Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 18.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието на секретаря Ивелина Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1450 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.49 от СК.
Предявени са от Б.А.Р., ЕГН **********, постоянен
адрес *** против Р.Х.Р., ЕГН **********, постоянен адрес ***, в
условията на обективно кумулативно съединяване искове: брачен иск с правно
основание 49, ал. 3 вр. с чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак по изключителна вина на ответника и небрачни
искове с правно основание чл. 53 от СК след развода ищцата да носи предбрачното
фамилното си име „Х.“ и с правно основание чл. 56 от СК за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в град
Варна, ***.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са
съпрузи по силата на сключен на 30.09.1989г, граждански брак, видно от
приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от 21.09.2017г., издадено
въз основа на акт за граждански брак № 1969/ 30.09.1989 г, съставен от Община
Варна. От брака се родили две децата, които били навършили пълнолетие към
момента на подаване на исковата молба.
Ищцата излага, че по време на
съвместното им съжителство с ответника възниквали конфликти по различен повод,
но най-вече вследствие системната употреба на алкохол от негова страна. След
употреба на алкохол ответника ставал агресивен и многократно й е нанасял побой.
Била подложена на психически и физически тормоз по време на цялото им съвместно
съжителство. Всичко това се случвало и пред децата им. Многократно се събирали
и разделяли, като след всяка тяхна раздяла ответника обещавал, че нещата ще се
променят и тя в името на децата им отново се връщала в семейното жилище.
Твърди, че преди около седем години отново се разделили и тя завела дело за
развод, но ответника отново успял да я убеди да го прекрати и да заживеят
заедно. Очакваната от нея промяна в отношенията им не настъпила. Едната им
дъщеря заминала да работи в чужбина, тъй като не издържала на нескончаемите
скандали, а другата се омъжила и напуснала дома им. Отношенията между нея и
ответника ескалирали и на 20.09.2017г. тя окончателно напуснала семейното
жилище и отишла да живея при дъщеря им в Р Германия.Въпреки това психическия
тормоз спрямо ищцата не преставал, ответника непрекъснато я притеснявал по
телефона, като й отправял заплахи за саморазправа.От тогава до настоящия момент
не живеели заедно и не поддържали контакти. Всичко гореизложено довело до
разкъсване на семейната им общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения, при което брачната им връзка била само формална и не
съответствала на закона. Брака им бил непоправимо разстроен. Според ищцата, не
могат да бъдат преодоляни настъпилите противоречия, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения между нея и ответника.
Ищцата иска да бъде прекратен брака й с ответника, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответника Р.Х.Р.; семейното жилище, с
административен адрес: град Варна, ***, придобит в СИО от ищцата и ответника да
бъде предоставено за ползване на Б.Р.; след развода ищцата да носи предбрачното
си фамилно име Х..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Отговора е постъпил от назначения
особен представител на ответника.В него е изразено становище по отношение на иска по чл. 49, ал.1 от СК, който считат за
допустим и че надлежно ангажира правораздавателната компетентност
на съда, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ищеца излага
твърдения за наличието на граждански брак между страните, както и че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.Иска се съдът да приеме, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата
съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК. По
отношение на иска по чл.53 от СК, считат за допустим
и че надлежно ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдения и представя
доказателства за наличието на промяна във фамилното й име след сключването на
граждански брак от Х. на Р..Излага се в отговора, че уважаването на тази
претенция зависи от уважаването на главният иск по чл.49 от СК и в случай, че
съдът уважи иска по чл.49 от СК, следва искът за промяна на фамилното име да бъде
уважен, като основателен и доказан, така както е предявен. По отношение на иска по чл. 56 от СК, се счита, че
така заведеният иск е допустим и че надлежно ангажира правораздавателната
компетентност на съда, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба
ищцата излага твърдения и представя доказателства за придобит по време на брака
недвижим имот находят се в град Варна. Евентуалното уважаване претенцията
зависи от уважаването на иска по чл.49 от СК и допускане на прекратяване на
брака с развод.Тъй като в исковата молба ищцата твърдяла, че нямат и
ненавършили пълнолетие деца, както и че тя е напуснала семейното жилище, а
видно и от изложението в исковата молба, жилището не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, то в тежест на ищцата било да докаже, че има
жилищна нужда, като се прави искане за предоставяне на ползването на семейното
жилище на ответника и в случай на
уважаване на претенцията по чл. 56 от СК, следвало да се приложи и разпоредбата
на чл.57 от СК.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и чрез процесуалния си представител адв. Д.И. ***, поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване .
Ответникът не се явява,
представляван от особен представител адв. П.И. ***, моли за допускане на развод
между страните по вина и на двамата съпрузи, както и за предоставяне ползването
на семейното жилище на ответника, което е собственост, СИО на двамата съпрузи.
По отношение на фамилното име след брака се заявява, че не са налице претенции
ищцата да носи предбрачната си фамилия.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото в
оригинал дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община
Варна на 21.09.2017 г., въз основа на акт за граждански брак № 1969/30.09.1989
г., е видно, че страните са съпрузи от 30.09.1989 г.
По делото е представен нотариален
акт за собственост на семейното жилище с вх. рег. № 7510/21.11.2003 г., акт №
96, том VI, дело № 1069/2003 г. на СВ – Провадия, от който е видно, че
ответника е закупил семейното жилище на 21.11.2003г.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели, от чиито показания се
установява, че съпрузите са разделени от около една година, като понастоящем
ищцата се намира в чужбина в Република Германия, където живее и работи при
едната от дъщерите си, а ответникът живее в семейното жилище в гр.Варна, няма
постоянна работа, тъй като системно употребявал алкохол.Семейното жилище е
закупил през 2003 г. от родителите си, което всъщност е било тяхна собственост
и където от 1989г. са живели заедно с ищцата. От показанията на свидетелите на
ищцата,/от страна на ответника свидетели не са водени и разпитвани по делото/,
се установява, че между страните е имало конфликти, почти от началото на
брачното им съжителство, като основна причина за това била злоупотребата с
алкохол от страна на ответника.Същият проявявал агресия спрямо ищцата, нанасял
и побой дори и в присъствието на децата, които започнали да се страхуват за
здравето и живота на майка си.Поведението на ответника станало причина едната
от дъщерите им, която живеела в Германия да вземе ищцата при себе си.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
По отношение прекратяването на
брака:
Не е спорно
между страните, че са във фактическа раздяла от около осем месеца, което е
достатъчно за съда да приеме, че дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между спорещите е налице – фактически брачният съюз между страните е престанал
да съществува предвид продължителната им фактическа раздяла, и съжителството,
което са имали по време на брака, изпълнено с неразбирателство и конфликти,
поради което съдът намира, че следва това положение да бъде утвърдено и
юридически.Предвид гореизложените съображения бракът между страните следва да
бъде разтрогнат.
По отношение на вината:
От събраните по делото гласни
доказателства се установи единствено, че от около осем месеца съпрузите не
живеят заедно, като ищцата понастоящем се намира извън страната и работи в
чужбина.Брачното съжителство е било изпълнено с неразбирателство и конфликти
между двамата съпрузи, като всичко дори и агресията, проявявана от страна на
ответника към ищцата е ставало пред децата, когато са били непълнолетни.Последните
са живеели в страх за живота на майка си, тъй като ответника употребявал
алкохол системно и в нетрезво състояние нанасял побои над ищцата.
Бракът между съпрузите
представлява динамична и сложна система от функционално обвързани отношения,
които намират израз в цялостното поведение, отделни постъпки и различни
действия, които не могат и не следва да се разглеждат изолирано едно от друго.
Най-общо, за да се определят едни
брачни отношения като “добри”, следва да се изхожда от обективния резултат при
субективното проявление на отношението на всеки съпруг – когато всеки от
двамата “одобрява” поведението на другия и го намира за съответстващо на
собствената му представа за семейна хармония.
В този смисъл точно обратното
положение представлява така установилото се в правната ни система понятие
“дълбоко и непоправимо разстройство на брака”, което е и единственото основание
за прекратяване на брака с развод по искане на единия съпруг.
Констатацията за наличието му се
извършва също на базата на обективно осъществени факти, които, обаче, съдът
преценява чрез субективното им въздействие върху всеки от съпрузите, което пък
съответно води до правното заключение относно възлагането на вината за настъпването му.
Вината в брачния процес е
понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната
доктрина значение на термина „вина”. Без да има твърда дефиниция, то гарантира
повече с устойчивите житейски, социални и морално-етични възгледи, наложили се
трайно в обществените отношения. За ориентир служи идеята, че бракът е
средството за постигане на общоцелен краен резултат – семейство, за чието
нормално съществуване носят еднаква отговорност двамата партньори. По тези
причини, за да се избегне елемента на субективизъм в процеса, константната
съдебна практика е да се извършва преценка само на фактическото поведение,
обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези
действия пък, се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията
съпруг-съпруга, /а при наличие на непълнолетно дете – и връзките на всеки
родител с него/, въплъщаващи същността на условното качество „семейственост” у
всеки съпруг.
В този смисъл настоящия съдебен
състав, въз основа на фактите, които е установил извън всякакво съмнение, е
извел заключение, за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между ищцата и ответника в настоящото производство.
Задълженията на съда се свеждат
до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави, с отношението, първо - на всеки от съпрузите,
и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване,
да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква
степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на
брачната вина.
В настоящия случай отделните
действия и цялостното поведение на съпруга-ответник, показват неговата
постепенна и трайна дивергенция от семейството. За продължителен период от
време, предхождащ подаването на исковата молба, той е поставял своите желания и
потребности на първо място.
Упражнявал системен психически и
физически тормоз спрямо съпругата и двете си деца, дезинтересирал се е от дома,
отчуждил се е от съпругата си, изграден бил втори вход на жилището, но той
продължил да притеснява съпругата и децата си, като им спирал ел. захранването
и предизвиквал скандали, отправял и заплахи за саморазправа спрямо ищцата –
всичко това е причинило, както от субективна, така и от обективна гледна точка,
дестабилизация и разстройство на брака, представлява брачни нарушения в
гореописания смисъл. Те са довели до силно обтягане на отношенията, непоносимост
и невъзможност за общуване с ищцата.
От своя страна последната не е
проявила реципрочно поведение, тя е запазила изрядно брачно поведение. Не е
пренебрегвала задълженията си към дома и децата си, не е предизвиквала
конфликти, не е проявявала агресия и по никакъв начин не е поставяла
съществуването на семейството в опасност. Това, от своя страна, показва липса
на брачна вина.
Неубедителни и неподкрепени с
надеждни доказателства са твърденията на особения представител на ответника, че
брачна вина има и ищцата, и тя се изразява в пасивност към решаване на
семейните въпроси, и че не е проявила необходимия подход, насочен към
съобразяване и зачитане на брачния си партньор. Всички прояви на индивидуалния
характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен случай и те не
могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява,
е само дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно
на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може
да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не – според
характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще -
нагласата и вижданията им за същността на брака.
В този смисъл, от една страна –
няма посочени точно определени действия на ищцата, които да съставляват брачно
провинение и да са довели до непоправимото разстройство на брака – такива
твърдения в отговора на исковата молба особения представител на ответника
въобще не е въвеждал. За първи път се позовава на посочените по-горе основания,
едва в съдебно заседание, като твърди, че ищцата не е помогнала на ответника да
се справи с проблема, който имал с алкохолната злоупотреба. От друга страна –
от гласните доказателства не може и да се направи извод за конкретно поведение
или постъпки на ищцата, изразяващи незачитане и несъобразяване с ответника, което той да е приел, че влияе
негативно на брака им.
Така, в
обобщение – настъпилото непоправимо разстройство на брака не може да се свърже
с отделни действия на ищцата, но е доказана причинната му връзка с конкретно
поведение на ответника. Поради това съдът приема, че само той има вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По отношение фамилното име на ищцата:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
ответника в съдебно заседание изразява становище, че няма претенции по
отношение на фамилното име след развода и с оглед изричното искане от страна на
ищцата да не продължи да носи брачната си фамилия, съдът счита, че следва да
постанови след развода тя да носи предбрачната си фамилия «Х.».
По отношение семейното жилище:
От представения
по делото документ за собственост на семейното жилище се установи, че ответника
го е придобил чрез продажба по време на сключения граждански брака с ищцата,
поради което то се явява съпружеска имуществена общност. При липса на родени от
брака непълнолетни деца, както и при липса по делото на доказателства за ищцата
да е налице жилищна нужда, макар и да е поискала предоставяне ползването на жилището,
съдът намира, че следва да постанови решение, с което да предостави ползването
на семейното жилище на ответника.От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че той към настоящият момент живее в семейното жилище, няма друг
недвижим имот и живи родители, при които да отиде да живее.По голяма част от
времето е без работа, защото системно употребява алкохол.
Семейно
жилище е това, което съпрузите са обитавали към момента на образуване на
брачното производство и в случая това представлява апартамент в град Варна, ***, със
застроена площ 103, 15 кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня-трапезария,
баня, тоалет, перално помещение, дрешник и входно антре.
С
оглед събраните доказателства и въз основа на законоустановената презумпция,
съдът приема, че семейното представляват съпружеска имуществена общност на
двамата съпрузи.
То е
било закупено от ответника през 2003 г. чрез продажба, извършена след
сключването на брака между страните. Продажбата е била извършена между
ответника, като купувач и родителите му, като продавачи за сумата от
21 232.00 лева, която е била изплатена напълно на продавачите. В това
производство последните факти не могат да бъдат установявани, включително
въпроса за намерението на родителите на ответника – дали се състои в желание да
продаде или надари семейството на сина си, или само него, или изобщо не се
касае за продажба, а евентуално – за дарение. Поради това и не може да се
определя вид на собствеността върху имота, различен от законовата презумпция,
действала към релевантния момент, прогласяваща, че целия имот има характер на
съпружеска имуществена общност.
Не са
събрани доказателства, че някоя от страните притежава друг жилищен имот. Със
свидетелски показания е установено наличие на жилище, в което живеят родителите
на ищцата, жилище извън страната, в което ищцата живее под наем. Доказателства
относно притежаване от страна на ответника на право на собственост върху друго
недвижимо имущество, не са събрани в първоинстанционното производство.Липсват
данни за влошено здравословно състояние на някой от двамата бивши съпрузи.Наведени
са твърдения за злоупотреба и алкохолна зависимост от страна на ответника.
Така,
при липса на ненавършили пълнолетие деца от брака, и при равностойно здравословно
състояние, при разрешаване на въпроса на кого от двамата да предостави
ползването на семейното жилище, съдът следва да съобрази вината, жилищната
нужда и вещния статут на имота.
Общо
ползване на семейното жилище в случая не следва да се установява – доказано е
несъмнено, че с оглед размера на апартамента, броя на помещенията /изключващ
обособяването им в отделни жилища без преустройства/ и нетърпимостта в
отношенията между страните, такова ползване е невъзможно.
Поради
това, на общо основание, тъй като от брака няма ненавършили пълнолетие деца,
независимо от факта, че виновен за разстройството на брака е ответника,
доколкото се установява, че ищцата може да задоволи адекватно жилищната си
нужда, а към момента тя живее и работи в чужбина, съд счита, че ползването му
следва да се предостави на ответника. Имуществените отношения между страните по
повод СИО следва да се разрешат на друга плоскост и в отделно производство.
Като взе предвид
изхода на спора, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 925.00лева,
от които 600.00лева адвокатско възнаграждение, 300.00лева за назначения особен
представител и 25.00лева внесена държавна такса за образуване на дело.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50лева., от които платени от ищцата при предявяване
на исковата молба са 25лева, съответно ответника следва да бъде осъден също да
заплати 25лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Б.А.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес *** и Р.Х.Р., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
сключен на 30.09.1989 г. с акт за граждански брак № 1969/30.09.1989 г. на
Община Варна, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл. 49,
ал. 3 вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, като постановява, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство има
съпруга Р.Х.Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – Х..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град Варна,
***, придобит в СИО от ищцата и ответника, на
съпруга Р.Х.Р.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.Х.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес *** направените по
делото съдебно деловодни разноски в размер
на 925.00 лева, от които 600.00 лева адвокатско възнаграждение, 300.00 лева
за назначения особен представител и 25.00 лева внесена държавна такса за
образуване на дело, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Х.Р.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет
лева) в полза Районен съд – Провадия, представляваща дължима
държавна такса по производството, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяването
на страните относно изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: