Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
4176 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.Н.Ш., с която
предявява срещу „Д.з.“ АД иск за осъждането му да заплати сумата от 30 100
лева, частичен иск от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
приложена погрешна терапия с медицински средства и медицински манипулации и
процедури, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.02.2016 г. до
окончателното изплащане. При условията на евентуалност предявява иск срещу
„Център за психично здраве – В.– ЕООД.
Ищецът твърди, че на 13.01.2014 г. постъпил за трети път
в клиника по гастроентерология на УБ „Александровска“ за провеждане на
контролни изследвания във връзка с хронична инфекция с вируса на „хепатит В“.
Лекуващият лекар забелязал силна тревожност у Ш., поради което го насочил за
консултация с психиатър на 14.01.2014 г. Считано от 17.02.2014 г. ищецът
следвало да постъпи за лечение в Център за психично здраве „Проф. Н.
Шипковенски“ гр. София. На 28.02.2014 г. го изписали от лечебното заведение с
диагноза „дистимия“. В периода юли 2015 г. – декември 2015 г. неколкократно
постъпвал за лечение в болнични заведения.
На 14.01.2016 г. го приели за лечение в „Център за
психично здраве - В.“ ЕООД с диагноза F 60.6 „смесено личностово разстройство“. Продължително
време приемал предписаните му медикаменти, но започнал да губи ориентация при
разговори и контакти с хора и гледал само в една точка. В Центъра не приложили
нужното лечение, а провели терапия за лечение на шизофрения. Били му инжекции и
го вкарвали в изолатор, където спал на циментов под, от което получил тежко
увреждане на крайниците и на опорно-двигателната система.
На 17.05.2016 г. постъпил на лечение в „Токуда“ с
диагноза „хроничен вирусен хепатит Б“ за проследяване и биопсия. Отново го
консултирал психиатър. На 09.05.2017 г. се лекувал в МБАЛНП „Св. Наум“, където
предписаното лечение от „Център за психично здраве – В.“ ЕООД било спряно. Ш.
изпитал облекчение и започнал да се възстановява. Изписали го на 30.05.2017 г.
с подобрение.
В периода 18.10.2017 г. – 07.11.2017 г. лежал в МБАЛНП
„Св. Наум“ за контролно наблюдение и уточняване на диагноза F 61.0 „смесено личностово
разстройство“.
Ш. твърди, че в „Център за психично здраве - В.“ ЕООД бил
третиран с медикаменти и манипулации, несъответстващи на диагнозата му.
Неправилно приложили терапия за лечение на шизофрения. От погрешното лечение в
„Център за психично здраве - В.“ ЕООД ищецът претърпял вреди, изразяващо се в
усложняване на психичното му състояние, както и на хроничния хепатит Б, от
който страдал.
Счита, че сумата от 100 000 лева би компенсирала
физическите болки и страдания, емоционалните терзания и разочарования, които изживял
от виновното поведение на медицинския екип.
Ответникът „Д.з.“ АД не оспорва наличието на застраховка
„Професионална отговорност на лекари и други медицински специалисти“ за периода
01.02.2016 г. – 01.02.2017 г. оспорва евентуалният ответник „Център за психично
здраве – В.“ ЕООД да е застраховано лице по тази застраховка. Оспорва и
настъпило застрахователно събитие в срока на действие на застраховката.
Евентуалният ответник „Център за психично здраве – В.“
ЕООД оспорва твърденията за неправилно приложено лечение. Пациентът бил изписан
с подобрения и насочен за следене на състоянието му от психиатър в доболничната
помощ.
С определение от 05.02.2020 г. „Д.з.“ АД е конституиран
като третото лице помагач на страната на „Център за психично здраве – В.“ ЕООД
по предявения срещу него евентуален иск.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно пасивно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 461, т. 3 от КЗ вр. чл. 189 от Закона за здравето
(ЗЗ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
За ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество, в тежест на ищеца беше да докаже, че е настъпило
застрахователно събитие, представляващо застрахователен риск, покрит от
договора за застраховка „Професионална отговорност“, резултат от определено
деяние (действие или бездействие) на застрахованото лице, причинило за ищеца
вредни правни последици.
В случая ищецът В.Ш. извежда основанието на иска си за
обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди от противоправно деяние
- действия и бездействия на медицинския персонал на „Център за психично здраве
- В.“ ЕООД, изразяващи се в погрешна терапия с медицински средства и медицински
манипулации и процедури по време на болничния престой в периода 14.01.2016 г. –
29.02.2016 г.
Не се спори между страните в производството и от
представената застрахователна полица № 1314 060 15 00003 на ЗАД „Виктория“ се
установява, че за периода 24.01.2015 г. – 23.01.2016 г. е била застрахована
гражданската отговорност на хуманни лекари и медицински персонал, упражняващи
медицинска професия в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД на територията на
РБ за имуществени и неимуществени вреди вследствие на виновно неизпълнение на
професионалните задължения при упражняване на професионалната дейност.
За времето от 02.02.2016 г. до 01.02.2017 г. с полица №
1314160360000037 от 01.02.2016 г. е застрахована професионалната отговорност на
лекари и други медицински специалисти при „Д.З.“ АД.
В случая отговорността на застрахователя на
професионалната отговорност на медицинския персонал на „Център за психично
здраве – В.“ ЕООД ще бъде ангажирана при доказано противоправно деяние по
отношение на ищеца, извършено за времето от 02.02.2016 г. до 29.02.2016 г. В
полицата от 01.02.2016 г. не е предвидено ретроактивно действие на
застраховката.
Не се спори и че В.Н.Ш. е бил пациент в „Център за
психично здраве – В.“ ЕООД за времето от 14.01.2016 г. до 29.02.2016 г.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната,
която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и
относими по делото доказателства.
С определение от 05.02.2020 г.
съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че описаното от него в
исковата молба противоправно деяние - неправилно приложено лечение в периода
14.01.2016 г. – 29.02.2016 г., в резултат на което е претърпял описаните от
него вреди.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя епикризи за
период от две години преди предприетото в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД
лечение.
При лечение в клиника по гастроентерология на УБ
„Александровска“ в периода 13.01.2014 г. – 16.01.2014 г., където Ш. е постъпил
с оплаквания от обща отпадналост, безсъние в продължение на три месеца и
безпокойство, е извършена консултация с психиатър. Установено е, че Ш. е
пациент с тревожно-депресивен синдром, налагащ хоспитализация в психиатрична
клиника в планов порядък. Ищецът страдал от хроничен хепатит В вирусна
инфекция.
Месец по-късно, на 17.02.2014 г. В.Ш. постъпил в ЦПЗ
„Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД, където до 28.02.2014 г. е проведено лечение чрез
прием на транквилизатори и оказване на активна психотерапевтична подкрепа.
Изписан е с редуцирани симптоми и препоръки за прием на медикаменти по време на
30-дневен домашен отпуск.
През юни – юли 2014 г. ищецът е постъпил отново в УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, клиника по психиатрия. Посочената в епикризата от
03.07.2014 г. причина е неповлияване на психичното състояние от изписаната през
февруари 2014 г. от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД терапия. Някои от
медикаментите са сменени и Ш. е изписан, като е насочен за продължаващо лечение
при амбулаторен психиатър и назначаване на подходяща терапия от психолог.
В следващата епикриза от 13.08.2015 г. на ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД, където Ш. отново постъпил за лечение на 09.07.2015 г., е
отбелязано, че пациентът не е посещавал амбулаторен психиатър, не приемал
редовно предписаните му медикаменти, а епизодично злоупотребявал с алкохол.
Както по време на болничното лечение, така и след изписването, на Ш. е
предписана медикаментозна терапия. От 14.08.2015 г. лечението е продължило в
дневния стационар на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД.
На 25.08.2015 г. Ш. потърсил повторно помощ в
психиатричната клиника на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където са прилагани
различни терапии. При изписването е насочен към терапия за придружаващи
заболявания под контрол на амбулаторен психиатър.
Три дни след изписването на 25.09.2015 г., на 28.09.2015
г. В.Ш. доброволно е постъпил за пореден път в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД,
където в продължение на месец е продължило лечението на смесеното личностово
разстройство, диагностицирано при предходни болнични лечения.
От епикриза на „Център за психично здраве – В.“ ЕООД от
29.02.2016 г. се установява, че на 14.01.2016 г. В.Ш. е отишъл по свое желание
в болничното заведение и е споделил, че чува гласове от около една година,
които го карали да се самоубие. Оплакал се и от безсъние. Подписал информирано
съгласие за лечение. В катамнезата са описани поставяните диагнози – смесено
тревожно-депресивно разстройство, дистимия, назначаваните до момента терапии и
оплакванията на пациента. По време на лечението и след проведената терапия на
29.02.2016 г. Ш. е изписан в състояние, характеризиращо го като спокоен,
апсихотичен, емоционално разведрен, без суициден риск. Насочен е за амбулаторно
лечение и проследяване на състоянието при психиатър.
Тук следва да се отбележи, че в производството остана
недоказано твърдението на ищеца, че е бил настанен в изолатор. Дори и това да
било така, според даденото от вещите лица заключение, в тази част пояснено и
допълнено в съдебното заседание на 05.03.2021 г., състоянието на Ш.,
характеризиращо се със симптоми на параноидна шизофрения, е налагало да се
вземат мерки както за собствената на пациента безопасност, така и за тази на
околните. По данни на самия ищец при приема му на 14.01.2016 г., той чувал
гласове, които го карали да се самоубие. След надлежна и подробна оценка на
суицидния риск от д-р Димитрова е определена степен на умерено висок риск Ш. да
посегне на себе си. Това вероятно е наложило предприемане на предохранителни
мерки чрез настаняване в помещение, където лицето да е в безопасност до
овладяване на писхотичното състояние.
След изписване от „Център за психично здраве – В.“ ЕООД в
периода май 2016 г. – ноември 2017 г. Ш. е постъпвал в „Токуда болница София“ и
МБАЛНП „Свети Наум“.
С експертно решение № 0251 от 23.03.2018 г. му е
определена 74 % трайно намалена работоспособност. Установено е смесено
личностово разстройство, чести невротични и психотични декомпенсации, с
персистиращи тревожност, сензитивна нагласа, бледи параноидни изживявания,
кверулантни тенденции.
Въз основа на приетата по делото медицинска документация
и след извършен личен преглед е изготвена комплексна съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза по поставени от страните в производството въпроси.
Вещите лица са установили, че до постъпване на В.Ш. в „Център за психично
здраве – В.“ ЕООД той е бил с поставена диагноза „личностово разстройство от
смесен тип“. Това състояние не представлявало психиатрична патология, а се
характеризирало с емоционална нестабилност и импулсивно поведение. При
неблагоприятни условия обаче се наблюдавала декомпенсация на личностовото
разстройство. Постъпването в лечебното заведение във В.е по медицинско
направление от лекар в психиатричен кабинет в Козлодуй със съмнение за
параноидна шизофрения. Основание за тази предварителна диагноза е дала
анамнеза, според която пациентът чувал гласове, които го карали да скочи от
блока и да се запали с горелка. Обективно Ш. е бил напрегнат, объркан и
тревожен. Такова е било състоянието му и при приема в „Център за психично
здраве – В.“ ЕООД. Допълнително е описан като психотичен, с вербална халюциноза
и силен суициден риск. Приложена е медикаментозна терапия и към 22.02.2016 г. психозата
е била овладяна, след което на 29.02.2016 г. е изписан. Според вещите лица
психотичната декомпенсация, в която Ш. е изпаднал по своята клинична картина не
се е различавала от симптомите на параноидна шизофрения, а приложеното лечение
съответствало на поставената диагноза. Видът на медикаментите и дозировката им
са били адекватни при изписването на Ш., но данни за контролни прегледи за
преценка на състоянието му и корекция на медикаментозната терапия липсват. В
продължение на една година Ш. продължил да приемат изписаните му от „Център за
психично здраве – В.“ ЕООД медикаменти. След преглед в МБАЛНП „Свети Наум“
антипсихотичната терапия е спряна, тъй като се оказала неподходяща за състоянието
му.
Първият преглед на В.Ш. след 29.02.2016 г. е в „Токуда
болница София“ на 17.05.2017 г. Постъпил е с оплаквания от отпадналост,
безсъние и потиснатост. Изписаното от „Център за психично здраве – В.“ ЕООД
антипсихотично лечение съчетавало медикаменти, всеки от които и в посоченото
съчетание при продължителна употреба носели риск от негативно повлияване
функцията на черния дроб. Вещите лица допускат, че е възможно Ш. да е бил
потърпевш от странични действия на медикаментите, включително от увреждане на
бъбреците и черния дроб. Дозировката на медикаментите е била съобразена с
диагностицираните на 14.01.2016 г. заболявания. Изследвания на бъбречните и
чернодробни функции на Ш. не били правени, за да се прецени необходимостта от
коригиране на терапията.
При така даденото заключение съдът приема за доказано, че
състоянието на Ш. при постъпването му в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД е
налагало прилагане на антипсихотична терапия. Именно след нейното прилагане психозата
е овладяна.
В епикризата от 29.02.2016 г. пациентът е насочен за
амбулаторно лечение и проследяване на състоянието при психиатър.
На 17.05.2016 г. Ш. е постъпил в отделение по
гастроентерология на „Токуда болница София“ за диагностично и терапевтично
уточняване. В епикризата от 20.05.2016 г. фигурират констатации от значение за
настоящия спор. При налични данни за хроничен вирусен В-хепатит с леко завишени
чернодробни ензими от 2007 г., В.Ш. не се е лекувал. Приеманите от него медикаменти
са за овладяване на депресивното и личностово разстройство, от което страда.
Както в епикризата от 29.02.2016 г., така и в тази от 20.05.2016 г. вирусният
хепатит В е отразен. Предвид необходимостта от съчетаване на медикаменти за
облекчаване на физиологичните оплаквания и за овладяване на психологичните
отклонения медицинските специалисти на „Токуда болница София“ са уговорили
хоспитализация на Ш. в клиника „Свети Наум“ на 25.05.2016 г. с цел диагностично
наблюдение и терапевтично лечение. Данни за хоспитализация на ищеца в тази
клиника липсват.
Установява се, че Ш. е потърсил професионална консултация
и лечение едва на 17.05.2017 г., повече от една година след изписването му от
„Център за психично здраве – В.“ ЕООД. През тази една година той е продължил
приема на изписаните му на 29.02.2016 г. медикаменти, без да проведе надлежна
консултация със специалист. Медикаментите са били предназначени за
невролептично лечение, а приемът им е следвало да се извършва под наблюдение и
с редовни изследвания на чернодробните и бъбречни функции. Поради това и възникналите
усложнения във физиологичното състояние на Ш., за което той е потърсил
медицинска помощ една година по-късно, не са в пряка причинно-следствена връзка
с проведеното в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД лечение.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
задължение на решаващия съдебен състав е да обоснове изводите си за причинна
връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на
факти, доказани по безсъмнен начин. При вреда, настъпила при и по повод оказана
здравна помощ от медицинско заведение следва да се посочи в какво се изразява
нарушението и да се установи причинно-следствена връзка между поведението на
лекуващия лекар и настъпилия вредоносен резултат.
В случая се установява необяснимо забавяне от страна на ищеца
в изпълнение на дадените на 29.02.2016 г. предписания за наблюдение и провеждане
на терапия от психиатър. Още повече, че в продължение на две години преди
януари 2016 г. Ш. е постъпвал многократно с специализирани клиники по психично
здраве, и то по свое желание. Нуждата от наблюдение и правилно лечение е била
отчетена и от лекарите в „Токуда болница София“, които са се погрижили да
осигурят хоспитализация на В.Ш. в МБАЛНП „Св. Наум“ непосредствено след
изписването му на 20.05.2016 г. Обективни, извинителни причини за бездействието
на ищеца не се сочат.
Една година по-късно, в епикриза от 30.05.2017 г. на
МБАЛСНП „Св. Наум“ е отразено, че Ш. е злоупотребявал с прием на диазепам и
лексотан.
