Р Е Ш Е Н И Е
№ 836 / 8.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 196 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на Народно
читалище „Отец Паисий-1910“, гр. Септември, представлявано от председателя Р.М.Е.,
срещу Решение
№ 13/07/2/0/00033/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, изх.№
01-2600/32/07.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта му, с която е отказано частично изплащане на финансова
помощ по Административен договор № 13/07/2/0/00033/26.09.2017 г. в размер на
16 561,27 лв. Релевирани са доводи за нищожност, алтернативно
за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. В съдебно заседание и представени писмени бележки процесуалният
представител на дружеството адвокат П.И. поддържа жалбата и излага мотивирано
становище за незаконосъобразност на оспорения акт, като претендира отмяната му,
ведно с присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в
представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт М.П., излага
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по
приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
Между Държавен фонд „Земеделие“ и Народно читалище
„Отец Паисий-1910“ е сключен Договор № 13/07/2/0/00033/26.09.2017 г. за отпускане
на финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка – 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони за извършване на основен ремонт
на сградата на читалището. Съгласно чл. 3 от договора, изменен с Анекс III/06.10.2021 г., първоначално одобрената финансова
помощ е в размер на 355 001,61 лв. съгласно Приложение № 1 „Таблица за
одобрените инвестиционни разходи, неразделна част от анекса и представлява 100%
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на
проекта. Според чл. 6, ал. 2, т. 2 от договора ползвателя се задължава да
извърши инвестицията и да подаде окомплектована заявка за окончателно плащане в
срок до 36 месеца от подписването на договора за предоставяне на финансова
помощ с Фонда за ползватели, които се явяват възложители по чл. 5 и чл. 6 от
Закона за обществените поръчки. В изпълнение на нормативни и договорни
задължения, на 02.09.2020 г. Народно читалище „Отец Паисий-1910“ е подало заявка
за окончателно плащане № 13/07/2/0/00033/301 с приложени към нея документи.
След извършване на административни проверки, с уведомителни писма за
отстраняване на нередовностите изх.№№ 01-2600/4874/02.10.2020 г. и
01-2600/5524/27.10.2020 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил читалището,
че в 10-дневен срок следва да представи допълнително документи и обяснения,
като в противен случай обработката на заявката за плащане ще бъде извършена на
базата на наличната във Фонда документация, както и че финансовата помощ може
да бъде отхвърлена или намалена. По подаденото заявление за окончателно плащане
е извършена проверка на място в периода 13-22.10.2020 г., като констатациите са
описани подробно в представения по преписката контролен лист. Във връзка с направено
от страна на читалището възражение е извършена контролна проверка на място в
периода 20-21.01.2021 г., като в доклада са отразени само променените позиции
от предходната проверка.
На база констатираните несъответствия е издадено Решение
№ 13/07/2/0/00033/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, с което на
посочено правно основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от ПРСР 2014-2020 г. е одобрено изплащането на финансова помощ на
читалището съгласно искане за окончателно плащане в размер на 160 900,48
лв. и е отказано частично изплащане в размер на 16 561,27 лв. Като причини
за отказа е посочено, че при извършената проверка на място в периода
13-22.10.2020 г. е установено, че са изпълнени количества по-малки от
договорените и заявени за финансиране по КСС, поради което недопустимите за
плащане разходи са в размер на 9 075,08 лв. без ДДС, както следва: разходи
за „Демонтаж на съществуващи бордове от ламарина по покриви“ в размер на 2,62
лв.; разходи за „Почистване на подпокривно пространство“ – 0,29 лв.; разходи за
„Доставка и полагане на пароизолация покрив” - 59,63 лв.; разходи за „Доставка
и монтаж на система топлоизолация в подпокривно пространство от XPS 12 см. -
над покривна плоча, включително дюбели и лепило; стъклотекстилна мрежа;
шпакловка” - 347,30 лв.; разходи за „Направа на циментова замазка - над
топлоизолация на покривна плоча” - 205,69 лв.; разходи за „Грундиране на
съществуваща и нова метална конструкция по покриви” -832,72 лв.; разходи за
„Доставка и монтаж на нови бордове от алуминиеви композитни панели в цвят по
архитектурен проект” - 904,13 лв.; разходи за „Надзиждане на козирки с
газобетонни блокчета с дебелина 15 см. и височина – 35 см., включително
шпакловане” - 133,86 лв.; разходи за „Уплътнен насип с трошен камък фракция
0-63 мм -30 см” - 232,32 лв.; разходи за „Доставка и монтаж на пейка 200/47 см”
- 4 910,40 лв.; разходи за „Доставка и монтаж на кошчета за боклук с капак и
подвижна кофа“ - 831,60 лв.; разходи за „Свободно стоящ
метален рак-шкаф” - 444,61 лв.; разходи за „Бланк панел - перфориран 1U
(PFP-1)” - 30,42 лв.; разходи за „Бланк панел - перфориран 3U (PFP-3)” - 44,82
лв.; разходи за „Разклонител за рак-монтаж - метално тяло” - 94,67 лв.
В обжалвания акт е посочено още, че при извършени
административни проверки е установено, че недопустими за плащане са и разходи,
заявени за възстановяване с подадената заявка за плащане, както следва:
- Разходи в размер на 1 666,26 лв. са редуцирани,
тъй като същите се явяват неустойка за неизпълнение в срока съгласно т. IV, чл.
6, ал. 1 по Договор № 16/19.06.2018 г. дейности;
- Разходи в размер на 1 500,06 лв. са редуцирани,
тъй като същите се явяват неустойка за неизпълнение в срока съгласно т. IV, чл.
6, ал. 1 по Договор № 15/19.06.2018 г. дейности;
- Разходи в размер на 227,91 лв. - неустойка за неизпълнение
в срока съгласно т. IV, чл. 6, ал. 1 по Договор № 14/19.06.2018 г. дейности;
- Разходи в размер на 3712,37 лв. - неустойка за
неизпълнение в срока съгласно т. IV, чл. 6, ал. 1 по Договор № 13/19.06.2018 г.
дейности;
- Разходи в размер на 90,76 лв. за „Консултантски
услуги за подготовка на заявлението” са редуцирани, тъй като същите надвишават
максимално допустимата стойност за дейността, съгласно чл. 29, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 12/25.07.2016 г.;
- Разходи в размер на 90,76 лв. за „Консултантски услуги
за управление на проекта” - надвишават максимално допустимата стойност за
дейността, съгласно чл. 29, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/2016 г.
- Разходи в размер на 135,93 лв. за „Проектантски
услуги – технически инвестиционен проект“ – надвишават максимално допустимата
стойност за дейността съгласно чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба № 12/2016 г.;
- Разходи в размер на 54,83 лв. за „Строителен
надзор“ – надвишават максимално допустимата стойност за дейността съгласно чл.
29, ал. 2, т. 4 от Наредбата.;
- Разходи в размер на 7,76 лв. – надзаявена
субсидия спрямо Анекс III от 06.10.2021 г. към ДБФП.
Органът е посочил, че общият размер на наложената
финансова корекция е в размер на 16 561,27 лв.
За изясняване на спора по делото са допуснати и изслушани
заключенията по съдебно икономическа и техническа експертизи, които съдът
кредитира като обективно дадени, в съответствие със събраните по делото
доказателства. В заключението по СИЕ вещото лице е посочило, че при определяне
стойността на реално изплатените по КСС позиции в решението на ДФЗ, в
оспорената му част, са съобразени данните от приемо-предавателните протоколи
към договорите за СМР и доставка на активи, а при определяне стойността на
недопустимите разходи - установените количества при извършване на проверката на
място. Вещото лице е посочило, че при извършената контролна проверка на място
експертите са установили наличието на свободно стоящ метален рак-шкаф; бланк панел - перфориран 1U (PFP-1); бланк панел -
перфориран 3U (PFP-3) и разклонител за рак-монтаж - метално тяло, но
въпреки това са приети от органа като разходи, недопустими за финансиране и са
включени в обжалваното решение.
При извършената проверка на приложените към делото
доказателства и след оглед на място, в заключението по СТЕ е посочено, че за
доставката и монтажа на нови бордове от алуминиеви композитни панели в цвят по
архитектурен проект не е възможно да се извърши точно замерване без скеле, с
оглед височината, както и че бордовете са покрити с капаци. По отношение на
надзиждането на козирки с газобетонни блокчета е представен Акт за установяване
на всички видове СМР, подлежащи на закриване, образец 12/11.09.2018 г., в който
е отразено изпълнено количество от 6,20 м., което е заложено по КСС и е
утвърденото количество с Анекс III. Въпреки това обаче, в контролния лист от проверката на място не
е установено надзиждане и е отчетена разлика в изпълненото количество от 6,20
м. по-малко от утвърденото с Анекса. Вещото лице посочва, че не е възможно да
се определи точното количество, тъй като козирките са покрити с композитни
панели. За всички останали разходи по т. II.1 от обжалваното решение вещото лице посочва, че
за тях са представени Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, като отразените в тях количества са отчетени в контролния лист от
проверката на място. Посочва, че пейките са налични, но не отговарят на
заложените размери, а кошчетата не са с капак съгласно договора и заявката.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Решението за изплащане на финансова помощ в
обжалваната му част е връчено на председателя на читалището на 12.01.2022 г., а
жалбата срещу него е подадена до съда на 26.01.2022 г., т.е. в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен
интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество
– основателна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
договор № РД50-74/9.04.2015 г. за делегиране на функции по прилагане на ПРСР за
периода 2014-2020 г., сключен между Ръководителя на УО на ПРСР и ДФЗ-Разплащателна
агенция, одобрен от министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на
земеделието), на изпълнителния директор на ДФЗ е делегиран обем от правомощия
по отношение на ПРСР 2014-2020 г. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП,
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява, като разполага и с
правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по
схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (в
приложимата редакция), изпълнителният директор може да делегира правомощията
си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т. I от заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 г.,
изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на заместник изпълнителния директор
Б. Алексова, правомощия по вземане на решения, издаване и подписване на решения
за частично одобрение/отказ за изплащане на финансова помощ по подадени
заявки/искания за окончателно плащане по сключени договор за предоставяне на
финансова помощ по всички мерки по ПРСР.
Решението в частта му, с която се отказва частично
изплащане на финансова помощ представлява индивидуален административен акт и
следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно изискване за
мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт. В съответствие с чл.
46, ал. 1 от Наредба № 12/2016 г. са извършени административни проверки на
представените документи и проверка на място на ползвателя на помощта във връзка
с подадената заявка за окончателно плащане, като при приключване на проверката
на място служителите на РА са изготвили доклад, в който са отразени
несъответствията на извършените СМР и активи между сключения договор и установеното
на място, като изрично е отбелязано, че активите/дейностите, обект на
проверката са реално извършени. Във връзка с подадено възражение от Народно
читалище „Отец Паисий-1910“ е извършена контролна проверка на място, при която
е установено, че свободно стоящ метален рак-шкаф, бланк панел - перфориран 1U
(PFP-1); бланк панел - перфориран 3U (PFP-3) и разклонител за рак-монтаж -
метално тяло са налични, отговарят на заложеното по договор количество, видимо
нови са и са в експлоатация. Въпреки това обаче в оспореното решение са
включени като недопустими разходите и за тези активи, без наличието на каквито
и да е мотиви. Липсва препращане към извършената контролна проверка и
установеното при нея, поради което остава неразбираема волята на органа защо
тези разходи са приети за недопустими. Административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредбата, която гласи, че в срок не
по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно
плащане РА изплаща одобрената финансова
помощ в съответствие с т. 3, като изпълнителният директор на РА издава заповед
и уведомява писмено ползвателя. Цитираната в нормата т. 3 гласи, че в същия
срок РА извършва проверка след подаване на заявка за окончателно плащане дали
проектите генерират нетни приходи по време на тяхното изпълнение, с изключение
на проекти, по които размерът на допустимите за финансово подпомагане разходи
не надхвърлят левовата равностойност на 50 000 евро, за проекти по чл. 4, т. 5
и 7 и за проекти – предмет на правилата за държавни помощи. В случая изложените
от органа фактически основания по т. II.1 от решението и тези по т. II.2 – разходи, които се явяват неустойка за
неизпълнение на договори, по никакъв начин не са обвързани с конкретно нарушена
правна норма, като без такова отнасяне на твърдения факт към конкретна правна
разпоредба не е налице годно фактическо и правно основание за твърдяно
нарушение. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже
наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи
състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен
акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. От издателя на акта не
е доказано, че ползвателят на помощта е допуснал констатираното с акта
нарушение, квалифицирано по чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Изложените в акта
фактически основания по-скоро разкриват елементите по чл. 48, ал. 1 от
Наредбата, тъй като органът приема, че инвестицията е изпълнена неточно, но
правното основание сочи генериране на нетни приходи по време на изпълнение на
проекта, което е несъответствие (между правни и фактически основания), водещо
до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изискването за
мотивиране на решението е изпълнено, когато са посочени фактическите основания
и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи
правомощието си да издаде уведомителното писмо. В случая при постановяване на
отказа за изплащане на част от финансовата помощ не е извършил анализ на
установените обстоятелства и не е мотивирал отказа си. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и
Народно читалище „Отец Паисий-1910“, Фондът изплаща помощта до максималния
размер на одобрената финансова помощ, при условие че ползвателят е извършил
инвестицията съобразно условията на одобрения проект, изискванията и сроковете,
определени в договора, приложенията, анексите, КСС, както и съгласно
изискванията на относимите нормативни актове и актове на правото на европейския
съюз. В ал. 2 на разпоредбата е посочено, че при неточно или непълно изпълнение
от ползвателя на условие или задължение по договора, или при наличие на
основание в действащ нормативен акт или акт на правото на ЕС, Фондът прилага
съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане
финансова помощ, предвидена в договора и приложим нормативен акт. Иначе казано,
органът е задължен да приложи условията по договора и изрично да посочи
разпоредбата от нормативен акт, която е счел, че не е изпълнена, за да намали
заявената от ползвателя финансова помощ. В случая липсва посочване коя е
приложимата разпоредба на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 12/2016 г., доколкото в
същата алинея са налице 14 отделни точки, които са твърде различни по
съдържание. Както се посочи по-горе разпоредбата, на която се е позовал органът
(чл. 46, ал. 1, т. 6) е за генериране на нетни приходи по проекта, която не
съответства на изложените фактически обстоятелства в акта. В чл. 48, ал. 1 от Наредбата
са посочени обстоятелствата, при които РА може да откаже изплащането, да намали
договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или
цялата финансова помощ. Най-близко до установените по делото факти е хипотезата
на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съгласно която Разплащателната агенция
може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да
изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато: инвестицията
е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил
активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически
параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от
одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или
необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат
основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно
одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите,
изискванията и критериите за подбор, с изключение на критериите за брой
население, което ще се възползва от услугата, и нивото на безработицата,
определени в тази наредба и договора за предоставяне на финансова помощ. В
решението си административният орган дори не е посочил, че е налице
несъответствие между заложените по договор и реално извършени СМР. Позовал се е
само на извършената в периода 13-22.10.2020 г. проверка на място, но е включил
като недопустими и разходи за активи, които обаче са констатирани в наличност
при извършената контролна проверка в периода 20-21.01.2021 г. и според доклада
са въведени в експлоатация От друга страна, нито в решението, нито от
извършената проверка на място става ясно защо за едни СМР експертите са приели
количествата по Акт – образец № 12 (акт за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване), а за други, въпреки, че е налице такъв акт, са приели,
че СМР не са извършени. Липсват фактически и правни основания за отказаните
разходи по т. II.2, представляващи неустойка за неизпълнение в срок
на договорите, сключени между Народно читалище „Отец Паисий-1910“, в качеството
му на възложител и неговия изпълнител и с какво това неизпълнение в срок е
обвързано или се е отразило на сроковете и клаузите на договора за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ.
В решението, в обжалваната му част и съпътстващите
издаването му документи административният орган нито е доказал, нито е
обосновал, съгласно изискването на Наредбата, наличие по отношение на
изпълнената инвестиция на поне едно от заложените от законодателя условия за
отказ. Видно от разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата, не простото
отклонение от инвестицията е основание за отказ, а само това, което има за
резултат недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности
или разходи, което засяга основната цел на проекта, или води до промени в
предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, съответно до несъответствие
с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в тази
наредба и договора за отпускане на финансова помощ. Видно от констатациите в доклада
от проверката на място от 13—22.10.2020 г., ползвателят използва подпомаганите
активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно съответното им
предназначение и условията, посочени в одобрения проект, както и че изпълнява
изцяло одобрения проект в срока, посочен в договора и при спазване на крайните
срокове за това, съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи и КСС,
въпреки че са констатирани отклонения от одобрената КСС. Съгласно Наредба № 12/2016
г. не може да се постанови отказ на това основание, освен ако отклонението от
инвестицията има за резултат недопустимост или необоснованост на заявените за
подпомагане дейности или разходи, или засяга основната цел на проекта, или води
до промени в предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект,
съответно до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за
подбор, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ.
Ако органът смята, че извършените СМР не отговарят на законовите изисквания, е
следвало да установи налице ли са предпоставките на чл. 48, ал. 1, т. 6 от
Наредбата или някоя от другите хипотези на чл. 48, ал. 1, като изложи мотиви
относно фактите и защо попадат към тази хипотеза, което в случая не е
направено.
Не е ясна волята на органа дали с обжалваното
решение се произнася по верифициране на разходи по подадена окончателна заявка
за плащане или определя финансова корекция, доколкото в акта веднъж е посочил,
че „разходите са недопустими за плащане“, а след това, че „Общият размер на
наложената финансова корекция е 16 561,27 лв.“. Следва да се отбележи, че
редът за налагане на финансови корекции е друг и изрично е посочен в Наредбата
и ЗУСЕФСУ.
Доколкото по отношение на извършените СМР и
разходите за неустойки по договорите между възложител и изпълнител отказът за
изплащане на финансова помощ е немотивиран, не може да се извърши преценка по
отношение на размера на приетите като недопустими за подпомагане разходи за
консултантски и проектантски услуги и тези за строителен надзор, доколкото
същите представляват определен процент от одобрените разходи.
Решението е постановено и в нарушение на целта на
закона, която изисква да се одобрят направените разходи, когато
несъответствието не засяга основната цел на проекта, или не се променя
предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или същото
несъответствие не води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и
критериите за подбор.
Предвид изложеното, решението в оспорената му част
е постановено при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон и целта на
закона, поради което следва да се отмени. Тъй като естеството на въпроса не
позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на
административния орган за ново произнасяне по подадената от Народно читалище
„Отец Паисий-1910“ окончателна заявка за плащане, съобразно указаното в
мотивите на решението. При новото произнасяне органът следва надлежно да се
мотивира, като към установените факти посочи приложимите правни норми, и изложи
подробни съображения по отношение изпълнението на договора и основанията да
издаде решението си.
Съгласно чл. 174 АПК, в този случай съдът следва
да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими
доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от
получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски,
следва Държавен фонд „Земеделие“ да бъде осъден да заплати такива в общ размер
на 1 427 лв., от които 400 лв. депозит за вещо лице и 1 027 лв. адвокатско
възнаграждение по приложен списък и доказателства за реалното им изплащане. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като договореното и изплатеното такова е минимума, предвиден в чл. 8, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото не следва да бъде
уважено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 13/07/2/0/00033/3/01/03/01 за изплащане на финансова
помощ, изх.№ 01-2600/32/07.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е отказано частично изплащане на
финансова помощ по Административен договор № 13/07/2/0/00033/26.09.2017 г. в
размер на 16 561,27 лв.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
за ново произнасяне по подадената от Народно читалище „Отец Паисий-1910“
окончателна заявка за плащане, съобразно дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, 14-дневен срок за издаване на
административния акт, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на Народно читалище „Отец
Паисий-1910“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември,
бул. „България“ № 147, сумата от 1 427 (хиляда четиристотин двадесет и седем)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /П/