№ 944
гр. Ловеч, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500556 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба №5479/22.11.2022 г. от „******“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“
№ 49, *****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт Р.И.И., срещу Разпореждане на Районен съд – Тетевен,
постановено по ч.гр.д. № 806/22 г., получено на 14.11.2022 г., което е
атакувано изцяло. Посочва се, че съдът неправилно е отхвърлил искането по
чл. 410 от ГПК.Заявява, че съгласно чл.12.3 от Общите услория към Договора
за потребителски кредит № 30037678196 : „В случай, че клиентът длъжникът
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер,
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомленние",
е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че в случаите, в
които заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата
включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане
на заема, не противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), като с тази
уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са
аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД.
Намира, че в процесния случай „******" ЕООД е изпратил на длъжника по
договора уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по л. 410 от ГПК. Изтъква,
че„******" ЕООД е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на
вземането, като е изпратил уведомително писмо с обратна разписка до
посочения в процесния договор от самия длъжник адрес. Посочва, че видно
1
от представената обратна разписка по делото е, че уведомителното писмо не е
получено, тъй като не е потърсено от длъжника. Заявява, че кредитора няма
как да носи вина, ако длъжника е сменил своя адрес и данните по договора не
отговорят на актуалните обстоятелства. Твърди, че при промяна на
обстоятелствата длъжникът е длъжен да уведоми кредитора и
уведомителното писмо е изпратено до длъжника, преди задължението да бъде
търсено по съдебен ред, чрез образувано заповедно производство. Изтъква, че
длъжникът при промяна на своя адрес е следвало да уведоми кредитора и не е
положил грижата на добър стопанин.
Изтъква се в частната жалба ,че на основание императивната
разпоредба на чл. 60,ал.2 от ЗКИ дружеството е задължено да уведоми
клиента на договора за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Жалбоподателят изтъква,че неправилно съдът е приел
неуведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди
се , че посочената от заявителя дата на предсрочна изискуемост е в интерес на
длъжника , тъй като към същата е начислено и дължимото договорно
възнаграждение за ползване на отпусната сума по процесния договор,, като
такава не се е начислява след цитираната дата.
Заявява, че заповедното производство е уредено като строго формално,
с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в
производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от
заявителя факти, като съответствието на твърдените факти с действителното
правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в
случай, че длъжникът оспори вземането. Намира, че като се е произнесъл по
валидността на процесните клаузи съдът е превишил своите правомощия,
като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на
заповедното производство.
Моли съда да да отмени атакуваното разпореждане по ч.гр.д№806/2022
г. на ТРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
против Т. К. Й. и присъдени разноски.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
частната жалба е подадена на 21.11.2022 г. по куриер, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 14.11.2022 г.
Подадено е заявление № 5043/28.10.2022 г. по чл. 410 от ГПК от
„******“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. ****, бул. „****“ № 49, ***** за
издаване на заповед за изпълнение против Т. К. Й. от с. ***** , ****** за
сумата от 7 006,57 лв., от която 2085.09-неплатена главница, сумата 918.16
лева-неплатено договорно възнаграждение за времето от 25.05.2021г. до
03.06.2022 година, сумата 510.95 лева-неплатено възнаграждение за закупена
и зиполвана услуга „Фаст, сумата 1225.05 лева неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, сумата 30 лева-неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на сумата 30 лева ,начислени на
2
12.03.2021 г., сумата 413.63 лева-лихва за забава от 26.02.2022 г. до
03.06.2022 г., сумата 193.21 лева-законна лихва от 03.06.2022 г. до 27.10.2022
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
регистриране на заявлението и сторените разноски. Твърди се, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит „******“№
30039665629/27.09.2019 г. без да е посочена сумата на кредита за срок от 36
месеца с месечни вноски в размер на 228.29 лв. с падежна дата всяко 25 число
на месеца, посочено в т. VІ на Договора. Позовава се на Общите
условия,съобразно които длъжника дължи предварително определено
договорно възнаграждение в размер на сумата 918.16 лева за периода от
25.05.2021 г. до 03.06.2022 г. Обсъжда се дължимост на сумата 510.95 лева
неплатено възнаграждение за услугата „фаст“ и сумата 1225.05 лева-за
услугата „флекси“. Посочва се,че длъжникът Т. Й. е направил 15 погасителни
вноски и е изпаднал в забава, поради което и съгласно ОУ към ДПК кредитът
е обявен за предсрочно изискуем от страна на заявителя.Твърди,че на
03.06.2022 г.длъжникът е уведомен с писмо, а предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение .
Постановено е разпореждане №2132/28.10.2022 г. по гр.д.ч.х. №806/22
г. на ТРС, с указания заявителят да посочи дали уведомителното писмо а
обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника, по какъв
начин и на коя дата,като е посочено,че приложеното уведомително писмо не е
оформено, респ. липсват данни за получаването му от длъжника.
Подадена е писмена молба от „******“ ЕООД №5216/2022 г., в която е
посочил, че длъжникът е направил само петнадесет пълни и една непълна
погасителни вноски и на 03.06.2022 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Конкретизирано е ,че на посочения в документите и в договора
адрес на длъжника Й. съобщение не е получено, тъй като не е било потърсено.
Излага се, че дружеството не носи вина за недобросъвестното поведението на
Т.Й.. Представени са обратна разписка и уведомително писмо.
С Разпореждане № 2185/08.11.2022 г. по гр.д. №806/22 г. на ТРС,
районният съд, на основание чл. 410 от ГПК е отказал да издаде заповед за
изпълнение в полза на заявителя-жалбоподател, като е посочил, че не е
доказано уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 21.11.2022 г. на
„******“ЕООД – **** е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящата инстанция преценява, че не се установява факта на
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, тъй като
вложената разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост по ДПК е върната с отбелязване „непотърсен“ и дата
20.07.2022 г. Към разписката липсва конкретизиране на приложеното
уведомително писмо, а само е посочен номер на договора за кредит. От друга
3
страна при съпоставка на приложеното писмо по 09.06.2022 г. и сумите по
заявлението, не установява съответствие между тях,вкл. търсена непогасена
главница.Договорна лихва, неплатено възнаграждение по услуги „флекс „ и
„факси“ въобще липсват като суми по писмото.
Съдът съобрази, че между страните 26.05.2020 г. е сключен анекс №1
към процесния договор за потребителски кредит за отлагане на плащане на
вноски №8,9,10 по молба на длъжника от 19.05.2020 г. поради дългосрочна
нетрудоспособност на длъжника по здравословни причини и е изготвен нов
погасителен план,1 като вноските се заплащат в края на срока. Същевременно
страните са договорили,че годишния процент на разходите – ГПЛ след
сключване на анекса е в размер на 41%, а ГПР- 41.67 %. В погасителния план
обаче това съществено намаление на ГПР /от 49.07% /по договора/не е
отразено и вноските са останали непроменени – 228.29 лева. С последващ
анекс №2 от 21.12.2020 г. по молба на длъжника от 16.12.2020 г. кредитора
също е отложил заплащането на вноски №15 в края на погасителния плон,
посочено е че е съставен нов и е договорен ГПР-40%. В погасителния план по
втория анекс вноските месечно са останали също в размер на 228.29 лева, без
да се съобразят клаузите на анекса. В заявлението от 28.10.2022 г. също не е
отразен анекса и месечната вноска не е намалена. При това значително
намаление на сумата за ГПР, плащането на 15 пълни една непълна вноски,
което не е отразено от кредитора, водещо до намаляване на главница и лихви,
за съда е неясно, как точно са формирани сумите по погасителния план, как е
определен размера на сумите при предсрочна изискуемост на дълга/които не
са разграничени по видове, вкл. и в уведомителното писмо/. Следователно
съдът приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК относно главница, възнаградителна лихва,възнаграждения за услуги, е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за договорна /възнаградителна/ лихва от
918.16 лева /по заявление/,неплатено възнаграждение за услуги „фаст“-
възлизащо на 510.95 лева и „флекси“ - 1225.05 лева с оглед неизправността
на длъжника по договора за заем. Предвид твърденията на заявителя, че
между страните има сключен договор за потребителски кредит от 27.09.2019
г. ,анекс №1//26.05.2020 г. и анекс №2//21.12.02022 г. договорената
възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и начин на
определяне нито от заявлението, нито от договора между страните.
Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл.
411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от
ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери
дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са
обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от
Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
4
потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 2085 лева, по
която са заплатени 15 вноски договорно възнаграждение в размер на 918 лева
за период от 25.05.21 г. до 03.06.22 г. без конкретизиране на начина на
формирането, може да бъде преценена,че е необосновано високо.
Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено
възнаграждение за услугите „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл.
26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на
правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по
които се определят сумите. Включването им в Общите условия на договора,
предполага, че потребителя няма право на избор дали да ги приеме.
Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал.
1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с
включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 413.63 лева –
обезщетение за забавено изпълнение съдът намира, че същата не се дължи.
Касае се до акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за
присъждане сумата 2085.09 лева-главница не се следва да заплаща, тъй като
произтича от основателност на главното задължение.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 2185/08.11.2022 г. по гр.д. №806/22 г. на ТРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане
№ 2185/08.11.2022 г. по гр.д. №806/22 г. на ТРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6