Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260026………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 16.09.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 322 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд В. е
сезиран с искова молба,подадена от С.Н.М.
, ЕГН **********,*** , ж. к. „Младост2“ , бл. 217, ет. 10, ап. 49 ,против Община В., с административен адрес гр. В.
, бул. „Хан Аспарух „ № 35.
С исковата молба е
предявен иск за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен
недвижим имот.
С Решение №
379/ 15. 11.2019г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 180/2019г. по описа
на същия съд , предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в
полза на ответника.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ищеца в
първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи
предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемата страна . В отговора
се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната
жалба , като взе предвид становището на ответната страна
и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за
установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е
подадена от активно легитимирана
страна в процеса.
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна
.
Районен съд В. е
сезиран с осъдителен иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС , за заплащане на обезщетение за
ползването на чужд съсобствен имот, обективно съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава.
Фактическият състав на правната норма е следния :
1/ Да съществува съсобственост между страните
върху общата вещ;
2/Съсобствената
вещ да се полза само от един от съсобствениците(
лично ползване ). Ползването може да бъде пряко и непряко , при хипотезите
посочени в ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС , а именно :
- пряко и непосредствено служене с вещта( ползване на
вещта ) от съсобственика или от член на неговото
семейство, без да се зачитат правата на другия съсобтвеник;
- съсобственика или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с вещта, но недопуска другия
съсобственик да ползва вещта според правата и според предназначението на вещта;
- вещта се ползва от трето за съсобствеността лице ( самостоятелно или общо с
ползващия съсобственик) по договорка между третото лице и ползващия
съсобственик;
3/ Неползващият
съсобственик да е отправил писмено искане до ползващия съсобственик да си служи с
общата вещ( да ползва общата вещ) според правата и според предназначението на
вещта ;
4/Въпреки
отправеното искане ползването на цялата
вещ да продължава от другия съсобственик;
5/Неползващият
съсобственик да е отправил писмено искане
до ползващия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на цялата
вещ ;
6/ Писменото
искане за заплащане на обезщетение да е достигнало до знанието на ползващия
съсобственик.
7/ След получаване на писменото искане за заплащане на обезщетение съсобственика –ползвател
на общата вещ изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение и от
този момент започва да тече срокът на общата 5-годишна погасителна давност.
8/ Веднъж отправено писменото искане се простира неограничено във времето,докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването .
9/Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение ,при съобразяване правата на
неползващия съсобственик.
10/Обезщетението
се дължи само за времето ,през което
съсобственика е лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно
правата си ;
11/ Обезщетение не се дължи , когато съсобственика неоправдано отказва да приеме
ползването на общата вещ , съобразно правата му или му е дадена възможността да ползва общата
вещ заедно с другия съсобственик. В този случай няма лишаване от ползване , а
нежелание да се ползва общата вещ ;
12/ При преценка
основателността на иска съдът следва да съобрази и обстоятелството дали
съсобствениците не са разпределили ползването при хипотезите на чл. 32 от
ЗС.
І.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Исковата претенция
е изцяло основателна .
По делото е
безспорно установено ,че страните са
съсобственици в процесния недвижим имот,при квоти в съсобствеността 2/3 ид.
части за ищцата и 1/3 ид. част за ответната Община . Имота , който е предмет на
исковата молба е следния – парцел
ІІ-2480 , с отреждане за „ За
училище „ , в кв. 424 по действащия
кадастрален и регулационен план на гр. В.. Парцелът
се състои от два имота –имот пл. № 2480, собственост на община В. и имот пл. № 7696, съсобствен между Община В.
и ищцата при посочените по-горе квоти.
Регулацията на място не е приложена .
Това фактическо положение на имота се установява от представения препис от решение на ОС Пазарджик с дата 14. 06. 2001г.
скица № 90/ 18. 01. 2008г. , издадена от
Община В. , отдел „Кадастър ,
Регулация и Застроителни планове“. От тази скица , от представените писмени
доказателства за разменена кореспонденция между страните , както и от
обясненията на св. Л.П.З. (Д. на ОУ „Георги Бенковски“) се установява ,че имот пл. № 7696 попада в
двора на ОУ „Георги Бенковски“ , което е общинска собственост.
За да отхвърли
иска районния съд е приел,че община В. е предоставила на
ищцата възможността да
ползва частта от дворното място , което съответства на правата й , но
ищцата неоправдано не е приела направеното предложение. Този извод на районния
съд е неправилен , тъй като не съответства нито на закона ,нито на установената
по делото фактическа страна на спора .
Както бе посочено
по –горе, обезщетение няма да се дължи само в случая, когато ползващия
съсобственик реално е предоставил на неползващия съсобственик възможността да
ползва съсобствената вещ съобразно правата си и неползващия собственик
неоправдано е отказал да ползва вещта . Настоящият казус не е такъв. По
делото са представени писмени доказателства , от които се установява,че
страните са водили преговори и размяна на писмена кореспонденция относно възможността за ползването на дворното място от ищцата . При тези преговори са обсъждани различни варианти за уреждане на
отношенията между страните (
извършването на делба ,чрез обособяване на самостоятелен имот за ищцата
в границите на УПИ или замяна с друг равностоен имот), но по делото няма данни Общината
да е предоставила на ищцата реално възможността да ползва съответна част от дворното място ,
съобразно правата й в имота или да й е
предоставила възможността да ползва
дворното място заедно с Общината
. Данните по делото категорично сочат за
това ,че имота се ползва само от Общината чрез построеното в имота общинско училище . В случая сме
изправени пред първата от посочените по – горе хипотези за лично ползването на имота от съсобственика , а именно – пряко и непосредствено лично ползване на имота от Община В..Това е така
, тъй като ОУ „Георги Бенковски“ е
общинска собственост,при което следва да се приеме,че ползването се извършва от
съсобственика , а не от трето за съсобствеността лице ,на което е предоставено
ползването от съсобственика.
Касае
се за „лично ползване „ по смисъла на закона , тъй като Община В. ограничава съсобственика (ищцата ) да ползва общата вещ съобразно правата си и
предназначението на вещта(виж чл. 31 ал. 1 от ЗС и мотивите на ТР №7 / 02.
11. 2012г. на ОСГК на ВКС).
Както бе посочено
по – горе и съобразно задължителните указания ,дадени в ТР №7 / 02. 11. 2012г.
на ОСГК на ВКС, не е необходимо неползващия съсобственик периодично
да кани ползващия съсобственик да му предостави правото да ползва общата
вещ съобразно правата му ,за да
възникне в негова полза правото на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за
съответните периоди от време . Достатъчно
е само веднъж да бъде поискано писмено ползването вещта , както и само
веднъж да бъде поискано заплащането на
обезщетение за ползването, за да се разпростре това искане неограничено във времето ,докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. По делото е
представен препис на искова молба до
окръжен съд Пазарджик , с дата на постъпване в съда 21. 07. 2003г. , подадена от ищцата срещу Община В.. С
тази искова молба ищцата е поискала заплащането на обезщетение за ползването на имота за времето от 16. 11.
1999г. до 16. 07. 2003г. Както е посочено в ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на
ВКС, писменото поискване по чл. 31 ал. 2
от ЗС представлява едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателя е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието .
Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственика изпада в забава . От този
момент вземането на кредитора става изискуемо и от този момент той дължи
обезщетение.
В конкретния казус
неползващия съсобственик претендира обезщетение за последващ период от време , след проведени
четири предходни обезщететелни производства за различни периоди от време . С
настоящата искова молба се претендира обезщетение за един месец , а именно за
времето от 01. 02. 2015г. до 28. 02. 2015г. От заключението на
приетата по делото СИЕ се установява ,че размера на обезщетението, определено
въз основа на месечната наемна цена за
съответния период от време е сумата
654лв. Претенцията на ищцата е за
по-малък размер от този, а именно за сумата от 600лв. Ще следва
иска да се уважи за този размер ,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 14. 02. 2019г. до окончателното изплащане на сумата .
В
заключение следва да се отбележи ,че за уважаване на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС
няма правно значение обстоятелството относно субективните или обективни причина за неползването на имота . Неползването на имота може да се дължи на субективното поведение на съсобственика-ползвател ( когато съсобственика не допуска другия съсобственик да ползва имота ).Неползването на имота може да се дължи и на обективната невъзможност да
се разпредели ползването,какъвто е настоящия казус( имота се намира в двора на училище и няма как реално да се ползва от
ищцата).Единственият правнорелевантен факт за уважаване на
иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС е
личното ползване на имота от един от съсобствениците и лишаването на другия
съсобственик от ползването на имота ,съобразно правата му в имота и
предназначението на вещта .
ІІ.
По иска за заплащане на лихви за забава ( мораторни лихви ).
Исковата претенция
е изцяло основателна .
Правното
основание на предявения иск е нормата на чл. 86 от ЗЗД. Според посочената правна норма при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Размерът на законната лихва се определя от МС. Според утвърдената
практика на ВКС по приложението на чл. 86 от ЗЗД, правото на обезщетение в
полза на кредитора ще възникне при неизпълнението на договорно или установено от закона срочно парично
задължение. Задължението за заплащане на
лихви за забава (мораторни лихви за изтекъл период от време) е
установено от закона. В закона е посочен и начина , по който следва да
се определи размера на обезщетението (законната лихва
от деня на забавата, като размера на законната лихва се определя от МС) . Следователно , законодателната намеса е спестила на кредитора задължението
да установява тези две
обстоятелства .
Както бе посочено
по – горе , от момента на получаване на
писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от
ЗС ,за заплащане на обезщетение , съсобственика – ползвател на вещта
изпада в забава и от този момент
дължи обезщетение за ползването на
имота, както и лихви за забава върху
главното вземане . В случая Община В. е
изпаднала в забава от 21. 07. 2003г., когато е подадена в окръжен съд
Пазарджик първата искова молба за
заплащане на обезщетение.С настоящата искова молба обезщетението се
претендира за последващ период от време , а именно за времето от 14. 02.
2016г. до 13. 02. 2019г.( за тригодишен период). От заключението на приетата по
делото СИЕ се установява ,че размера на
обезщетението е сумата 199,14лв. Ищцата претендира по – малък размер на
обезщетението , а именно сумата 182,70лв.
, която следва да се присъди в нейна полза .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да
се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважат предявените искове .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени
решението на районния съди в частта за разноските по делото . Ще следва да се осъди ответника по иска да
заплати в полза на ищцата сумата 870лв. , представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции(820лв.
разноски пред РС + 50лв. разноски за ДТ пред въззивната инстанция ).
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 379/ 15. 11.2019г. на районен съд В. ,
постановено по гр. д. № 180/2019г. по описа на същия съд, вместо което
постановява :
ОСЪЖДА Община В., с административен адрес гр. В.
, бул. „Хан Аспарух „ № 35,да заплати в
полза на С.Н.М. , ЕГН **********,***
, ж. к. „Младост2“ , бл. 217, ет. 10, ап. 49,
сумата от 600лв. ,представляваща обезщетение по чл. 31 ал. 2 от
ЗС, за лично ползване на съсобствен
недвижим имот , за времето от 01. 02. 2015г. до 28. 02. 2015г. ( за един месец) , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано
от датата на подаване на исковата молба
в съда 14. 02. 2019г. до
окончателното изплащане на сумата , именно сумата 182,70лв. , представляваща изтекли
лихва за забава ( мораторни лихви върху главницата ) ,за времето от 14.02. 2016г. до 13. 02. 2019г. ( за тригодишен период), както и сумата 870лв. , представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: