Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
07.01.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети декември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 955 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.В.З. *** срещу Наказателно постановление № 1889 от 24.09.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 34, т. 5 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 26, ал. 3 от цитираната наредба, а за нарушение на чл. 30, ал. 2 от НОРИППСОБДТОХ – глоба в размер на 100 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като по същество се излагат твърдения от жалбоподателя, отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалноправните разпоредби, без конкретно да се аргументират. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Л. Г. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни и подробни аргументи за нейната основателност. Моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплащане на адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото представител- юриск. М.П. оспорва подадената жалба и в хода по същество, и в представени писмени бележки по случая аргументира нейната неоснователност и моли за потвърждаване на атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 30.07.2020 г. свидетелят Ж.П.Ж. на длъжност „командир на отделение“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково бил на смяна за осъществяване на съдействие при дейността на специализиран автомобил тип „паяк“, като на същата дата в около 10:15 часа, при обход на бул. „България“ в град Хасково констатирали паркиран в района на магазин „***“ лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на В.В.З. и управляван на процесната дата от него. Факт, който не се оспорва от жалбоподателя, респ. от неговия процесуален представител. Свид. Ж.Ж. преценил, че превозното средство било паркирано в зоната на действие на пътен знак В-27 и след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 26, ал. 3 от Наредбата за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, процесният лек автомобил бил репатриран на наказателен паркинг, намиращ се на територията на Тролейбусно депо в град Хасково.
На смяна на процесната дата в Тролейбусно депо град Хасково бил свидетелят М.Н.Е., на длъжност „диспечер – пазач“, който след репатриране на лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. № **** на паркинга, обработил и завел данните на автомобила с оглед необходимостта от последващо заплащане на такса от собственика или водача в размер на 35.00 лева при освобождаването му. В около 14:50 часа на същата дата, на наказателния паркинг на Тролейбусно депо – Хасково се явил жалбоподателят В.В.З. и запитал свид. М.Н.Е. по каква причина лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. № **** бил репатриран, но последният отвърнал, че не е в правомощията му да преценява правилността и законността на действията на органите на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково и следвало именно към служителите от тази организационна структура да отнесе питането си. След това обяснил, че носи отговорност за събирането на такси при освобождаване на автомобилите и не може да освободи репатрираното МПС, собственост на жалбоподателя без съответната такса за това да бъде заплатена. Без да влиза в пререкание със свид. М.Е. по тези въпроси, жалбоподателят В.В.З. навлязъл в паркинга. В даден момент свид. М.Е. при извършване на освобождаване на друго репатрирано превозно средство, докато бил вдигнал бариерата, за да премине през нея това превозно средство и да напусне наказателния паркинг след заплатена такса за това, възприел как непосредствено след него, през все още вдигнатата бариера преминал и лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. № ****, управляван от жалбоподателя В.В.З.. Това се случило без да бъде заплатена от него определената такса за освобождаване на процесния лек автомобил, репатрира по – рано през деня. Въпреки, че свид. М.Е. размахал ръце да спре, жалбоподателят продължил пътя си, при което първият подал сигнал за случилото се и по късно пред пристигналия на място служител – Д.Х.П., на длъжност „мл. инспектор“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково, обяснил за случая, а след извършена проверка било установено, че лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. № **** бил собственост на В.В.З..
Впоследствие, на 21.08.2020 г., след като били изгледани и видеозаписи от охранителни камери на наказателния паркинг на Тролейбусно депо – Хасково, бил съставен от свид. М.П.Я. на длъжност „мл. инспектор“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково срещу жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на свид. Ж.П.Ж. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-1481/31.08.2020 г. за нарушения по чл. 26, ал. 3 и по чл. 30, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, извършени на 30.07.2020 г., според посоченото след корекция на изписаното с химикал съдържание в тази част. След предявяването му, жалбоподателят подписал съставения АУАН, като в съответната графа за възражения вписал, че има такива относно съставения АУАН и обстоятелствата, описани в него, като считал, че не бил извършил нарушението. Екземпляр от съставения акт му бил връчен на 21.08.2020 г., според отбелязването в приложената разписка.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения в установения срок от връчване на екземпляр от него, станало на 21.08.2020 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 34, т. 5 от НОРИППСОБДТОХ, наложил процесната глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 26, ал. 3 от цитираната наредба, а за нарушението по чл. 30, ал. 2 от НОРИППСОБДТОХ наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.П.Ж. и М.Н.Е. относно обстоятелствата, свързани с действията по установяване на всяко от твърдяните административни нарушения в съответната част, за които имат възприятия, а по отношение на първия от изброените свидетели - и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти, а именно относно процедурата по съставяне на акта, съдът дава вяра на изложеното от свид. М.П.Я.. Показанията на тези свидетели се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи в съответната им част.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково /НОРИППСОБДТОХ/, спирането за престой и паркиране на МПС с максимално допустима маса до 3.5 т.се осъществява в предназначените за целта места в жилищните комплекси, в паркингите, собственост на община Хасково и на частни физически и юридически лица, както и на местата, където не е въведена забрана за престой и паркиране. Съгласно чл. 30, ал. 1 от НОРИППСОБДТОХ, при неспазване на изискванията по чл. 26, службите за контрол, упълномощени от кмета на общината могат да отстранят неправилно паркираното ППС чрез специализирано за целта превозно средство (паяк), а в ал. 2 на цитирана разпоредба е предвидено, че отстранените по реда на ал. 1 автомобили се транспортират до предварително указан паркинг, така че да не се нанасят щети и се освобождават след заплащане на разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането. Собственикът или ползвателя удостоверяват с подпис след представяне на документ за самоличност и регистрационен талон получаването на автомобила в Дневник за принудително вдигнати автомобили. Размерът на таксите се определя със заповед на кмета на общината. По силата на цитираната наредба с глоба в размер от 50 до 500 лева се наказват нарушителите по нея за нарушения, за които няма предвидени наказания в чл.34, т.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредбата. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание. Необходимо е най – напред да се направи уточнението, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на жалбоподателя и не е налице порок в дейността по отпочване на административнонаказателното производство в този аспект. Правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в осигуряване на възможността да узнае за какво нарушение, респ. за какви нарушения е привлечен към отговорност и в частност възможността на това лице да подаде възражения е била гарантирана още със съставяне на акта, с предявяването на акта, а реално то се е възползвало от възможността да депозира писмени обяснения или възражения пред наказващия орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 3 от цитираната разпоредба – да се впише дата на нарушението, доколкото по отношение на първоначално въведения запис е нанесена поправка, без това да е сто** по надлежния ред – с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова отразяване. Впрочем, доказателства за материалната компетентност на актосъставителя за деяния по Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково въобще не са представени съобразно изискванията на чл. 33, ал. 1 от нея. По същия начин стои въпросът с редовността на акта и по отношение изпълнение на изискването на чл. 42 от ЗАНН за вписване на нарушените разпоредби по отношение на изписване на правната квалификация на едно от описаните в него нарушения – това по чл. 30, ал. 2 от НОРИППСОБДТОХ и така отправеното административнонаказателно обвинение изначално е било лишено от годна основа на отправените твърдения досежно един от основните признаци на деянието – датата на неговото извършване, а така също и от релевантната правна квалификация, която всякога е единствено възможна, с оглед въведеното фактическо описание на деянието. Отделно тя е и непълна, тъй като не е направено необходимото препращане към ал. 1 на цитираната разпоредба, предвид изискванията на фактическия състав на сочената като нарушена правна норма, а така също липсват в пълнота и твърдения как жалбоподателят напуска наказателния паркинг без да заплати съответната такса – като си тръгва и оставя ППС или с превозното средство със или без съгласието на съответното длъжностно лице. Този пропуск, наред с визираните по – горе, също е съществен по своя характер, защото с него е накърнено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да научи всички факти от състава на вмененото му нарушение, които не могат да се извеждат по тълкувателен или логически път, а твърдения или описание на същите е безусловно необходимо дори да е лаконично. В тези пропуски, накърняващи правото на защита, явяващ се критерият за определяне на процесуалните нарушения като съществени, се препятства и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи обаче, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност, също са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, налагащо отмяна на санкционния акт, тъй като допуснатите такива при съставяне на акта за установяване на административно нарушение са възпроизведени и при издаване на НП. Те, както вече бе отбелязано нееднократно, са от категорията на съществените и съставляват основание за отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.
За пълнота на изложението обаче, е уместно да се отбележи, че както правилно е посочено от процесуалния представител на наказващия орган в представените писмени бележки, нарушението по чл. 26, ал. 3 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково е установено, след като не се спори, че именно жалбоподателят е бил лицето, управлявало процесното ППС на визираните дата и място и то е било паркирано в участък от пътя, попадащ в зоната на действие на Пътен знак В - 27 със съответното обозначение на посоката на действие. Извод, който не се променя от поставянето на същия пътен знак преди отмяната на действието на предходно поставения такъв по ред, предвид в ЗДвП и правилника за приложението му. Следователно, на законово основание собственият и управляван от жалбоподателя лек автомобил е бил репатриран на наказателен паркинг, а при това положение, освобождаването му е било възможно едва след изпълнение на насрещното задължение от нарушителя да заплати такса за това в определен размер. Нещо, което не е било изпълнено и в този случай този факт обосновава тезата за съставомерно поведение и по чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 от НОРИППСОБДТОХ, а начинът, по който деянието е осъществено следва да бъде коментиран, макар и не за целите на произнасянето по същество, предвид липсата на необходимост от съда да преценя размер на санкцията за него, а по –скоро житейски, като отличаващо се с неподхождаща дързост от страна на жалбоподателя за служебното положение, което заема. Редът за упражняване на правата му при несъгласие с действията на органите на РУ на МВР – Хасково е нормативно установен и диаметрално противоположен на подхода за решаване на ситуацията, а емоционалното му състояние не може да послужи за оправдание за крайно непремерените действия. В случая обаче, дори да се приеме, че нарушението/нарушенията за доказани, така също авторството и вината, то поради естеството на нередовността в съставения АУАН и най – вече поради възпроизвеждането на пороците в съдържанието му и в санкционния акт, тяхното саниране от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не е било възможно, а и обективно не е било предприето, за да бъде приложена тази законова хипотеза в съответствие с изискванията и целта на закона.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, макар и по съображения, различни от изложените в нея, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, претендираща ги, както и с оглед липсата на отправено искане от другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото, респ. дали същата надхвърля обичайната за този тип производства.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 1889 от 24.09.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК/Булстат: *********, с адрес: град Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявани от С. Н. Д. – Кмет на Община Хасково да заплати на В.В.З., ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!