Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3786 16.10.2013 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9864 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал.
1 ГПК.
Ищецът „Нармаг” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики „ № 101, е
предявил иск против “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, за
признаване на установено, че ищецът не дължи сумата от 12 293,88 лева,
представляваща служебно начислена ел. енергия по фактура № **********/
06,03.2012 г., за отчетен период 31,10,2011 г. до 21,01,2012 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
потребител на ел. енергия на обект, „Универсален магазин”, находящ се в гр.
Стара Загора, с ИТН 2083485 и кл. № **********. На 23,02,2012 г. ответникът бил
уведомен чрез писмо, че при извършена проверка на 21,01,2012 г. електромерът
отчитал грешка минус 50,05 %, поради което ищецът дължи на ответника сумата от
12 293,88 лв. допълнително начислена енергия в размер на 81 553 Kwh , за отчетен период от 31,10,2011 г. до 21,01,2012
г., за което била издадена фактура № **********/ 06,03.2012 г. Оспорва
изготвения от ответника констативен протокол от 21,01,2012 г. и констативен
протокол от 10,02,2012 г. изготвен от БИМ на ГД „Мерки и измервателни уреди”-
регионален отдел – Пловдив. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника
си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Излага твърдения, че правомощие на енергийния доставчик било да въведе
механизъм за корекция на сметки за минал период, който бил нормативно установен
и се намирал в съответствие с националното и европейско законодателство.
Посочва, че в случая бил осъществен нерегламентиран (без санкцията на
електроразпределителното дружество) достъп до ел. таблото, като, независимо от
това, че средството за търговско измерване било собственост на ответника,
ищецът следвало да носи споделена отговорност за него. Служители на ЕВН ЕР
констатирали при проверка на СТИ, че върху него била извършена нерегламентирана
намеса, поради което електромерът бил демонтиран и предаден за изследване от
метрологична експертиза, за което бил съставен съответен протокол. Резултатите
от експертизата също установили, че електромерът е отварян и манипулиран, в
следствие на което се отчитала по- малко от консумираната ел. енергия. Размерът
на начислената допълнително сума бил пресметнат на основание чл. 54 ал. 2 т. 1
от ОУ на ЕВН ЕР, като в тази връзка се издала фактура за корекция на сметката.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е потребител на електрическа
енергия и абонат на “ЕВН България Електроснабдяване” АД.
От приетия по делото констативен
протокол № 17316 се установява, че на
21.01.2012 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” , в
присъствието на двама свидетели – Д. Д. и А. Н., са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № 589030,
който е бил свален и пратен за експертиза поради съмнение за манипулирани
пломби. От констативен протокол №29212/10,02,2012 г. издаден от БИМ Главна Дирекция „мерки и
измервателни уреди” регионален отдел –Пловдив се установява, че електромерът е
отравян и манипулиран, като към измервателната верига на електромера е
монтирано допълнително устройство с магнитно управляем контакт . При
въздействие от постоянно магнитно поле , част от токовата верига се шунтира и
електромерът отчита по-малко консумирана електроенергия. Затова се наложило
извършване от страна на ответника на корекция на сметката за електрическа
енергия на абоната за минал период от 31,10,2011 г. до 21,01,2012 г., като била
издадена процесната фактура № **********/ 06,03,2012 г. за допълнително
начислена енергия за посочения по-горе период в размер на 81 553 kWh.
От заключението на СТЕ, което настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява,
че въпросният електромер неточно измерва потребяваната енергия -50,05%. Като
ЕВН намалява констатираната относителна грешка с 2% колкото е максималният
нормативно възможен допуск /максималната нормативно допустима относителна
грешка/ за електромери за търговско измерване на ел. енергия и преизчислява при
относителна греша -48,05 %. Към
измервателната верига на електромера е монтирано допълнително устройство, с
магнитно управляем контакт- рид реле/ампула/. Чрез него, при въздействие от
постоянно магнитно поле, токовата верига на електромера се шунтира и той отчита
по-малко консумирана електроенергия. При определяне на неотчетената електроенергия,
както и нейната стойност е приложен чл. 54, ал. 2, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Процесният електромер е следвало да премине
последваща проверка през месец май 2012 г., но е бил свален за експертиза на
21,01,2012 г. Електромерът се е намирал в метален шкаф, извън сградата на „Нармаг” АД, който има две врати- външна,
която е възможно да бъде отворена с подръчни средства и вътрешна врата
заключена със специален ключ на ЕВН. Между двете врати е възможен достъп и от
неоторизирани лица и там е едно от местата, където би могло да се разположи
постоянния магнит. Последният трябва да е фиксиран на точно определено място ,
за да работи устойството монтирано в електромера. В констативния протокол не се
съдържат данни за наличието на постоянен магнит в близост до електромера.
Като писмени доказателства са приети писма до ищеца
относно корекцията на сметката му, общите условия за продажба и пренос на ел.
енергия, лицензия за дейността на ответника.
От показанията на
свидетеля С. Н., работещ в ЕВН ЕР, се
установява, че при извършването на проверката на процесния електромер, същият е
демонтиран и изпратен за експертиза, тъй като при проверката е констатирано
съмнение за манипулация. Според свидетеля П. П., който работи в ищцовото
дружество на длъжност „технически организатор и отговорност по ЗБУТ” на
21,01,2012 г. е бил на работа, но не е бил търсен от ЕВН.
Съдът кредитира показания на свидетелите Н. и П. като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
Въз основа на така установените факти по делото,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е
недължимостта на претендираното от ответника вземане за сумата от
12 293,88 лв. В производството по така предявения иск, в съответствие с
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а ищецът -
възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на вземането.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена ел. енергия от ищеца, съдът следва да прецени
налице ли е такова право, респ. - възникнали ли са предпоставките за неговото
упражняване.
По делото не се спори, че ищецът има качеството на
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като потребител ищецът се
намира в договорни отношения с ответното дружество, в качеството му на
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице,
което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Отношенията между
страните се уреждат от действащия към момента на извършване на проверката
нормативни актове. Също така няма спор и по това, че процесната сума е била
начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 31,10,2011
г. до 21,01,2012 г., като представлява 48,05 % от начислената енергия, на база
грешка установена при техническа проверка на електромера, обективирана в констативен
протокол от експертиза на средство за измерване от 10,02,2012 г., намалена с 2
% колкото е максималният нормативно възможен допуск за електромери за търговско
измерване на ел. енергия. В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на
спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна
корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване на допълнителната за
плащане сума, пресметната по съответната методика.
Съгласно чл. 28 ал. 1 от общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД се допуска
възможността за корекция на сметки въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за
начислената енергия. От друга страна, според нормата на чл. 54 ал. 2 от общите
условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД в случаите на неправомерно
въздействие върху електромера, количеството енергия се преизчислява за период
от датата на монтажа или на последната извършена проверка на електромера, до
датата на констатиране на грешката, освен, ако може да бъде установен точния
период, но за не повече от 90 дни, като е посочена конкретна методика за изчисляване
на корекцията. От горното следва, че, за да възникне правото на корекция за
минал период, трябва да се установи неправомерно въздействие на средството за
търговско измерване.
На първо място, според действащото законодателство
(чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/
09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла,
са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на
реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не
може да се презюмира виновно поведение на потребителя. Изложените в отговора
съображения за споделена отговорност на клиента, който също имал задължения по
експлоатацията на уреда, не установяват неправомерни действия на ищеца, който
принципно не би следвало дори да разполага и с ключ за отваряне на средството,
нито пък представляват аргументи за извършена точно от него такава манипулация.
В тази връзка е недопустимо без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението
между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за
съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно
виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на
въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако
абонатът е осуетил правилното отчитане.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за
вече доставена и ползвана ел. енергия не само не намира своето законово
основание извън цитираните по- горе текстове на общите условия на дружеството,
но и противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите. Коментираните клаузи от общите условия са нищожни по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават
основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел.
енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да
защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на
сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел.
енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно
отчитана и заплащана във времето. Ответникът не ангажира доказателства, а и по
делото въобще не са наведени твърдения, че за периода, в който е била служебно
начислена допълнителната енергия, абонатът не си е плащал сметките. Именно в
този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за
виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да
търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по
заплащане на доставената й енергия.
Не могат да се споделят и съображенията на
пълномощника на ответника, че нормата на новосъздадения текст на чл. 104 а ал.
2 т. 5, буква „а” от ЗЕ уреждала правната възможност за корекция на сметка за
минал период, тъй като цитираната разпоредба е в сила от 17.07.2012 г., а
процесният случай касае период от 31,10,2011 г. до 21,01,2012 г., който е преди
въвеждане на законодателната промяна, която няма обратно действие и не е
приложима за подобни заварени случаи.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, доколкото такива се претендират. Същите възлизат,
както следва: държавна такса в размер на 492 лева , адвокатско възнаграждение
от 500 лева и депозит за експертиза 100 лева.
Направените от ответника разноски за внесен депозит за вещо лице, както
и за юрисконсултското възнаграждение на пълномощника си остават за негова
сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, че „Нармаг” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики „ №
101, не дължи сумата от 12 293,88 лв., представляваща допълнително
начислена енергия в размер на 81 553 Kwh по
фактура № **********/ 06,03.2012 г., за отчетен период от 31,10,2011 г. до
21,01,2012 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, да заплати на „Нармаг” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики „ № 101,
направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 492
лева, 100 лева- депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :
/Николай Стоянов/
Вярно с оригинала.
ВК