При така проследеното поведение на ищеца в хода на
лечението му съдът достигна до извода, че противоправно деяние на медицински
персонал на „Център за психично здраве – В.“ ЕООД при престоя на В.Ш. в периода
14.01.2016 г. – 29.02.2016 г. липсва. Проведена е правилна терапия, а
евентуалната й корекция не е била задължение на лекарите, а на специалист, към
който те са насочили пациента при изписването му. Изключително и само по волята
на ищеца е дали и кога да се потърси помощ както за проследяване на състоянието
му така и за коригиране на терапията. Оказва се, че една година е твърде дълъг
период от време за неконтролиран от специалист прием на антидепресанти.
Медицинският персонал на ответния център нито е бил
длъжен, нито е могъл да предположи, че Ш. няма да изпълни дадените му
предписания за предприемане на амбулаторно лечение и проследяване на
състоянието от психиатър. Това се е налагало още повече при множеството
придружаващи заболявания, от които пациентът е страдал. При установена по
делото липса на елементи от състава на непозволеното увреждане – противоправно
поведение на лекар, което да се намира в причинна връзка с настъпилите вреди,
неоснователни са както главният, така и евентуалният иск на ищеца.
Настоящият съдебен състав не дължи да изследва условията
в изолатора. Това е от компетентност на регионалната здравна инспекция. На
23.11.2016 г. е изготвен констативен протокол от РЗИ В., в който е отразено, че
условията в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД съответстват на закона за
лечебните заведения, а дейността и структурата – на изискванията за ІІІ-то ниво
на компетентност на медицински стандарт „Психиатрия“, утвърден с Наредба № 24
от 07.07.2004 г. Видно е, че в Центъра има открити четири изолатора за
психиатрични пациенти. Липсват доказателства, че изискванията за тяхното
обзавеждане и оборудване не са спазени.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на застрахования. В случая не е налице деяние (действие или
бездействие) по несвоевременно или правилно диагностициране и лечение на В.Ш.
от страна на лекари в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД. Този извод води до
отхвърляне на главния иск.
Отговорността на евентуалния ответник „Център за психично
здраве – В.“ ЕООД по иска с правно основание по чл. 49 от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и отговорността му се основава на виновните действия
или бездействия на работници и служители, на които е възложена работа по
оказване на медицинска помощ. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД предполага виновно
и противоправно поведение на лицето, на което е възложено оказване на
медицинска помощ. Нарушение на законови разпоредби, медицински стандарти и
добри лекарски практики, в причинна връзка с които да е настъпилите за Ш. вреди
не е налице.
Исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а
на ответниците – присъдени разноски.
Ответникът „Д.з.“ АД е бил
представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 25, ал. 2
вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 300 лева.
Ответникът „Център за
психично здраве – В.“ АД е представил списък по чл. 80 от ГПК, според който
разноските за настоящото производство възлизат на сумата от 1 830 лева, от
които 1 430 лева адвокатско възнаграждение. В договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2018 г. е отбелязано, че на адв. Д. е заплатен хонорар от
1 430 лева по посочената в договора банкова сметка. ***. 1 на ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В случая в договор е вписан начина на
плащане – по банков път, поради което е задължително представяне на
доказателства за това. Тъй като такива липсват, сумата от 1 430 лева не
следва да се присъжда на евентуалния ответник.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Ш., ЕГН ********** срещу „Д.з.“
АД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 461, т. 3 от КЗ вр. чл. 189 от ЗЗ за
осъждането му да заплати сумата от 30 100 лева, частичен иск от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от неправилно приложено лечение в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД в
периода 14.01.2016 г. – 29.02.2016 г. и за мораторни лихви за периода от 29.02.2016
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Ш., ЕГН ********** срещу „Център
за психично здраве – В.“ ЕООД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 30 100 лева, частичен иск
от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от неправилно приложено лечение в „Център за психично здраве – В.“ ЕООД в
периода 14.01.2016 г. – 29.02.2016 г. и за мораторни лихви за периода от
29.02.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, В.Н.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 300 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Н.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Център за психично здраве – В.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 400 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на „Д.з.“ АД, ЕИК *****–
трето лице помагач на страната на ответника „Център за психично здраве – В.“
ЕООД, ЕИК *****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: