Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................................., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Четиринадесети състав, в открито съдебно заседание
на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска,
разгледа докладваното от съдията Проданова адм. дело № 1070 по описа на Административен съд – Варна за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д.И.П. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 8121к-6196/12.05.2020 година
на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство
по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в частта по т. 2, с която той е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат
иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
Заповедта е оспорена по съображения, свързани с
неспазване на формата на административния акт, нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Изложени са твърдения, че с временното отстраняване от
длъжност се нарушава правото на труд на жалбоподателя, регламентирано в чл. 16
и чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България. Д.П. се позовава на
съдебна практика на административните съдилища, както и на практика на
Конституционния съд на Република България. Искането е за отмяна на заповедта в
обжалваната част с присъждане на направените по делото разноски.
В депозирана чрез представител по пълномощие писмена
защита, жалбата се поддържа изцяло, като са изложени подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответната страна – Министърът на вътрешните работи, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата в писмено становище. В приложени към
молбата писмени бележки излага доводи за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на издадената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед № 8121к-6196/12.05.2020
година, издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в частта по т. 2, с която е отстранен
временно от длъжност инспектор Д.И.П., и е разпоредено да му бъдат иззети
служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Като фактическо основание за
временното отстраняване от длъжност на П. е посочено, че същият е принуждавал и
заплашвал служителя на Държавно горско стопанство /ДГС/ – Провадия А.Х., че ако
изпълни вменените му служебни задължения, ще последва ответна реакция, като
думите му са били възприети от последния като лична заплаха, и доколкото същата
е отправена от държавен служител на ОД на МВР – Варна, разполагащ със сериозни
законови правомощия и възможности, се създава реална опасност от
осъществяването й. Посочено е, че П. заема длъжност инспектор в отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – Варна, по силата на която има достъп до всички
структурни звена на ОД на МВР – Варна, като освен това преди време е работил по
линия на „Горско стопанство“, поради което заеманата от него длъжност му
предоставя големи възможности да възпрепятства и затрудни разкриването на
обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство,
оказвайки влияние на служителите от ДГС – Провадия или други свидетели.
Изложени са аргументи, че в качеството си на инспектор, служителят може да
ползва информационните фондове на МВР, да се сдобие с лични данни и адреси на
служители и граждани, имащи отношение към случая, поради което е налице
основателно предположение, че инспектор П. би могъл да окаже влияние и
въздействие върху лицата, от които следва да се снемат писмени сведения за
установяване на фактическата обстановка. Направен е извод, че служебното
положение на Д.П. би затруднило разкриването на обективната истина.
За пълнота на изложението съдът
посочва, че с останалата част на Заповед № 8121к-6196/12.05.2020 година, която
не е предмет на обжалване в настоящото производство, е образувано дисциплинарно
производство срещу инспектор Д.И.П., определен е дисциплинарно разследващ
орган, който да проведе дисциплинарното производство, на когото е разпоредено
да извърши конкретни действия и да изготви становище относно наличието на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на инспектор Д.П..
Между страните по делото
няма спор, че жалбоподателят е служител на МВР, като заеманата от него длъжност
е инспектор – разузнавач IV степен в сектор „Индустрия и
търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ на ОД на МВР – Варна. От приетите по
делото писмени доказателства – предложение № 365р-50737/01.12.2017 година относно разпределение на обслужваните
обекти и сфери на дейност от служителите на група 01 „Индустрия и търговия“ СИП
в отдел КП при ОД на МВР – Варна, утвърдено на същата дата /л. 46 от делото/;
предложение № 365р-22121/21.04.2020
година относно разпределение на обслужваните линии на дейност от служителите на
сектор „Индустрия и търговия“ в отдел „ИП“ при ОД на МВР – Варна, утвърдено на
същата дата /л. 47 от делото/; писмени сведения УРИ 436000-2799/19.02.2020
година от Ж.Д.Ж. – Директор при ТП ДГС – Провадия /л. 18 от административната
преписка, съгласно представен опис/ писмени сведения №№ УРИ
436000-3588/05.03.2020 година, УРИ 436000-3762/10.03.2020 година и УРИ
436000-3589/05.03.2020 година от А.Л.Х.– горски стражар мобилен контролен екип
към ДГС – Провадия /л. 21-24 от административната преписка, съгласно представен
опис/; писмено сведение УРИ 436000-3590/05.03.2020 година от Д.Н.И.– горски
стражар мобилен контролен екип към ДГС – Провадия /л. 25-26 от
административната преписка, съгласно представен опис/; писмено сведение УРИ
436000-3591/05.03.2020 година от Д.А.Й.– горски стражар мобилен контролен екип
към ДГС – Провадия /л. 27-28 от административната преписка, съгласно представен
опис/; писмено сведение УРИ 436000-3592/05.03.2020 година от Т.К.Й.– горски
стражар с. Славейково към ДГС – Провадия /л. 29-30 от административната
преписка, съгласно представен опис/, се установява, че в периода месец декември
2017 година – месец април 2020 година Д.П. е работил по линии „Горско
стопанство“, „Селско стопанство“ и „Държавен резерв“, както и че посочените
лица, дáли сведенията, са служители на ДГС – Провадия. Според тези
сведения изброените служители са възприели факти и обстоятелства и са извършили
действия, които са предмет на установяване в дисциплинарното производство,
образувано срещу служителя на ОД на МВР – Варна инспектор Д.П., което се
установява от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното
производство. В сведенията на А.Л.Х.– горски стражар мобилен контролен екип към
ДГС – Провадия и на Ж.Д.Ж. – Директор при ТП ДГС – Провадия, се съдържат данни
за отправена заплаха от Д.П. към служителя на ДГС – Провадия А.Х. по повод
извършена проверка в дома на И.П.Х.– баща на жалбоподателя.
Като доказателства по делото
са приети и писмените доказателства - документи, представляващи материалите по
дисциплинарната преписка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, образувана със Заповед №
365з-748/10.02.2020 година на Директора на ОД на МВР – Варна, която не е
приключила според данните по делото, както и писмени доказателства,
представляващи материали по пр. № 938/18 по описа на Специализирана
прокуратура.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК /видно от направеното
отбелязване в заповедта същата е връчена на оспорващия на 15.05.2020 година, като
жалбата срещу нея е подадена до съда по пощата на 26.05.2020 година/, от
надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което производството е допустимо.
При
служебната проверка в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
намира процесната заповед за валидна, като изхождаща от компетентен орган –
Министърът на вътрешните работи /по арг. на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР/, в чиито
законови правомощия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и
да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и
на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, същият е
компетентен и да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези
служители.
При издаване на заповедта са
спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по
чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и
правните основания за издаването й, разпоредителна част, както и е указан редът
за нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа конкретни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Релевираните доводи от
пълномощника на жалбоподателя в писмената защита за нарушение на законовите
изисквания за форма на оспорената заповед във връзка с обстоятелството, че
образуването на дисциплинарно производство и отстраняването от длъжност следва
да се извърши с две отделни заповеди, не намира опора в относимата нормативна
уредба. В ЗМВР липсват разпоредби, съдържащи твърдяното от жалбоподателя
задължение, като в чл. 35, изречение първо от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/ изрично е предвидено, че при
наличие на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3
от ЗМВР държавният служител се отстранява временно от длъжност със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство срещу него, изготвена по образец.
Противно на твърдяното от оспорващия служител на МВР, тази подзаконова правна
норма не е в колизия с разпоредбите на чл. 207, ал. 1, чл. 214, ал. 1 и чл. 211
от ЗМВР. Последните регламентират, че както образуването на дисциплинарното
производство, така и временното отстраняване от длъжност на държавния служител
от МВР, се извършва с писмена заповед, и определят реда за обжалване на
заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал.
4 и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Възприетият от
законодателя подход за регламентирането на двата вида заповеди – за образуване
на дисциплинарно производство и за временно отстраняване от длъжност, в отделни
правни норми на ЗМВР, е продиктуван от систематичното структуриране и
последователността на разпоредбите в нормативния акт, но не изключва
възможността за обективирането на двете властнически волеизявления на
компетентния административен орган да се извърши в един акт, с цел процесуална
икономия. Именно последното е разпоредено с цитираната норма на чл. 35 от
Инструкцията, поради което същата не противоречи на нормите на ЗМВР, напротив, с
тази подзаконова разпоредба, съобразно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните
актове, са дадени указания относно прилагането на нормативния акт, чието
изпълнение следва да се осигури.
Заповедта в оспорената й
част е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е
спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез
издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която
актът е издаден – да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на
дисциплинарното производство. Ето защо, приложената мярка не засяга правата на
лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно
приключване на дисциплинарното производство. Лишено от основание е
възражението, че чрез временното му отстраняване от длъжност се нарушава
правото на труд на жалбоподателя. Предприемането на мярката временно
отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР, когато срещу него е
образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР, какъвто безспорно е
настоящият случай, при наличие на законовите предпоставките за това, представлява
изрично регламентирана правна възможност, поради което не може да се приеме
становището на жалбоподателя за нарушаване на правото му на труд,
регламентирано в чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Още повече, че императивната разпоредба на чл. 214, ал. 5 от ЗМВР /в
действащата към издаване на процесната заповед редакция на нормата – ДВ, бр. 81
от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., понастоящем ал. 6/, изрично предвижда, че когато
дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато
на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на
заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
Практиката, на която се
позовава жалбоподателят, е неотносима към предмета на настоящия правен спор. Цитираното
в жалбата съдебно решение на Административен съд – Бургас, освен че не
представлява задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, касае
приложението на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, а процесната заповед, в оспорената
част, е издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В Решение № 3 от 7
март 2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело №16/2018 г., е обсъждано съответствието с основания закон
в държавата на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България
за 2019 г. и на Закона за държавния служител, които нормативни актове не
намират приложение в разглеждания казус.
Съдът преценява релевираните
от пълномощника на жалбоподателя възражения за допуснати процедурни нарушения,
свързани с липса на необходимост от издаване на заповед за извършване на
проверка по дисциплинарен ред от Министъра на вътрешните работи при наличието
на издадена преди това заповед за образуване на дисциплинарна проверка от
Директора на ОД на МВР – Варна, за неотносими към предмета на делото, който
касае единствено законосъобразността на временното отстраняване от длъжност на
държавния служител на МВР.
По материалната
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт съдът намира следното:
Доколкото предмет на
настоящото производство е законосъобразността на Заповед №
8121к-6196/12.05.2020 година, в частта по т. 2, с която е отстранен временно от
длъжност инспектор Д.И.П., от правно значение са само фактите, посочени в чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно налице ли е образувано и висящо
дисциплинарно производство и дали служебното положение на отстранения служител
би затруднило разкриването на обективната истина. Съгласно цитираната правна
норма, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с
писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната
истина.
Съдът намира, че събраните
по делото доказателства категорично налагат приетия със заповедта извод, че
служебното положение на П. като инспектор в отдел „Икономическа полиция“ при ОД
на МВР – Варна, би затруднило разкриването на обективната истина в
дисциплинарното производство, образувано срещу него за установяване на
дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина. В периода, в който се твърди,
че е извършено едно от описаните в заповедта две дисциплинарни нарушения, инспектор
П. е работил по линия „Горско стопанство“, като понастоящем, заемната длъжност
му осигурява достъп до информационните масиви на МВР, като влиза и в служебни
взаимоотношения със служителите на ДГС – Провадия, които са дали писмени
сведения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, единият от които
е А.Л.Х.– горски стражар мобилен контролен екип към ДГС – Провадия, по
отношение на когото по делото има данни за отправена заплаха от страна на жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването,
че преди датата на издаването на процесната заповед, са извършени действия по
събиране на сведения от служителите на ДГС – Провадия, поради което
отстраняването на служителя от длъжност не би повлияло на вече събраните
такива. Предвид обстоятелствата на описаните действия за съхранение и продажба
от страна на оспорващия държавен служител на МВР на дървесина, непридружена от
превозен документ и без поставена контролна горска марка, писмените сведения на
служителите на ДГС – Провадия са част от приключилата проверка при констатиране
на фактическите действия по допуснатото нарушение, като в правомощията на
определения дисциплинарно разследващ орган /в посочения в заповедта поименен
състав/ е да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните
нарушения и да проведе дисциплинарното производство, което налага, при
необходимост, да бъдат снемани сведения от служителите на ДГС – Провадия.
Обстоятелството, че материалите към справката за извършена проверка, които
съдържат предложение за образуване на дисциплинарно производство, се приобщават
към дисциплинарното производство в съответствие с чл. 31, ал. 3 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, не означава, че дисциплинарно
разследващият орган не може да изисква допълнителни сведения от служителите на
ДГС – Провадия. В съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР
дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни
действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като в рамките на своите
правомощия органът самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат
извършени – чл. 207, ал. 6 от ЗМВР.
Изложените съображения налагат
извод за доказаност на наличието на двете кумулативни предпоставки, реализиращи
фактическия състав и обуславящи предприемането на мярката по чл. 214, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, а именно: образувано и висящо дисциплинарно производство срещу
държавен служител в МВР, чието служебно положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Следователно, процесната заповед, в оспорената част, е
издадена при правилно приложение на материалния закон.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че Заповед № 8121к-6196/12.05.2020 година на
Министъра на вътрешните работи, в оспорената част по т. 2, е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на
регламентираното в закона производство, в съответствие с приложимите материалноправни
норми, като е съобразена целта на закона, поради което подадената срещу нея
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователна.
Предвид
направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и като съобрази, че делото е без определен материален интерес и не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, както и че е приключило
след провеждането на само две открити съдебни заседания, в които ответната страна не е била процесуално
представлявана, съдът намира, че в полза на последната следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 100,00 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.П. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 8121к-6196/12.05.2020 година
на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство
по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в частта по т. 2, с която е отстранен временно
от длъжност инспектор Д.И.П., и е разпоредено да му бъдат иззети служебната
карта, личния знак и служебното оръжие.
ОСЪЖДА Д.И.П. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Министерството
на вътрешните работи разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100,00 /Сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: