РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 467

 

град Пловдив,  1 март 2019  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    дванадесети февруари  през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 3621 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на В.Т.С., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0281-000727/17.10.2018 г. на Началника на РУП гр.Карлово.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи, че на посочената по ЗНПАМ дата 10.10.2018 г. тя не е предоставяла управлението на МПС на лицето С.Л.С., а същото е управлявано от Н.М.Д.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         В крайна сметка се иска отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона.

         Ответникът по жалбата – Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово,  не се представлява по делото.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателката  на 07.11.2018 г., а самата жалба е подадена на 20.11.2018 г., според направеното върху нея отбелязване/  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000727 по чл.171 т.2 А Б.А  от ЗДвП от 17.10.2018 г., издадена от  Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.6 по делото/ във връзка със заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателката, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

         За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателката, като собственик на лек автомобил фолксваген голф с рег.№ ***, на 10.10.2018 г., на кръстовището на ул.“Стражата“ и ул.“Гълъбец“ в гр.Карлово е предоставила управлението му на С.Л.С., след като СУМПС му е отнето по административен ред с НП №16-0304-002010/2016 г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 03.11.2016 г. Съставен е АУАН на водача, с който са иззети и 2 бр. табели.

         Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171, т.2 а, б. а от ЗДвП.

         Заповедта е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

         Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че МПС, собственост на жалбоподателката, е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на  чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила.        

         Съдът достигна до този извод, а именно за редовността на съставения АУАН и, че не е доказано противното на установеното по него макар и по делото да бяха ангажирани свидетелски показания. Съдът не кредитира същите и посредством тях не може да изведе извод, противен на установеното с АУАН. Свидетелските показания на св.Д.са абсолютно несъстоятелни. Същият твърди, че е „закупил“ от жалбоподателката процесния фолксваген голф с рег.№ *** макар и това не се установява посредством нужните за целта писмени доказателства. Той сочи, че е закупил от С. на 07.10.2018 г. процесния автомобил, което е било ден неделя. Няма данни същият да е действително прехвърлен на Д.– сделка пред нотариус не е осъществена в понеделника след неделята, в която е закупен автомобила понеже С. била заета. Доказателства за по-късното прехвърляне на автомобила и удостоверяване на сделката посредством договор с нотариална заверка на подписите обаче не са представени по делото – няма данни това да се е осъществило във вторник напр. преди спорната дата 10.10.2018 г., която се пада в ден сряда. По делото не се представиха доказателства това да е осъществено и в едни по-късен момент и въобще в някакъв момент, за да може съда евентуално да даде вяра на показанията на св.Д. Липсата на писмени доказателства, които единствени могат да удостоверят прехвърлителна сделка за МПС, разколебава изцяло вярата в свидетелските показания на св.Д., съответно заявената теза на жалбоподателката, че на въпросната дата именно св.Д.е шофирал процесния автомобил. Съдът не може да възприеме за действително осъществили се твърдяните от него факти, че е шофирал уж закупен от него автомобил, който всъщност не е закупен, защото това може да стане единствено посредством покупко - продажба, удостоверена с надлежна заверка от нотариус на подписите на страните. Освен посоченото, следва да се има предвид, че по думите на самия св.Д., той не притежава и СУМПС.

         Предвид недоказването на твърдяното прехвърляне на автомобила, съдът приема за несъстоятелни и останалите твърдения по свидетелките показания на св.Даков, съответно счита за непреодоляна доказателствената сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0281-000727/17.10.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в  14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                             

                                                                  

          Председател: