РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.ххх 25.09.2020  година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ххх, четвърти граждански състав, в публично заседание на  единадесети септември през две хиляди и двадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№256 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 / вр. чл.225, ал.1 / от   Кодекса на труда.

Образувано е по постъпила искова молба от  Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес: ***,  съдебен адрес:***, офис 2 (адв.П.К.) против ***, адрес: гр.ххх, ул.“ Т.П. №.  Посочва се в исковата молба, че ищцата била назначена на трудов договор в ответното дружество, както и че на 20.01.2020г. получила Заповед №РД – 19-974/20.01.2020г., с която на основание чл.328, ал.1 т.6  КТ била освободена от работа  поради обстоятелството, че не отговаря на въведената със Заповед № РД-19-964/17.01.2020г. промяна в изискванията за заемане на длъжността „главен счетоводител“, а именно висше образование, образователна степен „бакалавър“ или магистър“ по специалността „Счетоводство и контрол“. Твърди се от ищцата, че  е завършила Висшия стопански институт „Д. А.Ц.“ гр.С.  (понастоящем Стопанска академия „Д. А.Ц.“ С.) със специалност „счетоводна отчетност“.  Посочва се в исковата молба, че съгласно параграф 6 от ПЗР на закона за висшето образование,  дипломи издадени до влизане в сила на закона дават права на завършилите образователна степен магистър. Твърди се, че към момента на завършването на висшето си образование ищцата имала специалност „счетоводна отчетност“, която била преименувана през 1984г. на „Счетоводство и контрол“.  С последното ищцата отговаряла на изискването на длъжността „главен счетоводител“. Твърди се, че на У. не е връчвана нова длъжностна характеристика, както и не била запозната с променените изисквания за длъжността. Посочва се, че ищцата работи на длъжността „счетоводител“ в СУ Д-р П.Б. от 01.10.20008г., а от 01.08.2011г. заема длъжността „главен счетоводител“ в отдел „Образование“ към Община ххх.  Твърди се, че отношенията на ищцата с директора на училището били силно влошени, в резултат на което била издадена и обжалваната заповед. Иска се от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната работа, да бъде осъден ответника да й изплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода от 21.01.2020г. до 21.07.2020г. вкл. в размер на 9335,04 лв., ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба  и приложенията към нея са изпратени на ответника по делото. В законовия срок е постъпил  отговор от ответника, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете и моли съда да ги отхвърли изцяло.

 С определение от 11.09.2020г. в съдебно заседание е допуснато  изменение в размера на иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ  от 9335,04 лв. на 12244,69 лв.

             В съдебно заседание, ищцата редовно призована, се явява лично и с пълномощник П.К.–***. Страната и процесуалният й представител поддържат исковата молба  и молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.  Пълномощникът на ищцата излага подробни  съображения в писмена защита с вх.№260232/18.09.2020г.

            Ответникът,  редовно призован, се представлява от ада. С.Б. ***, която взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото и се установява от приобщеното трудово досие вкл. заверено копие на Заповед №РД 19-974 от 20.01.2020г. на Директора на Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. ххх, че считано от 21.01.2020г. е прекратено трудовото правоотношение с Д.Г.У. на длъжност „Главен счетоводител“ с мотив, промяна в изискванията за заемане на длъжността главен счетоводител отразена в длъжностна характеристика утвърдена от директора на учебното заведение на 17.01.2020г., като служителката не отговаря на новите изисквания за образование, а именно висше икономическо образование специалност „счетоводство и контрол“ образователна степен бакалавър или магистър. Със същата заповед било постановено на основание чл.224 ал.1 от КТ да се изплати обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. и 2020г. общо от 8 работни дни.

Не се спори между страните, че в Заповед № РД-19-964/17.01.2020г. на Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. ххх е отбелязано, че се прави изменение на изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител“ в училището.

             Не се спори и се установява от приобщеното по делото и неоспорено от ответника заверено копие на диплома за висше образование №003632 от 13юли 1987 г., че Д.Г.У. има квалификация икономист-счетоводител .

            Не се спори и се установява от приобщеното по делото и неоспорено от ответника заверено копие на приложение към диплом №13632 Д.Г.У. по време на следването си във ВФСИ „Д.А.Ц.“ – гр. С. по специалност счетоводна отчетност е изучавала и положила изпити  за квалификация икономист-счетоводител, специализация: методология на счетоводната отчетност в промишлените организации.

Безспорно по делото е и е видно от заверено копие на трудови книжки №2287 на Д.Г.У., находящи се на л.13-20 от делото, че трудовото правоотношение със *** е прекратено на 21.01.2020г. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.

Спорно по делото е  законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя, както и дължи ли последния обезщетение  за оставане на служителя без работа , както и трудови възнаграждение, за какъв период и в какъв размер.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства, назначена и изготвена е и икономическа експертиза.

 От писмените доказателства, разгледани  по отделно            съдът установи следните факти и обстоятелство:

            Установява се от представеното от У. и неоспорено от ***  заверено копие на удостоверение изх.№93.00-8 от 28.02.2020г. , издадено от Стопанска академия „Д.А.Ц.“ – С., че Д.Г.У. / Гърковска/ притежава диплома за завършено висше образование по специалност счетоводна отчетност  серия А85 №003632 рег.№18623/13.07.1987 г., издадена от ВФСИ „Д.А.Ц.“ С., както и че специалност „счетоводна отчетност“ е преименувана през 1984 г.  в специалност „счетоводство и контрол“, а  съгласно пар.6 от ПЗР на Закона за висшето образование обн. в ДВ бр.112 от 27.12.1995г. в дипломите за висше образование издадени от висшите училища до влизането на закона за висшето образование в сила дават правата на завършилия образователен степен магистър.

Видно от заверено копие на регистрационна карта на Д.У. №10018580 от 30.01.2020г., ищцата има  регистрация в Бюрото по труда  като е провела срещи с трудов посредник на дати 28.02 и 28.04.2020г.

Видно на заверено копие на учебен план от 28.10.1980г. за специалност счетоводна отчетност, издадена от ВФСИ „Д.А.Ц.“ С., специалността счетоводна отчетност е подраздел на професионално направление функционално – икономическо с квалификационно наименование на специалиста, форма на обучение редовна за срок от 4 години (л. 28,29 и 30 от делото).

Установява се от писмо с вх.№3341/4.08.2020г. и приложените към него писмени доказателства на л.78- 101  от делото, издадено от СА „Д.А.Ц.“ С., че професионално направелние “Икономика“ 14. Икономика на народното стопанство и отраслите,  в позиция 14.3.3 фигурира специалност „Счетоводство и контрол“  във връзка с утвърждаване на новата номенклатура на професионалните направления и специалности, по които се води обучение в трите икономически ВУЗ за страната към учебната 1983/1984г. Студентите, които към момента на влязлото в сила ПМС се обучават по специалност, счетоводна отчетност се дипломират по същата специалност. След влизането в сила на новата номенклатура по групи професионални направления и специалности„ съгласно приложение 2, Д.В. бр.30 от 1983 г. обучението на новоприетите студенти се осъществява по специалност „Счетоводство и контрол“.

Установява се от заверено копие на заповед №РД-954/17.01.2020г. на директор на СУ            „Д-р П.Б.“, че в учебното заведение била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността главен счетоводител СУ „Д-р П.Б.“ гр. ххх, като изискването за образование е за висше икономическо образование специалност „счетоводство и контрол“,  образователна степен бакалавър или магистър.

Установява се от заверено копие от длъжностна характеристика на длъжността главен счетоводител, утвърдена от директор на СУ „Д-р П.Б.“ ххх през месец януари 2020г., че като вид и равнище на образование  в изискванията за длъжността е отбелязано висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“, образователна степен бакалавър или магистър.

Установява се от останалите писмени доказателства вкл. приложени в заверено копие на трудовото досие на служителката вкл. трудов договор и допълнително споразумение към него, че Д.Г.У. е работила по трудовото правоотношение в СУ“д-Р П. Б.“, считано от 1.10.2008г., като трудовия договор и допълнителните споразумения към него до м. януари 2020г. сред изискванията за заемане длъжността счетоводител и главен счетоводител е отбелязано образование висше и специалност „счетоводна отчетност“, респ. висше – счетоводител.

Служебно известно на състава на съда е обстоятелството, че въз основа на искова молба вх.№622/5.02.2020г. е образувано исково прозиводство за отмяна на наложено наказание „Забележка“.  

 По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката М.Ц.Г. и Т.С.П.. Видно от показанията на Г., трудовите досиета на служителите и работниците на СУ“Д-Р П.Б.“ се съхраняват в кабинета на завеждащ административната служба, достъпът до картотеката е ограничен и няма регламент разписан в училището, по който да се извършва справка в досието лично от съответния служител.

            Установява се от показанията на свидетелката Т.С.П. (зав.административна служба от 16.09.2019г., а през януари 2020г. временно заемала длъжността главен счетоводител), че е съхранявала трудовите досиета, а достъпът  и работата с документите от тях осъществявала лично свидетелката. Към момента на проверката от У.  длъжностната й характеристика е била налична.

            Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки, както поради съответствието  помежду им, така поради лисата на роднинска или друга връзка с ищцата и въпреки наличието на трудовоправни отношения с ответника.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице К.А.,  по справка от счетоводството на *** – гр. ххх брутното трудово възнаграждение за предходен месец – декември 2019г.  на ищцата е 2034.75 лв., като  размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 21.01.2020г. – 20.07.2020г. е в размер на 12 244.69 лв. Съдът кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза, като неоспорено от страните и като изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

            Като съобрази доказателствата (писмени и гласни) и заключението на вещото лице по назначената икономическа експретиза, в съвкупност съдът  прави следните правни изводи:

            Съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 344, ал.1 т.1 КТ / иск за отмяна на незаконно уволнение/ , чл.344, ал.1 т.2 КТ / иск за възстановяване на заемана предходна работа преди уволнението/, чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 КТ и свързаното с тях искане по чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на направените деловодни разноски.

            Съгласно радпоредбата на чл.328, ал.1 т.6 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2,  когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Съдебната практика категорично и еднозначно приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

В конкретният случай е наведено такова възражение,  но то е общо и не съдържа конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, а най-вече се твърди изключително влошени взаиомотношения, които обаче са резултат от  издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, което правомощие е законосъобразно и изцяло в работодателската власт. Ето защо не следва в настоящето производство съда да изследва дали ищцата е осъществявала трудовите права и задължения, съобразно изискванията на законите. Въведеното изискване от работодателя е свързано с дейността на учреждението и не може да се приеме, че единственото желание на директора на СУ „Д-р П.Б.“ е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретната служителка. Очевидно е желанието на новото ръководство да подобри организацията на работа в училището. Доказателства за това са налице  и по гр.д.№ 114/2020г. по описа на ЧРС, по което съдията е била докладчик и с които последната служебно се е запознала.

Ето защо състава не приема, че с издадената Заповед № РД-19-964/17.01.2020г. , с която се променят изискванията на заемане на длъжността „Главен счетоводител“ е налице злоупреба с право и нарушение на чл.8, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правотоношение с У..

При  прекратяване на трудовото правоотношение при условията чл. 328, ал.І т. 6 от КТ работодателят действа разполага със субективното потестативно право да прекрати едностранно и с предизвестие трудовото правоотношение т.е. е налице безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор. Това определя и разпределението на доказателствената тежест в процеса относно законосъобразността на уволнението. Доказателствената тежест при спор за законност на уволнение, при хипотезите на чл. 344, ал. І от КТ не се разпределя по правилото на чл. 154, ал. І от ГПК, а доказателствената тежест е обърната, като работодателя трябва да установи и докаже, че законосъобразно е упражнил правото да прекрати едностранно трудовия договор.

За да се приеме, че е надлежно мотивирано, уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ изиска в заповедта да се посочи при коя от двете или и при двете хипотези на правната норма се извършва прекратяването; да се посочи какво образование по вид и степен или професионална квалификация се изисква за заеманата длъжност; защо работника или служителя не отговаря на тези нови образователни изисквания, поставени от работодателя, със закон или с друг нормативен акт.

Както се вижда от самата правна норма, фактическият състав на чл. 328, ал. І т. 6 от КТ съдържа две алтернативни основания за прекратяване на трудовия договор, като разбира се няма законова пречка трудовия договор да се прекрати и на двете основания и в такъв случай съдът е длъжен да изследва наличието и на двете основания.

В конкретният случай трудовото правоотношение е прекратено на първото основание , а именно поради липса на необходимото образувание въведено с оглед нуждите и обема на работата, респ. с възможностите на ищцата да се справя със задълженията си. По делото обаче съдът не установи  на какви изисквания е отговаряла ищцата по предходна длъжностна характеристика, за да извърши преценка дали е налице промяна или не в изискванията на работодателя.

Не се спори от страните, че до този момент ищцата е заемала длъжността „Главен счетоводител“, като видно от трудовото досие, представено от ответника, в заверено копие по делото, същата изпълнява функциите  през продължителен период от време. Нещо повече видно от находящите се по досието трудови договори и допълнителни споразумения, в случаите, когато е заемала самво длъжността счетоводител, е следвало също да отговаря на изискването – висше счетоводно – икономическо образование с образователна степен „магистър“ / например в дл.х-ка от 01.10.2008г.  нал. 284 от делото, връчена надлежно  и подписана по делото/.

Съдът не установи по какъв начин е била уведомена ищцата за новите изисквания, дали  й е била връчена нова длъжностна характеристика, както и по същество в какво се състои промяната

С оглед на обстоятелството, че тежестта на доказване е на ответника, който следваше да представи доказателства за спазване на процедурата по изменение на изискванията за заемане на длъжността, а това не бе сторено по делото, съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение  е извършено въз основа на незаконосъобразна заповед и същата следва да бъде отменена. От доказателствата по делото - свидетелските показания, се установява единствено, че достъп до трудовото досие са имали други служители, но не и У., както и че от 2008г. същата работи последователно като счетоводител и главен счетоводител  Основателно е възражението на ищцата, че по същество притежаваното от нея образование и ценз отговарят на вписаните като нови изисквания. В тази насока са и писмените доказателства вкл. заверено копие на удостоверение изх.№93.00-8 от 28.02.2020г., издадено от Стопанска академия „Д.А.Ц.“ – С..

Ето защо съдът приема за основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ  и следва да признае за незаконно уволнението на У. и да отмени издадената Заповед №РД – 19-974/20.01.2020г. на директора на СУ „Д-Р. П.Б.“ – ххх.

С оглед изхода по отношение на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ  и предвид депозираните декларации от страна на ищцата вкл. писменото доказателство - заверено копие на регистрационна карта на Д.У. №10018580 от 30.01.2020г.,  съдът приема за основателен  иска за възстановяване на предишната работа, тъй като съдът приема, че този иск предпоставя трудово правоотношение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение, която предпоставка в случая е налице.  

Ето защо иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ следва да се уважи и служителката следва да бъде възстановена на работа на длъжността, която е заемала преди уволнението, а именно длъжност „Главен счетоводител” в ***, адрес: гр.ххх, ул.“ Т.П. №25.

Разпоредбата на чл.225 ал. 1 от КТ предпоставя правонарушение (незаконно уволнение), вреда (оценявана с неполученото трудово възнаграждение за максимален срок от шест месеца) и  причинна връзка между тях. Докато при конститутивните искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, процесуалното задължение за доказване е в тежест на работодателя, по осъдителния иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ – е за работника.

В случая видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 21.01.2020г. – 20.07.2020г. е в размер на 12 244.69 лв. Ето защо предвид наличната декларация, саморъчно подписана от ищцата, че    ищцата не работи и не получава възнаграждение по трудов договор, или друг документ, следва да се заключи, че не получава доход от друго правоотношение, поради което иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ се явява за основателен   и доказан.

По отношение на направените деловодни разноски за адвокатски възнаграждения от страна на ищцата, то същите възлизат на сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ответника.

Последният следва да бъде осъден да заплати в полза на РС ххх и държавните такси върху уважените искове, както и направените разноски за вещо лице в размер на 300 лв. или общо сумата от 889,79 лв.

Водим от горното и на основание чл. 12 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА на основание чл.357, във вр. чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес: *** от Директора на ***, адрес: гр.ххх, ул.“ Т.П. №25. и ОТМЕНЯ  издадената Заповед №РД – 19-974/20.01.2020г. на Директора на Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. ххх като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА  на основание чл.344, ал.1 т.2 от Кодекса на труда Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес: *** на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на трудовия й договор със Заповед №РД – 19-974/20.01.2020г. на Директора на СУ „Д-Р. П.Б.“ – ххх, а именно на длъжността „Главен счетоводител” в Средно училище „Д-р П. Б.“ гр. ххх.

  ОСЪЖДА  на основание чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225 от Кодекса на труда СУ „Д-Р. П.Б.“ – ххх, представлявано от директора А.Ш., да заплати на Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес: ***   сумата от  12244,69 ( дванадесет хилади двеста четиридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки)  лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК СУ „Д-Р. П.Б.“ – ххх, представлявано от директора А.Ш., да заплати на Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес: ***   сумата от 500 / петстотин/ лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК СУ „Д-Р. П.Б.“ – ххх, представлявано от директора А.Ш., да заплати  в полза на бюджена неа съдебната власт по сметка на РС ххх сумата от 889,79 лв. държавни такси и разноски за вещо лице по назначената счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: