О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………
гр. Варна, 18.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията
ЧНД № 2914 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК и е образувано по жалби на Т.Т.Т.
и Г.И. Методиева – Влаева против постановление на прокурор при Районна
прокуратура - Варна от 28.01.2019 г., с което на основание 243, ал.1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 267/2013 г. по описа на ОСлО – Варна.
В жалбата на Т.Т.Т. се сочи, че по делото са събрани достатъчно гласни
доказателства, които биха дали основание на наблюдаващия прокурор да предприеме
следващи действия. Наведено е оплакване, че след извършените множество
процесуални следствени действия се е изчакало изтичането на давностния срок и
се е прекратило наказателното производство. Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление за прекратяване
на наказателното производство.
В жалбата на Г.И. Манолова – Влаева се сочи, че постановление е
незаконосъобразно, тъй като заплахите, отправяни от Красимир Викторов Крумов
продължават и до днес.
След като се запозна с жалбите и материалите по делото, съдът намира, че
жалбата на Т.Т.Т. е подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол и
от лице, притежаващо качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата от Г.И. Манолова – Влаева е подадена извън законоустановения
7-дневен срок, тъй като от приложеното по делото известие за доставяне се
установява, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
получено от жалбоподателката на 31.01.2019 г., а видно от входящия номер,
поставен в горния десен ъгъл на жалбата, същата е подадена в РП – Варна на
14.02.2019 г., т.е. извън срока по чл. 243, ал. 4 НПК. По изложените
съображения жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане.
Разгледана по същество жалбата на Т.Т.Т. се явява основателна по следните
съображения:
Наказателното производство е образувано с постановление от 05.08.2013 г. на
Районна прокуратура – Варна срещу неизвестен извършител за следните деяния:
за това, че на неустановена дата през 2008 г. в гр. Аксаково, обл. Варна се
заканил с убийство на Т.Т.Т. и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 НК;
за това, че на неустановена дата през 2008 г. в гр. Аксаково, обл. Варна се
заканил с убийство на Ангел Иванов Сашев и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 НК;
за това, че на неустановена дата през 2008 г. в гр. Аксаково, обл. Варна се
заканил с убийство на Невен Ванев Славов и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 НК;
за това, че на неустановена дата през 2008 г. в гр. Аксаково, обл. Варна се
заканил с убийство на Михаил Стефанов Стоянов и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.
3 НК.
В постановлението за образуване на наказателното производство наблюдаващият
прокурор е дал указания да се проведе разследване с оглед извършено
престъпление по чл. 213а НК, респективно чл. 214 НК, с пострадали Михаил
Стефанов Стоянов, Невен Ванев Славов, Т.Т.Т. и Славко Иванов Комитов.
На следващо място е указано да се проведе разследване с оглед извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, с пострадал Славко Иванов Комитов, както и
разследване с оглед извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 НК с пострадал
Ангел Иванов Сашев.
С обжалваното постановление, предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство, представителят на РП – Варна е прекратил на основание чл.
243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство, с мотива,
че до настоящия момент не са извършени процесуално-следствени действия, които
са от характер да прекъснат давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 НК, поради
което е изтекъл давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК.
Съдът намира, че в настоящия случай постановлението за прекратяване на
наказателното производство не може да бъде проверено нито относно неговата
обоснованост, нито относно неговата законосъобразност поради това, че същото е
немотивирано.
Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.1 от НПК в досъдебното производство
прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а според ал. 2
на същата разпоредба всяко постановление следва да съдържа мотиви.
Мотивите по същество представляват фактическите и правни съображения,
поради което се взема крайното решение, като законодателят изрично е предвидил
задължение за органите на досъдебното производство да мотивират постановленията
си. Това задължение съществува и в случаите, когато прокурорът прекратява
наказателното производство с постановление,
защото производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел
осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на тези актове на
прокуратурата.
В това производство съдът следва да провери извършено ли е пълно,
всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата
обстановка по делото и след това законосъобразни
ли са правните изводи на прокурора.
В случая от обжалвания прокурорски акт не става ясно каква фактическа
обстановка е приел прокурора за установена.
След бланкетното изречение „В хода на разследването е установена следната
фактическа обстановка“ следва излагане на твърденията на разпитаните по делото
свидетели, както следва: „В разпита св. Т.Т.Т. сочи, че…“, „В проведен
допълнителен разпит на 02.10.2015 г. св. Т. заявява, че…“, „В разпита св. Лидия
Йотова Йотова заявява, че…“, „В процесуалното качество на свидетел е разпитан
синът на св. Т. – Веселин Т.Т., който заявява, че…“, „Видно от разпита на св.
Славко Иванов Комитов…“, „Св. Комитов твърди, че…“, „На 17.11.2015 г. е
проведен допълнителен разпит на св. Комитов, който заявява, че…“, „На
14.12.2015 г. е разпитан св. Петьо Веселинов Почев, който заявява, че…“, „Св.
Михаил Стефанов Стоянов в разпита заявява, че…“, „Видно от разпита на св. Илия
Костадинов Златев…“, „Св. Ангел Иванов Сашев в разпита заявява, че…“, „Св.
Михаил Костадинов Стоилов в разпита сочи, че…“, „На 12.11.2015 г. е проведен
допълнителен разпит на св. Стоилов, който сочи, че …“, „На 12.08.2015 г. към
материалите по досъдебното производство е присъединена жалба от Г.И. – Манолова
– Влаева“.
Посоченото изложение представлява изброяване и преразказ на част от
извършените по досъдебното производство процесуални – действия, което не е
фактическа обстановка по правилата на НПК с излагане на еднопосочни фактически
изводи чрез обективен разказ за осъществени факти и обстоятелства в хронология
и детайли на събитията с посочване на дата, място, начин на осъществяване и
субект.
След изпълнение на законовото изискване за излагане на определена
фактическа обстановка прокурорът е длъжен да премине към анализ на отделните
доказателствени източници и оценка на тяхната достоверност, т.е. на кои от тях
дава вяра, респ. защо и на кои не при обосноваване на фактическите си изводи.
Това законово изискване очевидно не е било изпълнено в случая и води до пълна
невъзможност съдът да проследи аналитичната дейност на прокурора, проверката на
доказателствата и относимостта им към предмета на доказване, съответно по пътя
на съдебния контрол да направи извод за правилността на изводите на прокурора
по отношение на основните въпроси за наличието на деяние, съставомерността на
деянието и неговата квалификация, предмета на престъплението, датата, мястото и
механизмът на неговото осъществяване и тези свързани с неговия извършител.
Съдът намира, че следва да се отбележи, че дали правните изводи на
прокурора са правилни или погрешни може да бъде определено само въз основа на
възприетите от него факти.
Следователно в случая минималните предпоставки за осъществяване на съдебен
контрол не са налице, тъй като съдът е поставен в невъзможност да прецени
обосноваността, а след това и законосъобразността на обжалваното постановление
за прекратяване на наказателното производство.
При липсата на установена от прокурора фактическа обстановка съдът не би
могъл да направи извод и за изтичането на сроковете за наказателно преследване,
тъй като липсва описание на деянията, включително време на извършване на
същите. Не е посочено и за кои конкретно деяния представителят на държавното
обвинение приема, че е изтекъл давностният срок.
Следва да се има предвид също, че постановяването на немотивиран акт води
до сериозно засягане на процесуалните права на легитимираните да го обжалват
лица, тъй като същите не биха могли да преценят правилни ли са фактическите и
правни изводи на държавното обвинение, респективно не биха могли да изложат
доводите си за необоснованост или незаконосъобразност на подлежащия на съдебен
контрол акт на прокуратурата.
По изложените съображения съдът намери, че издаденото от прокурор при
Районна прокуратура – Варна постановлението за прекратяване на наказателното
производство е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а
досъдебното производство следва да се върне на прокурора за изготвяне на
мотивиран прокурорски акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.И. Манолова –
Влаева срещу постановление на прокурор при Районна – прокуратура - Варна от
28.01.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 267/2013 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, пр. пр. № 9350/2011
г. по описа на РП – Варна.
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при Районна – прокуратура - Варна от 28.01.2019
г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
267/2013 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, пр. пр. № 9350/2011 г. по описа на
РП – Варна.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в срок от седем дни от
съобщаването му пред Окръжен съд – гр. Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: