Решение по дело №971/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно, по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.М.Б. ***, подадена чрез пълномощника адв. З.Д. от АК – Варна, срещу Решение № 123/14.07.2023г., постановено по АНД № 20235610200195/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът не се съобразил с наведените пред него доводи, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, била възпроизведена фактическа обстановка, различна от действителната. Реално наказаното лице било в района на бензиностанция и зареждало гориво в автомобила си. Там било спряно от проверяващите служители, като автомобилът не бил излязъл на пътното платно, и му бил съставен първоначалният акт. Именно при тази обстановка нарушението на водача било определено като неправилно. Това само по себе си представлявало основание за отмяната на НП, съответно и на атакуваното съдебно решение. На следващо място, с Решение №3 от 29.06.2023г. на Конституционния съд по дело №7/2023г., текстът, по силата на който на жалбоподателя било наложено наказанието за това, че му била задържана книжката поради неплатени глоби, бил отменен като противоконституционен. Това станало преди повторното разглеждане на делото от съда, което предполагало действие и занапред.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение. С допълнителна молба се претендират разноски по делото.

Ответникът, Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №123/14.07.2023г., постановено по АНД 20235610200195/2023г. по описа на съда, Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 22-0254-000340 от 22.06.2022г., издадено от началник РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Г.М.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да постанови този резултат, районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка била напълно идентична и същата съвпадал с установената чрез разпита на свидетелите по делото. Установил, че на посочените във визираните актове дата и място, жалбоподателят управлявал лек автомобил, като при извършената му проверка не представил свидетелство за управление на МПС. В тази насока били показанията на полицейските служители Н. К. и И. К., които заявили, че лицето им било служебно известно като редовен нарушител на ЗДвП и които видели как то управлявало МПС, въпреки че СУМПС се намирало на съхранение в КАТ – Хасково поради незаплащане на наложените му множество глоби за нарушения на правилата за движение. Посочил, че в случая без значение било дали правомерно или неправомерно било отнето СУМПС. Релевантен бил фактът, че към момента на проверката свидетелството не било у лицето, а било отнето. Убеждението на водача, че свидетелството му за правоуправление било неправомерно отнето и следвало да му бъде върнато, не означавало, че можело да управлява МПС и с отнето свидетелство, без да предприема никакви законови действия за връщането му. Описаното в НП представлявало нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на Б.. Налице било пълно съответствие между установената фактическа обстановка и нарушените законови разпоредби, като се установявало и правилно отнасяне към съответната санкционна норма, въз основа на която било наложено административното наказание. Същото било в максимално предвидения от законодателя размер с оглед видното от представената справка нарушител/водач, а именно, че лицето било многократно наказвано за нарушения на ЗДвП, като било лишавано и от право да управлява МПС, респ. обществена опасност на дееца се повишавала. От справка ставало ясно и че водачът не заплатил множеството наложени му глоби, с изключение само на една. Постоянството в извършването на нарушенията по ЗДвП, довело до издаването на 23 електронни фиша и на 6 наказателни постановления, обуславяло налагането на максималния размер на предвиденото в закона наказание за вида извършено нарушение в конкретния случай.

Касационната съдебна инстанция намира обжалваното решение за правилно. След като е изяснил действителната фактическа обстановка, въззивният съд е извел правилен краен извод за потвърждаване на наказателното постановление, който се споделя от настоящия съдебен състав.

Правилни са изводите на районният съд за липса на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. АУАН е предявен и връчен надлежно на нарушителя, като отказът на последния да го подпише е удостоверен от свидетел. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на възложените им правомощия.

От фактическите изводи, направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът правилно е достигнал до извода, че лицето Г.М.Б. е осъществило нарушението чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което липсва съмнение относно вмененото на лицето противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна, и нарушената законова разпоредба, а приложената от наказващия орган санкционна норма съответства на установеното в случая деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. След като в случая по безспорен начин се установява, че касаторът Б. е управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, то несъмнено същият е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Правилно съдът е определил за законосъобразен наложения от АНО максимален размер на административното наказание за нарушението като е отчел, че същият е обоснован, предвид многократните нарушения на ЗДвП от страна на лицето, което и преди е било лишавано от право да управлява МПС. Последният факт е доказан от наличната по административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на Г.М.Б. и е основание да се приеме наличие на висока обществена опасност на дееца, що се отнася до нарушенията на правилата за движение от негова страна. Предвид издадените на касатора 23 бр. фишове и 6 бр. наказателни постановления, глобите по които не са заплатени, с изключение на само една, явно е, че нарушителят не се е поправил и в тази връзка налагането на максимално предвидения в закона размер на е обосновано.

Правилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта. От запознаването със същите не се стига до извод за наличие на фактическа обстановка, различна от изложената в АУАН и НП. Безспорно е, че касаторът е имал качеството „водач“ на МПС към момента на установяване на нарушението и че същият към този момент е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Ирелвантно в случая е основанието за лишаването от това право. От значение за съставомерността на нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП е единствено фактът на управление на МПС от лицето, без същото то да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада МПС. В тази връзка, неотносимо за случая е Решение № 6 от 29 юни 2023г. на Конституционния съд по к. д. № 7 от 2023г.

Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 от Наказателно- процесуалния кодекс за отмяна на обжалваното решение. Не се установява районният съд да е нарушил материалния закон или да е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, а наложеното на нарушителя наказание съответства на предвиденото в закона и е съобразено с обстоятелствата и фактите в конкретния случай.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/14.07.2023г., постановено по АНД №20235610200195/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0254-000340 от 22.06.2022г., издадено от началник РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Г.М.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: