РЕШЕНИЕ
№ 1943
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20251110203587 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. В. срещу Наказателно постановление №
********************., издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което на
В. В. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта и се иска отмяна
на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение, което не е зивършено от него и за което не носи
вина.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. Г..
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2023г. св. Е. И. съставила АУАН на В. В., за това, че на същата
дата при извършена проверка в гр. София, бул. „Възкресение“ бл. 38, в
1
заведение кафе –аперитив „TABU“ била констатирано нарушаване на забрана
за тютюнопушене в закрити обществени места.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателят при идентично
словесно описание на соченото нарушение е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката И.. От показанията на свидетелката съдът установи кога, къде и
при какви условия е извършена проверката, какво е установено в хода на
същата. Тъй като разказаното намира потвърждение и в изготвения АУАН
съдът кредитира показанията на свидетелката.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажиране за осъществяване на административно нарушение, което е
формално и на просто извършване. Същевременно субект на задължението по
чл.56 ал.1 от ЗЗдр. е всяко лице, което наруши забраната за тютюнопушене
посочените в отделните хипотези места. Разпоредбата на чл.218 ал.1 от ЗЗдр.,
предвиждаща отговорност за лицето, което наруши забраната по чл.56 от ЗЗдр.
и не съдържа санкционираща част за лице, което допусне извършване на
нарушение по чл.56 от ЗЗдр. Административно наказателната отговорност в
хипотезите на допустителство е възможна само при изрично предвиждане в
конкретна правна норма на тази отговорност и при изричното упоменаване на
тази норма в съставения АУАН и наказателно постановление. В процесната
хипотеза такава отговорност е предвидена в разпоредбата на чл. 218 ал.2 ЗЗдр,
като нормата е ясно упомената в съдържанието на НП. В този смисъл
възражението на жалбоподателя, касаещо липса на изначална възможност за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност е
2
неоснователно.
Същевременно в съдържанието на съставения АУАН и последвалото го
НП са описани факти, очертаващи елементи на твърдяното нарушение.
Посочен е В. В. като отговорно за нарушението лице, в акта е отразена
фактологията, очертаваща самото нарушение на забраната, досежно
допускането на която е ангажирана отговорността на В.. Описани са факти,
които да очертават конкретни обстоятелства – закрита търговска част в обекта,
вид и състав на смесите за наргиле; както и обстоятелството В. да е управител
на обекта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо липсата на
дата на наказателното постановление и дата, на която се твърди да е
извършено нарушението, доколкото такива са въведени.
В съдържанието на АУАН и последвалото го НП е описан обекта, в
който е извършена проверката, така щото за субекта на отговорността да е
въведено описание на минимум от факти, срещу които следва да се защитава.
Разпоредбата на чл. 56 ал.1 ЗЗдр. въвежда забрана на тютюнопушене в
закрити обществени места. Разпоредбата на чл. 218 ал.2 ЗЗдр. въвежда
отговорност при допустителство, каквато е процесната хипотеза.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя тъй като доказателствената съвкупност,
кредитирана от съда ясно и с нужната степен на стабилност очертава
осъществяване на нарушение на забраната. Следва да се посочи, че в
съдържанието на НП ясно е отразено нарушаването на забраната да е
констатирано в закритата търговска част на обекта, като в тази насока са
показанията на разпитаната свидетелка И..
Санкциониращата разпоредба въвежда административно наказание
глоба в размер от 300 до 500 лв. В процесната хипотеза не са представени
доказателства, очертаващи нарушението като такова, притежаващо
признаците на маловажен случай. Същевременно констатираното нарушение
сочи 200 гр. тютюн за наргиле, което количество е достатъчно, за да обуслови
законосъобразно налагане на предвидената в максимален размер глоба.
С оглед изхода на производството В. В. В. следва да заплати в полза на
СРЗИ сумата от 160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
3
възнаграждение в производството / от които 80 лв. за първото разглеждане
пред СРС и 80 лв. за второто по ред първоинстанционно производство/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
**********************г., издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което
на В. В. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА В. В. В. да заплати в полза на СРЗИ сумата от 160 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4