Р Е Ш Е
Н И Е
№ 85
Гр.
Кюстендил 25.06.2019 г.
В
и м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря Л. Н. и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 157 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с чл.371 т.2 НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимия Г.С.С., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв.А.Р. и на гражданския ищец и частен обвинител Н.Г.М.,*** срещу Присъда № 109/19.12.2018 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 478/2016 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Г.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с отлагане на изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, като е уважен предявения от частния обвинител и граждански ищец Н.М. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на *** лв.и за разликата над тази сума до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен, като подсъдимият е осъден да заплати и д.т. върху уважения размер на иска от 50 лв.
Във въззивната жалба на подсъдимия Г.С. и допълнението към нея са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части, изразяващи се в постановяване на осъдителната присъда при липса на категорични доказателства подсъдимият да е изрекъл по телефона вменените му в ОА фрази, представляващи закана срещу живота на М., както и неправилност на възприетото от съда, че синът на М. е присъствал на разговора между баща си и подсъдимия, което е опровергано от показанията на св. М.М., съпруга на частния обвинител. Поддържа се още, че не отговаря на истината изтъкнатите от близките на частния обвинител обстоятелства относно състоянието на уплаха и получаване на различни заболявания след случая, тъй като заболяванията му датират от по-ранен момент. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и за цялостно отхвърляне на гражданския иск.
С въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец Н.М., подадена чрез повереника му адв. Д.Т., се атакува гражданската отхвърлителна част на присъдата, с която гражданския иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над *** лв. до претендираните *** лв. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в тази част поради неточно прилагане от съда на прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинени от престъплението неимуществени вреди. Моли се за цялостно уважаване на гражданския иск и присъждане на направените от частния обвинител и граждански ищец разноски по делото.
Доказателствени искания в жалбите не са направени.
В о.с.з. всяка от страните поддържа своята жалба и намира за неоснователна жалбата на противната страна.
Прокурорът намира жалбите за допустими и пледира за неоснователност на жалбата на подсъдимия и за потвърждаване на присъдата в наказателно-осъдителната й част като правилна и законосъобразна, а относно гражданската част на присъдата не изрази конкретно становище.
Повереникът на гражданския ищец адв.Д.Т. пледира за потвърждаване на присъдата в наказателно-осъдителната й част и за изменение в гражданско-осъдителната част, като в съответствие с критерия на чл.52 ЗЗД гражданския иск се уважи изцяло, като се направи искане за присъждане разноските по делото на частния обвинител и граждански ищец.
Защитникът на подсъдимия адв. А.Р. пледира за отмяна на осъдителната присъда като неправилна и незаконосъобразна по съображенията в жалбата, изразяващи се в липса на категорични доказателства за виновност на подсъдимия поради превратно тълкуване от първия съд на част от доказателствата, които са свидетелски показания на близки и роднини на частния обвинител и неоснователно игнориране показанията на свидетелите И. и К. и че в телефонния разговор подсъдимият С. е бил афектиран и е употребил груби изрази, но не се е заканвал срещу личността и живота на частния обвинител М., който е бил вече осъждан за престъпление по чл.144 ал.3 НК и затова е наясно как може да се отправи такова обвинение, че показанията на петимата свидетели са като под индиго, че синът на частния обвинител не е бил на мястото и че показанията му са неверни. Според защитника І-инстанционният съд е изпитвал притеснения относно виновността на подсъдимия и затова е наложил наказанието”лишаване от свобода” в минималния законов размер от 3 месеца и така по-лесно „се е отървал” от съответния казус. Моли се за отмяна на І-инстанционната осъдителна присъда и постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на гражданския иск и за оставяне без уважение жалбата на гражданския ищец.
Подсъдимият Г.С. изрази съгласие с казаното от защитника му и заяви, че никога не е заплашвал работници на частния обвинител и като последна дума поиска от съда справедливо решение и постановяване на присъда, различна обаче от получената присъда от районния съд.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивните жалби за допустими като подадени в законовия срок и от надлежно легитимирани страни. Като ги разгледа по същество, съдът намери въззивната жалба на подсъдимия с искане за постановяване на оправдателна присъда за неоснователна, а жалбата на гражданския ищец - за частично основателна. Съображенията за това са следните:
С атакуваната присъда подсъдимия Г.С.С. – роден на ***г***, ***, *** гражданин, със *** образование, **, осъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК - за това, че на ****г., около *** часа в с. ***, обл. **** се е заканил на Н.Г.М. *** с убийство (по телефона му е казал „****”) и това заканване е възбудило у Н.М. основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 години. С присъдата на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД подсъдимия Г.С. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.М. сумата от *** лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – ****г., до окончателното изплащане на сумата, като иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над *** лв. до пълния предявен размер от *** (****) лева е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно уважената част на иска подсъдимия е осъден да заплати държавна такса в размер на *** лв.
По делото е установена следната фактическа обстановка: През *** г. частният обвинител Н.М. притежавал стопанство за отглеждане на животни в с.***, обл.***. Недалеч от това стопанство подсъдимият Г.С. също отглеждал животни, в частност прасета, които многократно навлизали в стопанството на частния обвинител М.. Последният факт създал напрежение между двамата.
На *** г. в стопанството на частния обвинител М., в което се намирал св.Г. М. – зет на М., за пореден път попаднало прасе на подсъдимия. Поради това св.М. се обадил от собствения си мобилен телефон на подсъдимия да си прибере прасето, понеже то нанасяло щети в стопанството на М.. Подсъдимият се обадил на синовете си – свидетелите М. и С. С. - и те с колата си се отправили към стопанството на М.. На пътя ги пресрещнал ч.о. М. и между тримата възникнал конфликт, заради което синовете на подсъдимия се обадили по телефона на баща си и го информирали за конфликта.
Тогава подсъдимият набрал телефонния номер, от който му се обадил св.М., който отговорил на обаждането. Св.М. разпознал подсъдимия С. по гласа и след като чул заплашителния тон на подсъдимия, включил телефона на високоговорител и го предал на стоящия до него М.. След като изрекъл обиди към М., за които самият подсъдим признава да е отправил, той казал още на М.: ”*****”. Така отправените закани били възприети от самия М. и от намиращите се в близост до М. свидетели Г. М., Г.М., С. С. и Ц. В..
Фактическата обстановка е правилно установена от І-инстанционния съд. В атакувания съдебен акт е извършен от решаващия съд дължимия съгласно чл.305 ал.2 и 3 НПК анализ на доказателствените средства, като са отделени спорните от безспорните релевантни за обвинението факти и е изчерпателно отразено кои доказателства на какво основание се кредитират, кои не се кредитират и кое е основанието за това, които доводи изцяло се споделят от настоящия състав. Към изчерпателното обсъждане на доказателствата от ДнРС може да се добави за абсолютна пълнота следното:
Фактическата обстановка се установява от
събраните по делото доказателства:
представените справки от мобилните оператори Теленор, Виваком и М-тел;
показанията на свидетелите Н.М., Г. М., Ц. В., С. С., Д. К., М. М., М. С., С. К.,
М. И.; Писмо с в.№ 12149 на ТП ДГС - Дупница/28.09.2018 г./на л.230 от делото на ДнРС/, Копие от превозен билет, Заповед №
РД-07-91/9.09.2015 г./ на л.231 от делото
на ДнРС/.
Показанията на свидетелите Н.М., Г. М., Ц. В., С. С., Д. К. следва да се кредитират изцяло като обективни. Посочените свидетели са били в непосредствена близост до ч.о. Н.М. и при включения на високоговорител мобилен телефон на св. М. лично и непосредствено са възприели изречените от подсъдимия към М. закани:” „***”. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и взаимно се допълват, което не води до тяхната негодност, в каквато насока пледира защитата. Напротив. Те абсолютно еднозначно са заявили пред съда това, което всеки от тях непосредствено е възприел. Св. Г. М. е зет на ч.о. М., но този факт не внася съмнение в достоверността на неговите показания, защото заявеното от него се заявява и от останалите присъствали в стопанството на М. свидетели. Нещо повече. Свидетелите С. С. и Д. К. не се намират в никакви отношения с частния обвинител и са били на мястото случайно, т.е. те съвсем неволно са станали свидетели на случилото се. Св. С. С. е карал с камиона си бали със сено. Св. Д. К. се занимава със зеленчукопроизводство и е бил на мястото, защото принципно и други пъти преди деня на инцидента е вземал оборски тор от М. и това е причината да се намира в стопанството на М. в деня и часа на деянието.
Показанията на съпругата на ч.о. М. М., които са опосредствани – тя е възпроизвела споделеното от съпруга й за случая – също следва да се кредитират изцяло като достоверни, тъй като се подкрепят от кредитираните свидетелски показания на посочената група свидетели, лично възприели отправените към частния обвинител М. закани.
Показанията на св.Ц. В., работник при ч.о. М. също следва да се кредитират изцяло, тъй като изнасят факти за влошените отношения между подсъдимия и ч.о., който факт е безспорно установен по делото, вкл.и от обясненията на подсъдимия и на сина му св. М. С..
Показанията
на свидетелите М. С. и С. С. за възникнал между тях и частния обвинител
инцидент, предхождащ процесното деяние, се кредитират като достоверни., защото
показанията им за това се подкрепят от материалите по приложената преписка №
848/2015 г. Следва да се посочи, че показанията на частния обвинител М. в
частта им, че не е имало никакъв инцидент между него и синовете на подсъдимия
не се кредитират за достоверни, тъй като са опровергани от кредитираните
показания на свидетелите С. и
материалите по цитираната преписка.
Невярно е твърдението на защитата, че не били взети предвид показанията
на св.С. К.. Показанията на този свидетел не внасят обстоятелства относно
елементите на инкриминираното престъпление, но те потвърждават показанията на
свидетелите С. за предхождащия го инцидент между тях и частния обвинител, което
е провокирало подсъдимия да отправи заканите си към частния обвинител. А това, че св.К. е бил заедно с подсъдимия на
*** г. като превозвач на отрязана дървесина и е възприел разговора между него и
синовете му, се потвърждава и от съдържанието на Писмо вх.№ 2149/28.09.2018 г./на
л.230 от делото на ДнРС/. И въпреки че районният съд изрично не е посочил в
доказателствения си анализ показанията на св. К., то формирания извод за станал
инцидент между частния обвинител и синовете на подсъдимия неминуемо е направен
на база и показанията на този свидетел. Но показанията на св.К. в частта им, че
подсъдимият не е изричал закани към частния обвинител, не се кредитират поради
опровергаването им от кредитираните показания на свидетелите, непосредствено
възприели отправените закани.
Същите изводи са относими и за показанията на св.М. И., управляващ
камион с кран за превозване на трупи и също във въпросния ден бил в гората в
непосредствена близост до подсъдимия. Свидетелят И. е изнесъл факти относно
претърпения инцидент между децата на подсъдимия и частния обвинител и тези му
показания се кредитират като обективни. Не се кредитират те в частта им, че
св.И. не чул подсъдимият да е изричал закани като „***” към ч.о. М. поради
опровергаването им от кредитираните показания на непосредствено възприелите
заканите свидетели.
Обясненията на подсъдимия пред районния съд се кредитират като
достоверни в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателствени
средства - че е имало инцидент между ч.о.М. и синовете на
подсъдимия, че във въпросния ден М. му се е обадил по телефона и му е казал, че
има в имота на М. негово прасе, което е направило”мазало” и че подсъдимият
повторно се е обадил на телефона, от който му се е обадил св.М..Подсъдимият в
обяснението си не отрича, че е отправил обиди към ч.о. М.. В тези им части
показанията на подсъдимия представляват годно доказателствено средство. В
останалата им част - че не е отправял
закани за убийство към частния обвинител обясненията му се опровергават от
кредитираните доказателства и затова се възприемат като защитна теза, целяща
оневиняването му.
След
така извършения доказателствен анализ и установената от него фактическа
обстановка районният съд е приел, че обвинението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК по отношение на подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна и
изложените правни съображения за това се споделят изцяло от настоящия състав
като правилни и законосъобразни.
Безспорно
е установено от обективна страна,
че подсъдимият е изрекъл на *** г. по телефона към ч.о. М. думите:”****”. Така
изречените думи представляват закана с престъпление – убийство - против
личността на ч.о.М.. Отправените със
заплашителен тон множество близки по значение и съдържание изрази,
представляващи по същността си заплаха за живота на ч.о., и то на фона на
създадените между двамата конфликтни отношения, са могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им. Без значение за обективната
съставомерност на деянието е обстоятелството, че подсъдимият е отправил
заканите, след като разбрал за възникналия конфликт между синовете му и частния
обвинител М.. В тази връзка се споделят изцяло подробните съображения на
районния съд, че с извършването на едно общественоопасно деяние не възниква
право да се осъществи друго такова деяние.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието с пряк умисъл, за което се съди по обективно извършените от него действия. Той
сам е набрал номера на телефона, от който по-рано му се обадил св.М. и с
използваните думи и изрази, изречени на висок глас, със заплашителен тон и
представляващи по същността си заплаха за живота на ч.о. М. е целял постигането
на противоправния резултат – да създаде у ч.о. М. усещане за реална заплаха от
осъществяване на отправените закани, което практически се е случило, установено
от показанията на свидетелите Н.М., Г.М., Г. М., М.М., С. С..
За
извършеното престъпление районният съд законосъобразно е приел, че наказанието
следва да се наложи при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващи
обстоятелства поради липса на основания за приложение на чл.55 НК. Съдът е
приел, че подсъдимият М. е извършил престъплението, след като е узнал за
конфликта между него и синовете му часове по-рано същия ден. В тази връзка се
споделят изцяло съображенията на районния съд, че поведението на подсъдимия е било в значителна степен повлияно от
чувството му на родител, който не е безучастен към случилото се с децата му, но
че същевременно реакцията му е надхвърлила законово допустимите предели.
Въпреки това обаче законосъобразно районният съд е приел, че обществена опасност
на дееца е ниска, тъй като подсъдимият не е лице с трайно установена криминална
нагласа и съгласно чл.35 ал.3 НК наказанието трябва да е съответно на
престъплението. И в резултат на тези съображения на подсъдимия е наложено
наказание ЛС в законовия минимум за това наказание от общата част на НК – три
месеца. В този размер съдът е приел, че наказанието в най-пълна степен ще въздейства
превъзпитателно на подсъдимия и предупредително-възпиращо върху другите членове
на обществото. Съдът е приел още, че за поправянето на подсъдимия не е
необходимо той ефективно да търпи наказанието си и е отложил изтърпяването му
за изпитателен срок от 3 години, в който подсъдимият следва да се въздържа от
извършване на незаконосъобразни действия при разрешаване на междуличностни
конфликти.
Така наложеното по вид и размер наказание настоящият състав намери за
законосъобразно определено и за справедливо. Както се посочи вече, минималният
размер на наказанието от 3 месеца е мотивиран с разпоредбата на чл.35 ал.3 и
чл.36 НК, а не говори за несигурността на съда във вината на подсъдимия, както абсолютно неоснователно пледира неговата
защита.
С горното изложение съдът даде отговор
защо намира възраженията на защитата за оправдаване на подсъдимия за
неоснователни. По така изложените съображения настоящият състав намира
присъдата на КнРС в наказателно-осъдителната й част за правилна и
законосъобразна. Съставомерността на деянието, както и неговото авторство са
доказани от събраните и подробно обсъдени доказателства по безспорен и несъмнен
начин, както изисква чл.303 НПК. Затова в тази й част присъдата на КнРС следва
да се потвърди.
Присъдата в гражданската част
- за уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на *** лв. -
настоящият състав намери за необоснована, по следните съображения:
Районният съд законосъобразно е приел наличието на елементите от
фактическия състав на гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за
причинените с престъплението неимуществени вреди:
= наличие
на противоправно деяние – отправена закана за убийство от подсъдимия към частния
обвинител и граждански ищец М. чрез думите: ”****”.
=
наличие на виновно поведение на подсъдимия;
=
причинена вреда - причинени
неимуществени вреди на гражданския ищец, изразили се в страх, силно
притеснение, които наложили няколко седмици да се придвижва с придружител;
=
причинна връзка между деянието и причинените неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че съгласно прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за
справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди, като се вземе
предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението
–влошените отношения между подсъдимия и гражданския ищец и подсъдимия че до
известна степен престъплението е провокирано от предходния конфликт между
гражданския ищец и синовете на подсъдимия една сума от *** лв. би репарирала в най-пълна степен
причинените неимуществени вреди. Присъдената сума от *** лв. от районния съд е
занижена и недостатъчна, въпреки установеното поведение на гражданския ищец
преди деянието.
Затова присъдата в гражданско-осъдителната част ще се измени, като ще се
увеличи размера на гражданския иск от *** лв. на *** лв. Не се налага корекция
в частта за дълижмата д.т.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с изчерпателните мотиви на
присъдата относно неоснователността на гражданския иск до пълния му претендиран
размер от *** лв., в която част присъдата ще се потвърди.
Съгласно чл.189 ал.3 НПК при осъждане на подсъдимия той дължи заплащане
разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова
искане. Разноските са били поискани от повереника на ч.о. и граждански ищец и
от районния съд, но той е пропуснал да стори това с присъдата си. Пропускът ще
се отстрани с настоящото решение, като подсъдимия С. ще бъде осъден да заплати
разноските по делото на ч.о. и граждански ищец Н.М. в размер на *** лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 337 ал.3 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 109/19.12.2018 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 478/2016 г. по описа на този съд в гражданско-осъдителната й част, като увеличава размера на гражданския иск за неимуществени вреди от *** лв. на *** лв.
В останалата част потвърждава присъдата.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на Н.Г.М., ЕГН ********** разноските му по
делото в размер на ***/****/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: