О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260016
гр. Пловдив, 27.08.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
След като се запозна с докладваното от съдия Хаджиев ЧНД № 1286/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК
Постъпила е частна жалба от
С.К.Й., против Постановление на Окръжна
прокуратура Пловдив от 23.06.2020 г., за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 65/2019 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че
разследването е необективно и непълно, а атакуваното постановление е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се иска се отмяна на същото.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство № 46/2018
г. по описа на РУ - Труд при ОД на МВР гр, Пловдив било образувано на
08.02.2018 г. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК, с оглед престъпление по
чл.343, ал.1, б “в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК - възникнало на същата дата
ПТП на АМ Тракия, км.128+950, обл.П., при което настъпил сблъсък между
л.а.“Фиат Пунто“ рег. **и А.Т.М., вследствие на който последната починала.
С постановление от 14.01.2019 г., прокурор при Окръжна прокуратура гр.Пловдив е прекратил наказателното производство по досъдебно производство
№ 46/2018г. по описа на РУ с.Труд
при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление
по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342
ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от
пострадалата С.К.Й., като с Определение от 12.04.2019 г. по ЧНД № 565/2019 г.на
Окръжен съд Пловдив, било отменено и делото е било върнато на Окръжна
прокуратура Пловдив за доразследване, с дадени задължителни указания по
приложение на закона.
Определението на ОС Пловдив е
било протестирано, като с Определение № 319/22.05.2019 г. на Апелативен съд
Пловдив е било потвърдено.
С оглед изпълнение на дадените от
съда указания, разследването било възложено на разследващ полицай при Сектор
„РПТ“ при ОД на МВР гр. Пловдив, където
било заведено като ДП № 65/2019 г. на същия сектор.
След извършване на всички
допълнителни действия по разследването, е установена следната фактическа
обстановка.
Г.П.М.от гр. С.и съпругата му
И.Д.М.по време на брака си придобили и притежавали лек автомобил „Фиат Пунто“ с
peг. № ***.
От брака си двамата имат четирима синове, трима от които живеели в гр. С., а
четвъртият в гр. П-..
На 08.02.2018 г. Г.М.и съпругата
му били в гр. С. при децата си, след което, следобед на същата дата, с лекия
автомобил „Фиат Пунто“ извършили пътуване до гр. Пловдив, където посетили
четвъртия им син, чието дете и тяхно внуче имало рожден ден. Около 16:00 часа
пристигнали в гр. Пловдив, посетили дома на сина им, където останали до около
18:30 часа на гости, след което си тръгнали за гр. С..
Г.М.управлявал лекия автомобил
„Фиат Пунто“, а И.М.седяла на предна дясна седалка в същия, двамата били с
поставени предпазни колани. М.бил бодър, чувствал се добре и отпочинал, тъй
като по обяд същия ден бил спал около час и половина в гр. С., не бил употребил
алкохол през целия ден.
Управляваният от М.автомобил
напуснал гр. П.по бул. „К.“ в посока гр. К., като на пътния възел преди с. Т.се
качил на автомагистрала „Тракия“ и поел в посока изток, към гр. Б.. Вече било
тъмно, когато се качил на магистралата, времето било нормално за сезона,
асфалтовата настилка на магистралата била суха. След като се качил на
магистралата, автомобилът достигнал скорост 90-100 км/ч, движел се в дясната
активна лента за движение, лявата лента и аварийната лента, намираща му се от
дясно, били свободни. Няколко километра след отбивката за магистралата, която
използвал, за да се качи на същата, пред управлявания от него автомобил в
посоката на движение на същия, нито в лявата, нито в дясната аварийна лента,
нито зад автомобил имало автомобили движещи се в близост. В отсрещното платно
на магистралата, в обратната на посоката на движение на автомобила, се движили
автомобили, които М.възприемал през разделителната мантинела и в този момент се
движил с включени къси светлини на управлявания от него автомобил за да не
заслепява насрещно движещите се.
В един момент, когато
управляваният от М.автомобил се движил със скорост от 90 км/ч., на прав участък
от магистралата, при километър 128+950, като в близост нямало никакви сгради,
бензиностанции, заведения и др.постройки и странични пътища и паркинги, пред
автомобила в дясната част на лентата за движение се появил тъмен силует на
човек - А.Т.М., незабавно след което настъпил сблъсък между автомобила в
предната му дясна част в зоната на преден десен фар и предно обзорно стъкло
пред съпругата му И.М.и тялото на А.М.. В следствие на удара А.Т.М. получила
несъвместими с живота травматични увреждания на жизненоважни органи -
разкъсване и разрушаване на мозъчното вещество, висока шийна травма, контузия
на сърцето, разкъсване на десен бял дроб и черен дроб, кръвоизливи в гръдната и
в коремната кухина и др., в следствие на което починала след удара.
