Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 16.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 133 по описа на РС-Харманли за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от Д.П.Д., ЕГН: **********
*** против Наказателно постановление №19-0271-001961 от 19.12.2019 година на ВПД
Началник РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково. Жалбоподателят твърди, че
издаденото НП противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон. Предвид
изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез пълномощника си адв.Христова поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Административнонаказващият орган /АНО/
РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 09.12.2019г.,
в 19.00 часа, в гр.Харманли, по бул. „България” от паркинг „Гергана” до магазин
„Силвана”, жалбоподателят Д.Д., като водач на лек автомобил, управлявайки МПС
марка „БМВ 528И” с рег.№ Х . КН, собственост на Р. Я., участвал в
нерегламентирано състезание с лек автомобил марка „БМВ 325И” с рег.№ Х . КС,
управляван от Н.М. Н.. При извършената му от полицейските органи проверка
същият не е представил контролен талон от свидетелството за управление. Това се
потвърди и от събраните по делото непротиворечиви гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите З.М., М.М. и М.А..
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 1961 от 09.12.2019г. от З.М. – мл.автоконтрьолор при РУ-Харманли за нарушение
по чл.104б от ЗДвП, а именно за това, че на горепосочените дата и място жалбоподателят
Д.Д. участвал в нерегламентирано състезание с МПС, както и за нарушение по
чл.100 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – за това, че не носи контролен талон към
свидетелството за управление на МПС. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от ВПД Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково Наказателно
постановление №19-0271-001961 от 19.12.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа
обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана
фактическата обстановка и самото извършено нарушение - участие в
нерегламентирано състезание с МПС и неносене на контролен талон към
свидетелство за управление на МПС. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.104б,
т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид това и на основание чл.175а ал.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.183
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лв.
Гореописаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 1961 от 09.12.2019г., докладна
записка от 10.12.2019г., както и от показанията на изслушаните в съдебно
заседание свидетели -
актосъставителя З.М. и присъствалите при установяването на нарушението
М.М. и М.А. ***. Тези
свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни,
неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие
и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената
АНП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентните
за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и
чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед
№8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която се допълва Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и
оспорва от страните.
При съставянето на АУАН съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и да
съставлява основание за отмяна на НП на това основание. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.
42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Единствено е
налице неточност при посочване на правната квалификация на нарушението по
чл.104б от ЗДвП от страна на актосъставителя, доколкото нарушената законова
разпоредба е непълно отразена в акта съобразно изискването на чл.42, т.7 от ЗАНН, предвид посочването единствено на нормата на чл.104б от ЗДвП, без да бъде
уточнено коя от двете точки (т.1 или т.2) изпълват състава на процесното
административно нарушение. Непълното изписване на административнонаказателния
състав според съда в настоящия случай не следва да се третира като съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото този пропуск е надлежно отстранен
от страна на АНО по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН чрез издаване на НП, съдържащо
надлежно, ясно и точно посочване на нарушената законова разпоредба – чл.104б,
т.1 от ЗДвП, съответстваща и на словесното описание на нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършените нарушения напълно съответстват на посочените за
нарушени правни норми и приложимите санкционни разпоредби. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По същество съдът намира за доказано
извършването на нарушението по чл.104б т.1 от ЗДвП и неговото авторство.
Съгласно посочената разпоредба на водача на
моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. В
случая от събраните непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни гласни
доказателства (свидетелите З.М., М.М. и М.А.), неопровергани от други
доказателства в обратна насока, се установи по несъмнен начин, че именно
жалбоподателят Д.Д. е бил един от участниците в нерегламентирано състезание по
пътища, отворени за обществено ползване, тъй като се доказа, че на 09.12.2019г.
е участвал в такова състезание с Н.Несторов чрез управляваните от всеки от тях
съответно лек автомобил марка „БМВ 528И” с рег.№ Х .. КН и лек автомобил марка „БМВ
325И”, с рег. № Х ..КС. В чл. 88 ЗДвП
е посочено, кога едно състезание е регламентирано - "организирани шествия
и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се
провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията,
управляваща пътя и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и
времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи".
В случая не се твърди, а и не се доказва по делото процесното състезание да е
било регламентирано по смисъла на посочената разпоредба.
От гласните доказателства се потвърди също
и че двамата участници са се състезавали чрез горепосочените автомобили в
гр.Харманли, по бул. „България” от паркинг „Гергана” до магазин „Силвана”,
който път безспорно е път, отворен за обществено ползване, и този факт не се
оспорва по делото. Или иначе казано съдът намира за доказано осъществяването на
нарушението по чл.104б, т.1 от ЗДвП, предвид установеното нарушаване на
регламентираната в него забрана от страна на жалбоподателя и осъществяването на
всички елементи от обективния състав на това админ.нарушение.
Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква
настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива
последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието
и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението
е било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като същият
е съзнавал общественоопасния му характер, т. е. знаел е, че не следва да
участва в нерегламентирано състезание, управлявайки МПС, но въпреки това го е
сторил, т.е. доказана е и субективната страна на процесното нарушение.
Правилно
е приложена и санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, предвижда
за такова нарушение кумулативни санкции в твърд размер, а именно лишаване от
право на управление за срок от 12 месеца и глоба от 3000 лв., поради което
същите не подлежат на коригиране.
В случая не са налице и предпоставки
за приложение на член 28 от ЗАНН.
Тази разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на
МПС. От друга страна, съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция. За да
е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение. Напротив, бе установено, че жалбоподателят е
бил преследван от полицейските органи, напускайки общинския път, по който е
участвал в нерегламентирано автомобилно състезание. Предвид това не са налице
условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като
маловажен.
Жалбоподателят
е наказан и за нарушение чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Доказа се по делото и
извършването на това адмн.нарушение от страна на жалбоподателя Д., а именно това,
че не е носил контролен талон към СУМПС. Това се потвърди от гласните
доказателства - свидетелите З.М., М.М. и
М.А. ***, които не бяха опровергани от други доказателства в обратна насока. Словесното
описание на нарушението е адекватно на посочената правна норма, същото е
описано ясно, точно и в пълнота.
По силата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. В
съответствие с тази разпоредба наказващият орган е наложил наказание „глоба” в
размер на 10 лева, т.е. в рамките на предвидения по закон размер. Следователно
правилно е приложена и санкционната норма, която съответства на процесното
нарушение по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна адм.нарушие по
чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП е извършено от страна на жалбоподателя виновно -
нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е
неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.11, ал.2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.
Това нарушение също не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
С оглед на всичко изложено до тук
съдът следва да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0271-001961 от 19.12.2019 година на ВПД Началник на
РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, с което на Д.П.Д., ЕГН: ********** *** за
нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175а
ал.1, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :