Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 596 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Е.- АЕ” ЕООД, ЕИК *****, срещу „Д.з.” ЕАД, ЕИК: *****, за сумата от 230 742 лева –
застрахователно
обезщетение (съгласно допуснатото уточнение и увеличение на иска в о.с.з. по делото, проведено на 22.10.2020 г.),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми.
Ищецът „Е.- АЕ” ЕООД твърди, че с договор за цесия от
04.03.2019 г. „О.л.“ ЕООД (предишно наименование „С.Б.“ ЕООД) му прехвърлило
вземането си от ответното дружество за получаване на застрахователно
обезщетение, заедно с всички принадлежности, включително за получаване на
изтекли лихви.
В исковата молба се сочи, че „О.л.“ ЕООД (предишно
наименование „С.Б.“ ЕООД) е сключило с ответното дружество „Д.з.” ЕАД
имуществена застраховка Каско, клауза „Пълно каско” № 440217213004433 относно МПС
- колесен трактор “CASE WX 148“, рама №
NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С09553. Договорът е със срок на
действие от 00:00 ч. на 02.06.2017 г. до 23:59 ч. на 01.06.2018 г. за застрахователна
сума от 240 000 лева, като плащането на застрахователната премия по договора,
ведно с дължимия данък, е извършено еднократно по банков път.
В срока на валидност на полицата, за времето от
30.12.2017 г. до 02.01.2018 г., застрахованият багер бил противозаконно отнет
от неизвестен извършител. Към датата на събитието МПС се е намирал на
строителна площадка в землището на с. Завала, общ. Брезник. По случая било
образувано досъдебно производство № 1/2018 г. по описа на РУ-Брезник и пр.
преписка № 4/2018 г. по описа на РП- Брезник за престъпление по чл. 194, ал.1
от НК. Впоследствие производството било спряно с постановление на РП Брезник от
12.03.2018 г. и делото е изпратено на РУ Брезник за продължаване издирването на
извършителя.
Ищецът излага, че за настъпилото застрахователно
събитие при ответното дружество е образувана щета № 44012131800190/03.01.2018
година. След завеждане на щетата, застрахованото лице било уведомено за документите
и вещите, които следва да представи за изплащане на застрахователно
обезщетение, с оглед на което представило на застрахователя последните до
27.03.2018 г., с което изпълнило изцяло задълженията си по Общите условия на
застрахователя, приложими към застрахователния договор. Позовава се на
разпоредбата на чл. 405 от КЗ и Общите условия на застрахователя, като твърди,
че при кражба на МПС, застрахователят следва да изплати застрахователната сума
на МПС или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ищецът сочи, че срокът за изплащане на застрахователното обезщетение е изтекъл
на 11.04.2018 г., от която дата застрахователят дължи лихва за забава върху
дължимото обезщетение, което вземане ищецът изрично посочва, че не е предмет на
настоящата претенция.
В исковата молба се поддържа, че с уведомително писмо
от 03.05.2018 г. ответникът е постановил отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовал на несъответствие между декларираните от
застрахования обстоятелства и установените по преписката факти. Впоследствие
застрахователят преразгледал и потвърдил постановения отказ.
Предявява иск за сумата от 100 000 лева до пълния
размер от 230 742 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира
присъждане на сторените разноски в производството.
Ответникът „ДЗИ- О.З.” ЕАД оспорва предявения иск като
недопустим, доколкото ищецът не е представил по делото уведомление съгласно чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. По същество, оспорва иска по основание и размер.
Ответникът сочи като причина за постановения отказ
обстоятелството, че застрахованото МПС е било отдавано под наем на друг
търговец, без за това да е бил уведомен застрахователя. Излага, че полица №
440217213004433 от 31.05.17 г. е сключена въз основа на Рамков договор от
14.06.2011 г., в който изрично е предвидено завишение от 50% на
застрахователната премия при отдаване под наем на МПС. Твърди, че на 15.12.2017
г. ищецът е сключил договор с „М.“ ООД, с който е отдал под наем на това
дружество застрахования трактор, поради което застрахователят сочи, че може да
откаже изцяло плащане на основание чл. 363, ал. 4 от КЗ, тъй като при сключване
на договора застрахованият е премълчал, че превозното средство ще бъде отдавано
под наем. Наред с това поддържа, че застрахованият е следвало да уведоми
застрахователя за нововъзникналото обстоятелство, след като е променил предназначението
на автомобила, преди противоправното му отнемане.
Поддържа, че промяната в местонахождението на
застрахованото МПС поради отдаването му под наем, е улеснило в значителна
степен противоправното отнемане, поради което счита, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между кражбата и фактът на отдаването му под наем, поради което намира,
че е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение
съгласно чл. 363, ал. 4 от КЗ, вр. т. 10.7. и т. 10.8. от Раздел 1 от ОУ по
застраховката.
Евентуално се позовава на т. 10.7., вр. т. 10.8. от ОУ
към застраховката, тъй като твърди, че застрахованият е премълчал, че МПС ще се
отдава под наем по договора за застраховка, поради което счита, че
застрахователят има право да намали размера на уговореното застрахователно
обезщетение с 50 %. Прави възражение за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение, като твърди, че същото не се равнява на
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното
събитие. Твърди, че в конкретния случай е налице надзастраховане
по смисъла на чл. 388 от КЗ. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва
направените възражения. Излага, че доколкото фактическата власт върху
застрахованото МПС не е упражнявана от застрахованото юридическо лице, а от
друг търговец, то на първото не следва да му се вмени във вина съзнателно
неточно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 363 от КЗ.
Оспорва съдържанието на представеното от ответника
предложение-въпросник, както и твърдението, че същото е попълнено от
представител на ищеца „Е.- АЕ” ЕООД и на застрахования „С.Б.“ ЕООД. Спори
декларираните в документа обстоятелства да обвързват застрахованите лица,
доколкото документът не е подписан от лицето, попълнило го, като изобщо данни
за това лице липсват, поради което не счита, че са налице основания за
намаляване на застрахователното обезщетение по договора. Дори и да бъде
намалено обезщетението, сочи, че това е най-много до 2/3 от действителната
стойност на застрахованото МПС към момента на събитието съгласно чл. 364, ал. 4 от КЗ.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
направените възражения и заявява, че не е уведомен за цесията.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за покупко-продажба
№ 13127 от 29.05.2015 г. (стр. 109 по делото) се установява, че „С.– България“
ЕООД е придобило от „Т.М.Б.“ АД, ЕИК: *****, 1 бр. употребявана селскостопанска
техника: употребяван колесен трактор “CASE WX 148“, шаси № NSUWX148NDLB04523,
двигател № 009422, peг. № С09553 за сумата от 264 037,05 лева с цел
предоставяне на придобитата селскостопанска техника при условията на финансов лизинг с „Е.– АЕ“
ЕООД.
По делото е представен индивидуален договор за
финансов лизинг № 151477713127 от 11.05.2015 г. (стр. 105), сключен между „С.–
България“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, и „Е.–
АЕ“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател, за срок от 48 месеца, при цена
на придобиване на лизинговата вещ – 114 750 евро, без ДДС. В т. 14,
озаглавена „Индивидуално уговорени клаузи“, е предвидена промяна в т. 2.2.от
Приложение А – Общи условия към Договора за лизинг, както следва:
„Лизингополучателят е длъжен да придобие правото на собственост върху лизинговата
вещ, по законоустановения ред, след изтичането на срока на лизинга и след като
е изпълнил условията, предвидени в т. 2.2.1. и т. 2.2.2. от Общите условия.“.
От
представеното по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника, издадено от Министерство на земеделието и храните, Република България
(стр. 101-104), се установява, че собственик на колесен трактор “CASE WX 148“,
шаси № NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С09553 е „С.- България“
ЕООД, което се потвърждава и от представените по делото удостоверение рег. №
249000, екз. № 253 от 25.01.2018 г., издадено от началника на РУ- Брезник (стр.
112 по делото).
От доказателствата по делото се установява (стр. 31),
че колесно МПС – колесен багер “CASE WX 148“, шаси № NSUWX148NDLB04523,
двигател № 009422, peг. № С09553 е предоставено от „Е.АЕ“ ЕООД на „М.“ ООД по
силата на сключен между дружествата договор за наем на техника от 15.12.2017 г.
(стр. 70-72 по делото) за срок от 30 дни.
Видно от представените по делото писмени доказателства
(стр. 8-24), на 31.05.2017 г. в гр. София, между „ДЗИ – О.З. ЕАД
(застраховател) и „С.Б.“ ЕООД /понастоящем „О.л.“ ЕООД/ (застраховащ) е сключен
договор за автомобилна застраховка „Каско +“ № 440217213004433, на МПС колесен трактор “CASE WX 148“,
рама № NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С09553, със срок на
действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 02.06.2017 г. до 23:59 ч. на
01.06.2018 година. Договорът е сключен в полза на трето лице, а именно – „Е.АЕ“
ЕООД, посочен в застрахователната полица като застраховано лице. Договорът е с
клауза „Пълно каско“, а застрахователната сума е посочена в размер на
240 000 лева, а договорената застрахователна премия е в размер на 1200
лева. От представените от ищеца приложения към договора (стр. 9) се установява,
че автомобилна застраховка „Каско +“ включва риска „Кражба и грабеж на цяло
МПС“ и се сключва по отношение на МПС с български регистрационни номера,
включително и за земеделска и горска техника.
Към договора са приложени и Общи условия на
застрахователя, при които застрахователят сключва договори за застраховка
„Каско +“, като в т. 3.3. е посочено, че застрахователният договор се сключва
въз основа на попълнено и подписано от кандидата за застраховане Предложение –
въпросник, по образец на застрахователя, в който кандидатът следва да отговори
писмено на поставените от застрахователя въпроси, като отговорите на тези
въпроси следва да съдържат всички обстоятелства, които са му известни и са от
съществено значение за оценката на риска и условията, при които ще се сключи
застраховката. В т. 3.11. е установено, че в срока на действие на
застрахователния договор, застраховащият е длъжен да съобщава на застрахователя
за всяка промяна на своето име, фирма или наименование, или адрес за
кореспонденция, които са посочени в застрахователния договор или в други
документи, предоставени на застрахователя, като е предвидено в случай, че това
задължение не бъде изпълнено, то всяко писмено изявление от страна на
застрахователя, отправено до застраховащия да се смята за връчено и получено с
всички предвидени в закона или в договора правни последици. В т. 5.6 от ОУ е
предвидено право за всяка от страните да отправи покана до другата за промяна
на застрахователната премия или да прекрати договора, в случай, че през периода
на действие застрахователният риск значително се повиши или намали. В т. 5.7.
са посочени хипотезите, в които винаги е налице значително увеличение на
застрахователния риск, а именно: промяна
на обстоятелство, за което застрахователят писмено е поставил въпрос при
сключване или подновяване на застрахователния договор, или промяна на
собствеността на застрахованото МПС през срока на договора, в случай че: се
променя мястото и/или вида на регистрацията на МПС; се променя
предназначението на МПС; се променя индивидуалният рисков профил на собственика
на МПС, съгласно действащата тарифа на застрахователя и/или са налице основания
за прилагане на допълнителна премия за увеличен риск; за предходния собственик
са предоставени специални условия при определяне на застрахователната премия и
застрахователните покрития. В т. 10.7 е уредено задължение на застраховащия след узнаване на промени
в обстоятелствата, които е декларирал, и които са възникнали по време на
действието на договора или за които е узнал по време на действието на договора,
да уведомява писмено застрахователя незабавно след тяхното настъпване. В т.
10.8. е установено правото на застрахователя да откаже да изплати или да намали
застрахователното обезщетение, в случай, че застраховащият не изпълни свое
задължение, съгласно Общите условия, и в следствие на това настъпи
застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска,
или се попречи на установяване на причините за застрахователното събитие и
размера на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на
застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното обезщетение.
Ответникът е представил рамков договор от 14.06.2011
г. (стр. 48-51) между „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, в качеството му на застраховател, и „С.–
България“ ЕООД, в качеството му на застрахован, като в чл. 1 от договора е
посочен неговия предмет – застрахователят предоставя на застрахования
застрахователна защита, покриваща частични щети или пълна загуба на всички
видове сухопътни превозни средства, както и от допълнително извършени разходи,
в резултат на настъпили застрахователни събития, от посочени като покрити в
съответната клауза рискове, с изключение на релсови превозни средства. В чл.
7.3. от договора е предвидено завишаване на предвидената в чл. 7.1.
застрахователна премия с 50% при използване на МПС като такси, маршрутно такси,
учебен автомобил или за превоз на опасни и специални товари, автомобили под
наем. В изречение две е посочено, че в случай, че МПС са за лично ползване, за
фирмени нужди, за производствени нужди или се ползват за линейки и подобни за
тях, със специално предназначение завишение на тарифата по чл. 7.1 не се
прилага.
В чл. 13.1. от договора е посочено, че същият се
сключва за срок от 1 година и влиза в сила от датата на неговото подписване,
като изтичането на срока на договора не отменя задълженията, поети от страните
по издадените през срока застрахователни полици. От друга страна, в чл. 13.2.
страните са уговорили, срокът на договора да се подновява автоматично за същия
период, ако никоя от страните не възрази писмено 1 месец преди изтичане на
срока. В чл. 13.3. страните са предвидили възможност договорът да се прекрати
по взаимно съгласие между страните, както и едностранно от всяка от тях, с
едностранно месечно предизвестие, отправено до другата страна.
Страните по делото не спорят, че договорът за
застраховка „Каско +“ № 440217213004433/31.05.2017 г. е сключен именно при
действието на посочените рамкови условия.
От представените по делото удостоверение рег. №
249000, екз. № 253 от 25.01.2018 г., издадено от началника на РУ- Брезник, и
постановление за спиране на наказателно производство от 12.03.2018 г. на
Районна прокуратура - Брезник (стр. 29-30), че за времето от 30.12.2017 г. до
02.01.2018 г. от строителна площадка, намираща се в с. Завала, общ. Брезник,
обл. Перник, е извършена кражба на колесния трактор “CASE WX 148“, рама №
NSUWX148NDLB04523, застрахован от ответника, който е бил в държане на Антония Гоцева
– МОЛ на „М.“ ООД, гр. Брезник. По случая е образувано досъдебно производство,
спряно с постановление от 12.03.2018 г. на Районна прокуратура – Брезник, тъй
като извършителят на деянието не е разкрит и преписката е изпратена на РУ –
Брезник за продължаване работата по издирвателните действия.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства
(стр. 25-28 и стр. 66 - 68 по делото), на 03.01.2018 г. „С.Б.“ ЕООД
(понастоящем „О.л.“ ЕООД) е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие , а
именно – че на 02.12.2018 г. в 14.18 ч. застраховащото дружество, посочено в
уведомлението до застрахователя като лизингополучател на превозното средство, е
установило липса на колесния трактор от местонахождението му, а именно – в
овцеферма на „М.“ ООД, намираща се на извънградски път в населено място с.
Завала.
На 03.05.2018 г. ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е
изпратил до „С.– България“ ЕООД и „Е.АЕ“ ЕООД отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по образуваната щета (стр. 32 по делото), с доводи,
че установените факти относно противозаконното отнемане на застрахования
трактор по преписката не съответстват с декларираните от застраховащия, във формуляра
за претенцията, обстоятелства.
От представените към исковата молба доказателства се
установява, че на 04.03.2019 г. О.Л. ЕООД /с предишно наименование „С.-
България“ ЕООД/ е цедирал на „Е.АЕ“ ЕООД на вземането
си за застрахователно обезщетение по сключения по отношение на колесния трактор
застрахователен договор, с оглед обстоятелството, че, като лизингополучател,
носи риска от повреждането и/или погиването на вещта, обект на договора. В чл.
4 от договора цедентът се задължил да предостави на цесионера писмено
уведомление за прехвърляне на вземането, адресирано до застрахователя, като
отговорността за връчването на уведомлението носи изцяло цесионерът.
По делото е представено уведомление, изх. №
87/01.032019 г., изхождащо от цесионера „О.Л.“ ЕООД и
отправено до „ДЗИ О.З.“ ЕАД, чрез ищеца „Е.АЕ“ ЕООД. Уведомлението е връчено на
15.11.2019 г. на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД.
По делото е депозирано заключение по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза (стр. 115-120), съгласно което
действителната пазарна стойност на колесен трактор “CASE WX 148“, рама №
NSUWX148NDLB04523, peг. № С09553, към датата на настъпване на
събитието 02.01.2018 г. е 230 742 лева, с оглед годините на неговата експлоатация от датата на
първоначалната му регистрация – 07.02.2014 г. до 02.01.2018 година. Като е
обърнал внимание на различната година на производство на трактора, а именно –
2013 година, вещото лице е изчислило действителната пазарна стойност, при
амортизация на машината, с оглед датата на производството - 207 668 лева. При
изготвяне на експертното становище, вещото лице е посочило, че е извършило
дефиниране на ценовите полета по групи, чрез предварителна обработка и
селектиране на изходната информация от разгледани офертни цени за продажба на
употребявани автомобили, с оглед привеждане на изискванията на метода със
спецификата на пазара у нас. Посочило е, че при оценката на събраната
информация е възприело постановката, че употребяваният автомобил е в нормално
техническо и експлоатационно състояние, съответстващо на годините в
експлоатация - периодът от първа регистрация, без липси и повреди по основните
агрегати, възли и детайли. Тъй като не е срещнало офертни цени за МПС от същата
година на регистрация (2014 г.), вещото лице е изготвило графика за движението
на цените на такива МПС през годините, за да се установи пазарната му стойност,
като след това е осреднил получените стойности за предходни и последващи години
и е получил сума в размер на 162 000 лева – пазарната стойност на
превозното средство към датата на изготвяне на заключението. За определяне на тази
стойност, вещото лице е използвало в посочената формула за изчисление на
стойността му към датата на противоправното отнемане, като е взел предвид
процента на годишно овехтяване и изминалия период между кражбата и експертната
оценка. Изрично е посочено, че при определяне на пазарната стойност, се взимат
предвид години на експлоатация и настъпилата вследствие на това амортизация на
превозното средство, като експертът изрично е посочил, че експлоатацията
започва с първоначалната регистрация на МПС, в случая – 07.02.2014 година.
По делото е разпитан един свидетел – С.Л.. Същият
заявява, че е работил като технически отговорник до към февруари 2016 г. в „И.“
ЕАД, когато е работил с
багера, който е собственост на „Е.АЕ“ ЕООД. Посочва, че багерът е бил
управляван от машинист на „Е.АЕ“ ЕООД, в процеса на работа на дружеството „И.“
ЕАД. Сочи, че багерът е даван под наем, като предполага, че и други дружества
са го ползвали. Сочи, че превозното средство е ползвано от „И.“ ЕАД, считано от
2013 г. до 2016 г., когато свидетелят напуснал дружеството. Излага, че
средството било лизингово и състоянието му било добро, тъй като се е поддържал от
фирмата, която е следяла лизинга. Твърди, че след като напуснал, е търсил да
наеме багера, но не е могъл, тъй като е бил вече зает от другиго.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Относно предявения главен иск по чл. 405 от КЗ за сумата от
230 742 лева - застрахователно обезщетение
Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно
обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а
нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска е да докаже следните предпоставки за
основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2)
настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този договор; 3) вид и
стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4)
надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже
изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение.
На първо място, ищецът твърди, че предявява искът в качеството си на
цесионер, придобил вземането за застрахователно обезщетение във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 02.01.2018 година.
С договора за цесия настъпва промяна в титуляра
на едно вземане. Съглашението между цедента и цесионера е облигационно, води до
преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по
правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането.
Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат,
тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си.
Длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на
облигационното си отношение с цедента. Интересите на длъжника са обезпечени с
редица гаранции: чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария
кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД -
длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи
на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и
възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които
са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (така решение № 242 от
21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г., ТК, І ТО на ВКС).
От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е
уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за
личността на новия кредитор. Следователно, длъжникът се освобождава от отговорност,
ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД престира
на стария кредитор, а след получаване на съобщението - на новия кредитор.
В конкретния случай, по делото се
установява, че след предявяване на иска, в хода на съдебното производство (на
15.09.2019 г.), цедентът (О.Л. ЕООД) е уведомил цесионера (ДЗИ О.З.
АД) за договора за цесия от 04.03.2019 година. С оглед правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК, Съдът намира, че следва да зачете действието на съобщението. Така
цесията е породила действие и по отношение на ответника като застраховател (така
и решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК).
Основният спорен въпрос е дали за цедента ОТП Лининг
ЕООД е възникнало правото на застрахователно обезщетение и обема на това право.
Доказа се по делото сключване на договор за застраховка между цедента и
ответника относно процесния колесен багер, който договор е бил в сила към
момента на настъпване на застрахователното обезщетение - на 02.01.2018 година.
Доказа се, че ищецът е бил лизингополучател по силата на договора за
лизинг с цедента относно процесното МПС.
С оглед данните по делото, Съдът намира, че договорът за застраховка е
сключен както при действието на Общите условия, така и на рамковия договор за
автомобилна застраховка Каско + и анексите към същия, представени по делото.
Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може
да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като
обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на
доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211, т.2 от КЗ (отм.)
в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т.
О., която норма съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като в момента
в законовата норма изрично е записано изискването за връзка между неизпълнение
на застрахователния договор и възникването на застрахователното събитие).
В конкретния случай, не се доказа от ответника като застраховател, чиято
е доказателствената тежест, че договорът за застраховка от 02.06.2017 г. е
сключен въз основа на предложението-въпросник към комбинираната застрахователна
полица, представено по делото (стр. 65 по делото). Ответникът като
застраховател се позовава на посоченото в този въпросник като обстоятелство по смисъла на чл. 363 от КЗ,
което му дава основание за отказ да изплати застрахователно обезщетение, като
се сочи, че е задал въпрос относно това обстоятелство, а именно, че МПС,
предмет на договор за застраховка, се отдава под наем, т.е че се касае за
съществено обстоятелство, което е от значение за риска по смисъла на чл. 362 от КЗ. Самото предложение - въпросник,
представено по делото, обаче не е подписано от представител на застрахования и
няма доказателства, че именно този въпросник е бил представен на застрахования
при сключване на договора.
Следователно, отдаването под наем не се доказа да е съществено
обстоятелството относно риска за застрахователя в конкретния случай по смисъла
на чл. 362 от КЗ, поради което и не може да е основание за отказ да се заплати
застрахователно обезщетение (арг. чл. 362, ал.6 от КЗ).
Следва да се отбележи и, че според разбирането на настоящия съдебен
състав, само по себе си отдаване под наем на строителна техника, със задача тази
техника да бъде използвана именно по предназначение, като самото
застрахователно събитие е настъпило при спазване на изискванията на
застрахователя за съхраняване на документацията, на ключовете на МПС, не сочи
на извод, че това води до оказване на въздействието за настъпване на събитието.
Това не се и доказа от застрахователя. В договора за застраховка, не е
посочено, че застрахованото МПС трябва да нощува единствено по адреса на
регистрация на застрахования, което не следва да се очаква и с оглед
спецификата на МПС. Т.е дори и да се приеме, че се касае за съществено
обстоятелство относно риска, съзнателно премълчано от застрахования, това може
да доведе само до намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, но не и
до отказ да се заплати такова.
Следва да се отбележи, че Съдът не споделя аргумента на застрахователя,
че съгласно чл. 7.3 от рамковия договор, в конкретния случай се дължи по
принцип завишаване с 50 % на застрахователната премия. Цитираното в чл. 7.3,
изр.1 отдаване под наем на автомобили касае хипотеза, на закупуване на автомобили,
с цел отдаване под наем на трети лица. Конкретното МПС е специализирана
строителна техника, която се използва за производствени нужди, поради което
попада и в изключението на чл. 7.3, изр. 2 от рамковия договор, когато не се
дължи завишаване на застрахователната премия.
Тъй като обаче не се доказа, че застрахователя е задал въпрос относно
отдаването под наем на процесното МПС, като обстоятелство от значение за риска,
възраженията по чл. 363 от КЗ на ответника са недоказани. Поради това и не е
налице основание по чл. 408 от КЗ да се откаже изплащане на застрахователно
обезщетение.
Поради това, с оглед доказването за застъпване на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск по смисъла на договора за
застраховка от 31.05.2017 г. – кражба на
МПС, ответникът като застраховател дължи застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквото не се твърди в настоящото
производство.
От изслушаното и прието заключение на съдебната автотехническа експертиза
се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие – кражба е в размер на 230 742 лева. Съдът кредитира
именно изчислената стойност на база на средни пазарни цени при определяне на
застрахователното обезщетение, а не единствено като се води от годината на
производство. Съдът намира, че от значение е именно датата на първото въвеждане
в експлоатация – 07.02.2014 година. Това следва от нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, съгласно която възстановителната застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпените вреди от застрахователното
събитие, определено по пазарната му стойност, до размера на застрахователната
сума. При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност ( в този смисъл и решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №
156/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 6/02.02.2011 г. по т.д. №
293/2010 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО).
С оглед изложеното, частично основателно е възражението на ответника за
наличие на надзастраховане по смисъла на чл. 388 от КЗ, тъй като уговорената застрахователна сума е 240 000 лева, при
възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество,
съгласно заключението от 230 742 лева.
Доколкото обаче именно това е размерът на претендираното застрахователно
обезщетение, искът се явява изцяло основателен.
Относно разноските:
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат изцяло направените
разноски в размер на общо 15 979,68 лева, от които 9 229,68 лева-внесена
държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице и 6500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЗИ О.З." ЕАД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул.******, да
заплати на „Е.АЕ“ ЕООД, ЕИК *****, съдебен адрес:***, адв.
М.А., по иск с правно основание чл. 405
от КЗ сумата от 230 742 лева лева – застрахователно
обезщетение по щета № 44012131800190/03.01.2018 година – стойността на МПС - колесен трактор “CASE WX 148“, рама №
NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № ****, във
връзка със застрахователно събитие – кражба на МПС, настъпило на 02.01.2018 г.,
заедно със законната лихва върху сумата от 03.04.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, и на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 979,68
лева - разноски по делото, от които 9 229,68 лева-внесена държавна такса, 250
лева – депозит за вещо лице и 6500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: