Р Е Ш Е Н И Е
№:1857 26.10.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно дело № 1927 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано по
жалба на „Елегант Лукс-1“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Харманли,
ул.Люле Бургас №60, представлявано от управителя О. Ф. М., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-403-0336852/04.07.2018г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
(ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по
приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в к.к.Слънчев бряг, до хотел Централ,
стопанисван от „Елегант Лукс-1“ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се счита,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с
материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, като се
иска нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването
на процесната заповед преди акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да
се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди,
че в заповедта не била посочена точно коя от петте хипотези на чл.186, ал.1 от ЗДДС е имал предвид административния орган, което нарушава правото му на защита.
Счита заповедта за немотивирана, тъй като в нея липсват конкретни фактически
основания за налагането на мярката, а се съдържа единствено формално цитиране
на текстове от закона. Намира също, че наложената мярка не съответства на целта
на закона и ще нанесе значителни вреди на дружеството. Пред съда
дружеството-жалбоподател не изпраща представител, не ангажира доказателства и
не прави искания.
Ответната страна
– началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за
издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Ж. Д. пред
съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената
заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 01.07.2018г., в 22:50 часа в обект – магазин за промишлени стоки, находящ се
в к.к.Слънчев бряг, до хотел Централ,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените
констатации бил съставен протокол № 0336852/01.07.2018г. В него е отразено, че при
извършена контролна покупка на 1бр. сапун на стойност 2,50лв., заплатена от
органите по приходите, не била издадена фискална касова бележка от монтираното
и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан.
Сумата по покупката била заплатена от инспектора по приходите О. Т., а
плащането прието от продавача в обекта М. М.. След легитимацията на контролните
органи бил отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство, от който е
видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон. С протокола за проверка представляващият дружеството бил
поканен да се яви на 04.07.2018г. в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на
АУАН.
Въз основа на
направените констатации при проверката, административният орган – ответник в
настоящото производств издал заповед № ФК-403-0336852/04.07.2018г.,
с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Елегант Лукс-1“ЕООД търговски обект – магазин за промишлени
стоки, находящ се в к.к.Слънчев бряг, до хотел Централ и забрана за достъп до него за срок от 12 дни, предвид
твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС. Органът се позовал на установеното при проверката от контролните
органите, че дружеството не било регистрирано по ЗДДС, има средно-дневен оборот
от 58,26лв., има наличие на непогасени публични задължения в размер на
474,49лв. Направил е извод, че създадената организация на работа в обекта,
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което
води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа
това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
По делото наред
с цитирания протокол за проверката, е представен дневен финансов отчет за 01.07.2018г.,
съгласно който общият оборот за деня бил 137,50лв. и 50лв. служебно въведени.
Представен е опис на паричните средства в касата към момента на проверката, които
съответстват на отразеното във фискалното устройство. Приложена е справка за
публичните задължения на дружеството към момента на проверката, които
действително са били 474,49лв., за неплатени вноски за обществено и здравно
осигуряване. Представен е и АУАН № F393002/04.07.2018г., издаден
срещу „Елегант Лукс-1“ЕООД за същото нарушение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена на 05.07.2018г.
като жалбата е подадена на 18.07.2018г.), срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-403-0336852/04.07.2018г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, като изрично на няколко места в нея е посочена изрично, че се касае за б.“а“
от петте хипотези на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Възражението на жалбоподателя
за нарушаване на правото му на защита в тази насока, е неоснователно.
Следва да се има
предвид, че съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка
по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от
представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. (л.22) на
изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на
основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен
орган.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено
налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален
бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски
обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв.
Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното
законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването
на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от
данъчно облагане.
От представените
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на
проверката в обекта работещата в него М. М. от името на търговеца е
бездействала правнорелевантно, като не е издала касов
бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 2,50лв. Този факт
се установява от изготвения протокол за проверката и не се оспорва от
жалбоподателя.
При това
положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана
компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на
ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на
преценката на административния орган.
В настоящия
случай, в оспорената заповед № ФК-403-0336852/04.07.2018г. е налице описание на
фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за
констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката
протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност
на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, установените при проверката
ниски дневни обороти, съпоставени с факта на наличието на непогасени публични
задължения, е оценено от административния орган като индиция
за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби
чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената
ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта
на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а
целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане
на вреда за фиска.
Отразени в
заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната
норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от
административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи,
съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Липсата на
издадени АУАН към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер
на двете производства – административното по ПАМ и
административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата
на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния
административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение
и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния
административен акт и наказателното постановление в сила.
Разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за
издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон
се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в
които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в
условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт,
чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.
Що се касае до
срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като
законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и
при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява
задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че
административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на
срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с
оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока
и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в
търговския обект на констатираните минимални регистрирани обороти, неиздаване
на касов бон, със затварянето на обекта за дванадесет дни фискът
ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му
въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер
е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна
уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на
конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и
преустановителна. Влияние върху продължителността на
ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната,
но и на превантивната функция.
С оглед горното,
настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в
настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
спора искането е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1
от ЗПрП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не
е с фактическа и правна сложност, следва на ЦУ на НАП да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати
от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елегант Лукс-1“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Харманли, ул.Люле Бургас №60, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-403-0336852/04.07.2018г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Елегант Лукс-1“ЕООД,
ЕИК-*********, да заплати на Централно управление на Национална агенция по
приходите, сумата от 100 (сто) лева, за разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: