№ 58
гр. Провадия, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Аксес Файнанс“ ООД при условията
на обективно кумулативно съединяване установителни искове за нищожност
на следните вземания, предвидени в полза на ответника по договор за бяла
карта от 02.06.2020 г., сключен между страните: 1. Неустойка в размер на 10
% от усвоената и непогасена главница, начисляваща се върху всяко отделно
неизпълнение на задължението – чл. 20 от договор за бяла карта; 2. разходи за
действия по събиране на вземанията в размер на 2.50 лева за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от
Договора – чл. 21, ал. 4 от Договор за бяла карта.; 3. Такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 120.0 лева след настъпване
на предсрочна изискуемост- чл. 21, ал. 5 от договор за бяла карта, поради
противоречие на същите с императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4
от ЗПК, на основание чл. 26 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключва с ответника договор за
бяла карта, съгласно който ответникът се задължава да предостави на ищцата
револвиращ кредит в размер на 200.00 лева, а ищцата – да върне сумата по
кредита, съгласно условията по договора. Заявява, че уговорките в чл. 20, чл.
1
21, ал. 4 и ал. 5 от договора, респективно, предвидените съгласно тях
вземания, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и нищожни,
поради накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения в
исковата молба. Ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Претендира и заплащане на направените в производството съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
упълномощения от него процесуален представител, който оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита, че вземанията за неустойката и
такса за експресно разглеждане на документи не е в противоречие с добрите
нрави и че не заобикалят императивните разпоредби на ЗПК. Излагат се
подробни съображения. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя
писмено становище, с която поддържа предявения искове. Моли за
уважаването им. Ответникът не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявените.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява по категоричен начин възникването на
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит „Бяла
Карта“ от 02.06.2020 г., по силата на което ответникът има качеството на
кредитодател, а ищеца – кредитополучател. В случая кредитното
правоотношение попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит, поради което императивните разпоредби на този закон следва да
бъдат служебно съобразени и приложени от съда.
Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в тридневен срок след падежа, дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение на настоящия месец, като същата се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
В чл. 21, ал. 4 от договор при забава за плащане на текущото
задължение или сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на
2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или
2
на сумата по чл. 12, ал. 1.
В договора за кредит се уговаря, че след настъпване на предсрочната
изискуемост, кредитополучателя дължи еднократно плащането на такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Уговореното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за
кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е.
потребителят) не предостави срок обезпечение на задълженията си. Такова
договаряне обаче противоречи и заобикаля изискването към търговеца,
доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване
(възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено
плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата
на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи
на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
3
Не на последно място кредитополучателят се „таксува“ за
хипотетичната възможност за предоставянето на цитираните от заявителя
„услуги“, а не за реалното им предоставяне, респ. ползване от
кредитополучателя.
Другото претендирано вземане за такса за извънсъдебно събиране по
чл. 20, ал. 4 от договора за кредит, противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на
просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.
Граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 10а, чл. 19
ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на правото на кредитора,
освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, да възлага на
потребителя и други плащания като допълнителни такси и предварително
отнапред фиксирани по размер разходи, свързани с усвояването и
управлението на кредита, без оглед тяхното реално извършване.
По отношение на уговорката за заплащане на 120.00 лева такса за
извънсъдебно събиране, настоящия съдебен състав приема, че кредиторът
принципно има право да търси от длъжника разходите, свързани с
принудителното събиране на вземане (вкл. за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането), но само ако те са реално извършени и техният
конкретен размер е безспорно установен със съответните доказателства.
Претендираното, в случая, вземане за разходи в размер на 120.00 лева, е
изначално определено още при сключването на договора, без да е ясно по
какви критерии е формирана тази сума, и дали въобще са реализирани
(доказателства не са представени), поради което съдът намира, че това
вземане, противоречи на ЗПК. Систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 10а, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК налага извод, че законодателят е
ограничил свободата на договаряне, като кредиторът, освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, няма право да възлага и други
плащания върху длъжника като допълнителни такси и предварително
фиксирани по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на
дълга от неизправен длъжник зависи от конкретните, а не от абстрактно
предвидените при сключване на договора разноски, направени поради
неизпълнението, както е в случая. Уговарянето на бъдещите разходи във
фиксиран размер, събиран при изискуемост на кредита, придава на тази
4
клауза неустоечен характер, което противоречи на чл. 33 от ЗПК, доколкото
от длъжника се търсят допълнително фиксирано обезщетение за същия
период, през който се претендира лихва за забава – в този смисъл е и
практиката на Окръжен съд – Варна по в.ч.т.д. № 1273/2019 г. на ВОС.
Като последица от горното и трите обективно кумулативно предявени
искове за нищожност следва да се уважат.
По разноските:
Ответникът следва да се осъди да заплати на процесуалния
представител възнаграждение в размер на 900.00 лева ( по 300.00 лева за
всеки иск), на основание 38а, ал. 1, т. 2 от ЗА за оказаната безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице. Размерът на
възнаграждението е в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 20 от договор за кредит „Бяла
Карта“ от 02.06.2020 г., сключен между Й. И. Й., ЕГН:********** и „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК:*********, в частта, установяваща задължение на Й. И.
Й., ЕГН:********** за заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената
и непогасена главница, начисляваща се върху всяко отделно неизпълнение на
задължението, поради заобикалянето на императивните разпоредби на чл. 16
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 20, ал. 4 от договор за кредит
„Бяла Карта“ от 02.06.2020 г., сключен между Й. И. Й., ЕГН:********** и
„Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК:*********, в частта, установяваща задължение
на Й. И. Й., ЕГН:********** за заплащане на такса разходи за действия по
събиране на вземанията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от Договора,
поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2, вр. с чл. 21
от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 20, ал. 5 от договор за кредит
5
„Бяла Карта“ от 02.06.2020 г., сключен между Й. И. Й., ЕГН:********** и
„Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК:*********, в частта, установяваща задължение
на Й. И. Й., ЕГН:********** за заплащане на такса разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията в размер на 120.0 лева, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2, вр. с чл. 21 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М. В. М., АК-****, с адрес на кантората: гр. ****, бул. *****“ № 81, ет. 3,
ап. Б адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева, на основание 38а,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6