След настъпилия сблъсък, Г.М., без да натиска рязко спирачките, спрял управлявания от него автомобил в дясната аварийна лента за движение
на около 200-300 м. от мястото на инцидента. Изчакал около минута, като със
съпругата му се опитвали да осъзнаят какво се е случило, след което И.М.се
обадила на тел.112, за да съобщи за настъпилото ПТП, а Г.М.излязъл от
автомобила, поставил светлоотразителен триъгълник на пътното платно, облякъл
светлоотразителна жилетка и се върнал пеша до мястото на сблъсъка, осветявайки
пътя си с фенерче. Видял тяло на човек да лежи в аварийната лента по гръб,
главата сочела на север, а краката били леко извити и в посока югозапад.
Приближавайки се непосредствено до тялото, М.видял, че се касае за жена, която
не проявява признаци на живот - нямала дишане и пулс, имала кръв по главата и
по асфалта около нея. Била облечена с късо черно яке от шушлеков плат,
тъмнозелен панталон и бяла плетена блуза с дълъг ръкав. След удара якето на
М.било съблечено от тялото ѝ и се намирало до глава ѝ. Панталоните ѝ
се били свлекли и омотали на краката под коленете /една част от задната страна
на панталона била скъсана и останала закачена за предния фар на автомобила на
М.- установено впоследствие чрез оглед и следствен експеримент. Поради факта,
че по пътното платно се движили автомобили на разстояние от около метър и
половина от главата на жената, М.хванал краката ѝ и издърпал тялото с
около метър в посока банкета до пълното платно, при което половината тяло
останало на тревата на банкета, а горната му част на асфалта на аварийната
лента. Поставил якето под главата ѝ. 
Пет минути по-късно на мястото пристигнал автомобила на ЦСМП, а веднага
след него и полицейски автопатрул в състав Н.К.С.и Д.П.К.- младши
автоконтрольори в сектор „ПП" при ОДМВР гр. П., които към 19:20 часа на
08/02/2018 г. получили сигнал, че лек автомобил е ударил пешеходец на
магистралата, в посока Б., в зоната на километър 129. Лекарят, пристигнал с
колата на бърза помощ, извършил преглед на блъснатата жена и установил смъртта ѝ. Г.М.бил
изпробван от полицейските служители за наличие на алкохол в издишания въздух с
техническо средство „Дрегер“, като пробата му била отрицателна. След това М.бил
отведен в КАТ гр. Пловдив, където му било извършено изследване дали не
управлява автомобила под влиянието на наркотични вещества, като и тази проба
била отрицателна. Лекия автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № *** бил преместен на
паркинга на РУ - Труд при ОД на МВР гр.Пловдив.
Установило се, че А.М.страда от
психично заболяване параноидна шизофрения и на 06.02.2018 г. била пусната в
домашен отпуск от ЦПЗ Пловдив, като следвало да се върне за лечението си.
От значение за изхода на делото
са събрани и анализирани следните доказателствени средства – показанията на
свидетелите, приобщените писмени документи и веществени доказателства,
извършените огледи на местопроизшествие и на ВД, извършеният следствен
експеримент, изготвените експертни заключения.
Съгласно заключението на
назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, при
настъпилото на 08.02.2018 г. ПТП, на А.Т.М. са причинени черепно-мозъчна травма
с деформация на главата, разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата,
многофрагментно счупване на черепните кости, контузия на мозъка и разрушаване
на мозъчното вещество, висока шийна травма с пълно прекъсване на гръбначния
мозък на границата в продълговатия, пълно отделяне на черепната основа от първи
шиен прешлен, счупване на горната челюст и носната костица, кръвоизлив в
гръдната кухина, разкъсване на околосърцевата торбичка с кръвоизлив в нея,
контузия на сърцето, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра в
дясната половина по множество линии с кръвонасядания и хлътване към гръдната
кухина, счупване на ребра и от ляво, разкъсване и кръвоизлив на десния бял
дроб, аспирация на кръв в дихателните пътища, хилусни кръвоизливи на двата бели
дроба и по входа на аортата, кръвоизливи под ендокарда на сърцето, счупване на
тялото на трети гръден прешлен, двете ключици, двустранно счупване на тазовите
кости, разкъсване на черен дроб, кръвоизлив около капсулата на десния бъбрек,
обширно охлузване по кожата на дясна гръдна половина отпред и по корема,
охлузване в лявата поясна област, обширно охлузване по дясната седалищна област
и по дясното бедро, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
подбедрица, напречно счупване на дясна бедрена кост в средната счупване на
двата израстъка на същата, разкъсно-контузна рана на глезенна става, счупване
на двете кости на лявата подбедрица, бледост на трупа, на вътрешните органи и
на послесмъртните петна.
Причината за смъртта на М.са
тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на жизненоважни органи,
разкъсване и разрушаване на мозъчното вещество, висока шийна травма, контузия
на сърцето, разкъсвания на десния бял дроб и на черния дроб, кръвоизливи в
гръдната и коремната кухина с морфологични признаци за остра кръвозагуба.
Всички травматични увреждания
довели до настъпването на смъртта на А.М.са в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от нея ПТП на 08.02.2018 г. и са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд, тъп предмет и добре отговарят, по време и
начин, да са получени така, както е отразено, а именно при станало ПТП на
автомагистрала „Тракия“ и блъскането ѝ като пешеходка от движещ се
автомобил. Травматичните увреждания са прижизнени, а по послесмъртните
изменения експертът е заключил, че се касае за смърт от първо денонощие.
Заключението на изготвената по
досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза с вещи лица инж.М.и съдебен лекар д-р Ш.установява, че ударът между
лек автомобил „Фиат Пунто“ и пешеходката А.Т.М. е настъпил върху дясната лента
на платното за движение в конфликтна точна на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 1-2 м. северно от приетия за
ориентир № 2 при извършения оглед на местопроизшествие, или южната граница на
платното за движение и по широчина около 130-140 м. западно от ориентира.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат Пунто“ непосредствено преди произшествието
е била около 90 км/ч. От момента в който водачът на лекия автомобил „Фиат
Пунто“ е имал техническа възможност да забележи пешеходката А.Т.М. пред
автомобила на осветеността от късите светлини на автомобилните фарове, същият е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който
е имал техническа възможност да забележи пешеходката М., на разстояние около 60
метра пред автомобила (дължина на конкретната видимост към пешеходката), се е
движил със скорост по-малка от 65 км/ч. Технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 76 км/ч., като скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат
Пунто“ - 90 км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.
Технически съобразената скорост с пътно-климатичните условия и дължината на
конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи – А.М., при движение на
процесния автомобил на къси светлини, е била 65 км/ч, като скоростта от 90 км/ч
е била технически несъобразена с оглед конкретната видимост към пешеходец с
тъмни дрехи – А.М., при движение на процесния автомобил на къси светлини.
Експертите са посочили
най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на настъпилото на
08.02.2018 г. ПТП - водачът Г.П.М.е
управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ в дясната лента на южното платно за
движение на автомагистрала „Тракия“, в посока от запад на изток. През това
време пешеходката А.Т.М. е била на платното за движение пред автомобила. В момента, когато лекият автомобил
„Фиат Пунто“ е бил на около 60-65 метра, водачът е имал техническата възможност
да забележи пешеходката, но поради дължината на пълния спирачен път от около
95,51 метра, е нямал техническа възможност да спре. Така е настъпил удар в
предната дясна част на лекия автомобил „Фиат Пунто“ и задно, дясно, странично
спрямо тялото на пешеходката М.. След удара тя е паднала на пътя, след което е
била издърпана на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „Фиат Пунто“ се е установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума на
местопроизшествието. Основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че пешеходката А.Т.М. е била на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. на
автомагистрала, без да се съобрази с приближаващия се л.а. „Фиат Пунто“ и
когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Фиат Пунто“. Ако се
приеме, че пешеходката А.Т.М. е представлявала предвидимо препятствие, то
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е и движението
на лекия автомобил „Фиат Пунто“ със скорост 90 км/ч, тъй като тази скорост е
била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и
дължината на конкретната видимост към пешеходката при движение на къси
светлини. Липсват данни за задействане на спирачната система отстрана на
водача.
С цел пълното, всестранно и
обективно изясняване на случая, по досъдебното производство е назначена тройна
допълнителна комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза с вещи
лица инж.М., инж.С.и д.р Ш., която да отговори на пет конкретни въпроса, а
именно: 1. имал ли е водачът техническа възможност да предотврати
пътно-транспортното произшествие, 2. попада ли пешеходецът в неговата опасна
зона за спиране на МПС, 3. от какво разстояние водачът на МПС е могъл да
забележи пешеходеца при конкретните пътни условия, 4. каква е била скоростта на
автомобила непосредствено преди настъпване на удара и в момента на удара, 5.
имал ли е водачът възможност да предотврати и избегне настъпилото ПТП?
Видно от заключението на
посочената по-горе експертиза, в анализираната пътна ситуация, от момента в
който водачът на л.а. Фиат „Пунто“ е имал техническа възможност да забележи
пешеходката А.Т.М. на около 60-65 метра пред автомобила, на осветеността от
късите светлини на автомобилните фарове, същият е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Ако пешеходката се е движила под направление от 26°
- 143° спрямо платното за движение, то при навлизането ѝ на платното от
дясно, съобразно мястото на удара, е била вътре в опасната зона на автомобила и
водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. При движение на пешеходката по направление на 90° спрямо платното, то
при навлизането ѝ на същото за движение отдясно, автомобилът ще се намира
на около 60 метра и мястото на удара би било вътре в опасната зона на
автомобила. Тъй като дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при
движение на лекия автомобил „Фиат Пунто“ в конкретната пътно- климатична
обстановка със скорост от 90 км/ч. е 95,51 метра е по-голям от разстоянието на
което водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходката М.пред
автомобила на осветеността на късите светлини на автомобилните фарове - 60-65 метра,
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила.
Съгласно приложената по
досъдебното производство писмена справка от Областно пътно управление – Пловдив
/ пътният участък от км. 128+000 до км. 129 +000 на АМ „Тракия“, попада в зона
на дълъг прав участък в равнинен терен, без наличие на пътни знаци.
Хоризонталната маркировка е „единично прекъсната“ между две платна за движение
в двете посоки и „единично непрекъсната“ към аварийното платно. Участъкът няма
сигнализация с пътни знаци за ограничение на скоростта, следователно според
прокурора важат общите правила за движение по магистрала съобразно ЗДвП и
ППЗДвП.
Видно от фотоалбума към
извършения допълнителен оглед на мястото на произшествието на 26.11.2018 г., от
двете страни на магистралата няма бензиностанции, заведения и паркинги, а
открити селскостопански площи. В този смисъл са и приложените извадки от“ Гугъл
карти“ на местността в графичен и сателитен вариант.
От заключението на в.л.Д., по
приложената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че А.Т.М. страда от
психично заболяване - параноидна шизофрения, води се на учет в ЦПЗ гр. Пловдив
от 1988 г. По време на настъпилото ПТП на 08.02.2018 г. на АМ „Тракия“, М.не е
разбирала свойството и значението на извършеното, поведението ѝ е било
мотивирано от психотични симптоми и изживявания и наличната емоционално-волева
промяна на личността. По същата причина не е осъзнавала присъствието си като
пешеходец на автомагистралата и не е могла да ръководи постъпките си, с което е
създала опасност за себе си и за другите участници в движението.
В експертизата е посочено, че по
време на деянието М.е била в градски отпуск, след проведено лечение от 14 дни в
ЦПЗ ЕООД Пловдив, била пусната по настояване на дъщеря ѝ. Била взета от
съпруга ѝ, на когото са били предадени лекарствата и дадени указания за
употребата им и режима по време на отпуската. Последното се установява и от
показанията на свид.М., съпруг на пострадалата, въпреки предходните му, в които
отрича наличието на знание за психичното заболяване на пострадалата. Липсата на
психично заболяване на пострадалата се отрича и от жалб.Й., разпитана в
качеството ѝ на свидетел, както и от сина на пострадалата С.М.. В хода на
разследването е била изискана, но не е приложена в материалите по досъдебното
производство, цялата документация от ЦПЗ Пловдив, относно починалата А.М..
При така установената от
фактическа страна, наблюдаващият досъдебното производство прокурор е направил
съответстващ на доказателствата и на закона извода, че настъпилото на 08.02.2018
г. ПТП е в следствие на „случайно деяние“ – чл.15 от НК, а не на виновно поведение на водача на л.а.“Фиат Пунто“ рег.
**– Г.П.М..
Основният аргумент на държавното
обвинение е, че Г.М., като водач на МПС не е нарушил чл.20, ал.2 вр. ал.1 или
някоя друга от нормите ЗДвП. Преди настъпване на ПТП, М.е управлявал автомобила
със скорост около 90 км/ч, много под максимално позволена за този участък от
пътя 140 км/ч. Водачът не е бил преуморен, автомобилът е бил изправен, пътната
обстановка е била нормална - не е имало натоварен трафик, пътната настилка е
била суха, без неравности, на прав участък от пътя, видимостта не е била
ограничена или намалена. Преди и около мястото на инцидента не е имало пътни
значи, оказващи наличието на препятствия, отклонения на пътя, бензиностанция,
заведение, отбивка за паркинг или други опасности по пътя. Не имало и спрял
автомобил от който евентуално би могъл да излезе пешеходец на пътя. С други
думи, поведението на водача е било напълно адекватно и в съответствие с пътната
обстановка и правилата за движение, както и с изрично заложеното в чл.20, ал.1
и 2 от ЗДвП.
Като задължение на водачите,
закона поставя и изискването при управление на МПС да са в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да направят всичко възможно за да
избегнат настъпването ма ПТП. В разглеждания случай, единственото обстоятелство
от значение за правилното формулиране и квалифициране на деянието е, дали
появата на пострадалата А.Т.М. на автомагистралата – на пътното платно, в
дясната лента за движение е било „предвидимо препятствие“ или не.
Предвидимо е всяко препятствие,
което с оглед състоянието на пътя, атмосферните условия, участниците в
движението, хора и животни, които не са участници в движението, но са в близост
до пътя, състоянието на автомобила и превозвания товар - съотнесени към
скоростта на движение на превозното средство, могат да наложат предприемане на
рязко изменение на посоката на движение, рязко намаляване на скоростта или
внезапно спиране. Всички тези елементи от обстановката трябва да са налични и
видими към момента, или да могат да бъдат логически предположими, а не просто
теоретично възможни. Автомагистралата е
път за движение с максимално допустима
скорост на движение от 140 км/ч, поради което и се изграждат извън населените
места, имат минимум две ленти за движение и аварийна лента за всяко от платната
и в двете посоки на движение с разделителна мантинела между тях, без остри
завой с намалена видимост, забранена за ползване от велосипедисти, мотопедисти
и превозни средства, които конструктивно не могат да развиват скорост по-голяма
от 50 км/ч., както и е обезопасена с оградни съоръжения, които да
възпрепятстват навлизането на платното за движение на животни и хора. Тези
завишени изисквания към изграждането и състоянието на пътя са с цел да се
позволи на водачите да се движат с по-висока скорост, при по-малък риск от
настъпване на непредвидени, опасни за движението ситуации. Внезапната поява на
пешеходец на платното за движение, без в близост до мястото да има спрял автомобил,
паркинг или заведение, не може да се приема за предвидима опасност, тъй като
водачите не би следвало да очакват по автомагистралата изобщо да се движат пешеходци.
Водачът л.а.“Фиат Пунто“ рег. **–
Г.П.М.не е допуснал нарушение на която и да е разпоредба от ЗДвП, поради което
настоящият съдебен състав намира, че прокурора напълно закономерно е преценил
наличието на предпоставки за приложение на чл.15 от НК в разглеждания случай.
Таков е и становището застъпено в ТР № 28/28.11.1984 г.на ОСНК на ВС на РБ,
постановено по Н.Д.10/1984 г., като в т.6 от същото се казва: „Когато един водач е изпълнил предписанията
на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не
следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 НК.”
Отделно от всичко изложено, без
да се отразява на правните съображения за потвърждаване на атакуваното постановление,
за пълното следва да се отбележи и поведението на пострадалата, която макар и
невиновно, с оглед психическото ѝ състояние, е допринесла за настъпването
на ПТП. Видно от приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза, А.Т.М.
е страдала от психично заболяване - параноидна шизофрения, води се на учет в
ЦПЗ гр. П.от 1988 г., и по време на настъпилото ПТП на 08.02.2018 г. на АМ
„Тракия“, поведението ѝ е било повлияно от психотични симптоми и
изживявания и наличната емоционално-волева промяна на личността. Пострадалата
М.не е осъзнавала, че с присъствието си като пешеходец на автомагистралата е
създала опасност за себе си и за другите участници в движението.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че атакуваното постановление, с което ДП № 65/2019 г. по
описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР гр.
Пловдив е прекратено, като законосъобразно, правилно и съответстващо на
събраните по делото доказателства следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, и на
основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК Съдът
ОП Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 23.06.2020 г., за прекратяване
на наказателно производство по ДП № 65/2019 г. по описа на Сектор „РПТ“ при
ОД на МВР гр. Пловдив, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в 7- дневен срок от съобщаването му на страните,
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: