№ 8235
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110174404 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.
1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр.чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
406703/13.12.2024г., с предявени кумулативно обективно съединени искове от ищец И. В. Н.,
ЕГН **********, срещу ответник С ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, както следва:
1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед №
***/*******г., подписана от А.С.Д. за С ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която
ТПО е прекратено на основание чл.187, т.1 и чл.188, т.3 вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.330, ал.2,
т.6 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - не се е явила на работа на
30.9.2024г., 1.10.2024г. и на 2.10.2024г.;
2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Служител човешки
ресурси/ Консултант”, код по НКПД *******, в отдел * в предприятието на ответника, както
и
3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
след прекратяването на ТПО в размер на 14400,00 лева за шест месечен период считано от
*******г. до 14.4.2025г., ведно със законната лихва за забава считано от 13.12.2024г.-дата на
подаване на ИМ в съда до окончателно заплащане на задължението.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било
прекратено от работодателя с оспорената заповед. Твърди се, че страните са били сключили
трудов договор/ТД/ № *****/****г. Твърди се, че по време на сключване на договора и
полагането на труд по него ищцата е била извън пределите на Р.България. Не се оспорва, че
са искани писмени обяснения от нея, но такива не са дадени, защото ищцата останала с
впечатление, след телефонен разговор, че става въпрос за недоразумение и всичко е било
изяснено по отношение на мястото й на работа и, че полага труд дистанционно, без да се
явява на конкретно място. Въпреки убеденост на ищцата, че отношенията й с работодателя
1
са изяснени, изненадващо за нея на *******г. получава процесната Заповед.
Твърди се, че уволнението е незаконно, защото заповедта за уволнение, която се
оспорва е формална и не съдържа нужните законови реквизити, т.е. само на това основание,
следва да се отмени, защото е немотивирана – не става ясно къде следва да се яви на работа,
кой и как да разреши отсъствието й, кой е търсил по телефон и и-мейл.
Оспорва се, че г-жа Стоянова-Драгоева не служител на ответник, още по-малко такъв,
който може да подпише оспорената заповед за работодател.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен ОИМ, застъпва становище за неоснователност
на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва всичко изложено в ИМ като
факти и ги опровергава с възраженията си. Поддържа, че уволнението е извършено при
съблюдаване на изискванията за законосъобразност. Твърди се, че на проведеното на
26.8.2024г. интервю за работа между ищец и интервюиращият я служител П.И., И. Н.
изрично е заявила, че към момента на интервюто се намира в гр.Солун, но „следващата
седмица се мести окончателно в гр.Ловеч“. Именно това обстоятелство е елин от факторите,
поради които И. Н. е одобрена за служител на Сълърланл, но ако тя е била информирала
интервюиращия я служител, че ще изпълнява трудовите си задължения от гр.Солун или от
друго място извън територията на Р.България, то тя не би била назначена на позицията. От
една страна това би било в противоречие с Правилата за вътрешния трудов ред на ответник,
където не е посочена възможност да се работи извън България и трудовия договор, в който
изрично е посочен домашен адрес от който ще се полага труда, а от друга чисто технически -
системите, в които ищцата трябва да се впише не позволяват ла бъде извършена регистрация
от чужбина, поради което е невъзможно да работи от страна различна от България.
С Допълнително споразумение/ДС/ към трудовия договор, подписано на 9.9.2024г.,
страните са се съгласили служителката да изпълнява от разстояние задълженията си по ТПО
от адреса си обявила в гр.Ловеч.
На практика ищцата не е започнала да работи за ответник. При постъпването й на
9.9.2024г. е проведено 1 седмично дистанционно обучение. След приключването му ищцата
е следвало ла започне „същинската си работа“, което така и не се случва. Предвид
многократните й молби и е предоставен неплатен отпуск, който да използва, за да уреди
преместването си в България, което така и не се случва.
Съгласно сключеното ДС на 9.9.2024г. към ТД служителката-ищец е следвало да
изпълнява трудовите си задължения дистанционно, от адрес - гр.Ловеч, ул.Т. №**, ет.*, ап. *.
За целта, същата е следвало в началото на работния ден да включва служебния си компютър
и да се вписва в системите на дружеството, след което да изпълнява служебните си
задължения. Видно от приложеното извлечение от системата IROZ, както на датите,
посочени в констативния протокол за извършено дисциплинарно нарушение, така и на
следващите дати до прекратяването на трудовото й правоотношение служителката не се е
вписвала в системите и не е ползвала служебната си техника, единствено чрез която може да
изпълнява служебните си задължения.
В тази връзка ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, а
именно не се е явила на работа на 30.9.2024г., 1.10.2024г. и на 2.10.2024г. (не включва
служебния си компютър и не се вписва в системите на дружеството, и не изпълнява
служебните си задължения, описани в трудовия договор и в длъжностната й
характеристика), без предупреждение или излагане на причини за отсъствието си. В резултат
на това, К.Б., служител в отдел „Човешки ресурси“ на С е направил многократни неуспешни
опити в различни дни да се установи контакт с ищцата, както по телефон, така и по и-мейл.
Видно от извлечение от електронната система за отчитане на работното време на С,
2
/Доказателство №11/, служителката не се явила на работа и през следващите работни дни.
В резултат на това на 3.10.2024г. е съставен Констативен протокол/КП/ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на което е изпратено и искане по чл.193 КТ
/Доказателство №6 към ИМ/, което ищцата изрично е признала, че е получила на 3.10.2024г.
Ищцата не е предоставила каквито и да е обяснения във връзка с изпратеното искане
по чл.193 КТ, освен, че е поискала да бъде „удължен неплатеният й отпуск с още един
месец“/Доказателство №12/.
На *******г., в резултат на проведеното дисциплинарно производство и на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл. 188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1 т.2 КТ във вр. чл.187, ал.1, т.1
предложение 3 КТ и при спазване на реда по чл.193, ал.1 КТ и в съответствие с чл.189, ал.1
КТ, С-ответник издава оспорената Заповед № ***/*******г./Доказателство №7/ с която е
наложено на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“, подписана от служителя
Анастасия Емилова Стоянова-Драгоева, която е надлежно упълномощена да налага
дисциплинарни наказания съгласно нотариално заверено пълномощно /Доказателство №10
(„Заповедта“)/.
Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е изпратена на ищцата
чрез системата Е Видно от извлеченията от системата ЕДоказателство №8/, С е изпратило
Заповедта на *******г. на ищцата, като същата се е запознала със съдържанието й и е
подписала документа в системата Е Ищцата изрично признава получаването на Заповедта
на *******г.
На *******г. след многократните опити да се свърже с ищцата, служителят К.Б. успява
да установи контакт с ищцата, чрез комуникационната платформа „Vibet, видно от
извлеченията от платформата /Доказателство №9/. Ищцата потвърждава, че е получила
Заповед № ***/*******г, че е подписала същата в системата Еи че се е запознала със
съдържанието й.
Оспорва се иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, като се посочва, че с и-мейл от
*******г./Доказателство№12/ И. Н. изпраща на С предизвестие за прекратяване на Трудов
договор № *****/****г. по реда на чл.326 КТ, с което информира дружеството, не
прекратява трудовото си правоотношение с незабавен ефект. Макар не предвиденото
съгласно чл.18, ал.2 от ТД предизвестие е със срок 60 (шестдесет) дни, то С би приело
отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор от датата на получаването
му. Предвид това, дори и да приемем, че прекратяването на трудовото правоотношение не е
валидно извършено с оспорената Заповед от *******г. то за ответник същото е прекратено с
извършването на волеизявлението по чл.326 КТ на *******, евентуално с изтичането на
периода на предизвестието от 60 дни на 14.12.2024г./в този смисъл е Решение №
136/24.10.2018г. по гр.д. 5070/2017г. на ВКС, съгласно което „Подобно на приетото за иска
по чл.344, ал.1,т.2 КТ искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ също не може да бъде уважен за периода
след изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено с
него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този период
не е в причинна връзка с незаконното уволнение“.
Предвид горното се оспорва иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ и се моли да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан както поради гореизложените обстоятелства, така и поради
обстоятелството, че С е вписал датата *******г. като дата за прекратяването на трудовото
правоотношение въз основа на Заповедта и респективно тази дата е посочена и в системата
на НАП.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява от адвокат. С молба с вх.№ 76789/5.3.2025г./л.171-173/, чрез процесуалния
3
си представител по пълномощие - адвокат, поддържа предявените искове и моли съдът да ги
уважи.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа
изцяло подадения отговор и направените с него възражения и моли съдът изцяло да
отхвърли исковите претенции.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки
становището на страните, както и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение № 4347/27.1.2025г.за безспорно между страните са обявени следните
факти - че са били във валидно трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на
ответника с налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца, което е оспорено в
настоящото производство. Искани са писмени обяснения по чл.193 КТ, като такива не са
дадени. Запознаването с оспорената Заповед от ищеца е извършено чрез системата Е като
самата ищца не оспорва, че е подписала посочената Заповед с тази електронна платформа.
Няма спор, че на *******г. ищцата е изпратила и-мейл до ответник като е посочила, че
прекратява ТПО по реда на чл.326 КТ, като няма да спази 60 дневното предизвестие.
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Оспорената Заповед № ***/*******г./л.120-121/; ТД№ *****/****г. сключен от страните и
подписан с КЕП от ищец/л.80-87/; Дл.х-ка за „служител ЧР/консултант/ към ТД подписна с
КЕП от ищец/л.88-89; ДС към ТД от 9.9.2024г./л.90-94/; Правилник за вътр.тр.ред на
ответник/л.95-116/; КП от 3.10.2024г. за установени нарушения на тр.ред от ищец за период
30.9.2024г.-2.10.2024г.-три дни неявяване на работа/л.117/; Искане за предоставяне на
обяснение по чл.193 КТ от ищец/л.118-119/; разпечатки от системата Еза електронно
подписани документи от ищец чрез тази система/без превод на български/л.122-124/; чат
кореспонденция между страните за период 7.10.2024г.-24.10.2024г., от която ясно се вижда,
че ищцата е прекратила ТПО с ответник по взаимно съгласие и няма желание да се върне на
работа при този работодател, като към датите на чата се установява, че тя е била извън
Р.България/л.125-137/; пълномощно за А.СТ.ДР. с нот.заверка/л.138-139/; справки за
включили се в работните процеси служители на ответник/л.140-144/; и-мейл кореспонденция
между страните от *******г.-за изпратено предизвестие от ищец за прекратяване по чл.326
КТ на трудовото правоотношение/ТПО/ между страните без да ищцата да спази срок на
предизвестие/л.145-148/; декларация по чл.333 КТ подписана с електронен подпис от ищеца
на *******г./л.64-68/.
По делото е приета справка от НАП за скл.ТД с ищеца от ****г./29/.
По делото е приета молба с вх.№ 76789/5.3.2025г. подадена от ищеца преди първото
проведено о.с.з./л.171-173/, с приложени писмени документи касаещи адвоката на ищеца и
работата извършил по делото, като е уточнено, че е оказана безплатна правна помощ на
ищеца, но такива клаузи липсват в Договора от 5.11.2024г./л.179-гръб/.
По делото е прието становище с вх.№90963/14.3.2025г. на ответника по молбата на
ищеца/л.181-184/.
По делото е приета молба с вх.№ 136291/16.4.2025г. на ищеца/л.186/, като искането по
нея е отхвърлено с протоколно определение не съда № 11252/29.4.2025г.
По искане на ответник в о.с.з. проведено на 25.4.2025г. /л.196-199/са разпитани
свидетелите П.Б.И. и К.М.Б., служители на ответника, осъществили контактите с ищеца за
ответника. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От показанията на двамата свидетели изцяло се потвърждават фактите и обстоятелствата
4
изложени от ответника в ОИМ.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидените в процесуалния
закон срокове, не са ангажирани от двете страни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално правно
основание.
Съгласно чл.190, ал.1, т.2 КТ – „Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“.
В случая въведените от ищеца в процеса факти и обстоятелства, въз основа на които
обосновава незаконността на уволнението, са свързани с това, че вместо да се прекрати ТД в
6-месечен изпитателен срок, ответникът е наложил дисциплинарно наказание уволнение. На
второ място се оспорва, че в ДС към ТД е уговорено място за дистанционна работа от
гр.Ловеч, което е било вписано чисто формално, без страните реално да са смятали, че това
условие ще се изпълнява по ТД. На следващо място уволнението се оспорва като незаконно,
защото към дата на получаване на искане за писмени обяснения на 3.10.2024г./датата на
получаване на въпросния документ не е оспорена/ ищцата е била извън България и не е
имало как да изпълнява трудовите си задължения от гр.Ловеч, за което ответникът е бил
наясно с тези факти. Заповедта за уволнение се оспорва като немотивирана. Оспорва се, че
ответникът е прекратил ТПО по посочения ред, за да задължи ищеца с обезщетение от две
БТВ, а ако бе прекратил ТПО в срок за изпитвани самия ответник щеше да дължи едно БТВ
на ищец. Поради изложените оспорвания е поискано съдът да постанови решение, с което да
уважи изцяло претенциите на ищеца.
По така наведените от ищец възражения съдът достига до извод, че същите са напълно
неоснователни и са оборени от доказателства събрани по делото.
На първо място ответникът е свободен да прецени по кой ред ще прекрати ТПО между
страните, доколкото той разполага с работодателска власт уредена му от КТ и нормативните
разпоредби уреждащи спорните отношения, т.е. ответникът няма задължение да прекрати
ТПО в изпитателния срок.
На второ място Заповед № ***/*******г. е напълно мотивирана и подписана от лице
натоварена с представителна власт от ответник да го представлява и да упражнява функции
на орган на работодателска власт по подписване на заповеди за уволнение и прекратяване на
ТПО с ищеца.
На следващо място вписването на адрес в гр.Ловеч в ДС към ТД за дистанционно
полагане на труд от ищец не е бил никак формално, доколкото от свидетелските показания
събрани по спора, се установи, че за да изпълнява трудовите си функции ищеца е било
задължително да се намира на територията на Р.България. Отделно от това се установи, че
ищеца не е могла да се премести в България веднага след подписване на ТД, затова е
ползвала неплатен отпуск, разрешен й от ответника до 29.9.2024г., за да има възможност да
организира преместването си в гр.Ловеч. Следователно ищеца е знаела, че трябва да се
премести в гр.Ловеч, за да изпълнява трудовите си задължения по подписан между страните
5
ТД.
На следващо място следва да се посочи, че към дата *******г. ищцата е била напълно
наясно, че ТПО е прекратено, като единственото което е било притеснително за нея, е че е
наложено дисциплинарно наказание, както й че ще трябва да заплати две БТВ за
обезщетение на ответника. В хода на спора се установи, че ответникът, макар и вписал в
оспорената Заповед въпросното обезщетение от две БТВ реално се е отказал да ги получи от
ищеца, и затова същите не се претендират в настоящия спор.
От всичко изложено съдът достига до извод, че ищцата е знаела, че след сключване на
ТД е следвало да се върне на територия на Р.България, на посочен от нея адрес в гр.Ловеч, за
да може дистанционно да изпълнява трудовите си задължения по договора. Това тя не е
сторила и към дата *******г. е продължила да се намира извън територия на Р.България. С
нея след дата 30.9.2024г. ответникът трудно е осъществил контакт, независимо, че преди
това е разрешил неплатен отпуск, за да даде възможност на ищцата да бъде обезпечена да
изпълнява трудовите си задължения. Ищецът не е направил необходимото по ТД и по
подписано от нея ДС, за да започне да изпълнява трудовите си задължения дистанционно,
като е била наясно, че това е следвало да се осъществява, чрез предоставена й за целта
техника/компютри и периферия/ от работодател и чрез ползване на специални
ВиПиЕн/VPN/ адреси и програми с достъп за нея, но само от територия на Р.България,
доколкото същите не се поддържат от ответник извън България, а и на ищеца не е било
позволено да работи от чужбина/такава договорка между страните нито е била обсъждана
нито е била предоставяна на ищеца по нейното ТПО или по нейно искане/.
С оглед всичко изложено и доколкото за период 30.9.2024г.-2.10.2024г. ищцата не е
изпълнявала трудовите си задължения по подписан с ответника ТД и ДС, то ответникът се е
възползвал от правото си да прекрати ТПО по реда на чл.190, ал.1, т.2 КТ.
Като се вземе предвид така изложеното до тук от съда, както и от събраните по делото
доказателства, които напълно оборват възраженията изложени от ищец в ИМ, то съдът
достига до извод, че ответникът законосъобразно е прекратил ТПО с ищеца на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ, поради което предявения иск по чл.344, ал.1, т.1
КТ като напълно неоснователен следва да се отхвърли.
Съдът не дължи разглеждане на другите оспорвания сторени от ищец с ИМ, доколкото
те не могат да променят този извод.
Предвид изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ
като неоснователен и недоказан.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните два иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната
длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа в период от 6-месеца след
уволнението, то съдът следва да отхвърли тези искове така както са предявени.
Само в допълнение следва да се посочи, че ищецът доколкото е подала изявление на
*******г. към ответник, което е достигнало до негово знание, че прекратява вече
прекратения ТД по реда на чл.326 КТ-с предизвестие от работник, без да спази 60 дневен
срок на предизвестие, и доколкото срокът е изтекъл преди дата на подаване на ИМ в съда на
13.12.2024г., съдът няма как да я възстанови на работа при ответник, дори да беше прието,
че предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
За иска по чл.344, ал., т.3 КТ следва да се допълни, че ищеца не е представил
необходимите доказателства, че е останала без работа след уволнението, което е било в
нейна тежест да стори в процеса и съдът е дал срок и указания да се стори това, който не е
спазен от ищеца, нито указанията са изпълнени, особено що се отнася до установените
факти, че ищеца е извън Р.България.
6
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ответник на основание чл.78, ал.3
ГПК. С оглед представения и приет от съда по делото списък по чл.80 ГПК/л.187-195/ с
приложени към него писмени доказателства за разходите сторени по делото, съдът присъжда
на ответник сумата от 3000,00лв. за платен адв.възнаграждение.
Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК нито е направил възражения по чл.78,
ал.5 ГПК в последното проведено о.с.з., защото не се е явил негов представител.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.12 и чл.235 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените кумулативно обективно
съединени искове от ищец И. В. Н., ЕГН **********, срещу ответник С ГЛОБЪЛ
СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед №
***/*******г., подписана от А.С.Д. за С ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която
ТПО е прекратено на основание чл.187, т.1 и чл.188, т.3 вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.330, ал.2,
т.6 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - не се е явила на работа на
30.9.2024г., 1.10.2024г. и на 2.10.2024г.;
2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Служител човешки
ресурси/ Консултант”, код по НКПД *******, в отдел * в предприятието на ответника, както
и
3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
след прекратяването на ТПО в размер на 14400,00 лева за шест месечен период считано от
*******г. до 14.4.2025г., ведно със законната лихва за забава считано от 13.12.2024г.-дата на
подаване на ИМ в съда до окончателно заплащане на задължението, на основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225, ал. 1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН **********, да заплати на С ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3000,00 лева, представляващи разноски
сторени от ответник пред СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок считано от 14.5.2025г., дата обявена от съда в о.с.з. на
25.4.2025г.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение за сведение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7