Р Е Ш Е Н И Е
№ 234 / 6.4.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ КОЛЕВА
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Колева
к.а.н. дело № 15 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Хидролес“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пещера, ул. „Стефан Караджа“ № 4, представлявано от синдика В.И.Г., срещу
решение № 606/04.10.2021 г. по АНД № 781/2021 г. на Районен съд-Пазарджик, с
което е потвърдено наказателно постановление № 564643-F579353/09.03.2021 г. на
директора на Офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът – ТД на НАП-Пловдив, Офис Пазарджик, в
представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт М. Т.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, ХІІ-ти състав,
приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на „Хидролес“ ЕООД, срещу наказателно постановление №
564643-F579353/09.03.2021 г. на директора на Офис за обслужване-Пазарджик при
ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено правно основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с извършено
административно нарушение на чл. 125, ал. 1 във вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., тъй като
регистрираното по ЗДДС лице не е осигурило подаването на справка-декларация за
ДДС в законоустановения срок до 14.08.2020 г. за данъчен период от 01.07.2020
г. до 31.07.2020 г. От фактическа страна съдът е приел за установено, че АУАН и
НП са връчени на жалбоподателя, чрез синдика В.Г., при условията на отказ да ги
получи, с подпис на връчител и един свидетел на отказа съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Въззивният съд е събрал административнонаказателната
преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без
при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито на приложимия
материален закон. Приел за безспорно извършеното нарушение – неподаване на
справка-декларация, установен е нарушителят и неговата вина.
Постановеното решение е правилно.
При вярно установената от РС-Пазарджик, фактическа
обстановка действително се изпълнява състава на административно нарушение по
чл. чл. 125, ал. 1, във вр. ал. 5 ЗДДС. Към посочената в наказателното
постановление дата – 14.08.2020 г., дружеството е било данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 125 ЗДДС - регистрирано по ЗДДС юридическо лице и като такова
същото е имало задължение да подаде справка-декларация за ДДС по чл. 125, ал.
1, във вр. с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б ЗДДС, както и отчетните регистри за периода. Следва да бъде отбелязано, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 159б ЗДДС, изключваща приложението на чл.
125 ЗДДС. Безспорно е, че задължението за подаване на справка-декларация не е
изпълнено в предвидения от закона срок. Срокът за подаване на тази
справка-декларация е регламентиран в разпоредбата на 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-о
число (включително) на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Визираното нарушение е санкционирано в чл. 179 ЗДДС, който предвижда за
неспазване срока за подаване на декларация, глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Доколкото нарушението е допуснато в
дейността на юридическо лице не следва да бъде подлагана на изследване
субективната страна на деянието, защото неговата отговорност е безвиновна- чл.
83 ЗАНН. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че не е
налице предвиденото в закона нарушение, доколкото в закона гласи, че се
санкционира лице, което „не подаде“, а в наказателното постановление било
посочено, че „Хидролес“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице „не е осигурило
подаването на справка-декларация“. Използването на различни изразни средства не
води до извод за отсъствие на изпълнително деяние, нито променя по какъвто и да
било начин фактическите или правни констатации на административнонаказващия
орган или съда.
Безспорно е посоченото в касационната жалба, че
съгласно чл. 635, ал. 3 от Търговския закон, в производството по несъстоятелност,
длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да
извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия,
които не са изрично предоставени на синдика. С решение № 260020/09.10.2020 г.
по т.д. № 186/2019 г., Окръжен съд-Пазарджик е обявил в несъстоятелност
„Хидролес“ ЕООД, постановил е прекратяване на дейността му, както и е прекратил
правомощията на органите му. Актът за установяване на административно нарушение
е издаден на 11.11.2020 г. и е връчен на синдика, при отказ за получаването му
на 25.02.2021 г., като по същия начин е връчено и наказателното постановление
на 27.04.2021 г., т.е. след като правомощията на органите на „Хидролес“ ЕООД са
били прекратени, поради което и твърденията на касатора, че АУАН не е надлежно
връчен на легитимирания представител на дружеството са неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, въззивният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва
да бъде осъден да заплати на НАП възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/04.10.2021 г. по АНД № 781/2021 г. на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА „Хидролес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пещера, ул. „Стефан Караджа“ № 4, представлявано от синдика В.И.Г.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/