№ 1121
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. В.
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20223100502657 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби, както
следва:
1.На В. П. Т., чрез адв.П. /ВАК/ против Решение № 260122 от
28.02.2022 година, постановено по гр.дело № 5204/2020 година, поправено с
Решение № 260436 от 23.11.2022 година, с по описа на ВРС, в частта, с която
е прието за установено по отношение на В. П. Т. с ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, *****, че Б. В. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, е
собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м.
„Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298,
10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна
постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем
таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41
кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м.,
придобити въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег.
№ 5313, дело № 763 от 2003г. на нотариус рег. №147 О.Ш., договор, на
основание чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която е бил отхвърлен
предявения от нея иск против Б. В. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
*****, иск за предаване на владението върху 10/11 ид.ч. от горния имот, на
основание чл. 108 ЗС.
В жалбата се излага, че решението в атакуваните му части е неправилно
и незаконосъобразно.Също според жалбата съдът неправилно е отчел
1
представения документ „като начало на писмено доказателство“, но не е
обосновал никакви други факти и / или доказателства, на база на които е
постановил решението си.Сочи се още, че съдът е приел също така, че е
налице т.нар.“Контра летер“, чиято автентичност е била проверена със СГрЕ,
но липсват мотиви кои свидетелски показания съдът кредитира и кои
не.Излага се още, че решението се явява противоречиво, като в мотивите си
съдът е приел, че Договора, обективиран в н.а. 182/2003 година е симулативен
и прикриващ дарение, но в диспозитива си е посочил, че всеки е собственик
на 1/ 2 ид. част именно на база на този договор, които сочи покупко –
продажба.В заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното решение в
обжалваните му части и да уважи претенциите на ищцата.
2.Втората въззивна жалба е насрещна, тя изхожда от Б. В. Т., чрез
адв.П., против Решение № 260122 от 28.02.2022 година, поправено с Решение
№ 260436 от 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 5204/2020 година,
по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен насрещния иск на Т. с
правно основание чл.23 ал.2 от СК, а именно за приемане на установено в
отношенията между страните, че същият е собственик на 10000/11000 ид.ч. от
500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с
площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници:
имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082,
ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор
10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32
кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с
идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., както и в частта, с която
е било прието за установено по отношение на него, че В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, *****, е собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от
1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с
идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с
построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1,
състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален
акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор
10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., придобити въз основа на обективирания в
нотариален акт № 182, том IV, рег. №5313, дело №763 от 2003г. на нотариус
рег. №147 О.Ш., договор.
В тази въззивна жалба се сочи, че ВРС неправилно е отчел и тълкувал
събраните в хода на процеса, доказателства.Излага се още, че безспорните
факти сочат на изправно поведение от страна на Т., като не е бил даден
отговор за произхода на средства, нужни за придобиване на имота.Излага се,
че те са били лични и са изтеглени на каса от В. Т..Също в жалбата се сочи, че
съдът е направил неправилен анализ на събраните гласни доказателства, като
не е кредитирал тези на свидетелите Р. и В., които според жалбата имат
значителна доказателствена стойност.По същество се настоява съдът да
отмени решението в обжалваните му части.
Заедно с насрещната въззивна жалба е постъпил отговор и от Т., чрез
адв.П., с които същите молят съда да потвърди решението в обжалваните от
2
В. Т., части.
Против насрещната въззивна жалба на Т., е постъпил писмен отговор от
страна на В. Т., чрез адв.П., с които се настоява, че решението в тази му част е
правилно.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата В. П. Т., редовно призована, се явява
лично и чрез адв.П., моли съдът да уважи жалбата им.
Въззиваемия Б. В. Т., редовно призован, не се явява, но чрез адв.П.
моли съдът да отхвърли жалбата на насрещната страна и да уважи тяхната.
За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Пред ВРС ищцата В. П. Т. е предявила искова претенция по чл.108 от
ЗС против Б. В. Т., със следните твърдения:
Ищцата излага, че с Т. са бивши съпрузи, чиито брак, който е бил
прекратен с влязло в сила Решение № 3945 от 03.10.2018 година, по гр. дело
№ 11156/2018г. на ВРС.Тя сочи, още, че по време на брака, родителите й са
„продали“ на страните, за да има къде да живеят, своя личен имот, а именно:
500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с
площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници:
имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082,
ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор
10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32
кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с
идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м.Ищцата твърди, че този
договор за покупко-продажба е симулативен, прикриващ сключен между нея
и родителите и договор за дарение на същия имот, т.к по сделката не е
заплащана посочената в нотариалния акт, цена.Ищцата твърди, че Т. е бил
вписан в н.а. единствено „ за да си тежи на мястото“ /цитат/, както и че
действителната прикрита сделка е договор за дарение, сключен между нея и
родителите й - П.Р.П. и К.Б. П..За да удостоВ.т това те, тримата са подписали
отделно писмено споразумение, което представя като начало на писмено
доказателство. Излага, че през цялото време ответникът е живял в имота като
неин съпруг и баща на децата й. След развода ответникът е заявил, че ще се
разпореди със своята част от имота и поведението му е проблемно, поради
което за ищцата е налице правен интерес да разкрие действителния характер
на сделката и да оспори правата на ответника върху имота, като установи, че
тя е собственик по силата на сключен договор за дарение.Отправеното до
съда искане е да се осъди ответникът Б. В. Т. да предаде на ищцата
владението върху 10/11 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в
гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори
10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в
имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от
етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица
3
с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с
площ от 7 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска).
От своя страна, в отговора си по чл.131 от ГПК, Т. твърди, че исковата
претенция с явява неоснователна и че по време на брака между страните, по
силата на н.а. № 182, том 4, рег. № 5313, н.дело № 763/2003г., родителите на
ищцата, са им продали процесния недвижим имот. Оспорва, че договорът,
оформен в горния нотариален акт е относително симулативен по отношение
на основанието на сделката, както и че по същия не е заплащана посочената в
договора цена и че ответникът е вписан като купувач само фиктивно и „за да
си тежи на мястото". Оспорва твърдението, че действителната сделка е
представлявала дарение от родителите на ищцата само към ищцата, като в
тази връзка оспорва истинността и автентичността на представеното с
исковата молба писмено споразумение, наименовано „Обратно писмо" като
твърди, че същото е съставено непосредствено преди подаване на исковата
молба и то единствено за целите на настоящото производство. Оспорва
твърденията на ищцовата страна, че по време на брака и след развода на
страните е живял в имота само като съпруг на ищцата и като баща на децата
им, но не и като собственик, както и че между страните няма спор относно
собствеността върху процесния имот. Сочи, че е налице спор относно
собствеността и същият е започнал още преди развода. Твърди че притежава
по - голям дял от процесния имот, тъй като е заплатил същия изцяло със свои
лични средства и отношенията му с ищцата са се влошили именно, защото
страните не успяват да уредят отношенията си доброволно. Поради това
оспорва, че ищцата е единствен и изключителен собственик на целия имот по
силата на извършено в нейна полза дарение. Оспорва да владее ½ идеална
част от процесния имот без основание. Сочи, че в подписаното между
страните споразумение за развод по взаимно съгласие, което е одобрено с
влязлото в сила съдебно решение № 3945/03.10.2018г., постановено по гр.д. №
156/2018г. по описа на ВРС, ищцата е признала правото на собственост на
ответника по отношение на процесния имот в условията на обикновена
съсобственост, т.е. при равни квоти. Твърди, че това съдебно признание към
настоящия момент вече не може да бъде оттегляно - по арг. от TP № 3/2015 от
29.1.2018г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че съгласно цитираното
тълкувателното решение, когато в споразумението за развод по взаимно
съгласие съпрузите са включили клаузи, с които уреждат своите
имуществени отношения, в тази част споразумението им има характер на
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД с действие занапред, като според същото
решение, в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат
правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака
поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена
общност вещи и права върху вещи, като със споразумението те могат да
уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои
имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността,
като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на
дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични
средства в придобиването им, както и други обстоятелства. От своя страна
4
ответника излага, че поради влошаване на отношенията между страните след
развода, както и в защита срещу претенцията на ищцата, има правен интерес
да оспори правото на собственост на последната върху процесния имот и да
установи, че е налице частична трансформация на лични негови средства в
придобиването на имота, поради което оспорва, че ищцата е изключителен
собственик на същия. Твърди, че при придобиването на недвижимостта от
страните, продажната цена е била реално заплатена на продавачите, като по-
голямата част от тази цена е платена от ответника с негови лични средства,
придобити от продажбата на завещаното му от неговата майка жилище,
представляващо апартамент № 10 на четвърти етаж в жилищната сграда, блок
№ 1, построен върху държавна земя в комплекс "Крайречен" в гр. Сандански,
със застроена площ от 62.76кв.м., с принадлежащите му избено помещение №
10, с полезна площ от 5.28кв.м. и със 7.7210% ид.части от правото на строеж
върху мястото. Излага, че в началото на 2001г. двамата с ищцата заживяват на
съпружески начала в процесния имот, който към този момент е собственост
на родителите на последната, както и че на 28.03.2001 година почива майката
на ответника, която преди смъртта си му завещава апартамента си в гр.
Сандански. Малко преди това между ищцата и родителите й възниква
конфликт относно това, че тя и ответникът нямат уреден собствен дом, а
искат да създават на семейство. Поради което, след обявяване на завещанието
страните, заедно с други двама техни приятели, заминават за гр. Сандански,
където ответникът обявил за продажба завещания му апартамент, с
намерението да използва получената сума за закупуване на имот в гр.Варна,
където с ищцата да могат да живеят самостоятелно. След връщането на
страните във Варна бащата на ищцата разбрал, че ответникът ще продава
имота си в гр. Сандански и ще разполага със средства, поради което му
предложил да продаде на страните процесния имот, в която същите живеели,
за цена от 11 000 лв. Ответникът заявил готовност да осигури 10 000 лв. от
тази сума и двамата приели, че сделката е сключена.Според Т., след като е
успял да се разпореди с личния си имот в град Сандански/нот. акт. № 50, том
I, № от дв. вх. per. 119 от 18.02.2002г. на СВ – Сандански/ е получил сумата
от 12 000 лв.Оспорва верността на н.а. № 50/18.02.2002 г. в частта, в която е
записано, че за закупуването на процесния имот е платената покупна цена в
размер на 4453,50 лева, като прави възражение за частична нищожност на
посочената сделка за продажба, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като
привидна по отношение на размера на договорената продажна
цена.Ответника излага още, че след получаване на сумата от 12 000 лева
наредил същата по новооткрита сметка в Банка ДСК на ищцата, като тази
сума била предназначена за закупуване на процесния недвижим имот от баща
й. Страните взели решение да предадена незабавно на бащата на ищцата
сумата от 10 000 лв., предназначена за покупката на имота. Поради това
непосредствено след постъпването на 12 000 лв. от продажбата на
наследствения имот на ответника по сметката ищцата, последната изтеглила
10 000 лв. и в брой ги предала на баща си, от името на ответника, като част от
покупната цена за процесния имот. Излага, че бащата на ищцата забавил във
времето изповядването на сделката за имота и тя се случила година след като
5
ищцата и ответника сключили граждански брак на 19.07.2002г. Твърди, че в
процесния нот.акт № 182 е записано вярно, че продажната цена е изплатена
напълно на продавачите преди изповядване на сделката, но посочената в акта
цена от 8 994 лв. (равняваща се на данъчната оценка) е симулативна, като
действителната цена е 11 000 лв., част от която - в размер на 10 000 лв. е
заплатена от ответника с негови лични средства. В тази връзка оспорва
истинността на нот. акт № 182/2003 г. в частта, в която е записано, че за
закупуването на процесния имот платената покупна цена е в размер на 8 994
лева и прави възражение за частична нищожност на сделката на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, като привидна такава по отношение на размера на
продажната цена. В тази връзка моли съда в мотивите си да разкрие
относителната симулация на сделката и на основание чл. 17 от ЗЗД да
прогласи действителността на прикритото съглашение, според което
процесният имот е продаден при цена от 11 000 лв. Моли за отхвърляне на
иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Също с отговора си против ИМ ответника Т. предявява за съвместно
разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК. Твърди, че за
него е налице правен интерес да разкрие действителните отношения между
страните, като твърди, че се счита за собственик на 10000/11000 ид.ч. от
процесния имот. Сочи, че имотът е придобит по време на брака между
страните в режим на СИО и с прекратяването на брака това обстоятелство е
прието за безспорно между страните. Само на това основание той се счита за
съсобственик с ищцата при равни квоти. Тъй като в одобреното от
бракоразводния съд споразумение бившите съпрузи са посочили, че
имуществото остава в обикновена съсобственост, е налице възможност да се
установи по исков път частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, т.е.
различните /неравни/ дялове в съсобствеността. Тъй като в настоящия случай
за придобиването на имота ответникът е вложил свои лични средства в размер
на 10 000 лв., при продажна цена за имота от 11 000 лв. ответникът твърди, че
по силата на частичната трансформация на лични средства, които е вложил в
придобиването на процесния имот, той е станал собственик на 10000/11000
ид.ч. от процесния имот. Отправеното до съда насрещно искане е за
признаване за установено, че ищецът по насрещния иск е собственик на
10000/11000ид.ч. от 500кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м.
„Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298,
10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна
постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем
таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41
кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м.
В условията на евентуалност се претендира установяване правото на
собственост на Т. върху ½ ид.ч. от процесния имот.
От фактическа страна пред ВРС е било установено и не се спори от
страните, че са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 19.07.2002 година, е
прекратен с развод, на основание чл. 50 СК, с Решение № 3945 от 03.10.2018
година, постановено по гр. дело № 11156/2018г. на ВРС, и влязло в сила на
6
03.10.2018 година.Тогава решаващия съд е утвърдил споразумение, съгласно
което семейното жилище, представляващо сграда, построена в гр. Варна, с.о
„Пчелина“ №297, се предоставя за съвместно ползване на съпрузите, като В.
Т. ще ползва етаж с обитаем таван ведно с прилежащите сервизни помещения
и баня, а Б. В. Т. ще ползва избения етаж/механа/ ведно с прилежащите
сервизни помещения и баня. Сградата, ведно с 500 кв.м. ид.ч. от ПИ с № 297
по плана на гр. Варна, с.о „Пчелина“, в който е построена, остават в
обикновена съсобственост между съпрузите.
Също не е спорно, че с н.а. от 12.09.2003г., обективиран в нотариален
акт №182, том IV, рег. № 5313, дело № 763 от 2003г., родителите на ищцата -
П.Р.П. и К.Б. П. са продали на В. П. Т. и Б. В. Т. следния недвижим имот: 500
кв.м. идеални части от поземлен имот, в гр.Варна, община Варна, област
Варненска, м-ст „Пчелина“, с площ 1 000 кв.м., а по скица от 1 179.93 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 297 по плана на селищно образувание, ведно с
построената в имота масивна постройка, със застроена площ 32 кв.м.,
състояща се от етаж и обитаем таван с изба, при граници на целия имот: от
двете страни път и имоти: № 296 и 298, за сумата 8994 лева, която сума е
посочено, че е изплатена напълно на продавачите от купувачите. Посочената
продажна цена е идентична на посочената в нотариалния акт данъчна оценка
на имота (л. 6-7).
По делото е налично още и Споразумение (Обратно писмо) от
13.09.2003 година, сключено между П.Р.П., К.Б. П. и В. П. Т., в което
подписалите споразумението лица признават, че Договорът за покупко-
продажба в н.а. №182, том IV, рег. № 5313, дело № 763 от 2003г., по силата на
който съпрузите П. продават на дъщерята си В. П. Т. и съпругът и Б. В. Т.
следния процесния поземлен имот, не е покупко-продажба, по сделката не са
броени пари, като цена е вписана данъчната оценка; че сделката е всъщност
дарение, което К.Б. П. и П.Р.П. правят в полза на дъщеря си В. П. Т., за да
може да бъде осигурено с жилище семейството , като си запазват 500 кв.м.
ид.ч. от дворното място. В договора е отразено, че целта е и да се запази
мъжкото достойнство на Б. Т., но и че съпрузите П. не желаят да му
подаряват имота си. Надарената В. П. Т. е заявила, че приема с благодарност
направеното в нейна полза дарение.
Не е спорно между страните, и съдът приема, че преди сключване на
гражданския брак, Б. В. Т. е продал свой личен имот, придобит по завещание,
което се установява и от приложените на л. 49-50 от делото заверени копия на
констативен нотариален акт № 61, том I, рег. № 1741, дело № 61/2001г. и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 821, дело
№ 21/2002г. Също не е спорно, че получената от Б. Т. продажна цена от
сделката, оформена в недвижим имот № 29, том I, рег. № 821, дело №
21/2002г. е в размер на 14 000 лева и че тази сума е постъпила по сметка на
ищцата Вера П. на 18.02.2002г. и която е изтеглена 20.02.2002г. Това се
установява и от приложеното на л. 138 от делото извлечение от сметка на В.
П. за периода от 01.01.2001г. до 24.03.2021г.
За установяване твърденията си, че ищцата и нейната родители са
финансирали през годините семейството, са представени удостоверения изх.
7
№ 31/08.06.2021г. (л. 139) и изх. № 19/29.03.2021г. (л. 140), издадени от
взаимоспомагателна каса. От тях се установява, че за периода 2006г. – 2012г.
ищцата е изтеглила заем на 03.11.2016г. в размер на 3000 лева, на 05.08.2008г.
- 7000 лева и на 09.04.2012г. – 7000 лева. От своя страна К.Б. П., в периода
2003-2016г. е изтеглила заеми, както следва: 10.03.2003г.- 1400 лева;
08.06.2005г. - 3000 лева; 05.06.2008г.- 2000 лева; 04.05.2010г. - 3000 лева;
04.05.2010г. - 3000 лева; 02.08.2012г. - 5000 лева; 10.09.2015г.- 1500 лева и
02.09.2016г. - 2000 лева.
За опровергаване твърденията на ищцовата страна, че последната и
родителите й са издържали семейството, ответникът предоставя копие от
трудова книжка (л. 119 – 127). Първото отразено в същата трудово
правоотношение е възникнало на 17.03.2003г. и прекратено на 01.01.2004г., на
основание чл. 327, т. 2 КТ. Следващите такива са за периода 17.05.2006г. –
01.05.2007г.; 29.07.2008г. – 01.02.2011г.; 27.10.2011г. – 24.06.2013г.;
04.07.2013г. – 03.12.2013г.; 15.01.2014г. – 06.08.2018г.
Т.нар. „Обратно писмо“ е било оспорено от страна на ответника, като
според Съдебно графологичната експертиза се установява, че подписите,
положени под оспорения документ са изпълнени от П.Р.П. и К.Б. П..
Също пред ВРС са били разпитани свидетели:
За ищцата Т. - свидетелелите К.Б. П. и Р.П.Р. – съответно майка и брат
на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК.
В показанията си свидетелката К. П. сочи, че страните са заедно от
2002г., като са се оженили на 19.07.2002г. Живеели в къщата, която после
дарили на ищцата. Купили мястото и строили къщата, която била завършена
през 2002г. Страните заживели с тях. Когато ищцата забременяла решили, че
трябва да освободят къщата и да си построят друга къща в двора. Строежът
започнал септември - октомври 2002г. До ранната пролет на 2003г. била
готова едната стая и те се нанесли, тъй като останала другата стая и
сервизните помещения, поискали заем от децата си - ищцата и ответника и от
син им Р. и И. и те им дали. Б. и В. им дали към 10 000 лева, Р. и И. също им
помогнали. По-нататък в показанията си излага, че преди да се роди детето,
през пролетта на 2003г., някъде март, като се прибрала от работа, съпругът й
заявил „децата ще ни помогнат и ни дадоха“, „децата ни помогнаха“.
Свидетелката не е присъствала на предаване на пари, от съпруга си разбрала,
който й казал, че първо В. и Б. ни дадоха и помогнаха, а после и Р. и Рени,
няколко месеца по-късно. За къщата излага, че са я дарили на В. и Б. и я
прехвърлили през 2003г., преди рождения ден на дъщеря им на 12.09. Винаги
са искали да дарят къщата на В., но те искали за по-сигурно да бъде покупко-
продажба, дарението не било толкова сигурно и пред нотариус прехвърлили.
Съпругът и искал да включат и ответника, тъй като „той като мъж трябва да
си тежи на място“ и включили и Б. в нотариалния акт. Не са продавали тази
къща никога и никога не е стоял този въпрос заради пари да го включват в
нотариалния акт. Б. имал някакво наследство от майка си, което продал през
пролетта на 2002г. Не знае парите от тази сделка за какво ги е дал и да ги е
давал на В.. Парите, които им дали В. и Б. официално не са ги върнали, но
8
неофициално са им помагали и са ги върнали много пъти. Още на следващия
ден техният приятел нотариус Шарабански им казал „такова доверие ли му
имате на този човек, че му прехвърлихте къща“ и това ги навело на мисълта за
този документ - насрещно писмо, в който описали, че имат желание да дарят
на дъщеря си къщата. Този документ го дали на дъщеря си, когато имала
рожден ден и после го потърсили чак след като се развели. Не можали да го
намерят и направили нов такъв. Излага, че след като мъжът й се разболял,
реставрирали къща, принадлежала на дядо му, като желанието им било лятото
да живеят в новостроеният им дом в гр. Варна, но вече било невъзможно да се
живее там, да се съжителства с Б..
Свидетелят Р. Р. /брат на ищцата/ сочи в показанията си, че повод за
прехвърлянето на процесната къща бил, че сестра му забременяла и тъй като
не можели да живеят повече заедно в тази къща, родители им решили да
построят втора къща в парцела. След построяването на новата къща се
преместили да живеят там и прехвърлили къщата на сестра му. Желанието на
родителите му било къщата да е на сестра му, а апартаментът за него. От
родителите си знае, че сделката за покупко-продажба била само фиктивна,
никога не е ставало дума за уговаряне на цена и такава не е плащана по
сделката. Никога родителите му не са искали да си продават къщата. През
март, април 2003г. родителите му се обърнали към неговото семейство и
семейството на сестра му за помощ. Б. е работил във фирмата на свидетеля за
около година, за времето около забременяването на сестра му, но после го
съкратил, защото не се справял със задълженията. Всички помагали за
издръжката на семейството. Дълго време живял с бившата си съпруга в
апартамента на родителите си, който трябвало да бъде оставен на него, но не е
бил прехвърлен и той не е искал. Майка му е теглила пари от ВСКаса и му е
давала, както и той на нея. Не е имало предложение от родителите му да им
дават пари срещу преписване на имот.
За ответника са били разпитани, както следва:
Свидетелката Р.Г. В. , която сочи, в показанията си, че са закупили от
ответника Б. В. Т. апартамент в гр.Сандански и го е виждала, когато се е
осъществила сделката, на която е присъствала като придружител на майка си
М.А.В.. Продажната цена, на която майка и е закупила апартамента от Б. била
14 000 лева. Парите му били дадени в брой. След извършване на сделката в
нотариалната кантора, тъй като парите били в Б. казал, че иска да си устрои
живота във Варна и че има приятелка там и продава наследствено от
родителите си жилище в Сандански и иска да си купи във Варна жилище,
защото там има приятелка и иска да се устрои там. Парите превел по сметка
на приятелката си, за да не ги носи в него.
Свидетелката И. Г. Р. – бивша съпруга на брата на ищцата Р. Р..Тя сочи
в показанията си, че по време на брака си В. и Б. придобили от родителите на
В. двуетажна тухлена къща с двор в местността Пчелина. Преди брака Б. имал
апартамент в Сандански, който продал. Уговорката с родители била след като
сключат брак да направят покупко-продажбата официално, но парите били
дадени преди брака. Присъствала е на уговорките, не и на предаването на
парите. Те също дали пари. Уговорката била да се даде от всяко семейство по
9
10 000 лева, за да им се препишат имотите, както на нейното, така и на
тяхното. Имотът на страните се прехвърлил, техният с бившия и съпруг - не.
От сключването на брака на В. и Б. те живеели в тази къща. Страните
сключили сделката по-късно, защото имало смърт и трябвало да изчакат.
Уговорката била с П. – бащата на ищцата. Парите, които Б. дал, за да
прехвърлят имота, били от продажбата на апартамента след смъртта на майка
му. В. не е давала пари. Б. дал парите за къщата, за да бъде прехвърлена чрез
покупко-продажба. К. теглела заеми и помагала на двете семейства. С
дадените пари П. и К. направили друга къща в съседство в общия двор.Тази
втората къща построили с пари дадени от семействата на децата им и с техни
пари. Не е давала заем на никого. Парите, които семейството дало на майката
и на бащата на В. и Р. били за покупко-продажба на имотите. Те си продали
колата, за да дадат парите на П. и К.. Откакто го познава Б. работи, за
периода, в който е бил безработен, той работел за П. и Р.. Б. давал заеми и на
нейното семейство и те му ги връщали известно време.
При тези данни ВРС е приел, че всяка от страните е собственик на1/ 2
ид. част от имота.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Изхождайки от наличните по делото доказателства, решаващия съд е
достигнал до извода, че всяка от страните притежава ½ ид.част от процесния
имот.Съдът е приел, че отсъстват нарочни доказателства, от които са стане
видно, че предоставените от Т. финансови средства са били използвани за
закупуването на процесния имот.Настоящата съдебна инстанция приема, че
извода е правилен и той се базира основно на събраните пред него
доказателства.Видно от тях е, че брачния съюз между страните е бил сключен
на 19.07.2002 година и съответно разтрогнат с решение на съда, влязло в сила
на 03.10.2010 година.Също не е спорно между страните и видно от писмените
документи, че на 20.02.2002 година ищцата е изтеглила сумата от 14 000 лева
– за която няма спор, че е предоставена от въззиваемия Т..Според
доказателствата по делото тази сума е била предадена на бащата на ищцата,
по повод строеж в същия този имот, в които е следвало да живеят родителите
й – имот, различен от процесния.Точно това е приел в мотивите си
решаващия съд и този извод се споделя и от настоящата съдебна
инстанция.Касае се за предоставянето на средства преди сключването на
брачния съюз между страните и липсват доказателства, че тази сума е
предоставена за закупуването на процесния имот, каквито са твърденията на
Т..Редно е да се отбележи и друго – съпоставянето на фактите сочи, че сумата
е била дадена през февруари 2002 година, докато продажбата на процесния
имот е приблизително година по късно – тя е реализирана на 12.09.2003
година.
Също в мотивите си, и също правилно, според въззивния съд,
решаващата съдебна инстанция имплицитно е приела, че желанието на
родителите на ищцата е било да надарят и двете страни.Съгласно
разпоредбата на чл.21 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, а съгласно нормата на чл.22 от
10
СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато
кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на
глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху
вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
Съобразно константната практика на ВКС на Р България – конкретно
Решение № 39 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2020 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Е.Д. в тежест на съпруга-недлъжник, който заявява лични
права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на
съпружеска имуществена общност, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, а именно: придобивната стойност на имота съобразно
вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са
еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или
отчасти; влагането им за придобиването на процесния имот. Същият носи и
тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК.С
влязлото в сила на 03.10.2018 година решение по гр. дело № 156/2018 година
на ВРС е възпроизведено споразумението между страните по делото, като с
последното не е уреден въпроса относно имуществените отношения между
съпрузите във връзка с придобитите през време на брака движими вещи и
недвижими имоти.В същото споразумение липсва клауза, според която да е
окончателно ликвидирана възникналата с прекратяване на брака дялова
съсобственост върху придобитите през време на брака имущества, нито има
клауза, с която съпрузите да са уредили отношенията си по повод тези
имущества в по-малко завършен вид - само да е изразено съгласие, че
имотите остават в обикновена съсобственост или да посочат към това и обема
на правата на всеки от тях в тази съсобственост. В случая със споразумението
е решен въпроса за ползване на семейното жилище, придобито през време на
брака. Обективираната воля на страните в споразумението, което е
възпроизведено с брачното решение за прекратяване на брака представлява
признание на ищцата и ответника, че процесния имот, придобит през време на
брака е съпружеска имуществена общност - признание на правата им по
отношение на този имот, представляващ бездялова съсобственост през
времетраенето на брака.
Безспорно дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето
лице съставлява лично имущество по см. на 22 СК. Липсата на
възмездност в облигационната връзка и намерението на дарителя да
надари облагодетелствуваното лице са неотменна характеристика на
този вид договорна връзка и доколкото едно трето на сделката лице
твърди обратното, то тежестта на доказване било на факта на
възмездност в отношенията на страните по договора за дарение или на
11
липсата на намерение за надаряване, е негова. С оглед на вида на
дарението, начина на неговото обективиране /в писмен документ,
нотариален акт и др./, доказателствените средства за опровергаване, че
е реализирано, ще следват ограниченията на ГПК, но при оспорване
липсата на намерение да се дари, в процеса на доказването на тезата
могат да се слушат и гласни доказателства за онези факти /извън правно
релевантните, касаещи фактическия състав на сделката/, които пряко
или косвено установяват възражението. Дарението на движима вещ,
респ. на парична сума, е реален договор, при който волеизявленията по
договора: предложение от дарителя и приемане от надарения, е
придружено с изпълнение от страна на дарителя да предаде вещта и
приемането /получаването/ й от страна на надареното лице, без това
изпълнение да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна
престация. Ако дарената движима вещ, респ. парична сума или имот, е
дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на
сина или дъщеря им, и материалното подпомагане на семейството, не
може да се приеме, че в тези хипотези съзнанието на дарителя е да
прояви щедрост само към собственото си дете. Дарственото
намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се
презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти
довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между
дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на
съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в
хипотезите на оспорване. Дарственото намерение е намерение за
облагодетелствуване на надареното лице, затова от значение е
преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано,
в контекста на събраните по делото доказателства.Също в контекста на
горното съдът се позовава и на д-р Ненова „“Семейно право“ л.77,
където е посочено, че е възможно да бъдат надарени и двамата съпрузи,
като подареното ще бъде общо и няма пречка да се обоснове семейна
имуществена общност.И двамата съпрузи приемат подареното, но
въпреки, че липсва съвместен принос, условието за наличието му е
неприложимо т.е. се отнася до придобиване с усилия и средства на
съпрузите, а дарението е безвъзмезден договор и стои вън от този
критерии.
12
Както последователно приема ВКС в своята практика, дарението е
едностранна безвъзмездна сделка и до доказване на противното
даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за
двамата съпрузи / решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г.
на І ГО на ВКС/, като освен че обичайно намерението на родителите в
подобни хипотези е да надарят само детето си, но не и неговия съпруг,
следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен
договорът за дарение на съответната парична сума. Ако договорът е
сключен само между единия съпруг и неговите родители, т. е. изразено
е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил
воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този
договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по
договора, т. е. другият съпруг / решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. №
172/2010 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 84/26.04.2016 г. по гр. д. №
4903/2015 г., Първо ГО на ВКС; решение № 75/05.06.2018 г. по гр. д. №
3178/2017 г., Второ ГО на ВКС/.В случая обаче дарението е било
извършено в полза на двамата съпрузи и е намерило своето
обективиране в н.а.182/2003 година, с които и двамата съпрузи са
„закупили“ имота.И по този повод е редно да се посочи, че така
извършената от ВРС преценка на показанията на свидетелите
съответства на установените в практиката на ВКС критерии, според
които гласните доказателства се преценяват от съда при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен
материал по делото, като се вземат предвид всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановка,
психическо състояние на свидетеля, възрастта му към него момент,
физиологичните особености /зрение, слух, възраст, заболявания,
паметови и интелектуални способности/, както и обстоятелството дали
осъществяването на установяваните факти е възприето от свидетелите
пряко и непосредствено /решение № 250/21.12.2015 г. по гр. д. №
3897/2015 г. на Първо ГО на ВКС и посочените в него решение №
65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на Четвърто ГО на ВКС;
решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на Второ ГО на
ВКС; решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на Второ ТО на
13
ВКС/. Правилно е било отчетено, че свидетелите, разпитани в полза на
ищцовата страна са роднини – майка и брат, следователно качествата
заинтересованост и предубеденост следва да се преценяват много
внимателно.
Макар да споделя крайния извод на решаващия съд, настоящата
инстанция приема, че мотивите довели до него са по – различни от вече
изложените.В съответствие с константната практика на ВКС п
исменото доказателство по смисъла на е документ, материализирал се
извън далия форма на оспорваната сделка акт.За да съставлява т. нар.
"начало на писмено доказателство", документът следва да изхожда от
противната страна, а не от опровергаващата страна.Привидност на
съглашение може да се установи не само с писмени доказателства, но
законодателят поставя ограничение за събиране на гласни доказателства,
освен при изрично съгласие на страните. За да се приеме, че съществува
начало на писмено доказателство, нужно е наличие на документ, но не е
необходимо той съзнателно и нарочно да е съставен за спорното
правоотношение, нито целта му е да служи на сделката между страните.
Достатъчно е да прави вероятна симулацията, като е възможно документът да
е съставен, както преди, така и по време, а също и след сделката.В случая се
касае за „контра летер“, което се явява именно Споразумение /Обратно
писмо/ 13.09.2003 година по силата на което ищцата и нейните родители са
приели, че целта е била да се надари единствено ищцата и че включването на
ответника в договора е да не се накърни мъжкото му достойнство.Този
документ представлява писмено доказателство на общо основание и с оглед
на това представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,
ал. 2 ГПК.Този документ обаче не следва да бъде кредитиран, като въззивния
съд приема, че е създаден единствено за нуждите на процеса.Той не включва
изявление на въззиваемия Т., не е нотариално заверен и не способства за
изясняване на обективната истина.Според съда наличието на посочената
симулация не променя характера на договора като такъв за дарение
извършено в полза на двамата съпрузи, поради което той /договорът/ запазва
действието си и след разкриване на симулативността. Всяка от страните
разполага с от по ½ ид. част от процесния имот.
Освен горното е необходимо също така да се посочи и друго
обстоятелство - разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на
собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това.В конкретния случай на база твърденията в исковата
молба ищцата е заявила желанието си да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че тя е собственик на 10 / 11 ид. части от
14
процесния имот.Установено е също така, че тя заема единия етаж от този
имот, а въззиваемия Т. приземния етаж.Така заявената искова молба не би
манифестирала правен интерес, т.к. ищцата няма такъв да иска да й се
предаде владението върху половината от етажа, които тя
владее.Установено е от делото обаче, и двете страни го признават, че
ответника с действията си е смущавал владението й, че отношенията им са
ескалирали по повод преминалия развод, че той е осъществявал ремонти и в
тази връзка съдът имплицитно извлича наличието на правен интерес от
предявената искова молба, а тя е предявена за идеални, а не за реални части.
Не на последно място, съдът приема, че в решението първата съдебна
инстанция е допуснала ОФГ, касаеща отхвърлителния диспозитив по
отношение на В. П. Т..Съдът е отхвърлил предаване на владението от нейна
страна върху 10/11 ид. части от имота, а е следвало да постанови, че
владението се отхвърля над размера на 1/ 2 ид част от имота до
претендираните 10/11 ид. части от имота.Няма пречка това опущение да се
поправи по реда на ОФГ.
По разноските:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на В. Т., в
лицето на адв.П. е направила възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на Б. Т..Установява се от
материалите по делото, че същото е в размер на 1840 (хиляда осемстотин и
четиридесет) лева (вж.л.22).За да се произнесе по спора ВОС намери, че
следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при
интерес над 25 000 лв. до 100 000 лева се дължи хонорар от 2 650 лв. + 8 % за
горницата над 25 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се
определя като сума в размер на 2683.12 лева.Следва да се отбележи, че по
делото процесуалния представител на въззиваемия е изготвил отговор; че
съдебното заседание е било нееднократно, при това с наличието на правна
или фактическа сложност.При това положение неговия труд, и с оглед
направеното възражение не следва да се редуцира именно по указания по –
горе начин, като бъде намален адв.хонорар, т.к. изчислен на база уважената
част той възлиза на сумата от 1 029.56 лева, което е по малко от сумата от
2 683.12 лева.
От своя страна Б. Т. следва да заплати в полза на В. Т. сумата от 152.76
лева – съдебно – деловодни разноски, съобразно представения Списък от
адв.П. и съобразно отхвърлената част от претенцията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122 от 28.02.2022 година,
постановено по гр.дело № 5204/2020 година, поправено с Решение № 260436
от 23.11.2022 година, с по описа на ВРС, в частта, с която е прието за
установено по отношение на В. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
15
*****, че Б. В. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, е собственик на
1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297,
целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при
граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и
10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с
идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба,
с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и
постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., придобити
въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег. № 5313,
дело № 763 от 2003г. на нотариус рег. №147 О.Ш., договор, на основание
чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявения от нея
иск против Б. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, иск за
предаване на владението върху 10/11 ид.ч. от горния имот, на основание чл.
108 ЗС, както и в частта, с която е бил отхвърлен насрещния иск на Б. В. Т.,
ЕГН ********** с правно основание чл.23 ал.2 от СК, а именно за приемане
на установено в отношенията между страните, че същият е собственик на
10000/11000 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м.
„Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298,
10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна
постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем
таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41
кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м.,
както и в частта, с която е било прието за установено по отношение на него,
че В. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, е собственик на 1/2
ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297,
целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при
граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и
10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с
идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба,
с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и
постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., придобити
въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег. №5313,
дело №763 от 2003г. на нотариус рег. №147 О.Ш., договор.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН ********** да заплати на Б. В. Т., ЕГН
********** сумата от 1 029.56 лева (хиляда двадесет и девет и петдесет и
шест), представляваща направените пред ВОС съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН **********, , да заплати на В. П. Т. с ЕГН
********** сума от 152.76 лева (сто петдесет и два и седемдесет и шест),
представляваща направените пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17