Решение по дело №955/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 39
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20195210100955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание  на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 955 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.238 ГПК.

Образувано е по предявен от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД п.к.1592 - София. бул. „Христофор Колумб“ No 43 ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., чрез юрисконсулт Б.И.,  против ЕТ „МОХ-57 - М.Х.", ЕИК: *********, ул. „Трети Март'4 № 4, ПК 4641 - с. Драгиново, община Велинград, обл. Пазарджик, иск с правна квалификация  чл. 419, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 552.30 лева,  представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, за застрахователно събитие, настъпило на 15.10.2016 г., в гр. София,  ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 18.09.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцовото дружество излага, че нa 26.11.2018 г. в гр. Измир - Р. Турция на товарен камион с per. № К 9033 ВВ /ремарке с per. № К0254ЕЕ/, собственост на „Севим Транс ООД били натоварени 10 бр. селскостопански машини за разпръскване на тор (торачки), закупени от „Стойкови Универс ООД. гр. Аксаково. На 04.12.2018 г. в гр. Пловдив машините били претоварени на друг товарен автомобил с per. № РА 5757 КВ, собственост на ЕТ „МОХ-57 - М.Х.", за което била съставена товарителница № 001912/04.12.2108 г., в която не било отбелязано констатирани нередности и повреди по товара към момента на претоварването. На 05.12.2018 г. превозваните селскостопански машини били доставени в склад на Стойкови Универс ООД в гр. Аксаково и при разтоварването им било установено, че по някои от тях има повреди. За установяване характера, причините и размера на щетите бил извършен оглед от авариен комисар - фирма „Фиделитас" ООД, който констатирал повредите, като отбелязал, че „по време на претоварването шофьорът е забелязал щети по някои от торачките, но въпреки това не е направил забележка относно състоянието им в товарителницата“. Излага се, че в представеното по делото копие от товарителница № 001912 крайният получател е вписал забележката, че получената стока е с нарушена цялост. Аварийният комисар е изготвил опис на щетите и частите, които следва да бъдат подменени и ръководейки се от представената му проформа-фактура е изчислил, че стойността им ще възлезе на 252,30 лева. За извършената работа е издаден авариен протокол, към който са приложени снимки. За извършената работа „Фиделитас ООД е издало фактура № 00008289/13.12.2018 г. на стойност 360.00 лева., която сума собственикът на товара „Стойкови Универс" ООД заплатил на аварийния комисар. Въз основа на сключен застрахователен договор по застраховка „Товари по време на превоз в „ЗД Евроинс“ АД със застрахователна полица № 20700100009899, със срок на покритие 22.11.2018 - 21.3.2019 г., превозваната стока собственост на „Стойкови Универс“ ООД към датата на установяване на повредите се е ползвала със застрахователно покритие. След настъпване на щетата увреденото дружество е изпратило до превозвачите чрез спедитора рекламация, с която ги е уведомило за установените повреди и ги и е поканило да присъстват при огледа от аварийния комисар. На 11.01.2019 г. упълномощен представител на застрахованото лице е подал уведомление до застрахователя за настъпила щета с приложени копия от документи, като е предявило претенция за изплащане на обезщетение по застрахователния договор. След проучване на представените документи ищцовото дружество изплатило на застрахованото лице обезщетение в размер на 552,30 лева., представляващо пълния размер на установените от аварийния комисар щети по превозваната стока (252.30 лева), както и платеното възнаграждение на аварийния комисар (300.00 лева). Тъй като не е представен оригинал на документа за „потвърждаване за плащане към „Фиделитас" ЕООД,  60 лева ДДС не са били признати. След изплащане на застрахователното обезщетение с Peг. № 519/1/14.03.2019 г. до ответното дружество е била отправена регресна покана, с която е уведомено за възникналото в тяхна тежест парично задължение, което не е погасено и към настоящия момент, поради което е налице правен интерес от предявения иск.

Ответникът в срок по чл. 131 ГПК  не депозира отговор.

Конкретната преценка за наличието на предпоставките по  чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ЕТ „МОХ-57 - М.Х.", е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските

          На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право на направените от него разноски в производството, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ размер на 350 лв., представляващи платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в заповедното производство и платени държавна такса и възнаграждение за един адвокат в исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА ЕТ „МОХ-57 - М.Х.", ЕИК: *********, ул. „Трети Март'4 № 4, ПК 4641 - с. Драгиново, община Велинград, обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД п.к.1592 - София. бул. „Христофор Колумб“ No 43 ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., на основание  чл. 419, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от 552.30 лева,  представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, за застрахователно събитие, настъпило на 15.10.2016 г., в гр. София,  ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 18.09.2019 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

                                                      РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА