Решение по дело №278/2018 на Административен съд - Сливен

                                        Р Е Ш Е Н И Е   № 136

                                                                        

                                        03.07.2019 г. гр. Сливен

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски административен съд, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     Председател: Детелина Бозукова

 

При секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора……. разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. д № 278 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Д. на б.“ ЕООД седалище и адрес на управление с.К., общ. К. против Решение № 20/04/1/0/02864/301/04/02 - 01-2600/3982 от 01.08.2018 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49, ал. 1, т. 1, т.2 т.3 във връзка с чл.42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано изцяло изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. в размер на финансова корекция от **** лева, за дейности и активи, подробно описани в решението.

В жалбата се твърди, че решението е немотивирано, незаконосъбразно, постановено при неспазване на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като кандидатът се е задължил да поддържа земеделското стопанство в съответствие с условията, при които е получил помощта, за период от три години, считано от датата на получаване на окончателното плащане. Дружеството обработвало 291 дка земя, спазвало е минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство, осигурило е необходимия брой заети лица, нямало непогасени данъчни задължения и е закупило техниката, за която иска отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание и в писмено становище от пълномощник – адв. С.П. - САК поддържа жалбата, претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителния директор ДФЗ, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Б. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертиза. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Административният акт е връчен на 13.08.2018 г. /л.849 и сл. от делото/, а жалбата до съда е подадена на 24.08.2018 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложените по административната преписка и допълнително събрани по делото писмени доказателства се установява, следното:

Оспорващото дружество „Д. на б.“ ЕООД е бенефициент по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за 2014 г. – 2020 г.

Между оспорващия и ДФ "Земеделие“ е сключен договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици  в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 4-30). По силата на договора, Фондът се задължава да предостави на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ, като ръзмерът на първоначално одобрената помощ въз основа на предоставените документи е 181 370,71 лева и представлява до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по осъществявавенто на проекта. В приложение № 1 е посочен вида на инвестицията – закупуване на трактор, челен товарач, ремарке, тороразпръскващо ремарке, продълбочител, мулчер, разсадопосадъчна машина, фреза междуредова, дъждовална инсталация, GPS навигация, комплект AG, бизнес план. С чл.2 на договора е уговорено още, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно определените в договора и нормативните актове условия и срокове. Уговорено е в чл.6 от договора, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца, който срок тече от датата на сключване на договора. В чл.16 от договора е предвидено, че за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл.6 ал.5 от същия ползвателят се задължава да обработва и да доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24 ал.1 от Наредба №9/21.03.2015 г. земеделска земя в общ размер на 299,7 дка, върху които следва да отглежда една или няколко култури от група I /резене, лайка, валериана/, съгласно Приложение №4 към договора в общ размер от 137,8 дка и  една или няколко култури от група II /бял оман, маточина, риган/, съгласно Приложение № 4 в общ размер на 161,9 дка. В чл.18 е предвидено, че ползвателят следва да поддържа минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равнотойност на 8000 лева. В договора между страните е предвидено, че фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, а съгласно чл.2 фондът изплаща помощта в максимален размер при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора. 

С уведомително писмо изх. № 02-3600/1682 от 26.03.2018 г. (стр. 605) оспорващото дружество е уведомено за констатирани нередовности, като е определен срок от петнадесет работни дни за отстраняването им. Исканите документи са представени с писмо, заведено с вх. № 01-2600/1682 от 19.04.2018 г. (стр. 610).

С уведомително писмо изх. № 01-2600/2604 от 21.05.2018 г. (стр. 814) оспорващото дружество е уведомено за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки преди плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.9 ал.1 т.2 и т.4 и чл.9 ал.2 т.7 и т.8 от договора, както и на чл.49 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №9/21.03.2015 г. Констатирано е, че след направена справка в регистъра на земеделския производител в МЗХГ и в заявката за плащане /л.808-811/, че за стопанската 2016-2017 г. размера на засетите култури в сектор „Етерично-маслени“ е 113 дка. и естествени ливади от 200,902 дка, а за стопанската 2017-2018 г. размера на засетите култури в сектор „Етерично - маслени“ е 41,700 дка., а на естествените ливади съответно 109,613 дка. Контатирано е още, че при проверка в регистъра на НАП са установени задължения по чл.97 ал.11 от ДОПК. Направен е извод, че размерът на обработваните площи не отговаря на капацитета на земеделската техника, одобрена за подпомагане. Посочено е, че съгласно предствения в заявката за плащане отчет на заетите лица за 2016 г. същите са 5 бр., като не се установява създаването на 1 ново работно място. Сочи се, че при кандидатстване дружеството е получило предимство по критерия за подбор именно поради ангажимента, поет  дружеството, за осигуряване на едно ново работно място и за запазване на пет съществуващи работни места. В писмото е посочено още, че от представените документи към заявката за плащане, се установява, че за първата стопанска година 2016-2017 г. стандартния производствен обем на стопанството е в размер на 7 519,75 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е 3 406,44 евро. С писмото на оспорващия е предоставена възможност да предостави писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция в размер на 181 370,71 лева и при необходимост да приложи писмени доказателства. На 19.07.2018 г. „Д. на б.“ ЕООД е подало възражение /л.823/, с която оспорва констатациите, като представя удостоверение от ТД на НАП Сливен за липса на задължения по смисъла на чл.87 ал.6 от ДОПК.

С оспореното Решение № 20/04/1/0/02864/301/04/02 - 01-2600/3982 от 01.08.2018 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земедели, на основание чл. 20а, ал. 2  от Закона за подпомагане на земеделските производители,  чл. 49, ал. 1, т. 1, т.2 т.3 във връзка с чл.42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  и чл. 70, ал. 1, т.4, т. 7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. и е определен размер на финансова корекция от 181 370,71 лева за дейности и активи, посочени подробно в решението. Административният орган е мотивирал акта си с обстоятелството, че не са спазени условията по сключения договор за отглеждане на 299, 7 дка етерично - маслени култури, като за стопанската 2016-2017 г. размера на засетите от дружеството култури в сектор „Етерично-маслени“ е 113 дка и естествени ливади от 200,902 дка, а за стопанската 2017-2018 г. размера на засетите култури в сектор „Етерично маслени“ е 41,700 дка., а на естествените ливади съответно 109,613 дка, следователно отглежданите култури не съответстват на капацитета на земеделската техника, обект на финансиране. В решението е посочено, че не е установено създаването на едно ново работно място, не е представен актуален договор за сертификация с биосертифициращ орган и сертификационно писмо за последна извършена инспекция, не е спазено и изискването за СПО на стопанството не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, като за първата стопанска година 2016-2017 г. стандартния производствен обем на стопанството е в размер на 7 519,75 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е 3 406,44 евро. Така е направен извода, че ползвателят на помощта не изпълнил свое нормативно и договорно задължение за извършване изцяло на одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план и използването й по предназначение.

По делото е изслушана и приета съдбено-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.К., със с. „А.“, която в заключението си сочи, че размерът на обработваемите площи от дружеството за стопанската 2017-2018 г., съгласно справка за дейността и анкетна карта  от 14.03.2018 г. е 291,041 дка, от които 41,700 дка етерично-маслени култури или 13,91 % използвана площ, 108 дка естествени ливади, представляващи постоянно затревени площи и 139 дка угари, представляващи площи подготвени за засаждане. Вещото лице дава заключение, че подготвените за засаждане площи и естествените ливади са също обработваеми площи.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М.К. със специалност „Р. и е. на т.“, който в заключението си сочи, че одобрената за подпомагане земеделска техника – трактор отговаря на размера на обработваемите от дружеството площи от 291 дка. за стопанската 2016-2017 г.  и 2017-2018 г. В отговор в съдебно заседание вещото лице уточнява, че обработваеми площи са площите, върху които се извършват някакви агротехнически мероприятия, като почистване на ливади, почвообработване, сеитба, косене и др., поради което всички площите, стопанисвани от дружеството са обработваеми.

   По делото са изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице Р.Ч. със специалност „С. и к.“. От заключенията се установява, че „Д. на б.“ ЕООД е извършила покупка на земеделска техника, съгласно договора с ДФ „Земеделие“ на обща стойност 332 870 лева; съгласно справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към 15.03.3018 г. дружеството има назначени 5 лица на трудов договор; размерът на стандартния производствен обем на дружеството съгласно приложение № 14 към §1 т-.44 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. за стопанската 2016-2017 г. е 7523,95 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е 3411,37 евро.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган – Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ ДФ "Земеделие“ е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а съгласно чл. 20а от същия закон, Изпълнителния Директор на фонда, който е Изпълнителен Директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, както и в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

За да постанови оспореното решение административният орган се е позовал на нормите на чл. 49 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Административният орган е посочил като правно основание за налагане на финансовата корекция чл. 70, ал. 1, т.4 т. 7 и т.9 от ЗУСЕСИФ, съгласно които финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; за неизпълнение на одобрени индикатори; за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ;.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за постановения отказ за изплащане на финансова помощ. Съгласно чл. 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. договорът сключен между фонда и ползвателя урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ и краен срок за започване изпълнението на дейностите и инвестициите по проекта. Образецът на договор се утвърждава от изпълнителния директор на РА след съгласуване с министъра на земеделието и храните и се публикува на електронните страници на МЗХ и Държавен фонд "Земеделие" преди началната дата на приема.

Според чл.2 ал.2 от сключения договор фондът има право да намали или откаже  заявената за изплащане финансова ппомощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, като изплаща помощта в максимален размер само при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора. 

По несъмнен начин по делото се установи, че дружеството не е изпълнило точно и пълно таблица 4.1 от бизнес плана и чл.16 от договора. Дружеството не е обработвало земя в размер на 299,7 дка, чрез отглеждане върху нея на една или няколко етерично-маслени култури от група I в размер на 137,8 дка и от група II – 161,9 дка, не е поддържало минимален стандартен производствен обем на дейността за финансовата 2016-2017 г. и за 2017-2018 г. не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро, каквото е изискването на чл.18 т.2 от договора и не е изпълнило ангажимента си да създаде едно ново работно място, следователно не е спазило точно одобрения бизнес проект, както и условията и сроковете, определени в договора. Съдът не кредитира заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице К. и на вещото лице и. М.К. в частта, в която същите дават становище, че в размерът на обработваемите площи от дружеството възлиза на 291 дка. Съдът не споделя изводът, че обработваеми площи в конкретния случай, освен засадените площи с билки, са и естествените ливади, и угарите, както и площите, изорани и подготвени за засаждане. Видно от чл.16 от договора, дружеството се е задължило за периода от сключване на договора до 01.01.2018 г. да обработва и да доказва това обстоятелство чрез някой от способите на чл.24 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. земеделска земя в общ размер на 299,7 дка, върху която не просто да извършва обработка на почвата, а да отглежда една или няколко етерично-маслени култури, защото съгласно сключения договор и бизнес-плана се финансира именно етерично-масленото отглеждане. В този смисъл следва да се отбележи, че съдът кредитира заключението на вещото лице Констатинтинова в частта, в която сочи, че за стопанската 2016- 2017 г. дружеството е отглеждало 113 дка етерично-маслени култури, а за стопанската 2017-2018 г. е отглеждало 41 дка етерично-маслени култури, като само тези площи, по смисъла на чл.16 от договора, съдът приема за обработваеми. Съгласно чл.23 ал.1 от Наредба №9/21.03.2015 г. техническите характеристики и капацитетът на земеделската техника, за която се предоставя финансова помощ, трябва да съответстват на площта на обработваната от кандидата или членовете на групата/организацията на производители земя, с отглежданите култури и/или нуждите на животновъдния обект. Анализът на тази норма и установеното в хода на съдебното производство налагат извод, че капацитета на придобитата от оспорващото дружество техника не съответства на размера на действително обработваната земя.

На следващо място от заключението на съдебно-икономическите експертизи, които съдът като компетентно и безпристрастно изготвени кредитира изцяло се установява, че съгласно справка за актуалното състояние на действащите трудови договори, към 15.03.3018 г. дружеството има назначени 5 лица на трудов договор, а размерът на стандартния производствен обем на земеделското стопанство съгласно приложение № 14 към §1 т.44 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. за стопанската 2016-2017 г. е 7523,95 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е 3411,37 евро. Тези констатации на вещото лице изцяло съвпадат с констатациите на административния орган в оспорения акт.

Следователно налице са фактически обстоятелства, които обосновават отказа на административния орган, а именно: ползвателят на помощта не е изпълнил основни дейности и цели, предвидени за изпълнение както в бизнес – плана, така и в договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици  в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, което дава право на УО да пристъпи към чл.9 ал.1 т.3 и т.4 като откаже пълно изплащане на финансовата помощ, тъй като инвестицията е изпълнена неточно и при неспазване на чл.16 т.1 от договора.

При констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията на бизнес плана и договора законосъобразно в съответствие с чл.49 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано изплащане на финансовата помощ на дружеството.

Предвид гороното съдът приема, че оспореното решение е валидно, издадено при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и за присъждане на разноски за експертиза в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Сливен

                                       

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. на б.“ ЕООД седалище и адрес на управление с.К., общ. К., представлявано от А.Б. против Решение № 20/04/1/0/02864/301/04/02 - 01-2600/3982 от 01.08.2018 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие.

 

ОСЪЖДА „Д. на б.“ ЕООД седалище и адрес на управление с.К., общ. К., представлявано от А.Б. ЕИК ******** да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: