Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6079 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 342954 от 19.02.2018 г., постановено
по гр.дело № 81609/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70
състав, са отхвърлени предявените от Л.Е.Д., ЕГН **********, срещу „ К.С.“
ЕООД, ЕИК*******, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за
признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 04 от 29.09.2017
г., издадена от управителя М.П.и ръководителя Информационни и комуникационни
технологии И.Г.заедно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност- програмист- аналитик, и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 18000 лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода от 30.09.2017 г. до
31.01.2018 г., вкл., като неоснователна. С решението на съда е осъдена на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Л.Е.Д., ЕГН **********,
да заплати на „ К.С.“ ЕООД, ЕИК*******, сумата от 2460 лв., представляваща
сторени разноски за производството по делото пред СРС.
Срещу
решението на СРС, 70 с-в е постъпила въззивна жалба от Л.Е.Д., подадена чрез
пълномощника й адв.Б.Р., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „ К.С.“
ЕООД, гр.София, чрез пълномощниците си адв.А.А. и адв.В.В. оспорва жалбата, като неоснователна, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищцата Л.Е.Д. срещу
ответника „К.С.“ ЕООД, гр.София, при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка
с чл. 225,
ал.1 от КТ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай със заповед № 04/29.09.2017 г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда от Ръководител информационни и
комуникационни технологии и от Управителя на „ К.С.“ ЕООД, гр.София, е
прекратено трудовото правоотношение с Л.Е.Д., на длъжност „ Програмист
Аналитик“, с място на работа „ Кауфланд Сървис“, считано от 30.09.2017 г. В
заповедта е посочено, че причини за прекратяване на трудовия договор са липса
на качества за изпълнение на длъжността, изчерпателно посочени в атестация/
диалог със служителя/, проведена на 29.09.2017 год. Видно от изрично
отбелязване върху процесната заповед, същата е връчена на ищцата на 29.09.2017
г. в 15,25 часа при отказ, оформен с подписите на двама свидетели, с посочени
три имена.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от
ищцата Л.Е.Д. срещу ответника „К.С.“ ЕООД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка
с чл. 225,
ал.1 от КТ. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е
такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни
са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за
събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че доводите
изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая, във въззивната жалба е
направено доказателствено искане от страна на ищцата, но същото по подробно
изложени съображения от съда в определение, постановено в публично съдебно
заседание на 22.11.2018 год. е оставено без уважение, като неоснователно. С
оглед на което доводите на ищцата за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната от нея
въззивна жалба се явяват неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от
първоинстанционният съд, нарушение на
императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на
заповед № 04/29.09.2017 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с Л.Е.Д., на длъжност „ Програмист
Аналитик“, с място на работа „ К.С.“ ЕООД, гр.София, считано от 30.09.2017 г., са правилни и в
съответствие на материалния закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото.
Фактическият състав по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, изисква кумулативното наличие на три елемента - липса
на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на
работата и причинна връзка между тях.
Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в процесната заповед основание – чл.328, ал.1, т.5 от КТ - поради липса на качества, предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености, като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя, като в резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо или недостатъчно качествено или резултатно своите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.126, т.4 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
изпълнява възложените му задачи ефективно, да постига в работата си възможно
най- високите резултати. Разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.5 от КТ произтича от идеята на законодателя, че работодателят може да прекрати
трудовия договор тогава, когато е налице отклонение от онова, което работникът
или служителят следва да постига в работата си, и това, което в действителност
постига. След като последният не е в състояние да даде възможно най- добрия
резултат, може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички
възложени на работника или служителя трудови функции и се прецени всестранно
тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на
възложените задачи, тяхната сложност, необходимостта от използване на
определени знания и умения, творческите елементи и рискът в работата,
общественото значение на изпълнението им. Следва да се установи изпълнението на
възложените задачи в количествено и качествено отношение, влага ли се или не
творчески подход, като се изхожда само от изпълнението на онези задачи, които
работникът или служителят е длъжен да изпълнява по силата на трудовия си
договор. Периодът, който се взема предвид, е продължителен
и отразява едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките
им положителни и слаби страни, като не е необходимо наличието на виновно
поведение. Всичко това следва да бъде преценено от работодателя към момента на
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като
конкретните факти и обстоятелства- конкретните качества, които работодателят счита, че липсват на работника или служителя за
ефективното изпълнение на възложената работа, следва да са обективирани писмено
в тази заповед, а при евентуалното й оспорване в негова тежест- на
работодателя, е да докаже тези факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим за трудовите
спорове по силата на чл.360, ал.1, изр. 2
от КТ.
Налице е задължителна
съдебна практика,
обективирана в решение № 318 от
11.11.2014 г., постановено по гр. дело № 1201/2014 г. и решение
№ 15 от 05.03.2013 г., постановено по гр. дело № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско
отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че когато
работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на
работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са
необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може
да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и
в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните
качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя
с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични,
наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може
да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание
на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние
да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи
както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно -
неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или
липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от
време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е
така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на
обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително
продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се
осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към
начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към
нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на
качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по
поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените
резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело
№ 804/2011 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело №
1774/2011 г., ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В
процесния случай, ищцата е работила на длъжност „ Програмист Аналитик“ при
ответника „К.С.“ ЕООД, гр.София. Работодателят е извършил конкретна преценка на качествата на служителя за
справяне с възложената му работа, като
видно от приложената
атестация/ диалог със служителя/, проведена на 29.09.2017 год. , с която са констатирани липсващите качества на
ищцата и е направен коментар към общата оценка: „ конфликтно/ емоционална
личност, често проявява негативизъм. Не спазва изискванията за извършване на
работните процеси. Ниско качество на изпълнение на задачите, не показва желание
за самоусъвършенстване и напредък в развитието си. Не е екипна личност
стремейки се към общите цели. Действа самостоятелно и пренебрегва чуждото
мнение.“. Липсващите качества на ищцата са посочени в приложената по делото
атестация. В тази връзка, съдът приема, че с оглед на извършената атестация на
ищцата е било налице основание на работодателя едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В
настоящия случай, това си право работодателят е упражнил законосъобразно и като
е кредитирал приетите по делото доказателства, а именно: приложената атестация на ищцата/ диалог със служителя/, проведена на
29.09.2017 год., както и свидетелските показания на свидетелите Десислава
Иванович- Николова и Иван Георгиев, които имат преки впечатления от работата на
ищцата при ответника, първоинстанционния съд е направил законосъобразен и
обоснован извод за наличие на основание на работодателя едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Преценката на събраните по
делото доказателства не могат да обосноват друг извод.
С оглед на така
изложените съображения, предявените при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-ищец не се
следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник, следва да се присъдят своевременно поисканите
и дължими разноски за въззивното производство в размер на сумата от 2160 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен списък на разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за неговото
заплащане, като направеното от въззивника – ищец, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема,
че в настоящия случай заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 342954 от 19.02.2018 г.,
постановено по гр.дело № 81609/2017 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 70 състав.
ОСЪЖДА Л.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ К.С.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 2160 лв. /две хиляди, сто
и шестдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.