№ 7621
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110150258 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М.Д. С. осъдителен иск с при
квалификацията на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Д.....“ЕООД да заплати сумата от
4906лв. – неизплатено възнаграждение за извършени СМР, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен устен договор за
извършване на СМР подробно описани в исковата молба на обект находящ се в гр. София,
ул. „С....... №16, като посочва ориентировъчен период февруари-април 2021г. Твърди, че
уговорената работа била извършена от страна на ищеца и приета от ответника без
възражения. Въпреки отправяните покани до ответното дружество сумата не била заплатена,
с което се обосновава и правният интерес от предявяване на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК дава становище за допустимост, но
неоснователност на ищцовите претенции. Твърди, че твърдяната за извършена от ищеца
работа е изпълнена и отчетена от "Д.....“ЕООД през месец януари и февруари 2021г., поради
което няма как да е изпълнена от ищеца. Отделно от това твърди, че към м. януари и
февруари ищецът е бил на работа в дружеството „Б.С.“ЕООД и е извършвал работа на
обекта като работник на това дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Представен по делото като писмено доказателство е Протокол Акт обр.19 от
24.02.2021г. подписан от Възложител „*****“ ЕАД, „********“ЕД и „Д.....“ЕООД касаещ
обект сграда находяща се в ПИ с идентификатор 68134.903.3380, УПЕ I-123, кв. 9,
местността „Хладилника – Витоша“ касаеща част – облицовка с плочки.
Представен по делото е Рамков договор за изпълнение на строително-монтажни
1
работи, сключен между „Д.....“ЕООД в качеството му на възложител и „Б.С.“ЕООД в
качеството му на изпълнител от 20.07.2019г., като с този договор страните уреждат
рамковите си отношения във връзка с евентуални СМР възлагани от Възложителя на
Изпълнителя. Конкретните СМР, цени, срокове и условия на изпълнение ще бъдат
уреждани между страните с отделни анекси.
Приложен като писмено доказателство е и Анекс №6 към цитирания Рамков договор
с който на „Б.С.“ЕООД е възложено извършване на СМР на обект „Офис сграда, състояща
се от офиси, търговски и паркинг площи“ в ПИ с идентификатор 68134.903.3380, УПИ I-123,
кв.9 м. Хладилника-Витоша, София, район Лозенец. Общата стойност на договорените СМР
е в рзмер на 48600лв. без ДДС, а срокът за изпълнение на СМР е 90 календарни дни.
По делото са разпитани свидетелите Н.. М.. и Т.....
Свидетелят Недко Соленков заявява, че познава ищеца, тъй като е работил с него на
един и същ обект. Заявява, че е запознат и с работата на ответното дружество. Твърди, че са
имали уговорка с ответното дружество да лепят плочки в посочен от тях обект срещу
заплащане определяемо на квадратен метър. Твърди, че са изпълнили работа, но тя не им е
била заплатена. Заявява, че на обекта е работил заедно с ищеца, но не са получили пари,
като сумата е от порядъка на 4800лв.-4900 лв. Заявява, че наименованието на самата сграда е
„Парк Ленин“, посока Зоологическата градина от Парадайз Мол. Твърди, че там са работили
около 4 месеца– от ноември[1]декември 2020г. до март 2021г. Ориентировъчно 4-5 месеца,
като през месец март са приключили работата. Твърди, че са работили на на партера, на
фоайето, имаше към минус едно и минус две, подземните гаражи вити стълби, от двата края,
на четвъртия етаж също полагахме големи плочки – 1,20 метър на 1 метър, като именно за
тези етажи не са получили пари. Заявява, че е знаел че М.С. е работил във фирма „Б.С.“
ЕООД. Твърди, че познава управителя на тази фирма. Неговото име е Иван Шабанов - той е
общ работник при нас на обекта и фирмата се води на него. Заявява, че реално тази фирма е
ръководена от Денислав Хаджиев. Сочи, че „Д.....“ЕООД е фирма подизпълнител. Твърди, че
винаги са правени протоколи за извършената работа и въз основа на тях минават техници от
„Пайп Систем“ – фирмата, която е възложила на подизпълнителната, проверява ни
извършената работа, измерват количество и какво е свършено. Внасят тези протоколи на
„Пайп Систем“ и правят преводи на подизпълнителната фирма. Свидетелят твърди, че
понякога документите за разплащане са оформяни предварително, като от страна на „ПАйп
Систем“е извършвано авансово плащане, а след това от „Д.....“ЕООД е плащано на тях.
Свидетелят заявява, че уговорката между М.С. и Денислав Хаджиев беше да налепим
плочките на фоайето – 1,20 м. на 1,20м., около 80-90 кв.м. с лайсни, цокли на цена 19 лв. на
квадрат. Свидетелят сочи, че има да получава част от претендираните от ищеца пари, както
и че неговият трудов договор е с ответното дружество. Заявява, че не знае ищецът да е
получавал заплата от фирма „Б.С.“ ЕООД. Твърди, че е присъствал на срещата на която
ищецът се е разбирал с Денислав Хаджиев за извършване на работата, цени и начин на
плащане. Сочи, че последният не е имал забележки към работата им.
Свидетелят М.С. заявява, че познава страните по делото. Твърди, че е работил заедно
с ищеца на процесния обект. Сочи, че М.С. е бил на трудов договор в „Б.С.“ЕООД. Заявява,
че знае за уговорката между страните за за извършване на СМР-та на обект в гр. София, ул.
„С.......“ № 16. Твърди, че първо са работили по етажите, на края са правили фоайето
включително витите стълби до нива минус едно и две. Заявява, че парите понякога са
плащани на ищеца, понякога на бригадата в съответствие с устна уговорка. Фирма „Пайп
Систем“ е плащала на „Д.....“. „Д.....“ плащаше на тях. Твърди, че до февруари месец нещата
са вървели добре. През месец Февруари месец слезли да работят във фоайето, но не им било
платено и са чакали да си получат възнаграждението. Сочи, че са си имали доверие и за това
са работили без възнаграждение. Твърди, че Денислав Хаджиев е получавал пари от „Пайп
Систем“ЕООД. Според твърденията му работата им винаги е била приемана много добре.
Заявява, че е присъствал при завършването на обекта. Сочи, че е бил на трудов договор с с
„Д.....“ЕООД, но е получавал заплата от ищеца, който се е водил на работа в „Б.С.“ ЕООД.
Свидетелката Т.М. на длъжност при ответника като технически ръководител заявява,
2
че е запозната с обекта на ответното дружество в в гр. София, ул. „С.......“ № 16 в
качеството си на технически ръководител, както и че познава ищеца. Твърди, че той е
извършвал трудова дейност на обекта на ул. „С.......“ № 16 - полагал е плочки в периода
януари-февруари 2021г., като не е бил служител на ответното дружество, а е работил за
фирма подизпълнител - „Б.С.“ЕООД. Заявява, че дейността е извършвана от септември
2020г. до март 2021г. Сочи, че не знае кой е управител на „Б.С.“ЕООД, но човек на име
Иван Шабанов е работил на обекта. Твърди, че по принцип се процедира, независимо от
броя на работниците да има един бригадир, на който му се заплаща определено
възнаграждение за свършена работа, а той самия разпределя по останалите работници. Тя е
била технически ръководител на този обект, а ищецът е бил бригадир на този обект. В
нейните задължения било да удостовери, че работата е свършена, като след това се съставя
протокол, за да може след това след това „Д.....“ЕООД и „Б.С.“ЕООД да си изчистят
взаимоотношенията. Те са извършили работа на 4 етаж, края на януари, началото на
февруари месец. Заявява, че бригадата е работила на обекта края на януари, началото на
февруари и са налепили плочки и цокъл. Твърди, че за да може „Бро Стой“ЕООД да изиска
някакво плащане от „Д.....“ЕООД трябва да е удостоверено завършване на работа, след което
се плаща и към Мустафа, и към „Бро Стой“ЕООД, съответно „Д.....“ЕООД.
От заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че
стойността на претендираните от ищеца за извършени СМР към дата м. април 2021г. възлиза
на 4233,14лв, а към месец април 2022г. са в размер на 5028,81лв.
От приетата ССЕ се установява, че видно от първичните счетоводни документи и
счетоводна справка от сметка 401 Доставчици съставени във връзка със обект : Офис сграда,
състояща се от офиси, търговски и паркинг площи Парк Лейн са издадени от Б.С. ЕООД/
изпълнител/ към Д..... ЕООД / възложител / два Протоколи и на основание на тях две
фактури: -Фактура № **********/30.10.2020 г. за 26 882,40 лв. по Протокол 17/30.10.2020 г.
и Фактура № **********/13.01.2021 г. за 39862,99 лв. по Протокол 29/13.01.2021 г.
Извършени са плащания от Д..... ЕООД към Б.С. ЕООД са както следва: 1 882,40 лв. на
20.11.2020 г.,; 25 000,00 лв. на 25.11.2020 г.; 10 162,99 лв. на 12.02.2021 г. по ф-ра №
35/13.01.2021 г.; 20 000,00 лв. на 18.02.2021 г.; 6000.00 лв. на 24.02.2021 г. и 3 700,00 лв. на
05.03.2021 г. Относно договорните взаимоотношения между „Пайп систем“АД и
„Д.....“ЕООД вещото лице посочва, че договорът за СМР за обект Парк лейн е сключен е
фирми Пайп систем АД и ***** ЕАД. Фактурите по искане на клиентите са издадени към
***** ЕАД, но плащанията са направени от Пайп систем АД. В тази връзка в счетоводните
регистри има надплащане от Пайп систем АД и вземане от ***** ЕАД по процесиите
фактури. Отразено е в експертизата, че няма данни да са изплащани суми от Б.С. ЕООД към
Д..... ЕООД и към М.С. от Д..... ЕООД за 2021 г., както няма данни да е сключен граждански
договор между Д..... ЕООД и М.С..
Съдът кредитира заключенията както на единичната, така и на тройната СТЕ, като
обосновани, компетентно и задълбочено изготвени, поради което ще ги ползва при
постановяване на настоящото съдебно решение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието
на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; 2.
изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение,
съобразно уговореното с възложителя и да е предал изработеното на възложителя, като
ответникът да е приел изработената работа. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от
ищеца-изпълнител. В случай, че се установи възникването на твърдените субективни права,
ответникът следва да докаже, че е заплатил претендирано парично вземане.
Не се оспорва между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
3
„Б.С.“ЕООД, каквито твърдение се съдържат, както в отговора на исковата молба, така и в
уточненията направени от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши работата, съобразно поръчката в срок и без отклонение, и да предаде работата
на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното
и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.
264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Спорът между страните се състои в това, че ищецът твърди, че е извършвал лично и с
помощта на трети лица работа на обект „Офис сграда, състояща се от офиси, търговски и
паркинг площи“ в ПИ с идентификатор 68134.903.3380, УПИ I-123, кв.9 м. Хладилника-
Витоша, София, район Лозенец, а ответникът твърди, че не е възлагал такава на ищеца, а че
работата е била извършена и предадена много по -рано.
Договорът за изработка е неформален, поради което обективирането му в писмена
форма не е условие за неговата действителност, а за доказване. Не може да бъде доказван
със свидетелски показания, респективно неговите съществени елементи, на основание чл.
164, ал.1, т. 4 от ГПК, в случай, че стойността на договора е над 5000 лв. Изцяло
необосновани са доводите на ответника, че сключването на договора и изпълнението е
установимо само с писмени доказателства. Доказателствени договори не са допустими,
освен по дела пред арбитражен съд, поради което страните по едно съглашение не могат да
ограничат предварително с договор установяването на определени факти само с писмен
документ, тъй като процесуалният закон не предвижда в конкретния случай забрана.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът и самите
свидетели Недко Соленков и М.С. са работили на процесния обект, като са лепили плочки и
са слагали цокъл. Периодът на работата е бил през месеците февруари и март 2021г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че Денислав Хаджиев не
е лице, разполагащо с представителна власт да сключва договори от името на ответното
дружество. В случая приложимо се явява правилото на чл.301 ТЗ, доколкото не се
установява противопоставяне от страна на представляващия ответника.
Едновременно с това няма пречка едно лице да съвместява трудово правоотношение с
едно дружество и да работи по граждански договор с друго.
Доколкото се установява, че действително работа от твърдения от ищеца вид е
извършвана на обекта от него и свидетелите. От показанията на техническия ръководител,
съпоставени с Акт Образец 19 и приетата експертиза се установява, че работата е била
действително завършена и впоследствие заплатена.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по
4
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични и подробни.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да е заплатил претендираното
парично вземане. До края на съдебно дирене не твърди и не представя доказателства за
насрещно доказване по установените факти от гласните доказателства.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че предявеният иск подлежи на
уважение по основание и в предявения размер, доколкото ищецът е изпълнил своята тежест
на доказване. Налице е облигационно отношение, по което изпълнителят-ищец е престирал
съобразно възложената работа, която се явява полезна за поръчващия (арг. от чл. 267, ал. 1
ЗЗД), поради което изпълнителят има право на съответно възнаграждение. Тъй като искът е
установен в своето основание, съдът счита, че същият следва да бъде уважен съобразно
заключението на СТЕ даващо цена на претендираната за извършена работа към м. април
2021г. а именно 4233,14лв. до който размер искът се явява основателен а до пълния размер
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни сързамерно на
уважената респективно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в размер на 1024,52лв. – депозити за вещи лица и държавна
такса. Представен е договор за правна помощ и съедйствие видно от който е уговорен
адвокатски хонорар в размер на 500лв., но предвид доказателства за заплащането му съдът
счита, че не следва да бъде присъждан. Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи сумата от 884лв.
Ответното дружество има право на разноски, но такива не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.....“ЕООД, ЕИК ********** да заплати на М.Д. С., с ЕГН **********
на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, сумата 4233,14 лева за възнаграждение по договор за
изработка за м.02.2021г. за извършване на строително-монтажни работи на обект находящ
се в гр. София, ул. С....... №16, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 884лв. лева –
съдебни разноски, като отхвърля като неоснователен иска за сумата над 4233,14лв. до
пълния предявен размер от 4906лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5