ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 979
гр.Плевен, 19.07.2021 год.
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в закрито
съдебно заседание на деветнадесети юли
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №543 по описа
на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по жалба от „Грийн поинт 2017“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от
управителя И.Н., чрез адв. О.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***, оф.3 и чрез адв.
М.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***, против мълчалив отказ за издаване на
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи за кампания 2019 год.,
както и против изричен отказ за издаване на УП.
Твърди се в жалбата, че на 21.05.2021 год. чрез
препоръчано писмо с обратна разписка дружеството е подало в ДФЗ искане за
издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи за
кампания 2019 год., като счита, че на основание чл.57, ал.1 от АПК УП е
следвало да бъде издадено в 14 дневен срок от постъпване на заявлението,
т.е. до 5.06.2021 год. Сочи, че
задължението за издаване на административен акт произтича от разпоредбите на чл.10б
от Наредба №5/27.02.2009 год., чл.11, ал.2 от Наредба №5/24.02.2015 год. и
чл.50 от Наредба №7/24.02.2015 год. Счита, че след като е бил задължен по
силата на цитираните разпоредби да се произнесе с УП и не се е произнесъл в
регламентирания срок, е налице мълчалив отказ да се извърши плащане със 77615,42 лева по –малко от заявената
сума, включваща плащания по СЕПП, Натура, СПК и др. Сочи още, че
заместник-изпълнителния директор с писмо
изх.№02-2600/2992/31.05.2021 год., получено от дружеството на 7.06.2021
год. е уведомил жалбоподателя, че в законоустановения срок няма да бъде
издадено УП, т.е. потвърждава мълчаливия отказ. В заключение моли съда да
отмени оспорения мълчалив отказ да се издаде УП, алтернативно моли за отмяна на
обективирания в писмо
изх.№02-2600/2992/31.05.2021 год. изричен отказ за издаване на УП.
Ответникът е взел становище по жалбата, приложено на
л.19-21, че не е налице мълчалив отказ поради факта, че предстои издаването и
ще бъде издаден изричен административен акт - уведомително писмо, по
заявлението за подпомагане.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното:
Дружеството – жалбоподател е подало Заявление за
подпомагане за кампания 2019, с вх.№18970884/22.03.2019 год.- л.31. Към
заявлението са приложени съответните
декларации за запознаване, таблици за ползваните парцели и приложения, които
касаят съответните мерки и схеми. Извършени са
автоматични
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни
плащания-л.48-гръб до л.52. Подадено е следващо заявление, приложено на гърба
на л.52 от делото и л. 53-54, с което е жалбоподателят е подпомагане
по Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане,
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда - зелени директни плащания, Схема за обвързано подпомагане за
протеинови култури, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар и Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите.
Заявлението е с №1503051901383 и е подадено на 18.04.2019 год. в ДФЗ-РА.
Жалбоподателят е подал до изпълнителния директор на
ДФЗ и следващо във времето заявление с
вх.№02-2600/2992/25.05.2021 год. на л.14-15 от делото, с което е поискал да му
бъде издадено УП за оторизиране на плащания за подпомагане за кампания 2019
год., предвид, че същият е заявил такива общо в размер на 568361,78 лева, а
оторизираната и реално изплатена сума е в размер на 485045,82 лева или със
77615,42 лева по-малко от заявената.
До жалбоподателя е изпратено приложеното на л.12 от
делото писмо №02-2600/2992/31.05.2021 год., с което последният е уведомен, че
предстои ДФЗ-РА да издаде УП за оторизираните суми за подпомагане и/или
наложените санкции по схемите и мерките, прилагани от директни плащания за
кампания 2019 год. до всички бенефициери. В тях ще бъде посочена одобрената
сума за подпомагане, санкциите и редукциите, като в приложените таблици ще бъде
представен и обяснен начина на формиране на общата сума за подпомагане.
Посочено е, че след получаване на писмото, същото ще може да бъде обжалвано.
Посочено е още, че УП се генерират и издават чрез ИСАК, като поради големия
брой кандидати не е законосъобразно и технически осъществимо да бъдат издадени
само част от тях. Писмото е получено от жалбоподателя на 7.06.2021 год., видно
от разписка на л.13.
На 14.06.2021 год. е заведена подадената от
дружеството жалба против мълчалив/изричен отказ за издаване на УП.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Регламент (ЕС) №
1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година, Закон за подпомагане на
земеделските производители, подзаконовите нормативни актове и Устройствения
правилник на ДФЗ не предвиждат изрично законоустановен срок, в който
съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за
подпомагане с административен акт. Съгласно
чл. 75, параграф 1 от Регламента, плащанията по схемите за подпомагане и
посочените в член
67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на
следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили
проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да
осъществяват - чл.
75, параграф 2.
Подзаконовите нормативни актове във връзка с
подпомагането по схемите и мерките за директни плащания очертават продължително
във времето административно производство по оторизиране на суми за подпомагане,
което преминава определени етапи след подаването на заявлението, за да се
извършат всички проверки на условията за допустимост на подпомагането по съответната
схема, мярка и подмярка. Законодателят предвижда издаване на изричен писмен акт
- уведомително писмо за плащане, съответно отказ от плащане (изцяло или
частично) за заявената помощ, който краен административен акт подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 10б
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по
реда на АПК, като по делото не е
спорно, че такова уведомително писмо, на което жалбоподателят да е
адресат, няма издадено. В съдебната практика е формирано становище, че в тази
общностна разпоредба е предвиден изричен срок за плащане, а не за одобряване
или отказ за плащане на финансова помощ, а необходимостта от установяване чрез
проверки от други компетентни органи на определени обстоятелства не е
равнозначно на административни проверки за допустимост по чл.
74 от Регламента, към която норма препраща §
2 на чл. 75. В този смисъл - определение № 12521 от
09.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 10332/2020 г., определение № 11172 от
20.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8194/2020 година.
Независимо от вида на мярката, по която е
поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на
административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите
дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за
изплатената им финансова помощ. Ето защо липсата на произнасяне с изричен акт
(уведомително писмо по чл. 10б
от Наредба 5) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за
подпомагане, поради което при непроизнасяне се
формира мълчалив отказ за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е
създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат
интерес от произнасянето на административния орган.
Основният въпрос, който се поставя в настоящия
казус е на коя дата административният орган е бил длъжен да издаде изричния
административен акт – уведомителното писмо.
Действително, чрез тълкуване на нормативните
разпоредби може да се приеме, че срокът за плащане, посочен в Регламента и
другите специални закони дава информация и за това, какъв е срокът за издаване
на уведомително писмо за извършените оторизации. Началната дата на срока за
плащане е 01.12. на текущата година, в случая 2019 година, за която се иска
подпомагане по съответните схеми за подпомагане. Тази дата би следвало да е и
крайния срок, в който административният орган трябва да издаде уведомителното
писмо, защото без това писмо не може да бъде извършено плащане. Ето защо не
може да бъде споделено виждането на жалбоподателя в подадената жалба, че срокът
за оспорване е започнал да тече едва след непроизнасянето на същия този орган
по подадената нарочна писмена последваща
молба с искане в нея да издаде уведомително писмо, в случая подаденото заявление с вх.№02-2600/2992/25.05.2021 год. на л.14-15
от делото. Изводът на жалбоподателя, че актът следва да бъде издаден в 14
дневен срок от подаването на заявление
вх.№02-2600/2992/25.05.2021 год. от жалбоподателя с искане да се издаде УП за
оторизация за кампания 2019 води до абсурдна ситуация, тъй като това означава,
че ако по някаква причина не е издадено УП, е възможно и на десетата година
след изтичане на съответната година, за която се иска подпомагане, кандидатът
да подаде заявление за издаване на нарочно уведомително писмо и ако такова не
бъде издадено в определен срок от подаване на заявлението, да може да се оспори
мълчалив отказ за произнасяне.
Ето защо настоящият състав на съда счита, че
крайният срок за произнасяне на административния орган по подаденото заявление
за подпомагане за кампания 2019 година, е началният срок за извършване на
плащанията – в случая 1 декември 2019 година. В този срок логично се счита, че
са приключили ангажиментите на земеделския стопанин във връзка с дейността му
по стопанисване на земите, затова и считано от тази начална дата е предвидено
да започне изплащането на сумите по схемите за подпомагане и посочените в член
67, параграф 2 мерки. До тази начална дата следва да са приключили и всички
проверки на условията за допустимост, които държавите членки трябва да
осъществяват съгласно член
74, по аргумент отново от разпоредбата на чл.75, §2 от Регламента. Ето защо именно при непроизнасянето на органа
до изтичането на този начален срок за плащане би следвало да се счита, че е
налице мълчалив отказ на органа да се произнесе по подаденото заявление за
подпомагане за кампания 2019 година. Съгласно чл.
149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок
от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Ако бъде възприета хипотезата, че крайният срок за произнасяне на
административния орган е началният срок за извършване на плащанията-1.12.2019
год., то срокът в който е възможно в настоящия случай да се подаде жалба срещу
мълчалив отказ е от 01.12.2019 г. до 01.01.2020 година. В настоящия случай
жалбата пред Административен съд – Плевен
е подадена на 14.06.2021 година, т. е. около една година и половина след
изтичането на едномесечния срок по чл.
149, ал. 2 от АПК.
Настоящият състав на съда счита обаче, че тъй като срокът за произнасяне
на административния орган не е определен от нормативните документи и в случая
не е логично да се приложи чл.
57, ал. 1 от АПК, като и че е налице писмо от административния орган до
жалбоподателя, че неговото заявление е в процес на обработка и предстои
издаването на уведомително писмо, не е налице мълчалив отказ, който да подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Ето защо подадената срещу този мълчалив отказ жалба се явява недопустима за
разглеждане по същество, тъй като липсва годен предмет на оспорване – не е
формиран мълчалив отказ, тъй като предстои издаването на изричен акт, който ще
подлежи на самостоятелно обжалване.
Не е налице и изричен отказ за произнасяне,
обективиран в изпратеното до жалбоподателя писмо с изх.№02-2600/2992/31.05.2021
год., защото това писмо не съдържа разпореждане за отказване на плащане по
някои от заявените схеми и мерки от една страна и от друга страна, тъй като то
има уведомителен, информативен характер за предстоящите действия на
административния орган, които ще извърши във връзка с приключване на дължимите
административни проверки, необходими за издаването на краен акт-уведомително
писмо. В случая, извършването на проверките, съответно произнасянето, във
връзка с конкретните заявени мерки и схеми за подпомагане, не е нормативно
обвързано с конкретен срок, поради което не е формиран мълчалив отказ. Ето защо
и съдът счита, че не е налице годен за обжалване нито мълчалив отказ, нито
изричен акт, обективиран в писмо изх.№02-2600/2992/31.05.2021 год.
Ето защо подадената жалба поради липса на годен
предмет на оспорване следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз
основа на нея съдебно производство следва да се прекрати.
Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Грийн поинт
2017“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от управителя И.Н., чрез адв. О.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***,
оф.3 и чрез адв. М.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***, против мълчалив отказ на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площи за кампания 2019 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Грийн поинт 2017“ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от
управителя И.Н., чрез адв. О.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***, оф.3 и чрез адв.
М.Н. от ВтАК със съдебен адрес ***, против изричен отказ на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площи за кампания 2019 год., обективиран в писмо
с изх.№02-2600/2992/31.05.2021 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №543
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред Върховен
административен съд в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я: /П/