Решение по дело №1463/2021 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 1463 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

       Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Т.Б.К., чрез адв. К., срещу решение № 20250540/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7979/2020г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т.Б.К. против „Т.– търговски център за дома“ ЕООД иск по чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от 700,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

В жалбата се излагат доводи, че в т. 6 от сключения между страните договор е определен срок за предизвестие от двете страни – един месец и се поддържа, че след като договорът е прекратен без предизвестие и без да е изплатено обезщетение за срока на предизвестието, са нарушени трудовото законодателство и подписания между страните договор. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго такова, с което да осъди ответника на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ да заплати на Т.Б.К. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение в рамките на едномесечния срок на предизвестието, а именно 700 лв. Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото и е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.– търговски център за дома“ ЕООД, представлявано от управителя Д.С.Б.-П., с който въззивната жалба се оспорва с доводи за неоснователност. Релевирани са доводи, че в случаите, какъвто е настоящият, когато някоя от страните има право , уговорено в сключения трудов договор, да прекрати трудовото правоотношение без да отправя до другата страна предизвестие, последната не дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Сочи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

       С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

За да възникне вземането по чл. 220, ал. 1 от КТ е необходимо прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено на основание, което изисква отправянето на предизвестие.

В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ е предвидено, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

В случая от съдържанието на процесния трудов договор между страните се установява, че същият е бил уговорен със срок за изпитване в полза на работодателя (чл. I.3). От процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е видно, че същото е било прекратено със заповед на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване, при което работодателят не дължи предизвестие на служителя.

Поради изложените съображения, обосновано и в съответствие с материалния закон СРС е приел, че искът по чл. 220, ал. 1 КТ е неоснователен.

По изложените съображения настоящия състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да се потвърди, като съобразено с разпоредбите на материалния закон.

         По разноските пред СГС :

При този изход от спора – жалбата няма да бъде уважена, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото същата не прави искане за присъждането на такива, в нейна полза също не следва да бъдат присъждани разноски.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20250540/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7979/2020г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                            

 

 

 

 

 

          2.