РЕШЕНИЕ
№ 4439
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. административно наказателно дело №
20231110211881 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. Д. Р. живущ в
.........................., с ЕГН: ********** против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4380640 на СДВР, с който е било установено, че на
07.01.2021г. в 09:27ч. в гр.София, по Околовръстен път до номер 257, с
посока от кв.,,Горубляне“ към бул.,,Св.Климент Охридски“, при въведено
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил марка ................ с рег.№ .................... с
установена скорост от 72 км/ч. превишавайки максимално допустимата
скорост на движение с 22 км/ч., с което извършила нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. Деянието било установено с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АТСС TFR1-M 575.
В мотивирана жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
поради липса на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта в населено
място, не е налице извършено административно нарушение, тъй като
1
отмерената скорост е била в рамките на разрешената. В заключение се иска
от съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Р., редовно призован, се явява
лично. Пред съда заявява, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде
уважена по изложените в нея съображения.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.01.2021г. в 09:27ч. в гр.София, по Околовръстен път до номер
257, с посока от кв.,,Горубляне“ към бул.,,Св.Климент Охридски“, при
въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч.
жалбоподателят А. Р. управлявал собствения си лек автомобил марка
.................... с рег.№ .................... с установена скорост от 72 км/ч.
превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 22 км/ч., с
което извършила нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Деянието било
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС TFR1-M 575.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
2
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол № 5 – 38 – 20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателят А.
3
Р. под административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Презумптивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира до
доказване на противното като субект, извършващ съответното нарушение,
собственикът на заснетото МПС, което обстоятелство не се оспорва от дееца.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за неправилно
приложение на закона. Жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата
скорост в населено място от 50 км/ч. Изключението, което е предвидени
посредством въвеждане по – висока скорост посредством пътен знак, не е за
целия, а за част от пътния участък, по който деецът се е движел. Именно
поради тази причина и жалбоподателят е бил подведен под отговорност за
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, т.е. превишаване на максимално допустима
скорост на движение в населено място, без специално ограничаване с пътен
знак. В самата жалба лицето посочва, че по участъка, където същият е бил
заснет (Околовръстен път до номер 257), липсва пътен знак В 26 или други
ограничения на скоростта, поради което и максимално допустимата скорост
на движение в населено място е 50 км/ч., а не твърдяните 90 км/ч.
Противното би обусловило подвеждането на дееца под административна
отговорност по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Цитираното решение на СРС касае друг
случай, свързан с друго местоположение на движението, което няма
задължителна сила за настоящия съдебен състав. Заснетото деяние е било
извършено в населено място и без въведено ограничение с пътен знак, която
изключва възможността за максимално допустима скорост от 90 км/ч. Ето
защо лицето само влиза в противоречие като от една страна твърди, че има
въведено ограничение с пътен знак от 90 км/ч., а от друга - че по маршрута на
движение липсва пътен знак В 26 или други ограничения.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана със
закона в населено място от 50 км/ч. превишавайки регламентираната скорост
от 21 км/ч. до 30 км/ч. с 22 км/ч., правилно е била наложена административно
наказателната разпоредба към момента на деянието по чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП от 100.00 лева.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
4
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят А. Р. следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4380640 на СДВР, с който на А. Д. Р. живущ в .........................., с ЕГН:
********** е наложена глоба 100.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА А. Д. Р. живущ в
........................., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от
100.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5