О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 546 Година 2020, 11.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На единадесети февруари, две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 400 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№2736/17.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР на РБ, с адрес: *** А, представлявана от Директора – Главен
Комисар Николай Николов, чрез пълномощника- юрисконсулт Стойкова, с адрес ***,,Александър Велики“№37Б, срещу
Решение №3756/23.12.2019г., постановено по гр.д.№8491/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР
на РБ, да заплати на С.Я.Я., ЕГН ********** *** сумата от 1739.41 лева главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 245.82 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от
него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1719 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 242.99 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 03.10.2019г. Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР е осъдена да заплати сумата от 350
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, както и държавна такса в размер на 119.58 лева
и 200
лева разноски за експертиза в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се излагат доводи относно изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Твърди се неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззиваемият(ищец).
Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
На следващо място посочва, че нормалната продължителност на нощния труд е регламентиран в чл.187,ал.3,изр.последно ЗМВР и това е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Също така положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл.187,ал.1 ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл.187,ал.3 е 8:8, което се равнява на коефициент 1, а не както е по КТ 8:7, което се равнява на 1,143. Затова положеният нощен труд се заплаща съгласно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. по 0,25 ст./час, а не се трансформира в дневен такъв съгласно НСОРЗ.
На трето място оспорва извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Сочи, че дори и да се приложат общите трудови норми, е недопустимо преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да генерира извънреден труд. Счита, че това тълкуване поставя в по-неблагоприятно положение работещите по трудово правоотношение спрямо тези, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.
Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд като по този начин е присъди в повече от претенцията.
Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли съда, да вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018г. -17.07.2018г. Цитира съдебна практика.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 06.01.2020г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 14.01.2020г.-следователно
е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ищеца-адв.С.,
на 20.01.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия, чрез адв.С.-***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Излага подробни доводи по всички пунктове от въззивната жалба. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№400/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 24.02.2020 г. от 09,30ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед
своевременното призоваване на страните, в случай на необходимост, същите да
бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни
на съда.
На всяка от страните да се връчи препис
от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: