№ 338
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20243100101132 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Р. П. М. срещу О. Б. за връщане сумата 28000 лв.,
дадена на 10.06.2023 г. по договор за изработване на фундамент и монтаж на
сглобяема къща, развален, евентуално за връщането на същата сума, дадена
без основание, по чл. 55 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба: 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска и сключването на договор. Евентуално твърди,
че не е извършил монтаж, тъй като след доставката, проектът е бил изменен от
ищцата, без съгласуване с административния орган.
В първото съдебно заседание ищцата уточнява, че срокът за монтаж е
бил един месец, а ответникът – че първоначално ищцата е заявила сграда с по-
малка площ и е изграден фундамент, върху който не може да бъде монтирана
сграда с площ 135 кв. м (л. 286, гръб).
В първото заседание ответникът предявява възражение, че разписката е
подписана наред с други документи. Твърди, че монтажът не може да бъде
извършен, защото в имота вече е построена друга сграда.
Ищцата счита възражението за преклудирано.
По същество страните поддържат становищата. Ищцата предявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Страните
представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Възражението, че документът е подписан наред с други, ако се основе и
на твърдение, че пратеникът на ищцата е знаел, е за липса на воля, а в другия
1
случай – за грешка. И в двата случая е предявено след срока за отговор и не
следва да бъде разглеждано.
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
От представената в заверен препис от ищцата (л. 59) и от община Долни
Чифлик (л. 112) обяснителна записка е видно, че по възлагане от ищцата е
проектирана еднофамилна жилищна сграда в УПИ № ХIХ-750, кв. 23 по плана
на с. Шкорпиловци, със застроена площ от 95.60 кв. м и метална сглобяема
конструкция. Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен на 01.06.2023 г.
от главния архитект (л. 109).
От представения заверен препис (л. 45) е видно, че на 05.06.2023 г. е
сключен договор, по който "Б." ЕООД, представлявано от ответника, е приело
да достави на ищцата, представлявана по договора от И.Г. като пълномощник,
материали за сглобяема къща с веранда около 135 кв. м в същия имот, на
стойност 50640 лв., платима по банков път. Цената по издадената фактура №
5/06.06.2023 г. (л. 61) е платена (нареждане на л. 62).
Съдът приема, че няма разминаване в площта на сградата, тъй като в
договора е посочена площ на къща с веранда, а последната не се включва в
застроената площ (пар. 5, т. 15 ДР ЗУТ) по инвестиционния проект.
В показанията си (л. 361), които са допустими (решение № 237 от
25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2016 г., IV г. о., ГК), свидетелите Л. П.
(син на ищцата) и И.Г. (пълномощник) сочат, че наред с доставката на
материалите са уговаряли и монтаж, който ответникът поискал да изпълни
като физическо лице, тъй като имал правоспособност за технически
ръководител (диплома от ТУ).
Излагат още, че ответникът поискал уговорките за монтажа отначало да
останат устни, а по-късно: когато се изпълни, да се документират, за да спести
плащане на данъци и осигуровки на работниците.
Ответникът заявил, че може да сглоби къщата за две седмици и затова се
договорили да изпълни от 01.10 (след отпадането на забраната за строеж по
време на летния сезон) до 31.10.2023 г. за 28000 лв. Не уговорили неустойки.
Показанията на свидетелите взаимно си кореспондират и поне отчасти
могат да бъдат проверени.
Съдът приема, че е сключен договор за влагане на труд за сглобяване на
постройка с материали на възложителя. Страните са уговорили, че договорът
може след изпълнението да разшири предмета си до договор за строителство,
поради което не е била необходима писмена форма.
Възражението за нищожност, поради противоречие на спестяването на
данъци с добрите нрави, е неоснователно.
При липса на потвърждаване, на недействителността, поради липса на
представителна власт, може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът (ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК) т.е. ищцата, но не и ответникът.
След издаването на разрешение за строеж № 24/08.06.2023 г. от главния
архитект на Община Долни чифлик (л. 53 и л. 92) ответникът е издал разписка
2
от 10.06.2023 г. (л. 52 и л. 78), че е получил на ръка сумата 28000 лв. от
свидетеля П., като син и представител на ищцата. Сумата е изтеглена на
предния ден 09.06.2023 г. (в датата в платежното нареждане на л. 357 първо е
вписана годината).
Оспорването на автентичността на разписката е оттеглено (л. 286, гръб).
Не е вписано основание. Въпреки това, съдът приема, че разписката е
издадена за плащане по договора за влагане на труд за монтаж на сградата.
За доставката на материалите от дружеството е съставен приемо-
предавателен протокол от 26.07.2023 г. (л. 56).
В показанията си свидетелят Г. сочи, че ответникът бил в имота през
август 2023 г. и имал забележки към фундамента и отново в началото на месец
септември, когато вече нямал забележки т.е. фундаментът е бил годен за
изпълнението на монтажа.
На 19.09.2023 г. е издадено становище от инж. П. с проектантска
правоспособност (л. 356), че материалите не съответстват на одобрения
проект и на нормативните изисквания.
В показанията си свидетелят Л. П. излага, че тогава веднага се обадил по
телефона и ответникът обещал да направи допълнителни заварки и да
подмени елементи, но след това прекъснал контактите си с ищцата и
свидетелите.
От заключението на вещото лице О. (л. 337) се установява, че
изграждането на постройката, която съществува в момента в поземления имот
е започнало през януари 2024 г. (протокол за открИ.е на площадка – л. 339).
Дори да се приеме посоченото от свидетеля Г. – че през ноември 2023 г.
сградата е била построена в груб вид, ответникът не е доказал, че е била
започната преди изтичането на срока за изпълнение по договора с него.
Възражението, че монтажът не е можело да бъде извършен, защото в
имота вече е била построена друга сграда, е неоснователно.
Сградата има монолитна конструкция, за което със заповед №
3/11.04.2024 г. на главния архитект (л. 338) е допусната промяна по време на
строителството. Поредността на обстоятелствата няма значение за
отношенията между страните.
Договорът е развален с исковата молба.
Ответникът следва да бъде осъден да върне дадената по него сума.
Ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски в размер
3320 лв., от които 2000 лв. платено възнаграждение на адвокат (л. 10), 1120 лв.
платена държавна такса (л. 20) и 200 лв. платено възнаграждение на вещо
лице (л. 310).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Б., ЕГН ********** от ******, съдебен адрес: чрез адв. И.
К. от ВАК да върне на Р. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ******,
3
чрез пълномощника адв. Д. С. от САК с адрес за съобщения: гр. София, ул.
"Братя Миладинови" 16, ет. 2, оф. 3, тел: ********** сумата 28000 (двадесет
и осем хиляди) лева, дадена на 10.06.2023 г. по договор за монтаж на
сглобяема къща, развален, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба: 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да й заплати
сумата 3320 (три хиляди и триста и двадесет) лв., представляваща сторените
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4