Р Е Ш
Е Н И Е № 149/3.8.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Ваня Бянова-Нейкова
Секретар:Красимира Юрукова-Стоянова
разгледа докладваното от Съдията адм.д № 175 по описа за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013),
във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 1537/08.06.2022 г. от Е.С.М.,***, чрез адвокат Р.В. от *,
срещу Решение № 32-151002/10.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. С
решението е определена митническа стойност в размер на 4 661,40 лева за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение
с МД с MRN ***; възникнало вносно митническо задължение на
09.06.2020 г. в размер 466,14 лева; определена данъчна основа при внос на
стоката в размер 5 127,54 лева; определено задължение за ДДС 1 025,51 лева;
установен размер за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в
размер 463,01 лева; посочен длъжник Е.С.М.,*** за заплащане на вносно мито в
размер 144,69 лева и ДДС в размер 318,32 лева; определен 10-дневен срок от
уведомяване на длъжника за заплащане на мито и ДДС; задължение за лихви върху
вносно мито и ДДС, считано от 09.06.2020 г. до датата на уведомяване на длъжника
за решението, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които
не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението. Твърдят
се неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения при
издаване на решението – отменителни основания по чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретно се посочва следното:
1. От процесното решение е
видно, че административното производство е започнало по инициатива на компетентния
административен орган - Директора на ТД Митница Бургас, но в решението липсват
данни под каква разпоредителна форма е тази инициатива. Последното не позволява
да бъде идентифицирана компетентността на митническите органи, извършили
проверката, както и спазването на срока за извършването ѝ.
2. Решението е издадено след изтичане на преклузивния срок, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал.
1 от ЗМ.
3. Hе е налице
основание за повторно определяне на митническата стойност на автомобила.
Митническата стойност на стоката от МД с MRN **************O/09.06.2020 г. е
определена от митническите органи на база декларираните за нея елементи от Е.М..
В чл. 145 от Регламент за изпълнение (EО) №2447/2015 е посочено, че във връзка
с декларираната договорна стойност се изисква фактура, като придружаващ
документ. Такава е представена от Е.М. към МД с MRN *** (посочено е в
Решението) и е приета от митническите органи. Декларираната цена е на база
стойността от тази фактура. Митническите органи са определили митническата
стойност на стоката по чл. 70 от Регламент (EС) № 952/2013. След приемане на
митническата декларация не са изисквани от жалбоподателката
никакви допълнителни документи на основание чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2447/2015. Не са възникнали основателни съмнения, че
декларираната договорна стойност представлява действително платената или
подлежаща на плащане сума. Не е констатирано разминаване в данните от
приложените към митническата декларация документи и данните от самата митническа
декларация. Отново от митническите органи е определен размера на вносното мито
и на ДДС, които са заплатени от Е.М., в резултат на което стоката е освободена.
4. От митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили
съмненията в действителността на договорната стойност: с Писмо
№ 32-329718/19.10.2021 г. от Е.М. са изискани допълнителни документи,
обосноваващи декларираната митническа стойност. От митническите органи не са
посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност, паради което не са спазени изискванията съмненията в достоверността
на декларираната митническа стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, както
и лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията. При издаването на акта е допуснато и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е
изпълнено задължението по чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, а именно в съобщението по чл. 22 § 6 ал. 1 от Регламент № 952/2013
г. да се посочат изрично документите, които митническите органи възнамеряват да
използват като основание за своето решение. Това води и до нарушаване правото
на защита на лицето.
5. Издаденото решение не е мотивирано, като
заключенията и изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани
изводи и заключения в Съобщение с рег. № 32-414806/20.12.2021г. по чл. 22, пар. 6, вр. чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г.
6. Информацията от уебсайта autoauctions.iо не е част от митническите информационни системи и
данните от същия не са събрани по законоустановения
ред. Посоченият уебсайт е ненадежден източник на информация и информацията от
същия е недостоверна. Липсват данни за получаване на така изнесената информация
в решението (за откритата информация в сайта) по реда на реда на чл. 5, ал. 1
от ЗМ, вр. чл. 36, ал. 7 от АПК, съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК същата следва да е налична при
митническите органи и те да я осигуряват служебно за целите на конкретното
производство. Видно от електронния адрес https://autoauctions.io тази информация не е част от информацията, налична
при митническите органи, за да бъде същата осигурявана служебно за целите на
административното производство. В решението също така липсва и информация по
какъв начин митническите органи са регистрирали така откритата информация с цел
гарантиране на нейната автентичност и достоверност във всеки един момент като
доказателство по смисъла на чл. 37 от АПК.
7. Решението не се основава на установени факти, а
на предположения, като отделни негови части са и в противоречие една с друга.
Липсват всякакви доказателства, събрани по надлежния ред от митническите
органи, че 2 800 CAD е действително платената цена за внесения автомобил от Е.М.
при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС. Липсата
на доказателство за извършено плащане по INVOICE № 73542/19.02.2020 г., издаден
от JQ Motors INS, Канада и придружаващ МД с MRN ***
служи на митническите органи за отхвърляне на декларираната за автомобила цена,
докато липсата на същото това доказателство по отношение на цената за него от
интернет пространството не е пречка същата да бъде приета за целите на
определяне на неговата митническа стойност. Това е още едно доказателство за
незаконосъобразността на мотивите в издаденото решение, чиято цел е единствено
определяне на по-висок размер на дължими вземания в сравнение с този, който е
определен и заплатен при приемане на митническата декларация. Независимо, че
митническите органи отхвърлят декларираната от Е.М. цена на автомобила на база
представен INVOICE № 73542/19.02.2020 г., издаден от JQ Motors
INS, Канада, в който същата е вписана като купувач, без да са събрали други
допълнителни доказателства, различни от тези, предоставени и проверени от тях
при приемането на МД с MRN ***, прилагат отново разпоредбите на чл. 70, § 1 и §
2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на друга, по-висока митническа
стойност, като използват данни, които не са обвързани с нея. Последното е
допустимо единствено когато се прилагат вторичните методи и резервния метод за
остойностяването на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, §
2 и в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което не е предприето от
митническите органи. С това си действие тези административни органи не са
спазили законовите разпоредби за реда и начина, по който следва да бъде
определена митническата стойност.
8. Неправилно в решението се включват транспортни
разходи за доставката на автомобила от 1061,61 лева в митническата стойност при
условие на доставка CFR-Бургас. Не е спазена разпоредбата на чл. 71, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съгласно която всеки елемент, който се добавя към
действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1 на
същата норма, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка
данни. В случая липсват доказателства за друго условие на доставка, различно от
това, което е декларирано от Е.М., налагащо необходимост от корекция на цената
на внесения автомобил в посока увеличение. Видно от INVOICE № №
73542/19.02.2020 г., издаден от JQ Motors INS,
Канада, тези разходи са префактурирани към жалбоподателката от получателя на услугата по международен
транспорт на стоката и същите са надлежно декларирани, като от митническите
органи те са включени в определената от тях митническа стойност при поставянето
на автомобила под режим допускане за свободно обращение.
9. Твърди се противоречие с практиката на СЕС – Дело
С-291/15, Дело С-256/07.
В съдебно заседание оспорващата Е.С.М. ***, редовно
призована, не се явява. Представлява се от адвокат Р.В. ***. Моли съдът да
уважи жалбата и да отмени изцяло оспорвания административен акт, по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира платените разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. В определения от съда срок представя писмени
бележки.
Ответната страна Директора на ТД Митница – Бургас,
редовно призован, се представлява от Л.И.Д.– Главен юрисконсулт в ТД Митница – Бургас.
Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице
съществени нарушения, водещи до отмяна на административния акт. В конкретния
случай административното производство е стартирано със заповед на Директора на
ТД Митница-Бургас, с която е възложено извършване на последващ
контрол на процесната декларация съгласно чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ. Счита, че е спазена изцяло процедурата по специалния закон,
какъвто е Закона за митниците, а в него и в Регламент №952/2013 г. се дава
възможност на митническата администрация да извършва проверки на взети по отчет
мита и други публични държавни вземания в 3-годишен срок от приемане на
митническата декларация. В конкретния случай водещ е специален закон – ЗМ, и
срока за издаване на решение е 3 години. В тази връзка моли съдът да потвърди
изцяло издаденото решение от Директора на ТД Митница-Бургас и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. По така представените
разноски от представителя на жалбоподателя счита че същите са в минимума и не възразява
за размера им.
По делото са събрани писмени доказателства,
приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 09.06.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета
МД с MRN: *** с вносител в Е.Д. 3/15 и декларатор в Е.Д. 3/18 Е.С.М., ЕОРИ: BGB**********ZZZ7
и пряк представител в Е.Д. 3/19 и Е.Д. 3/21 „МИРАМАР“ ООД, ЕИК: ********* за
режим „Допускане за свободно обращение“ с описание в
елемент от данни (Е.Д.) № 6/8 „НАИМ: УПОТР. ПЪТН. АВТОМОБИЛ. - КАТАСТРОФИРАЛ;
МАРКА: *; МОДЕЛ: 6; ТИП:6; ПЪРВ. РЕГ.: 20150101; ЦВЯТ: BLACK; РАБ. ОБЕМ: 2 500
КУБ. СМ; ДВИГ. №: НЯМА ДАННИ; ШАСИ №: ***********“. За стоката е посочено: в
Е.Д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ - СА Канада; в Е.Д. № 4/1
„Условие на доставка“ - „CFR - Стойност и навло“; в
Е.Д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура “/№ 6/15 „ Код
на стоката — код по ТАРИК“ - 8703 23 90 00; В Е.Д. № 4/16 „Метод за определяне
на стойността“ - „1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от
Кодекса)“; в Е.Д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 2500,00; В Е.Д. № 4/10 „Валута“ -
CAD; в Е.Д. „Дестинация на фактуриране“ - „7 - а) стоките са фактурирани
(договорени) до място преди или до мястото на въвеждане на стоките в
митническата територия на Общността; б) стоките са фактурирани (договорени) до
място след (отвъд) мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на
Общността и сумите, посочени в чл. 33 от МК са разграничени от действително
платената или подлежаща на плащане цена“.
Съобразно декларираните данни, към датата на
приемане на МД (09.06.2020 г.) размерът на митническата стойност за стоката е
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана
при необходимост. Декларираното условие на доставка е „CFR - Стойност и навло“ и местоназначение гр. Бургас. Към митническата
декларация е приложена фактура (INVOICE) № 73542/19.02.2020 г., издадена от JQ Motors INS, ***. Митническата стойност за стоката,
определена на база декларираните за нея елементи, е 3 214,50 лева, (преизчислена
стойност на 2 500 CAD в лева). Изчисленият размер на вносно мито за стока № 1
от МД с MRN ***, при прилагане на ставка от 10 %, съответстваща на код по ТАРИК
8703 23 90 00 спрямо митническата стойност, определена на база декларирана цена
на стоката, е в размер на 3 214,50 лева х 10 % = 321,45 лева.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа
при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката е изчислена като сбор
на митническата стойност и вносното мито в размер 3 535,95 лева. Предвид
данъчната ставка от 20 %, задължението за ДДС е изчислено в размер 707,19 лева.
Страните не спорят, че сумите са платени, това е вписано като констатация и в
обжалваното решение.
С Писмо рег. № 32-329718/19.10.2021 г. на Началника
на МБ Свободна зона, ТД Митница Бургас, Е.С.М. е уведомена, че на основание чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ се извършва последващ контрол на
митническа декларация за деклариране на режим допускане за свободно обращение с MRN ***/09.06.2020 г. относно митническото
оформяне на стоката – употребяван пътнически автомобил марка *, МОДЕЛ 6, като в
7-дневен срок следва да представи допълнителни документи и информация, описани
в 6 точки. В отговор с Писмо вх. рег. № 32-344943/01.11.2021 г. Е.М. отговаря,
че ще представи фактура за закупуването на лекия автомобил, че цената по
фактурата е заплатена в брой, като физическо лице не разполага със счетоводни
регистри и в тази връзка няма заприхождаване на стоки;
всички разходи по закупуването на автомобила са включени в заплатената цена, не
съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на колата,
цената на лекия автомобил не е подчинена на условия или съображения, чиято
стойност не може да бъде определена; няма условия, при които част от приходите
при продажбата, право на ползване или на разпореждане да се връщат пряко или
косвено на продавача, отношенията между продавача и купувача са търговски - закупуване
на лек автомобил, не е налице свързаност между продавача и купувача на лекия
автомобил; транспортните разходи са включени в цената на лекия автомобил, видно
от фактурата. Към писмото е приложена същата фактура, с която стоката е
декларирана пред митническите органи.
Със Съобщение рег. № 32-414806/20.12.2021 г. от
Директора на ТД Митница Бургас Е.С.М. е уведомена, че в изпълнение на чл. 22, §
6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване
на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на
митническата стойност за стоката по МД с MPH ***/09.06.2020 г. Посочени са мотивите,
на които ще се основава решението, като се съдържа следното: описание на
данните от декларацията с MRN ***, определената митническа стойност от 3 214,50
лева, съобразно декларираните данни, вносно мито от 321,45 лева, данъчна основа
за ДДС в размер на 3535,95 лева и изчислен размер на ДДС от 707,19 лева; данни
от извършената последваща проверка, при която е
анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на
ел. адрес https://autoauctions.io/ е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 10/02/2020 г. със статус „продадено“ (Sold), с продавач (Seller Type: Insurance Company) за
автомобил със същия VIN (номер на шаси) и „odometer 128,784 actual miles“ в страната на износа; публикуваната продажна цена е
в размер на 2 800 CAD и превишава декларираната пред митническите органи цена в
размер на 2 500 CAD при допускане за свободно обращение.
Във връзка с посочената информация са възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност.
В мотивите, на които ще се основава решението,
посочени в съобщението до М., се съдържат и установявания, както следва: 1. от
приложеното към митническата декларация Разрешение за превозно средство №
LI321375 с дата 19/02/2020 г., удостоверяващо претърпяло щета моторно превозно
средство (condition: salvaged)
с VIN JM1GJ1W61F1178791, издадено в страната на износа, е установено, че същото
е издадено на JQ Motors INS; ***;
2. с приложената към митническата декларация фактура следва да се удостовери
продажба с купувач Е.С.М.; съгласно вписаната в нея дата, продажбата е на
19.02.2020 г.; вносителят не е представил договор, кореспонденция или други
документи, предшестващи сключването на сделката, поради което датата на
фактурата следва да се приеме и за дата на сключване на сделката - същата е на
19.02.2020 г. и е след продажбата чрез аукцион,
проведен на 10.02.2020 г.; 3. освен информация за
продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион,
са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние; наличните
изображения показват, че автомобилът е повреден (видими следи от удар в задната
част на автомобила); намерената информация се потвърждава и от описанието на
автомобила към датата на деклариране за свободно обращение,
съдържащо се в Е.Д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал употребяван
автомобил“. Във връзка с горното няма доказателства да е налице промяна в
състоянието на автомобила към 10.02.2020 г. - датата на аукциона,
и към датата на допускане за свободно обращение -
09.06.2020 г.; 4. представената фактура (INVOICE) № 73542/ 19.02.2020 г.,
издадена от JQ Motors INS, *** предполага, че е
налице продажба, която не е подкрепена с никакви доказателства и същата не може
да послужи за митнически цели; 5. във връзка с
установеното, деклараторът е следвало да декларира действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, а именно - общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните
стоки и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки; същата следва да бъде коригирана при
необходимост с елементите, които се добавят на основание чл. 71 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г.; 6. обстоятелството, че вносителят е
представил фактура, издадена от последния купувач на автомобила JQ Motors INS, предполага, че е възможна последваща
препродажба с купувач Е.М., която не е подкрепена с доказателства и не може да
послужи за митнически цели; в случай, че е налице такава препродажба, в цената
на автомобила би следвало да са включени както сумите за печалба, така и
разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион
или др. подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към
действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се
прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в
действително платената или подлежаща на плащане цена разходите за комисионни и
възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи следва да се добавят
към митническата стойност на стоките, към преписката не са налице
доказателства, че са извършени нито какъв е техният размер. На основание чл.
71, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. всеки
елемент, който се добавя, се основава само на обективни и подлежащи на
количествена оценка данни, които в настоящата преписка не са налични; 7. при така изложената фактическа обстановка е прието, че
продажната цена в размер на 2 800 CAD е установената действително платена цена
на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; 8. в приложената към митническата декларация фактура са
налице разходи за международен транспорт в размер на 500 CAD, които на
основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят
към митническата стойност на стоките. Същите са изчислени във връзка с
осъществен международен транспорт от Канада до България. Липсват каквито и да
било доказателства за извършеното плащане и за степента, в която тези разходи
са направени от купувача. На основание чл. 138, пap.
1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 транспортните разходи се оценяват
пропорционално на разстоянието до мястото на въвеждане на митническата територия
на Съюза. С цел коректно определяне на разходите за международен транспорт е
изследвана информацията в Е.Д. 4/9 с код АК „Трансп.,
застр., тов.-разтов.операции до ЕС“. В отговор на писмо от МБ Свободна
зона Бургас - ТД Митница Бургас с изх. peг. № 32-360792/12.11.2021
г. от MSC-MEDITERRANEAN SHIPPING COMPANY е предоставена информация за служебни
цели с Писмо вх. peг. № 32-374111/23.11.2021 г.
относно обявени тарифни цени за океански транспорт с държава на изпращане
CANADA (Port of Loading:
MONTREAL) и място на доставка BULGARIA (Port of Discharge: BURGAS) по тарифа за месец юни 2020 г., която за
40-футов контейнер е в размер на 2 207 USD. Същата е разпределена съответно за
3 бр. автомобили, описани в генерален коносамент /
SEA WAYBILL MEDUMC341952), съгласно бруто/нето тегло на същите. Като се има
предвид гореупоменатото, стойността на транспортните
разходи за декларирания УПОТР. ПЪТН. АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: *;
МОДЕЛ: 6; ТИП:6; ПЪРВ. РЕГ.: 20150101; ЦВЯТ: BLACK; РАБ.ОБЕМ; 2 500 КУБ. СМ;
ДВИГ. №: НЯМА ДАННИ; ШАСИ №: ************ с 1 650 бруто/нето кг, се определят в
размер на 594,54 USD (594,54 по валутен курс за месец юни 2020 г. - 1,78484), и
възлизат на сумата от 1 061,16 лева.
Поради несъответствие между декларираната митническа
стойност и установената от проверката, се определят нова митническа стойност от
4 661,16 лева, вносно мито от 466,12 лева, данъчна основа за ДДС от 5127,28 лева
и размер на ДДС от 1 025,46 лева. Сравнявайки размера на вземанията, който е
изчислен и заплатен на база данните, декларирани за стока от МД с MRN: ***/09.06.2020
г. с този, който е установен след определяне на тяхната митническа стойност, е
констатирано, че последният е по-висок с общо 462,94 лева (144,67 лева вносно
мито и 318,27 лева ДДС). Предвид това е установен за досъбиране размер на
вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане от 462,94 лева. В
съобщението се съдържа информация още за това, че на основание чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху размера на неизплатените вносни мита се
начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от
датата на възникване на митническото задължение - 09.06.2020 г. до датата на
уведомяването. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр.
чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение за заплащане
на лихва върху ДДС. Е.С.М. е уведомена, че в срок от 30 дни от получаване на
писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази
становище, производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение рег. № 32-414806/20.12.2021 г. е връчено
на Е.С.М. с известие за доставяне на 22.12.2021 г. По същото М. е изразила
становище, като посочила, че още към датата на приемането на митническата
декларация самите митнически органи са определели митническата стойност на база
цената от Invoice 73542/19.02.2020 г. и на база
декларираното условие на доставка, поради което счита, че инициираното
административно производство е в нарушение на принципа за предвидимост,
разписан в чл.13 от АПК; оспорена е достоверността на информацията от посочения
в съобщението уебсайт https://autoauctions.io, въз основа на която е приета обявената там цена от
2 800 CAD за действително платената цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на ЕС; в тази
връзка е оспорен и изведеният в съобщението извод, че внесеният автомобил е с
непроменено състояние към датата на приемане на митническата декларация;
изложени са твърдения, че липсва посочване на правното основание, на което се
приема, че Invoice 73542/19.02.2020, приложен към МД
с MRN **************O, не е достатъчно доказателство, удостоверяващо
извършената продажба, имайки предвид и представеното Разрешение за превозно
средство № 11321375/19.02.2020 г., удостоверяващо правото на собственост върху
автомобила от страна на продавача; в този смисъл се сочи, че е допуснато
нарушение на чл. 36 и следващите от АПК, регламентиращи реда за събиране на
доказателствата в административното производство. Изразено е и несъгласие с
извода, че определената от митническите органи крайна цена от 2 800 CAD e
действителната продажна цена
на процесния автомобил, като е посочено, че липсват
всякакви доказателства, събрани по надлежния ред от митническите органи досежно това обстоятелство, както и че независимо, че
митническите органи отхвърлят декларираната цена на автомобила на база
представен Invoice 73542/19.02.2020, в който оспорващата
е вписана като купувач, без да са събрали други допълнителни доказателства,
различни от тези, представени и проверени от тях при приемането на МД, прилагат
отново разпоредбите на чл. 70, пap. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определената
друга, по-висока митническа стойност. Оспорен е и изводът, че митническата
стойност следва да бъде определена, като се вземе предвид приетата за
установена от митническите органи продажна цена от 2 800 CAD и същата се увеличи с определените от органите
транспортни разходи в размер на 1 061, 16 лева. В тази връзка се твърди
неспазване на разпоредбата на чл. 71, пар, 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като видно от Invoice
73542/19.02.2020 г., издаден от JQ MOTORS Ins, тези
разходи са префактурирани към купувача от получателя
на услугата по международен транспорт на стоката и същите са включени в
декларираната цена, съответно и при определяне на митническата ѝ стойност. Със становището е представена и нарочна Декларация
за изпълнението на условията по чл. 70, пар. 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Приложение 1).
С Докладна записка рег. № 32-149280 от 10.05.2022
г., изготвена от Началник на МБ Свободна зона Бургас, при излагане на идентична
фактическа обстановка като посочената в Съобщение рег. № 32-414806/20.12.2021
г., е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да се пристъпи към издаване
на решение за досъбиране на сумата в размер на 463,01 лева за стока „НАИМ:
УПОТР. ПЪТН. АВТОМОБИЛ. - КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: *; МОДЕЛ: 6; ТИП:6; ПЪРВ. РЕГ.:
20150101; ЦВЯТ: BLACK; РАБ. ОБЕМ: 2 500 КУБ. СМ; ДВИГ. №: НЯМА ДАННИ; ШАСИ №:
JM1GJ1W61F1178791“ на Е.С.М. в качеството на вносител по МД с MRN ***/09.06.2020 г.
При пълно възприемане на фактическите констатации,
съдържащи се в Съобщение рег. № 32-414806/20.12.2021 г. и в Докладна записка
рег. № 32-149280 от 10.05.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас издал процесното Решение № 32-151002/10.05.2022 г., с което на
основание чл. 70, § 1 и § 2, вр. чл. 71, § 1, б. „д“,
подбуква „i“ от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за
стоката, поставена под режим „допускане за свободно обращение“
с МД с MRN ***, подадена от Е.С.М. ***, е определена митническа стойност в
размер на 4 661,40 лева; на основание чл. 77, § 1, б. „а“, чл. 77, § 2 и чл.
85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката е определено възникнало на
09.06.2020 г. вносно митническо задължение в размер 466,14 лева; на основание
чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, б. „а“, вр. чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена
данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката в размер
5 127,54 лева, а на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за
ДДС в размер на 1 025,51 лева; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС е определен за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС общо в размер 463,01 лева; на основание чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 83 от ЗДДС е посочена като длъжник Е.С.М.,***
за заплащане на вносно мито в размер 144,69 лева и ДДС в размер 318,32 лева; на
основание чл. 19б от ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на
длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС в размер на 318,32
лева, а на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2
от ЗДДС е определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, считано от
09.06.2020 г. до датата на уведомяване на длъжника за решението, както и лихва
за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния
срок от уведомяване на длъжника за решението.
При горната фактическа установеност съдът прави
следните правни изводи:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла на
чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал.
1 от ЗМ. Решението е връчено на Е.С.М. ***, на 25.05.2022 г. с известие за
доставяне. Жалба е депозирана от името на това лице в Административен съд-Ямбол
с вх. № 1537/08.06.2022 г. Решението засяга неблагоприятно жалбоподателя - със
същото са определени за досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за
стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение
с МД с MRN ***. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, и пред
компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по същество, съдът преценя жалбата и като основателна предвид следното:
Спорни по делото са въпросите относно компетентността
на издателя на акта, прилагането на материалния закон и спазване на
процесуалните правила при издаване на атакувания административен акт.
ЯАС в настоящия си състав намира, че оспореното решение е произнесено от
компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия. Този
извод е верен предвид следното:
Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите
вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за
мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, „решение“
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на
чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа
като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл.
23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление,
какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба и
предвид наличната по делото Заповед № 601 от 20.05.2021 г. следва да се приеме,
че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение
е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност,съобразно предоставените му
правомощия, поради което твърдението за нищожност на акта е неоснователно.
Не може да бъде споделен и доводът за нищожност на оспорения акт по
изложените в жалбата съображения за липса на доказателства за изпълнение на
условията по чл. 84в от ЗМ – заповед за възлагане на проверката в рамките на последващия контрол, което според оспорващата не позволява
да бъде идентифицирана компетентността на митническите органи, извършили
проверката, както и спазването на срока за извършването ѝ. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изрично
посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на
проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.
Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се
извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице
хипотезата на последващ контрол на декларирането по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно
производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от
с.з., с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият
орган е извършил последващ контрол на подадената
митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел
предвид както представените от получателя на стоката Е.М. доказателства при
подаването ѝ, така и събраната допълнителна информация
с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността
на действията на М. при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ
контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана счетоводната и
материална отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната
стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл.
84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените
към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД
Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ от оспорващата
е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена,
документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от
купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация,
удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в
степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително
платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация
оспорващата е представила отново фактура за закупуването на лекия автомобил, в
която е включена и цена за осъществения международен транспорт от Канада до
България, както и Разрешение за превозно средство № 11321375/19.02.2020 г.,
удостоверяващо правото на собственост върху автомобила от страна на продавача JQ Motfrs Inc. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е
проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т.е. на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и на придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ не
може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.
84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл.
84в от с.з., липсата на която да се отрази върху валидността на решението. В
случая Директорът на ТД Митници Бургас е действал в рамките на определената му
съобразно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ компетентност.
По изложените по-горе съображения съдът намира още, че
в хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното
решение, не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в неспазване на процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, установена в ЗМ.
Спазени са и разписаните в относимата към казуса
нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт
от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено
в писмена форма като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за
издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според
административния орган обосновават разпоредения от
него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща
определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл.
70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата
стойност, като те имат субсидиарен характер по
отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по
отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на
СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за
определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице
основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация
митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези
съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в
случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност
за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е
дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията,
поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който
се определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от
24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни
стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са
отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични методи за
определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус митническите органи
не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е
да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е
по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото
време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен
чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от
органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в
случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион
с дата 10.02.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси
в страната на износа от 2 800 CAD (3 600,24 лева), увеличена с транспортните
разходи в размер на 1 061,16 лева и след отхвърляне от страна на митническите
органи на декларираната от М. цена на автомобила на база представен INVOICE №
73542/19.02.2020 г., издаден от JQ Motors INS, Канада
и придружаващ МД с MRN **************. В тази връзка следва да се отбележи, че
това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният
метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл.
74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в
случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение
на налична на интернет адрес https://autoauctions.io/ информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от
2 800 CAD не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“. Това е
така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни
системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да
могат да се ползват с доказателствена сила. При това
положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни,
които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена,
декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това
лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на
тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по
делото административна преписка, оспорващата е предоставила всички документи, с
които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод
относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказала е необходимото съдействие
за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл.
145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с
декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при
първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен INVOICE № 73542/19.02.2020 г., издадена от JQ Motors INS, Канада, в
която М. е вписана като купувач с вписване на продажната цена на закупения
автомобил и на платената цена за извършения международен транспорт от Канада до
България, представено е и Разрешение за превозно средство № 11321375/19.02.2020
г., удостоверяващо правото на собственост върху автомобила от страна на
продавача. Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не
са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса
документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки
положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност
съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на
вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само на
фактура не може да доведе до направения от митническия орган извод, че
декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително
платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама
по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея
митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. От друга страна коментарът, че не е посочено условието на доставка
съгласно ИНКОТЕРМС, условие, начин и срок на плащане, за чия сметка са
заплатени направените транспортни разходи за доставка на стоката, на практика
сочи на вменено изискване към съдържанието на сключения между страните договор,
каквото не може да се поставя при свободата на договаряне, а освен това по
отношение на транспортните разходи вносителят изрично е декларирал, че са за
негова сметка, което се установява и от приложената INVOICE №
73542/19.02.2020 г. Действително не са представени доказателства относно
извършени плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до
извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни,
сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава
митническия орган, върху когото пада доказателствената
тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото
време. Кaкто вече бе посочено, позоваването в
митническото решение на данните от проведения на 10.02.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са
достатъчни за обосноваване на т. нар „основателни съмнения“, още повече, че
тази информация не е събрана по надлежния ред. При това положение следва
единствено верният извод, че декларираната митническа стойност към датата на
приемане на МД с MRN *** (09.06.2020 г.) е договорната стойност, т.е. тази
която е действително платена и подлежаща на плащане по
представената INVOICE № 73542/19.02.2020 г., а това е така, защото
декларираната митническа стойност на внесената стока съответства на всички
предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната
сделка. Изложеното до тук сочи и на извод за допуснато процесуално нарушение
при издаването на оспорения административен акт, тъй като в случая митническите
органи са уведомили оспорващата за възникналите съмнения, но не са ги мотивирали,
като от съдържанието на решението се установява, че тези съмнения са възникнали
на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на
жалбоподателя. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-29/13, се приема
като основание, което води до незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия казус е бил постановен
отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на оспорващата и е
определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин. В този
смисъл обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие
с материалноправните разпоредби на закона, поради
което следва да бъде отменено. Предвид незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на оспорващата за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което
обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващата следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за платено адвокатско възнаграждение от 300 лева и
внесена държавна такса от 10 лева, възлизащи общо на сумата от 310 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-151002/10.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ МИТНИЦА БУРГАС в АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, гр.Бургас,
ул.“Княз Александър Батенберг“ №1, да
заплати на Е.С.М. ***, със съдебен адрес:***, адвокат Р.В. от *, съдебни
разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете