Решение по дело №260/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260040
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     №…………

 

                                      гр. Карлово, 29.10.2020 година

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                   

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 260 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0281-001452 от 11.10.2019 г. на Началник **- К.към ****- П., на А.Г.Г., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.5 от КЗ - глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно квалифициращото обстоятелство „повторност“, което не било вписано в АУАН, а едва в наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. - упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви. Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно постановление. Иска се същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е основателна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители – К., като актосъставител и М. като свидетел по акта и очевидец на нарушението, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № 19-0281-001452 от 11.10.2019 г., АУАН серия АА, бл. № 220268 от 26.06.2019 г., справка за нарушител/водач, заповед № 317з-3985/22.10.2018 г., заповед № 8121К- 10478/15.11.2018 г., справки от Гаранционен фонд, справка за собственост на МПС, заверено копие от наказателно постановление № 19-0375-000024 от 11.02.2019 г. на *** Ч., съдът намира за установено следното:

          На 26.06.2019 г., около 04,00 часа, полицейските служители К. и М. осъществявали правомощията си по контрол безопасността на движението в гр. К. . На посочената дата и час спрели за проверка товарен автомобил „****“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя Г.. При извършената проверка в мобилната система за отдалечен достъп било установено, че водачът управлявал моторно превозното средство, което не е спряно от движение без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено, че водачът не е собственик на процесното МПС.

          Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор К. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като на 26.06.2019 г., около 04,00ч., в общ.К.управлявал товарен автомобил „****“ с рег. № ***** чужда собственост, като при извършената проверка в РСОД било установено, че водачът, като ползвател на автомобила, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение нямал сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

          Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който не направил възражение срещу констатациите в него.

          Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление при идентични с акта обстоятелства по нарушението, като било вписано в съдържанието му, че деянието осъществено от жалбоподателя се явява повторно, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление № 19-0375-00024/11.02.2019 г. по описа на ** Ч. за същото нарушение. Посоченото обстоятелство било установено чрез извършена справка в СУ АНД на МВР. При така изложените обстоятелства на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.638, ал.5 от КЗ - глоба в размер на 800 лв., за на**шение на чл.638, ал.3 от КЗ.

          Атакуваното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя 05.05.2020 г., а жалбата срещу него – изпратена по куриер на 12.05.2020 г.

          Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна само на формално основание.

          Съдът констатира, че между обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация на деянието е налице несъответствие. Излагайки обстоятелствата по нарушението административно-наказващия орган е посочил, че деянието е осъществено от нарушителя повторно. Същевременно обаче е вписал правна квалификация по чл.638, ал.3 от КЗ, която касае обикновените случаи на нарушението. За деяние, извършено при условията на повторност е налице разпоредбата на чл.638, ал.5 от КЗ, която обаче не е посочена като правна квалификация на деянието, а само като санкционна разпоредба, явяваща се основание за налагане на наказание в по-висок размер. Повторността е квалифициращо обстоятелство, което се явява част от фактическия състав на нарушението по чл.638, ал.5 от КЗ и следва, освен да се впише в обстоятелствата по нарушението, и да се отрази в съответна на деянието правна квалификация.  Всяко несъответствие между обстоятелства и правна квалификация на напушението, което се вменява във вина, се явява съществено напушение на правото на защита на наказаното лице да узнае какво точно противоправно деяние е извършил. Предвид изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

          Извън посоченото, съдът счита, че са налице достатъчно по обем доказателства, годни да обосноват извод за извършено нарушение по чл.638, ал.5 от КЗ, а именно повторно управление на МПС, регистрирано на територията на Р България и неспряно от движение, за което не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При допуснатото процесуално нарушение обаче атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие според който, Г. е заплатил на процесуалния си представител – адв. В. сумата от 500 лв., както и  пълномощно за допълнително платени 200 лв., или общо 700 лв. Срещу тази сума възразява Началника на **П К.в качеството си на АНО като твърди, че е прекомерна.

Възражението е основателно, тъй като съгласно чл.18, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и чл.18, ал.4 от същата Наредба, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от настоящата категория е 300 лв. Същевременно делото не представлява правна и фактическа сложност и приключи в две съдебни заседания, поради което съдът счита, че на Г. следва да бъде присъдена сумата от 400 лв.

 

Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0281-001452 от 11.10.2019 г. на Началник **- К. към ****- П., с което на А.Г.Г., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.5 от КЗ - глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

 

2.ОСЪЖДА ** К.към **** П. да заплати на А.Г.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени по делото разноски.

 

3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.