Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.12.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1299 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 40/11.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 729/2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което „Й.“
ЕООД – гр. Р. е осъден да заплати на Р.Д.С. сумата от 1 100 лв., представляваща
арендно плащане за стопанската 2016/2017г. – 550 лв.
и стопанската 2017/2018г. – 550 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 09.11.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 450,00лв., за направените разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
С въззивната
жалба Й.“ ЕООД – гр. Р. обжалва в цялост първоинстанционното
решение, като алтернативно е направено искане същото да бъде обезсилено като
недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане с конституиране на
всички задължителни и необходими другари по него или алтернативно да бъде
отменено като неоснователно и да се отхвърлят предявените искове. Изложени са подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение. Претендират се разноски пред двете съдебни
инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Р.Д.С., като са изложени съображения,
че същата е неоснователна и незаконосъобразна и се взема становище по
направените в нея оплаквания. Изложени са подробни съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ.
Исковете са предявени от Р.Д.С. *** срещу “Й.” ЕООД, гр.Р.
с представител К.И.Р.. С исковата молба се твърди, че през 2012г. между
страните е бил сключен Договор за аренда за собствената на ищцата земеделска
земя – нива в размер на 24,525дка. в землището на с.Р., общ.Р. за срок от 10
години. Уговорено било годишно арендно плащане в
размер на паричната равностойност на 80кг. зърно и 0,500л. слънчогледово олио
за декар. Договорът бил нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания.
Ответникът не изпълнил задължението си за стопанските 2016/2017г. и
2017/2018г., за всяка от които размерът на плащането възлизало на 550,00лв.
Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящите искове.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 1 100 лв.
– арендно плащане за стопанската 2016/2017г. – 550 лв.
и стопанската 2017/2018г. – 550 лв, ведно със
законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител твърди, че договорът за аренда
между страните е прекратен. Твърди, че страните са водили дело за прекратяване
на договора – гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора, съгласно решението
по което договорът е прекратен с извънсъдебно изявление на арендатора, получено
от арендодателя с получаването на препис от исковата
молба. Поради тази причина договорът за аренда е прекратен на 06.12.2016г. и
ответникът не дължи на ищцата арендни плащания за
посочените от нея стопански години. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Безспорно се установява, че между страните по делото е
сключен Договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 2012 г. за нива с
площ от 24,525 дка. в землището на с.Р., общ.Р., представляваща имот №032003 по
плана на същото село. Срокът на договора е 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г., а
годишно арендно плащане в размер на пазарната
стойност на 80 кг. зърно и 1/2 литра олио на декар.
По отношение ползването на имота, предмет на договора за
аренда първоинстанционния съд е допуснал гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Христо Динев Христакиев
и Иван Г. Иванов се установява, че процесният имот от
години е във владението на ответника. Имотът не се обработвал в цялост, но се
използвал от ответника за път, през който същият достигал до други имоти, които
обработвал в същото землище. Достъпът до другите имоти в масива ставал именно
през имота, собственост на ищцата. Част от имота се обработвала от ответника, а
останалата част не.
Видно от приложеното гр.д. №616/2017г. по описа на
РС-Стара Загора Й.” ЕООД е предявил
срещу Р.Д.С. искове с предмет прогласяване нищожността на Договор за отдаване
под аренда на земеделска земя от 2012г. поради невъзможен предмет и в условията
на евентуалност – разваляне на същия договор. С Решение №1012/05.10.2017г. по
гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора съдът е отхвърлил предявения иск
за прогласяване нищожност на договора за аренда, като е приел, че договорът не
е с невъзможен предмет. Със същото решение съдът е приел, че искът за разваляне
на договора за аренда е недопустим, тъй като договорът е сключен за срок от 10
години и се разваля с едностранно волеизявление, каквото представлявала
исковата молба и следователно с подаването на исковата молба договора за аренда
е развален, поради което прекратил производството в тази част. Горепосоченото решение е потвърдено с
Решение №135/21.03.2018г. постановено по в.т.д. №1005/2018г. по описа на
ОС-Стара Загора, влязло в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Развалянето на двустранните договори, посочено в ЗАЗ - прекратяване,
поради неизпълнение се извършва по общия ред – с едностранно волеизявление по
чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД /с или без предупреждение/, а по изключение, в изрично
предвидените от закона случаи - по съдебен ред /чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.28, ал.2
ЗАЗ/ с влязло в сила конститутивно решение. Според разпоредбата
на чл.28, ал.2 и ал.3 ЗАЗ, само развалянето на договор за аренда, сключен за
срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че
предмет на договора не са държавни или общински земи, при които развалянето е
извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Поради това
следва да се приеме, че критерии за
начина на разваляне на договор за аренда са продължителността на договора и
собствеността върху арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на
останалите арендни договори, които не попадат в
хипотезата на чл.28, ал.2 ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, тъй като ЗАЗ не
предвижда друго по см. на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, се осъществява по общия ред
– с едностранно писмено волеизявление по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения настоящият състав
приема, че развалянето на сключения между страните договор за аренда от
13.12.2012 г. е настъпило с получаване от Р.Д.С. на препис от исковата молба по
гр.д. №616/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в която се съдържа
волеизявление на “Й.“ ЕООД – гр. Р. за разваляне на договора. Поради това след
като договор за аренда от 13.12.2012 г. е развален в резултат на реализирано потестативно право на разваляне от арендодатора
“Й.“ ЕООД – гр. Р., за последния не съществува задължение да осъществява арендни плащания и в този смисъл предявения иск от Р.Д.С.
против “Й.“ ЕООД – гр. Р. се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а
вместо него постановено друго, с което предявения иск от Р.Д.С. против „Й.“
ЕООД за заплащане на сумата от 1 100лв., представляваща арендно
плащане за стопанската 2016/2017г. – 550 лв. и стопанската 2017/2018г. – 550 лв. ведно със
законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда –
09.11.2018г. до окончателното й изплащане следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора Р.Д.С. следва да заплати
на Й.“ ЕООД направените пред въззивния съд разноски
за държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 40/11.04.2019г., постановено
по гр.д. № 729/2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Д.С. с ЕГН **********
*** против „Й.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”***за
заплащане на сумата от 1 100лв., представляваща арендно
плащане за стопанската 2016/2017г. – 550 лв. и стопанската 2017/2018г. – 550
лв. ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата
молба в съда – 09.11.2018г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Й.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.”***направените пред въззивния съд разноски за
държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.