград и с. Хлябово не е имало временен склад и не са съхранявани дърва за огрев. От показанията на разпитания по делото свидетел също се установи, че с. Хлябово е далече, на 10 км. и няма как временният склад да бъде там. Следователно оформянето на доставките с всички съпътстващи ги документи /фактури, ППП и др./ не отразяват фактическото движение на стоката. Именно това е и становището на органите по приходите, че не е удостоверено реалното прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на спорните фактури, от доставчика „Глок 2010" ЕООД. При липса на доказателства за реалното предаване на стоките, само фактурите не могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки, а от своя страна, липсата на прехвърляне на право на собственост обуславя и липсата на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Във връзка със спорните доставки на стоки са представени само фактурите, но същите не са достатъчни, за да се обоснове извод, че данъчното събитие е настъпило. Наличието на фактура и включването й в справката декларация и дневника за продажби за съответния период не е безспорно доказателство, че доставката е реално осъществена и за получателя е възникнало основание да приспадне начисления за нея данък. При оспорване на фактурите, относно отразените в тях стопански операции, задължение на ползващият се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени.

Горните обстоятелства са показателни за липсата на надеждна одитна следа, при която връзката между отделните документи и осчетоводените операции да е лесно и бързо установима и да осигурява намиране на търсената свързаност между издадена фактура и извършена доставка. В този смисъл, следва да се посочи, че „Трейд Груп 2012" ЕООД е извършило ВОД за Гърция на дърва за огрев, което не се спори, но по делото не се установява, че те са били доставени на жалбоподателя именно от доставчика  „Глок 2010" ЕООД.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен данък в нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на извършени доставки по смисъла по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, т. е., установява се наличието на основанието чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а именно неправомерно начислен данък. Горният извод е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т. 13 и т. 17 от решението му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата. Оспорващият не е представил доказателства в ревизионното производство, не бяха представени такива и в настоящото производство за реалното получаване на посочените във фактурите количества дърва за огрев, което е задължителна предпоставка за доказване прехвърлянето на правото на собственост върху тях.

На основание изложените мотиви следва да се приеме, че не са били осъществени доставки на стоки по процесните фактури, издадени от „Глок 2010" ЕООД, поради което те са били издадени без основание, респективно данъкът по тях е бил начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, това компрометира правото на приспадане, поради което правилно органът по приходите е определил допълнително задължение за ДДС.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид крайния изход на правния спор, на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени 876 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Сливен        

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трейд Груп 2012“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Х.Н.Х., с адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-02002018007937-091-001/09.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 179 от 04.10.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Трейд Груп 2012“ ЕООД са определени задължения за ДДС за периода 01.09.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 7 881, 48 лева и лихви за просрочие в размер на 3 662, 61 лева, поради отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Трейд Груп 2012“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Х.Н.Х., с адрес *** да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 876 лева /осемстотин седемдесет и шест лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: