Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.01.2017 г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На деветнадесети декември две
хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1042 по описа за 2016 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Постъпила е молба от Д.С.Х., ЕГН ********** *** за постановяване на
мерки за защита срещу Д.Х.Х., ЕГН ********** *** – лице, с което
молителката била в брак.
В молбата се твърди, че Х. и Х.
били съпрузи от 24 години, от брака си имали родено едно дете – В. Д. Х.. Почти
през целият брак Х. бил агресивен, заплашвал Х. и дъщеря й, обиждал ги, псувал
ги. На 30.10.2016г. по време на обяда им в дома им в с.Я. Х. започнал да става
агресивен към Д.Х. и дъщеря им. Те
излезли на двора, той ги последвал, започнал да им вика, заплашвал ги, че ще ги
убие. Започнал да удря с юмруци Д.Х. по тялото, съборил я на земята и я
довлачил в къщата, където я заключил. Дъщеря им успяла да избяга и да се обади
в полицията. В дома на Х. пристигнали представители на полицията, Х. отказал да
отключи и заявил, че Х. щяла да излезе от там на парчета. Х. успяла да избяга и
се установила на квартира в гр.Варна заедно с дъщеря си. От тогава Х. не
преставал да ги притеснява по телефона и да ги заплашва
Молителката
иска спрямо Х. да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие на основание чл. 5
ал.1,т.1, т.3 – да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се
забрани да доближава молителката, жилището, което обитава, местата й за
социален отдих и контакт.
В
проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се е явявала
лично, като поддържа подадената молба. Ответникът, редовно уведомен, не се
явява не изразява становище.
След
съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В чл. 3
от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок
за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се
спори, че страните са били съпрузи, като дата на процесния акт на извършено
домашно насилие е посочен 30.10.2016г., а молбата е депозирана на 04.11.2016г.,
поради което съдът намира, че молбата е подадена в срок от легитимирано да
търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Видно от
подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Х. е декларирала, че с Х. са
съпрузи от 24 години и че на 30.10.2016г. той е извършил спрямо нея акт на
домашно насилие като я удрял, блъскал с юмруци по тялото и заплашвал я, съборил
я на земята на двора, влачил я към къщата, заключил я в къщата и отказал да я
пусне, като казал, че щяла да излезе от там само на парчета.
Декларацията
се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на
твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея
извършители, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно
насилие.
Видно от
Заверено копие на медицинско удостоверение № 1074/2016 г., изд. от МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД се
установява, че на 03.11.2016г. на молителката е извършен преглед д-р М. – лекар
в отделение Съдебна Медицина, при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, който е установил
кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница, по задната
повърхност на дясното рамо и по дясната половина на гръдния кош.
Кръсовнасяданията са резулат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и
отговарят да бъдат получени в резултат на побой нанесен и на 30.10.2016г.
От обясненията на Х. се
установява, че на 30.10.2016г. била в дома си в с.Я., съпругът й Х. станал
агресивен и започнал да обижда дъщеря си, той бил злоупотребил с алкохол, Х. и дъщеря й излезли в двора, но Х. ги
последвал, като продължил да ги обижда. Х. ударил Х. по рамото, блъснал я и
започнал да я обижда, като й казал „Махай се, вземай дъщеря си и отивайте на
магистралата да изкарвате пари.“ Х. започнал да влачи Х. към стъпалата на
къщата, блъснал я в машината за грозде и я заключил в къщата. Х. с уплашила и
казала на дъщеря си да се обади в полицията, ако до 10 минути не излезе от къщата. След като
пристигнала полицията Х. отказал да пусне Х. като казал „Само на парчета ще я
изкарам от къщата“. Х. успяла да избяга навън.
От
правна страна съда намира следното:
Предявена
е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.2 вр. с чл.
5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗаДН с искане спрямо Х. да
бъдат наложени мерки за защита по отношение на Х. да се
въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да доближава
молителката, жилището, което обитава, местата й за социален отдих и контакт.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - медицинско
удостоверение, обяснения на молителката, както и от подадената от Х. Декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от
ответника се установява, че Х. е извършил акт на домашно насилие - физическо и психическо такова над съпругата
си Х., като на 30.10.2016г. в дома им в с.Я. я удрял, обиждал, заплашвал я и
ограничил свободата й на предвижване като е затворил против волята й в дома им
в с.Я..
Гореизложеното води до
извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва
да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно насилие, като на Х.
следва да се укаже да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х.. С
оглед поведението на Х. следва да се ограничат контактите между него от една
страна и Х., като му се забрани да приближава Х., жилището
обитавано от Х. ***, както и местата й за социален контакт и отдих в гр.Варна
на разстояние по малко от 50 м. за срок от 14 месеца, който срок съда намира за
оптимален с оглед отношенията между страните. С оглед липсата на точен адрес в
гр.Варна на жилището на молителката съда е в невъзможност да го посочи.
Налагането на парична
глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги
кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и
такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото
състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата
би бил близко до минималния такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ
ЗА ЗАЩИТА на Д.С.Х., ЕГН
********** *** от
осъщественото спрямо нея домашно насилие от съпругът й Д.Х.Х., ЕГН
********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА Д.Х.Х., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.С.Х., ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** 18.
ЗАБРАНЯВА на Д.Х.Х., ЕГН ********** *** да се доближава на по-малко от 50 м.
разстояние до Д.С.Х., ЕГН **********,
до жилището, в което пребивава тя в гр.Варна, местата й за социален контакт и отдих в гр.Варна за срок от 14 месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на Д.Х.Х., ЕГН ********** ***
в размер на 300 лв. (триста лева),
платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Провадийският
районен съд сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса поделото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и с
издаването й се прекратява действието на издадената Заповед за незабавна
защита № 9/04.11.2016г.. Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава Д.Х.Х., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат
на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно
и на 3-то РУ гр.Варна и на РУ Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................