№ 5667
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110132206 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
АН. ЗЛ. Н. против ФИРМА, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника, поради погасяването им по давност вземания
съответно за сумата от 3 124,94 лв. – главница, представляваща цена на потребена,
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.03.2012г. –
м.04.2014г., сумата от 534,17 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2012г. до
12.03.2015г., както и сумата от 373,18 лв. –съдебни разноски, за които срещу ищеца
АН. ЗЛ. Н. е издаден изпълнителен лист от 01.09.2015 г., въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15729/2015г. по описа на СРС, 41 с-в, и е
образувано изп. дело № 20158630403553 по описа на ЧСИ С. Х. рег.№ 863 при КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че вземанията – предмет на предявените искове, са
погасени с изтичане на двугодишната давност, започнала да тече от датата на
последното извършено по изпълнителното дело действие – 05.01.2020г., когато са били
изпратени съобщения до търговски банки с искане за налагане на запор по банковите
сметки на длъжника, след която дата не са предприемани други изпълнителни действия
годни да прекъснат давностния срок. Ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията с ответника, че не дължи процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на
1
предявения иск. Счита, че вземането не е погасено, поради изтекъл давностен срок.
Сочи, че давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, а не три години. Поддържа, че давността била прекъсната с
образуването на изпълнително дело № 20158630403553 /2012г. по описа на ЧСИ С.Х..
Цитира практика на ВКС. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по ч. гр.дело № 15729/2015 г. по описа на СРС, 41 състав, не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено
поради изтичането на тригодишна погасителна давност, който факт настъпил след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) и въведените от страните твърдения в тежест на ищеца е да докаже, че срещу
него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран
кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително
дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за
извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и приет за
окончателен съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата между страните, че ответникът е кредитор по процесното вземане, за
което е издаден изпълнителен лист на 01.09.2015 г. и е образувано изпълнително дело
№ 20158630403553 /2012г. по описа на ЧСИ С. Х. рег.№ 863 при КЧСИ за сумата от 3
124,94 лв. – главница, представляваща цена на потребена, незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от м.03.2012г. – м.04.2014г., сумата от
534,17 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2012г. до 12.03.2015г., както и сумата
от 373,18 лв. – съдебни разноски, въз основа на подадена от взискателя молба от
17.11.2015 г.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
2
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
01.09.2015 г. /л. 5 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15729/2015 г., 41 състав, с която е констатирано, че
представеното по делото изпълнително основание /извлечение от сметките на
топлопреносното предприятие/ е редовно от външна страна, и длъжникът е осъден да
заплати следните суми: 3 124,94 лв. – главница, представляваща цена на потребена,
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.03.2012г. –
м.04.2014г., сумата от 534,17 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2012г. до
12.03.2015г., както и сумата от 373,18 лв. – съдебни разноски.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително
дело № 3553/2015 г., като видно от депозираната от ФИРМА молба с приложен
изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. № 15729/2015 г., на СРС, 41 състав, на
17.11.2015 г. е образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от
държавния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело действия, сред които проучване състоянието на длъжника,
извършване на справки и др. По изпълнителното дело е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 03.02.2016 г., видно от
оформената към поканата разписка. По делото не са предприети същински
изпълнителни действия, доколкото липсват доказателства в този смисъл, като видно от
постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 24.01.2022 г.
съдебният изпълнител е постановил прекратяването му на основание чл. 433 от ГПК.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода
м.03.2012 г. – м.04.2014 г. на вземанията по изпълнителния лист, с оглед което съдът
намира, че този въпрос подлежи на обсъждане, доколкото положителен отговор на
същия би обусловил основателност на предявените искове, без да се изследва
спирането и прекъсването на погасителната давност по отношение на процесните
вземания в периоди от време след 17.11.2015 г. за събирането, на които вземания е
било образувано и висящото изпълнително дело №201586304035553 по описа на ЧСИ
С. Х. въз основа на същия изпълнителен лист от 01.09.2015 г.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение е прието, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД и не прекъсва давността за
вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист, въз
основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия
процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов
3
предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт
се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да
започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.)
принудителното изпълнение започва по молба на кредитора, въз основа на представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност
не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност
да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК – (отм.). Прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да
4
е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
При съобразяване на задължителните за настоящата инстанция постановки на
цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че давността за процесните
вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 01.09.2015 г., е прекъсната с
молбата за образуване на изпълнително дело № 3553/2015 г., образувано при ЧСИ С.
Х. доколкото в същата взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия са събиране на предявените вземания съгласно издадения
изпълнителен лист. Както се посочи по-горе, в това производство не са извършвани
конкретни изпълнителни действия, а единствено е изпратена призовка за доброволно
изпълнение /съгласно терминологията на тогава действащия ГПК/, с което действие
давността за вземанията не е прекъсната.
На следващо място съдът приема, че на 05.01.2018г. са изпратени запорни
съобщения до различни търговски банки с искане за налагане на запор по разкрити на
името на длъжника банкови сметки, като така посоченото действие съставлява валидно
извършено изпълнително такова, годно да прекъсне погасителната давност.
От приобщеното към доказателствения материал по делото изпълнително дело е
видно, че в периода от 05.01.2018г. до 05.01.2020г. след изпращане на запорните
съобщения до длъжника взискателят по делото не е предприел извършването на
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече в полза на ищеца по
делото погасителна давност.
Предвид последното, изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на основание чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК /отм./ на 24.01.2022 г. с изтичането на
двугодишен срок от образуването му, тъй като взискателят не е проявил процесуална
активност в посочения период и не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Доколкото давността за вземанията е прекъсната единствено с изпращането на
запорни съобщения до различни търговски банки /05.01.2018 г./, то с изтичането на три
години от посочената дата и предвид неустановяване по настоящото дело настъпването
на обстоятелства, обусловили спиране, респективно прекъсване на давността, следва да
се приеме, че вземанията са погасени по давност на 05.01.2021 г.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла погасителна
давност от страна на ищеца, се налага изводът, че ответникът не е титуляр на
подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу длъжника, поради което
5
образуваното изпълнително производство се явява лишено от основание, а правото на
ответника на принудително изпълнение на оспорените вземания – отречено с
решението по настоящия спор.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в неговата цялост.
При този изход от спора с право да претендира присъждането на разноски
разполага ищеца. Такова искане е своевременно изявено, представен е списък по чл. 80
ГПК, като от наличните между кориците на делото доказателства в тази връзка се
установява, че размерът на сторените от ищеца разноски възлиза на 611,29 лв. – за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат
присъдени в цялост.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от АН. ЗЛ. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: АДРЕС адв. И. Д. от САК, против ФИРМА, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, че
АН. ЗЛ. Н., ЕГН **********, не дължи на ФИРМА, ЕИК *******, сумата от 3
124,94 лв. – главница, представляваща цена на потребена, незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от м.03.2012г. – м.04.2014г., сумата от
534,17 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2012г. до 12.03.2015г., както и сумата
от 373,18 лв. –съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
01.09.2015 г. по ч.гр.дело № 15 729/2015 г. по описа на СРС, 41 състав, поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от А.С.А да заплати на АН. ЗЛ. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: АДРЕС, адв. И. ДЖ. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
611,29 лева (шестстотин и единадесет лева и 29 ст.), представляващи сторени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6