Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
от 09.08.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на двадесети юли, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа АНД /К/ № 582/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково против Решение №146/09.05.2022
г., постановено по АНД № 160/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково. С
решението е отменено наказателно постановление /НП/ № 21-1253-002743/10.12.2021
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, с което на Н.Й.Д.
са наложени следните административни наказания - „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/
за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 във връзка с
чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Изложени
са съображения за отмяна на съдебният акт, постановен в противоречие с
материалния закон. Не било необходимо наличието на доказателства, от които може
да се направи извод, че нарушителят е бил наясно за прекратената регистрация на
управлявания от него автомобил. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Н.Й.Д., редовно
призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, оспорва изложеното в
касационната жалба. Правилно Районен съд – Хасково е установил, че деянието
единствено може да бъде извършено при форма на вината – „умисъл“. Следвало да
се има предвид, че лицето не е предходен или последващ собственик, който да е
обвързан със задължението за регистрация. Моли решението да бъде оставено в
сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 09.05.2021 г., около 14:01 часа, гр. Х.
на бул.***,
в посока към бул. ***, Н.Й.Д. управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег.
*******, собственост на рег.К.Р.Б., който автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 29.12.2020 г. и не е бил
регистриран по надлежния ред. За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1, предл.
1 ЗДвП е съставен акт № 404406/09.05.2021 г., връчен на водача. Преписката е
изпратена на Районна прокуратура – Хасково, като с Постановление от 01.12.2021
г. на прокурор от съответната прокуратура е отказано да се образува досъдебно
производство. На основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издадено оспореното наказателно
постановление. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и
кредитиран от Районен съд - Хасково доказателствен материал.
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и
по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както и разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП
„наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. Съгласно чл. 140,
ал. 1 ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Не са спорни обстоятелствата, че Н.Й.Д.
управлява процесния автомобил, собственост на трето лице, както и, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП /по силата на закона поради непререгистриране в законоустановения срок на
придобито чрез правна сделка МПС/.
На
изследване подлежи обстоятелството необходимо ли е водачът на автомобила да
знае, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежен ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на всеки водач на МПС, без значение дали е
негов собственик, е вменено задължението да управлява това МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, само ако е регистрирано. Обстоятелствата, че
автомобилът е с поставени регистрационни табели и че при проверката водачът е
представил свидетелство за регистрация на МПС, не го освобождават от
задължението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Действително,
с оглед разпоредбата на чл. 11 ЗАНН във връзка с чл. 14, ал. 2 във връзка с ал.
1 НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само когато
незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост, като
същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил
чужда собственост. За разлика от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 НК, съгласно
която „непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи“,
съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН „непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи“. Изключение по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗАНН не е
предвидено в ЗДвП, поради което при извършено непредпазливо деяние - нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Като
водач Н.Й.Д. е приел да управлява лек автомобил, на който не е бил собственик,
но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика
на автомобила или от лицето, което му го предоставя за управление, дали
автомобилът има действаща регистрация. На практика е следвало да провери
предадените му с автомобила документи и конкретното за случая - свидетелство за
регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани
относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на
МПС и лицето, което му предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво
се дължи това несъответствие. Като не е сторено това, то водачът Н.Й.Д. е
проявил непредпазливост, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият
не е бил собственик на автомобила /няма данни за това по делото/, а само го е
управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новият собственик.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя обективираното от Районен съд – Хасково твърдение,
че не е налице субективният елемент от състава на нарушението.
По
безспорен начин са установяват елементите от обективната и субективната страна
на нарушението. В НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т.
5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Осъществилата се
фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон.
С
НП законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил предвидените
от законодателя административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл.
12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради
маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН - в редакцията от ДВ,
бр. 105 от 19 Декември 1991 г./.
Доколкото
направените от Районен съд – Хасково изводи не съответстват на фактическата
обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от
Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно
решение следва да бъде отменено, а НП - потвърдено.
Въпреки
изхода от спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение, тъй като по отношение на същия не е осъществено
процесуално представителство във воденото пред настоящата съдебна инстанция
производство, а данни, че касационната жалба, по повод която е образувано то, е
изготвена от юрисконсулт, липсват.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен
съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 146/09.05.2022 г., постановено по АНД № 160/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 21-1253-002743/10.12.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Хасково.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.