Р Е
Ш Е Н
И Е № 1085
гр. Пловдив, 30.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - VIII граждански състав, в публично съдебно
заседание на 18.09.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
гражданско въззивно дело № 1450 по описа за 2019г., докладвано
от съдия Цветкова, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Л.С.
С., ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното производство/ чрез
назначения му особен представител – адв. З.М.-*** против решение № 2092 от
28.05.2019г., постановено по гр.д. № 16126/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд, III гр. с., с
което се признава за установено в отношенията между страните, че Л.С.С., ЕГН
**********, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 104, 19 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2016г. – 06.04.2017г. за обект на
потребление, находящ се в гр. П., бул. ***, ведно със законната лихва от датата
на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14, 01 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.01.2017г. – 01.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6119/03.07.2018г. по ч. гр. д. № 10962
по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав.С решението е осъден
Л.С.С., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 830 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, от които 755 лв. – съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното производство,
сторени по ч. гр. д. № 10962 по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при неправилно възприятие и
преценка на доказателствата по делото.В случая не било установено по отношение
на монтирания в абонатната станция, обслужваща имота на ответника, топломер, да
е бил осъществен надлежен метрологичен контрол.От представените писмени
доказателства не ставало ясно дали се отнасят за абонатната станция, обслужваща
процесния имот.Поради недоказаност на твърденията за правилно и законосъобразно
отчитане и разпределение на топлинната енергия през процесния период и
неспазването на предписаната процедура, била налице неизправност от страна на
ищеца в отношенията между двете страни, съотв. недоказаност на претенциите му.Моли
се решението на районния съд да бъде отменено изцяло, вместо което да се
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
С писмения отговор на въззиваемото
дружество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради
което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия
си съдебен състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по
чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Предмет на настоящето въззивно
производство е материално-правният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на
въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество
дължи и въззивният съд, а именно предявените искове за установяване
съществуването на вземане с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.Производството пред първоинстанционния съд е образувано във
връзка с издадена заповед № 6119 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 03.07.2018г. против Л.С. С., ЕГН ********** по ч. гр. д. № 10962 по
описа за 2018г. на РС Пловдив, IV гр. състав, връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на регистрирания
адрес.В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за
изпълнение и такъв е предявен в законоустановения едномесечен срок.В
постановеното решение по този иск първоинстанционният съд е приел въз основа на
събраните доказателства, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника, който на основание
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия.Счел е исковете за доказани по основание и размер, кредитирайки
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото.
В исковата молба на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, гр. Пловдив се твърди, че дружеството, в качеството си на енергийно
предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.По силата на раздел
II от публично
известни и влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от
КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.Ответникът Л.С. С., като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., бул. ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят.Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на
дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В
изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие,
ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия – „Нелбо“ ЕАД разпределил за имота на
ответника топлинна енергия на обща стойност 118, 20 лева, включваща главница в
размер на 104, 19 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2016г. – 06.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 04.01.2017г. – 01.07.2018г. в размер на 14, 01
лева.За тези суми било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед
за изпълнение по образуваното ч. гр. д. № 10962/2018г. по описа на РС Пловдив, IV гр. състав.
С оглед въведените от ищеца с исковата
молба твърдения, възникването на спорното материално право е обусловено от
кумулативното проявление в обективната действителност на следните юридически
факти: 1. Наличието на действително облигационно правоотношение с предмет:
продажба /доставка/ на топлоенергия между топлопреносното дружество, в
качеството на продавач /доставчик/ на
топлинна енергия и потребителя, в качеството му на купувач и 2. продавачът
реално да е доставил топлинна енергия на купувача в посочения в исковата молба
обем.
Възникването на облигационно
продажбено правоотношение със страни топлопреносното дружество, в качеството му
на продавач и потребителя /клиента/ на топлинна енергия, в качеството му на
купувач, е обусловено от притежаването на правото на собственост от страна на
купувача по отношение на топлоснабден недвижим имот.Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
дефинитивната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 /отм/ ЗЕ, действаща
през процесния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си.Следователно, купувач и с това страна по облигационното правоотношение с
предмет: продажба на топлинна енергия е носителят на правото на собственост
върху топлоснабден имот.При придобиване на това качество, по силата на закона и
без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна
по продажбеното правоотношение.
В случая с писмения отговор по чл. 131
от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил иска по
основание и размер, както и твърдението в исковата молба, че ответникът е
потребител на топлинна енергия.Оспорен е и начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника топлинна енергия.
Във връзка с наведеното възражение
ищцовата страна е представила като писмено доказателство в първоинстанционното
производство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том 24, нот.
дело № 6687 от 18.06.1993г., с който Т. Н. Х. е дарила на сина си Л.С. Л.,
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в блок
**, на етаж *, в ж. к. „***“ в гр. Пловдив, състоящ се от две стаи и кухня, на
68, 66 кв. м., при граници и съседи: ап. 27, ап. 32, ап. 24, избено помещение №
17, заедно с 1, 70% ид. части от общите
части на сградата, построена върху държавна земя, както и съответното право на
строеж върху мястото, като дарителката е запазила правото си да ползва жилището
до края на живота си.Представено е като писмено доказателство и удостоверение
изх. № 7000-18628/09.05.2019г., издадено от Община Пловдив, район Централен,
съгласно което описаният апартамент № * в нот. акт № ***, т. ** от
18.06.1993г., се намира в сграда с идентификатор 56784.520.182.1 по
кадастралната карта, разположен в УПИ III-компл. жил. стр. търговия, услуги,
клубове и зеленина от кв. 443 по действащия регулационен план на „Първа градска
част“, гр. Пловдив и има настоящ административен адрес: бул. ***.Приложен е
списък на абонатите на топлинна енергия
в бл. 53 на бул. ***, в който фигурират под № * имената и подпис на ответника.
Преценявайки посочените доказателства
първоинстанционният съд обосновано е приел, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия за процесния обект.
За доказване на реално предоставеното
и отчетено количество вода в първоинстанционното производство са допуснати и
приети СТЕ и ССчЕ, въз
основа на които районният съд е направил обоснован извод, че искът е доказан по
основание и размер.
Едва пред въззивната инстанция се
прави възражение, че по отношение на монтирания в абонатната станция,
обслужваща имота на ответника топломер, не е бил осъществен надлежен
метрологичен контрол.В тази насока пред първата инстанция са представени
писмени доказателства – удостоверение № 17/2003г., издадено от гл. архитект на
Община Пловдив, за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, обслужваща
процесната сграда в гр. Пловдив, бул. ***, протокол от 05.07.2016г. за монтаж
на топломер тип UH50, фабр. № 66947310 и протокол от 11.02018г. за
демонтаж на същия топломер, както и свидетелство за метрологична проверка на
средството за измерване № 14Т-16/14.05.2016г., от което е видно, че на топломер
тип UH50, фабр. № 66947310
е извършвана метрологична проверка с дата на валидност до 14.05.2018г., които
писмени доказателства не са били оспорени пред първата
инстанция.Обстоятелството, че в удостоверение № 17/2003г., издадено от Община
Пловдив са описани абонатни станции с една зона ВОИ и една зона БГВ, не дава
основание за извод, че на бул. *** в гр. Пловдив фигурират две абонатни
станции.
Предвид гореизложеното настоящият
състав на съда намира за неоснователни направените възражения от особения
представител, като приема, че в случая са налице кумулативно всички юридически
факти, с чието проявление в обективната действителност е свързано възникването
в полза на ищеца на правото да претендира заплащане на доставеното количество
топлинна енергия за процесния имот през релевантния период.По делото се
установи наличието на облигационно правоотношение между ищеца, в качеството му
на доставчик на топлинна енергия и ответника, в качеството на неин купувач,
обусловено от притежаваното от него право на собственост върху топлоснабден
недвижим имот.Доказано е и реално доставеното количество топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.През процесния период на е начислявана ТЕ за
БГВ, поради липса на потребление на топла вода.Количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия водомер, като
разпределението на отчетената от общия топломер топлинна енергия между
отделните етажни собственици е извършено по системата на дялово разпределение
по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.Няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за процесния имот.Освен това,
тъй като всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата
топлинна енергия, то всеки следва да участва в разпределението на тежестите,
свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
По отношение на задължението за
заплащане на мораторна лихва за забава съдът намира предвид акцесорния му
характер, че възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неговото неизпълнение в срок.Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение общи условия, купувачите дължат
заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дн. срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.При неплащане в този срок и на основание чл. 86
във вр. с чл. 84, ал.1, изр. 1 от ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната мораторна лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.Размерът на мораторната
лихва за претендирания период е установен от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът намира акцесорния иск за доказан.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на
въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивника следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемото дружество направените пред настоящата инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.Следва да се
осъди въззивника да заплати и ДТ за въззивно обжалване в размер на 25 лева общо
по двата иска и възнаграждение за назначения му особен представител в размер на
300 лева - за ваззивното производство.
Предвид
гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2092 от 28.05.2019 година, постановено по
гр. дело № 16126 по описа за 2018г.
на Пловдивски Районен съд, III гр. с.
ОСЪЖДА Л.С. С., ЕГН
********** *** да заплати
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. Христо Г.
Данов № 37 сумата от 150 лева – разноски за въззивното производство и сумата от
300 лева – възнаграждение за особен представител на въззивника.
ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН
********** *** да заплати ДТ в размер на 25 лева за въззивно обжалване по
сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: