О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№______, гр.Бургас, 11.06.2020 г.
Районен съд – Бургас, XXII наказателен състав, в закрито
заседание на 11.06.2020 г., като изслуша докладваното от съдия Гемеджиев ЧНД №1380 по описа за 2020 г., за да се произнесе
установи следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.3-6 НПК
Делото е образувано по повод постъпила жалба от С.А.В.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, улица „Патриарх Евтимий“ №96, етаж 1, ап.2.
Жалбата е подадена против Постановление от 20.03.2020 г. на
Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно
производство № 70/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Бургас, пр. пр. № 9598/2014 г., пор. № 709/2016 г. по описа на
Районна прокуратура – Бургас.
С жалбата се изразява несъгласие с постановлението на
прокуратурата. Счита се, че обжалваното постановление не съответства на стандартите
за такъв прокурорски акт. Посочва се също така, че от предходно обжалване не е
извършено разследване.
Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас
е постановено на 20.03.2020 г. От приложеното постановление (л.367, том 4 от
д.п.) се установява, че препис от същото е получено от жалбоподателя на 02.04.2020
г., а сега разглежданата жалба е постъпила направо в Районен съд – Бургас на 09.04.2020
г.
При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното
производство е образувано на 26.02.2016 г. по реда на чл. 212, ал.1 НПК с
постановление на прокурор от Районна прокуратура – град Бургас, за това че на
25.06.2014 г. в град Бургас самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго свое действително право, а именно, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в град
Бургас, местност „Хайнлъка, имот № 00136 по плана на
земеразделяне – престъпление по чл. 323, ал.1 НК. В хода на проведеното
наказателно производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем,
респективно не са взети мерки за процесуална принуда.
Установената
фактическа обстановка е следната:
Д.П.Г. бил
собственик на земеделски земи, намиращи се в землището на село Атанасово,
териториално сега част от гр.Бургас. Правото му на собственост било
удостоверено в нотариален акт от 1921 г., по описа на Районен съд – Бургас. След
неговата смърт наследниците му обжалвали плана за земеразделяне и с решение №
286/21.09.1999 г., постановено по административно дело № 385/ 1998 г., по описа
на Окръжен съд - Бургас им било признато и определено за възстановяване правото
на собственост върху новообразуван недвижим имот № 83016а - нива с площ 12.282
дка. Решението на Окръжен съд – Бургас било обжалвано от ПК Бургас и потвърдено
от ВАС с решение № 3160/16.05.2000 г. Изготвената от определеното вещо лице
експертиза установила, че Д.П.Г. притежавал имоти точно на мястото, където по
онова време имало изграден водоем. В изпълнение на това съдебно решение ПК –
Бургас издала протокол № 59/28.07.2000 г. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Д.П.Г. върху имот № 000136, изкуствена водна
площ, 9 дка в местност „Хайнлъка”, представляващ имот
№136 от ПЗ и посевна площ от 3.282 дка в местност „Хайнлъка”,
идентичен с имот № 083017 по ПЗ. Впоследствие ПК констатирала, че
реституираният имот бил продаден на ЗК „Агроспециалист
14” и до изясняване на спора имотът следвало да бъде отразен като държавна
собственост. Видно от писмо ПК обжалвала пред 5-членен състав на ВАС влязлото в
сила съдебно решение № 286/21.09.1999 г., постановено по административно дело №
385/ 1998 г., по описа на Окръжен съд - Бургас, като жалбата била оставена без
уважение. Предвид това ПК издала Протокол № 26/08/06/2001 г. за изпълнение на
Решението на ВАС относно частта, отнасяща се до имот 000136. Въз основа на
споменатите актове наследниците на Д.П.Г., а именно В.И.Г., К.И.Р., Н.Д.Р, Г.Г.О, Д.Г.О., Д.Х.С., К.Г.Т., П.Г.Т., И.Я.П., К.Д.П., Н.М.И,
П.А.М., М.Н.К., К.Н.Т., Ж.Д.П.се
сдобили с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 92, том 2, регистрационен
№ 6619, дело № 205 от 2010 г., издаден от нотариус В.Д, вписан под № 491 в регистъра
на Нотариалната камара, с района на действие – Районен съд – Бургас, отнасящ се
до поземлен имот с идентификатор 07079.2.2164 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, с адрес в гр.Бургас, местност
„Хайнлъка“, с площ по скица 9001 кв.м., а по документ
за собственост 9.000 дка, трайно предназначение на територията - Земеделска,
начин на трайно ползване – За друго водно течение, водна площ, съоръжение, стар
идентификатор 000136.
Междувременно
и съгласно протокол за приемане и предаване на имуществото на правоимащи по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, ЗК „Агроспециалист
14” е приела предварително разпределеното им имущество на ЗК „Христо Ботев” - в
ликвидация. Въз основа на ПМС № 161/1993 г. бил определен Ликвидационен съвет и
изработен парцеларен план на Централен стопански двор
на ЗК „Христо Ботев” за определяне на прилежащите части към сградите и
съоръженията извън строителните граници на населените места. В разработката фигурирал
„парцел № 1 - басейн”, с площ 9 дка, идентичен с имот № 000136 по КВС. За
парцела имало издаден АЧДС № 3518 от 07.12.1998 г. Със заповед на Областен
управител - Бургас парцел 1 в стопанския двор на гр.Бургас с площ 9 000 кв.м.,
прилежаща площ към сграда - „водоем в стопански двор” бил обявен за продажба.
На основание заповедта на 18.12.1998 г. бил сключен договор за покупко-продажба
на терена със ЗК „Агроспециалист 14”. С Договор за
доброволна делба на недвижими имоти, придобити по реда на чл. 27, ал.1 и чл.
27, ал.6 ЗСПЗЗ, регистрационен № 1674, акт № 141а, т 2 на Нотариус С.Д.от
15.09.2000 г., вписан в Службата по вписванията – Бургас в т.7, акт 194 В.К.С, Д.Ж.Д,
Я.Ж.А, К.Д.Т., А.Т.А.и А.С.В.. извършили доброволна делба на горепосочения
недвижим имот, като всеки един от тях получил съответен дял.
След като разбрали,
че реституираният им недвижим имот бил собственост на други лица, наследниците
на Д.П.Г. предприели съответните действия за решаване на възникналия правен
спор по установения в закона ред, а именно подали иск до Районен съд – Бургас,
с правно основание по чл. 108 от Закон за собствеността. Било образувано гражданско дело № 1066/2003
г. Съдебния състав постановил Решение № R-1573/09.12.2009 г., с което отхвърлил
така предявения иск. Актът бил потвърден от Окръжен съд – Бургас, а пред ВКС
ищецът направил отказ за разглеждане и решаване на спора. Едновременно с това
наследниците на Д.П.Г. подали втори иск с правно основание по чл. 26, ал.2 ЗЗД,
като искането им било да бъде прогласена нищожността на договорът за покупко-продажба
от 18.12.1998 г. Било образувано гражданско дело № 1411/2005 г. по описа на Районен
съд – Бургас. С Решение 0т 21.07.2006 г. съдебният състав отхвърлил иска, като след
обжалване този съдебен акт бил потвърден от Окръжен съд – Бургас. На 18.03.2009
г. с Определение Върховният касационен съд на Република България по дело №3277/2009
г. отказал да разгледа жалбата, като не допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд - Бургас от 05.12.2007 г.
по гражданско дело № 53/2007 г. С Определение от 12.08.2010 г. Окръжен съд – Бургас
обезсилил Решение № R-1573/09.12.2009 г. по описа на Районен съд – град
Бургас.
През 2010 г.
наследниците на Генков се сдобили с нотариален акт, удостоверяващ собствеността
върху спорния имот. По тяхна инициатива е била започната процедура за изменение
начина на трайно ползване за земята, а именно: от водоем да се превърне в
земеделска земя. На 05.09.2013 г. е образувано гражданско дело № 1180/2013 г.
по описа на Районен съд – Бургас, образувано по искова молба, подадена от В.К.С,
Д.Ж.Д, Я.Ж.А, К.Д.Т., А.Т.А.и С.А.В. срещу В.И.Г., К.И.Р., Н.Д.Р, Г.Г.О, Д.Г.О., Д.Х.С., К.Г.Т., П.Г.Т., И.Я.П., К.Д.П., Н.М.И,
П.А.М., М.Н.К., К.Н.Т., Ж.Д.П..
С Определение № 10687 от 17.12.2013 г., влязло в сила на 01.02.2014 г. производството
по гражданското дело било прекратено, а исковата молба била върната на ищците.
На 02.06.2014
г., с протокол №26Б/02.06.2014 г., издаден от длъжностно лице на ОС “Земеделие“
- Бургас, наследниците на Д.Г.били въведени във владение на процесния
имот. Въводът бил извършен в изпълнение на влязлото в
сила решение №26/0806.2001 г. на бившата Поземлена комисия – град Бургас, с
което е възстановено правото на собственост на горепосочените лица.
В изпълнение
на този протокол за въвод, на 25.06.2014 г.
свидетелят Н.Ии свидетелят Д.С. влезли в
имота си, в който били въведени, находящ се в
землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка“, с площ 9
дка, представляваща имот № 000136 и започнали да разчистват същия с багер, като
заравнявали терена и изкоренявали дървета. Свидетелят Т.С.П, който бил
собственик на съседен имот веднага се обадил по телефона на св.Д.Дойчев и
съобщил за случващото се. Св.Д.Дойчев и св.Ст.В. веднага отишли на място и се
скарали със св.Н.Ии св.Д.Си едва тогава отново заявили претенциите си за
собственост върху горепосочения имот.
Във връзка
със случая било образувано досъдебно производство № 70/2019 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – град Бургас; пр. пр. №
9598/2014 г., пор. № 709/2016 г. по описа на Районна прокуратура – град Бургас.
След преглед
на цялото досъдебно производство и събраните доказателства, настоящия състав
намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
Необходимо е
да се посочи, че не са събрани, доказателства, които да сочат на несъмнена противоправна деятелност. Разследването е провеждано за
деяние с правна квалификация по чл.323, ал.1 НК – самоуправство.
От обективна страна това престъпление изисква изпълнителната дейност да е предпоставена от съществуването на правен спор между
субекта на деянието и друго лице, като е без значение дали имущественото спорно право принадлежи на
дееца или на насрещната страна по спора, действително ли е то или предполагаемо.
Изпълнителното деяние на самоуправството може да бъде осъществено само чрез действие –
самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на спорното право.
Допълнително изискване на законодателя е самоуправното
действие да е извършено при условията на немаловажен случай. От субективна
страна престъплението може да бъде осъществено единствено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал.2 НК.
В процесното наказателно производство не е бил установено
елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал.1 НК, а именно действията
на свидетелите Н.Ии Д.Сне са предпоставени от съществуването на правен спор с други
лица.
Действително
към 25.06.2014 г. не е имало висящ спор за собственост между който и да било. Това
е така, защото исковата молба, подадена от В.К.С, Д.Ж.Д, Я.Ж.А, К.Д.Т., А.Т.А.и
С.А.В. срещу В.И.Г., К.И.Р., Н.Д.Р, Г.Г.О, Д.Г.О., Д.Х.С.,
К.Г.Т., П.Г.Т., И.Я.П., К.Д.П., Н.М.И, П.А.М., М.Н.К.,
К.Н.Т., Ж.Д.П.е била върната, тъй като не е отговаряла
на изискванията на ГПК. Определението на Районен съд - Бургас било изпратено на
ищците, същите били уведомени за начина, по който образуваното гражданско дело е
приключило. Въпреки това обаче последващото им
поведение, както сочи прокурора, представлява бездействие и незаинтересованост
относно процесния по прекратеното гражданско дело имот.
Към 25.06.2014 г. свидетелите Н.Ии Д.Сне са били наясно, че В.К.С , Д.Ж.Д, Я.Ж.А,
К.Д.Т., А.Т.А.и С.А.В. имат претенции относно собствеността върху недвижимия
имот.
Отделно от
това, на 02.06.2014 г., с протокол №26Б/02.06.2014 г., издаден от длъжностно
лице на ОС “Земеделие“- град Бургас, наследниците на Д.Г.били въведени във
владение на процесния имот. С други думи предприетите
от свидетелите Н.Ии Д.Сдействия са били извършени
след допитване до съответния общински
орган, който им е предоставил положително становище и разрешение за
ползване на имота. С оглед на това и дори и да се приеме, че към 25.06.2014 г.
е съществувал правен спор между страните, то е налице хипотезата на чл.14 НК, която
изключва тяхното виновно поведение. На тази плоскост настоящия състав споделя
становището на прокурора.
Що се отнася
до твърдението на В.К.С, Д.Ж.Д, Я.Ж.А, К.Д.Т., А.Т.А.и С.А.В., че свидетелите Н.Ии
Д.Сса осъществили състав на престъплението по чл.216,
ал.1 НК, то необходимо е да се посочат някои особености от правна страна.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, стига
то да не е собственик на вещта върху, която се посяга. От субективна страна
изпълнителното деяние може да бъде осъществено при форма на вината пряк или
евентуален умисъл – необходимо извършителят да съзнава, че имуществото върху,
което посяга е чужда собственост и не му принадлежи изцяло, действията му да са
насочени към унищожаване/повреждане на чуждата вещ. В настоящия случай свидетелите
Н.Ии Д.Сса възложили на съответни служители да почистят
и заравнят терена, като същите са действали с абсолютната увереност, че са собственици
на недвижимия имот и тяхно е правото да се разпореждат с него, както намерят за
добре. Ето защо не е възможно да се породи друг извод, освен, че не е
осъществен състав на престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Всичко
гореизложено обосновава правилния извод на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е
извършено престъпление от общ характер. Извършени са всички възможни действия
по разследването.
При посоченото дотук съдът намира
обжалваното постановление за правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.243,
ал.6, т.1 НПК, Районен съд – Бургас
О
П Р Е
Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Постановление от 20.03.2020 г. на Районна прокуратура – Бургас за
прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство № 70/2019 г.
по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, пр. пр. №
9598/2014 г., пор. № 709/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас;
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на:
-
Районна
прокуратура – Бургас;
-
С.А.В. – град Бургас,
улица „ Св.П.Евтимий“ № 96, етаж 1;
-
Л.К.Т.– град Бургас, ж.к.
„Славейков“, блок 3 18, вход 2, етаж 9, апартамент 17;
-
В.К.С – град Бургас, ж.к.
„Изгрев“, блок № 28, етаж 4, апартамент 16;
-
Д.Ж.Д – град Бургас, ж.к.
„Изгрев“, блок № 24, вход 5, етаж 8, апартамент 22;
-
Д.И.Т.– град Бургас, ж.к.
„Изгрев“, блок № 53, вход 7, етаж 4, апартамент 10;
-
Т.К.Т.– град Бургас, ж.к.
„Изгрев“, блок № 53, вход 7, етаж 4, апартамент 10;
-
А.Т.А.– град Бургас, ж.к.
„Братя Миладинови“, блок № 9, вход 1, етаж 2, апартамент 3;
-
Я.Ж.А - град Бургас, ж.к.
„Изгрев“, блок № 41, вход 1, етаж 6, апартамент 17.
Определението
може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас
в седемдневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия:………………………….