Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 05.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8150/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.К.А. твърди, че е пострадал от ПТП,
реализирано на 15.12.2017 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Фолксваген
Поло”, с рег. № ******Б.К.П., който е
причинил произшествието и след употреба на алкохол със съдържание 1.71 промила.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – сътресения на мозъка,
навяхване на шията и нараняване на лявото коляно. Твърди, че след 5-дневен
престой в болница за стабилизиране на състоянието му е изписан с диагноза шиен вертебрален и цефалгичен
синдром, като е ползван болничен отпуск от общо 60 дни. Сочи, че през този
период се е наложило да спазва постелен режим, без натоварване на зрението,
имал световъртеж и позиви за повръщане, болки в шията, дразнели го шумовете и
светлината. Твърди, че и към момента на депозиране на исковата молба все още
изпитва болки в коляното, както и при умствено натоварване получавал пристъпи
на остро главоболие и световъртеж. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 30 000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 26 000 лева.
Претендира и лихва за забава от датата на предявяване на застрахователната си
претенция – 07.03.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска, като прави
възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на предпазен колан,
както и поради спиране на неразрешено място на пътното платно. Оспорва размера
на иска. Предявява обратен иск срещу застрахования при него водач Б.К.П. с
правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ като твърди, че има регресно вземане
срещу него, тъй като е причинил произшествието след употреба на алкохол в
кръвта над разрешената в закона норма. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника Б.К.П. оспорва
предявения главен иск, като поддържа възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, както и поради
неспазване на предписания режим на възстановяване, което е удължило оздравителния
процес. Оспорва в следствие на произшествието ищецът да е получил вътрешно
черепна травма, както и посочените в исковата молба доводи за наличие на
остатъчни оплаквания и необходимост от чужда помощ в ежедневието.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 15.12.2017 г. е съставен констативен протокол № К
- 949, в който е посочено, че на същата дата около 00,20 ч., в гр. София, бул.
„Черни връх“, в района на 147 км. е настъпило ПТП между три леки автомобила –
участник 1 – с рег. № *******, управляван от Б.К.П., участник 2 – л.а. с ДК № ******,
с водач В.К. А.и участник 3 – л.а. с ДК № ******, който е бил паркиран. В
протокола са описани видимите щети по двете моторни превозни средства, както и
като пострадали лица са посочени водачът и пътникът на л.а. с ДК № ****** В.А.А.и
Е.А.С., с работна диагноза и на двамата „сътресение на мозъка и навяхване на
шията“. Като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието в протокола
е посочено, че л.а. с ДК № ******се е движел по бул. „Черни връх“ посока
„Околовръстен път“ и в района на №147, поради движение със скорост несъобразена
с интензивността на движение и след употреба на алкохол, реализира ПТП с
престояващия пред него л.а. с рег. № ******, управляван от В.К. Алексов, който
от своя страна се блъска в паркиралия пред него л.а. с рег. № ******.
Видно от докладна записка на И.Л.С., на 14.12.2017
г. за времето от 19,00 до 07.00 ч. заедно с полицай В. А.били назначени като
автопатрул, като по време на дежурството, около 00,00 ч., докато извършвали
полицейска проверка на л.а. Ауди, с рег. № ******и той записвал данните на
проверявания автомобил вътре в служебния автомобил с рег. № ******, който бил в
крайна дясна лента /плътно в дясно/, с включени къси, аварийни и сигнални
светлини и внезапно усетил силен удар в задната част на автомобила. Султанов е
посочил, че след удара си е ударил главата и е изгубил за известно време
съзнание, след което няколко пъти питал колегата си, който седял до него как е,
но той известно време не могъл да му отговори. Посочил е, че след като
пристигнал екип на КАТ и контрола 220 с колегата му били транспортирани до МВР
болница, където били приети за лечение.
Според заключението на автотехническата експертиза
към момента на удара л.а. Фолксваген, с рег. № ******се е движел със скорост от
41,51 км.ч., като причина за настъпване на произшествието е неадекватните
спрямо пътната обстановка действия на водача на л.а. Фолксваген, с
концентрацията на алкохол в кръвта му. Според експертизата към момента на удара
л.а. Хюндай, с рег. № ****** е бил неподвижен и в резултат на удара се е
преместил транслационно напред, т.е. ударът за този автомобил е бил прав,
централен, при задно блъскане от страна на л.а. Фолксваген, за който ударът се
е явявал централен, челен.
Според заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза с оглед наличните по делото данни не може да бъде
направен обоснован извод за наличие на поставен предпазен колан при ищеца към
момента на настъпване на произшествието, като същият фабрично е оборудван с
триточков колан на мястото на водача, на което е бил ищецът. Вещите лица сочат,
че получените травми най-често са в резултат на максимална екстензия (движение
назад на врата), последвана от максимална флексия (движение напред на врата) на
шийните прешлени и настъпва при удар на автомобил отзад от друго превозно
средство. Според заключението, правилно поставеният предпазен колан
предотвратява придвижването на тялото на пътника като го предпазва от изпадане
от автомобила и стълкновение с части от интериора, но не ограничава движението
на главата при камшичен удар. В експертизата, също така е посочено, че
коректното регулиране на височината на (облегалката) подглавника категорично
предотвратява настъпването на този вид шийна травма или намалява нейния
интензитет в значителна степен. В
отговорите на вещо лице М. в о.с.з., проведено на 22.10.2019 г., вещото лице
сочи, че в случая няма данни как е бил регулиран подглавника на мястото, в
което се е движел ищецът.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение,
охлузване на ляво коляно и болки и скованост във врата, представляващи
анамнезни данни на шийна гръбначна травма, получена при механизма „камшичен
удар“. Вещото лице сочи, че черепно-мозъчната травма е
лекостепенна, протекла е със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, с
умерено изразена и непродължителна общомозъчна симптоматика. В експертизата е посочено, че няма данни за
травматично увреждане на мозъчното вещество и мозъчните обвивки. Процесът на
възстановяване при правилно лечение и спазване на охранителен режим е 20 до 30
дни от травмата в главата, а този на охлузването в коляното – 10-15 дни. Вещото
лице сочи, че в случая няма данни за промени в емоционалното състояние на ищеца
в следствие на черепно-мозъчната травма. В експертизата е посочено, че ако не
се спазва правилен режим и при предварително увреден мозък, може да се
наблюдава и забавено възстановяване. Според отговорите на вещото лице,
депозирани в о.с.з., проведено на 22.10.2019 г., в случая възстановяването при
ищеца е продължило повече от обичайния възстановителен период – за 60 дни, като
това не е ненормално и можа да се дължи както на неспазване на охранителния
режим, така и на хода на протичане на заболяването в случая.
Според показанията на свидетелката Д.А., тя е
съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че сутринта в деня след произшествието,
колега на съпруга й й се е обадил и й казал, че съпругът й е в МВР болница.
Свидетелката отишла веднага да види съпруга си, тъй говорел, контактен, видимо
нямал нищо, но бил уплашен, оплакал се, че кракът му е подут в коляното. Според
А., в болницата В. А.престоял 5 дни, след което се прибрал в къщи и не ходел на
работа около 2-3 месеца. Бил раздразнителен, дразнели го светлината и шума, не
искал да излиза, предпочитал да седи сам. Оплаквал се от болки в шията.
Свидетелката сочи, че преди произшествието съпругът й ходел на фитнес и тичал в
училището, а след това чак до лятото спрял тази дейност. И към момента на
депозиране на показанията свидетелката сочи, че съпругът й отива със страх на
работа, но не е посещавал психолог.
Най-често пиел болкоуспокояващи за главата, каквито носи постоянно в
себе си. За оплакванията от повръщане личната лекарка дори идвала до тях.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на третото лице-помагач на ответника – Б.К.П., като
водач на л.а. Фолксваген, с ДК № *******, който към момента на настъпване на
произшествието е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
По
възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
На първо място, в случая следва да бъде
обсъдено обстоятелството съществувало ли е задължение у ищеца за поставяне на
предпазен колан, т.е. налице ли е у него противоправно поведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 137 а ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в
изрично посочени видове моторни превозни средства да носят колан, но само при
движение на превозното средство. Разпоредбата е недвусмислена и поставя
задължение за поставяне на колан само при движение на превозното средство. В настоящия
случай несъмнено се установява, че в момента на настъпване на произшествието
ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като служебният автомобил е спрял
и е била в ход документална проверка на друго МПС, осъществявана от колегата на
ищеца, седящ на мястото на пътника отпред. В Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото приложение не е въведено задължение за друго
обезопасяване, като начинът на оборудване и поставяне на превозните средства не
е поставен в задължение на водачите и/или пътниците в тях. Ето защо съдът
намира, че не е налице противоправно поведение на ищеца свързано с настъпване
или намаляване на вредоносния резултат във връзка с обезопасяването му в
превозното средство.
В допълнение и само за пълното следва да се посочи,
че с оглед заключението на комплексната експертиза, в процесния случай с оглед
централния заден удар уврежданията от т.н. „камшичен удар“ не са
предотвратими с поставянето на предпазен колан.
Не се установява противоправно поведение на ищеца и
като водач на моторното превозно средство във връзка с престоя му за извършване
на полицейска проверка – същият е спазил правилото на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, като
е спрял най-вдясно и сигнализирал престоя си чрез включване на светлини.
По изложените съображения съдът намира възражението
на ответника и третото лице-помагач за съпричиняване за неоснователно.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП
ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на
делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от В.К.А. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 13 000
лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че увреждането при
ищеца има комплексен характер – налице е както сътресение на мозъка, така и болки
и скованост във врата, свързани с шийната травма и охлузване на коляното. Същевременно
всяка от тези травми има характер на леко-степенна, с обичаен процес на
възстановяване под 30 дни, който обаче с оглед продължилите оплаквания при
ищеца в областта на главата е продължил 60 дни. По-продължителният период на
възстановяване при ищеца не се доказа да се дължи на неговото поведение по не
спазване на предписания режим. Самите болки и страдания не се били с голям
интензитет, но тези свързани с черепно-мозъчната травма и в следствие на
камшичния удар са били продължителни и свързани с комплексно неразположение –
оплаквания от повръщане, раздразнителност, главоболие. Установява се, че ищецът
е променил ритъма си на живот за периода на възстановяване от 60 дни – не е
ходил на работа, не е осъществявал ежедневната си спортна дейност, не е гледал
телевизия, не е ползвал мобилни устройства, не е чел, преимуществено е стоял в
къщи и е лежал, без особени възможности за развлечение. При определяне размера
на обезщетението съдът отчита, че при настъпване на произшествието ищецът е бил
в активна възраст, родител на малко дете, глава на семейство и откъсването му
от работния, динамичен начин на живот, му се е отразило на качеството на живот и
самочувствието му за период около 2 месеца. Не се доказват твърденията в
исковата молба, че към момента на подаването й – около половин година след
деликта – ищецът все още има оплаквания в следствие на причинения вредоносен
резултат, както и не се установява настъпилите травматични увреждания да са
предпоставка за по-късни усложнения. При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита обстоятелството, че претърпяването на пътно-транспорно
произшествие при конкретните обстоятелства представлява стресова ситуация,
свързана с негативни изживявания, както непосредствено след произшествието,
така и с известно безпокойство след това. Не се установява обаче при ищеца да е
налице травматична промяна свързана с непреодолим страх от движение и управление на превозни средства. При определяне на обезщетението съдът взема
предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и
предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният частичен иск следва
да бъде уважен за сумата от 13 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 26 000,00 лева – частично от 30 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на първото от
двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай ищецът е
предявил пред застрахователя претенцията си на 07.03.2018 г., считано от която
дата ответникът е изпаднал в забава на 29.03.2018 г., от която дата следва да
бъде присъдена и лихва за забава до окончателното плащане.
По обратния иск:
Искът е предявен като евентуален и с оглед
формираните правни изводи за частична основателност на главния иск се е
сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск за
сумата в размер на 13 000,00 лева .
За основателността на иска, предявен срещу третото
лице-помагач, в тежест на ищеца по този иск е да установи, че вредите са
настъпили вследствие на противоправното поведение на помагача, които при
настъпване на застрахователното събитие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по
закон норма.
По делото не е спорно, а и се установява от
събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, заповед за налагане на принудителна
административна мярка и протокол за кръвна проба, че към момента на
произшествието третото лице-помагач на ответника Б.К.П. е бил с концентрация на
алкохол в кръвна 1,71 промила при допустима по закон норма от 0,5 промила.
Предвид изложеното предявеният обратен иск следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на
100,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Н.
– Трайкова на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 786,00
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса и
разноски за депозит за вещо лице в размер на 680,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1420,00 лева.
Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по обратния иск разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1420,00 лева.
На третото лице-помагач и ответник по обратния иск
разноски не се дължат по аргумент от чл. 78, ал.10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на В.К.А., ЕГН: **********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 13000лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 15.12.2017
г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Б.К.П.,
като водач на л.а. с ДК № *******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили
сътресение на мозъка, навяхване на шията и нараняване на лявото коляно, както и
претърпян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 29.03.2018 г. до плащането, както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 100,00 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
горницата до пълния предявен размер от 26 000лева, предявен частично от
30 000 лева, както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода от
07.03.2018 г. до 28.03.2018 г.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати на адв. М.Н. – Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 786,00лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 680,00лева- разноски за държавна такси.
ОСЪЖДА В.К.А.,
ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: *******, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1420,00лева- разноски.
ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ******* на основание чл. 500,
ал.1, т. 1 КЗ сумата в размер на 13000лева -
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от В.К.А., по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 15.12.2017 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Б.К.П.,
като водач на л.а. с ДК № *******, както и сумата в размер на 1420,00лева - разноски по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
и изплатената законна лихва за периода
от 29.03.2018 г. до плащането, при УСЛОВИЕ, че ЗК „Б.И.”
АД, ЕИК: ******* изпълни
постановеното срещу него осъдително решение до този размер по първоначалния
иск.
ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в
размер на 1420 ,00лева - разноски по делото по обратния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: