Р Е
Ш Е Н
И Е № 92
гр.Враца, 03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на 10.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№138 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
"Булагро"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Стара Загора, кв."Железник", адм.
сграда Булагро Център, представляван от изпълнителния
директор Х.Б. чрез юрисконсулт Д.П., твърди, че на 04.09.2018г. ответникът
"И.-Агро"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.***, представляван от управителя И.К.Г., е издал в негова
полза запис на заповед, с който да се е задължил да плати сумата 41 071.39лв. с падеж на
задължението 30.09.2018г., като записът на заповед е издаден с клауза "Без
протест и без разноски".
В
исковата молба се твърди, че ответникът Г.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес *** е авалирал като поръчител задължението по
записа на заповед с едностранно волеизявление и с полагане на подпис върху
него.
Тъй
като сумата по записа на заповед не е платена на падежа, ищецът е депозирал
заявление по чл.417, т.10 от ГПК и в негова полза по ч.гр.д.№579/2019г. по
описа на РС-Бяла Слатина са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист за сумата 41 071.39лв., дължима по записа на
заповед., ведно със законната лихва и разноските в заповедното производство.
С
това, че ответниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение е
обоснован правния интерес от предявяването на иск за установяване на вземането
на ищеца по записа на заповед от 04.09.2018г. за сумата 41 071.39лв. срещу двамата
ответници в условията на солидарност. Претендират се и разноските, направени в
заповедното и в настоящото производство.
Представлявани
по пълномощие от адв.В.Ч. ***, ответниците са подали
отговор на исковата молба, в който оспорват предявения иск.
От
името на ответника "И.-Агро"ЕООД с отговора
се прави оспорване на подписа, поставен върху записа на заповед след текста
"за и от името на "И.-Агро"ЕООД",
като се твърди, че същият не е положен от управителя на дружеството И.Г., което
прави записа на заповед неистински/неавтентичен документ, който не е подписан
от издателя, т.е. не поражда правни последици за страните и не установява
безусловното задължение да се плати сумата по него. От това според ответниците
следва, че поради липса на задължителен реквизит, относим
към индивидуализацията на издателя, записът на заповед няма качеството на ценна
книга, а на разписка.
По
отношение на ответника Г.Г., подписал записа на
заповед като авалист-поръчител, в отговора се
поддържа, че записът не поражда действие и е недействителен, тъй като
поръчителството като акцесорна сделка също е
недействително и третото лице не може да отговаря нито като авалист,
нито като поръчител, тъй като съгласно чл.485, ал.2 от ТЗ при нередовен запис
на заповед задължението на поръчителя е недействително.
С
отговора на исковата молба се оспорва истинността на процесния
запис на заповед.
Ищецът
е подал допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на ответниците и
заявява, че ще се ползва от оспорения запис на заповед.
По
отношение на отговорността на втория ответник Г.Г.
ищецът развива правни съображения във връзка с менителничното
поръчителство, възраженията, които авалистът не може
да противопостави на приносителя на ефекта, и самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител.
Ответниците са подали допълнителен отговор, в който отново
поддържат, че процесният запис на заповед е
недействителен и не е породил правни последици за страните, тъй като положеният
за ответното дружество подпис не е на управителя му И.Г..
Ответниците сочат, че ищецът не доказва наличието на
каузално правоотношение, поради което сумата по записа на заповед не се дължи.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
От
приобщеното ч.гр.д.№579/2019г. на Районен съд-Бяла Слатина се установява, че по
заявление на настоящия ищец са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу "И. - Агро"ЕООД, в качеството на
издател на запис на заповед, авалирал поръчител И.К.Г.
и авалирал поръчител Г.Г.Г.
солидарно за сумата 41 071.39лв. на основание запис на заповед от 04.09.2018г.
с падеж 30.09.2018г. Възражения срещу заповедта за изпълнение са подали длъжниците "И.-Агро"ЕООД,
И.К.Г. и Г.Г.Г..
С
Разпореждане №2610/20.09.2019г. заповедният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в заповедта за изпълнение и в изпълнителния лист относно
грешно включване на И.К.Г. като длъжник, като е разподелил да се чете "длъжникът
"И. Агро"ЕООД, представлявано от управителя
И.К.Г., и авалирал поръчител Г.Г.Г.".
Издадена е Допълнителна Заповед №753/20.09.2019г. срещу двамата солидарни длъжници "И.-Агро"ЕООД
и авалирал поръчител Г.Г.Г..
Със
заявлението по чл.417 от ГПК е представен запис на заповед, издаден на
04.02018г. в гр.Враца от "И.-Агро"ЕООД,
представлявано от управителя И.К.Г., с който дружеството безусловно и
неотменимо е поело задължението да плати на 30.09.2018г. без предявяване, без
протест и разноски на "Булагро"АД сумата 41
071.34лв. Записът на заповед е подписан като авалирал
поръчител от Г.Г.Г..
В
откритото производство по оспорване на истинността на процесния
запис на заповед по делото е допусната и изслушана специализирана почеркова експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се възприема от съда.
Въз
основа на резултатите от извършеното изследване вещото лице се произнася, че
подписът за издател на записа на заповед и ръкописният текст "И. Агро"ЕООД не са изпълнени от управителя И.К.Г..
Ръкописният текст в записа на заповед не е изпълнен от Г.Г.Г..
От Г.Г.Г. е изпълнен подписа за издател на записа на
заповед.
По
искане на ищеца, към което с писмена молба от 05.06.2020г. се е присъединил и
пълномощникът на ответниците, по делото е разпитан свидетеля П.Т., бивш
служител на ищцовото дружество, чиято работа била
свързана с намирането на клиенти и сключването на сделки. На Т. са познати
фирмата "И.-Агро" и лицето Г.Г.Г., които били редовни клиенти на ищцовото
дружество и издавали в негова полза записи на заповед, каквато била наложената
от дружеството практика в договарянето. Свидетелят знаел, че представител на
"И.-Агро"ЕООД е лицето И.Г., а ответникът Г.Г. е неин съпруг, който често я придружавал, когато се
изготвяли записите на заповед. Т. заявява, че не си спомня за случай, в който Г.
е полагала подпис вместо съпруга си, нито случай, в който Г. е трябвало да
подписва такъв запис. Според свидетеля Т. съпругът представлявал фирмата на
жена си и казвал, че разполага с пълномощно. Св.Т. заявява, че показаният му в
с.з. оригинален запис на заповед, представен в заповедното производство, му е
познат и целият ръкописен текст е изпълнен от него.
По
делото е представено копие от нотариално заверено пълномощно, с което И.Г., в качеството
на управител на "И.-Агро"ЕООД е
упълномощила съпруга си Г.Г. да извършва от името и
за сметка на дружеството всякакви фактически и правни действия, както и
конкретно изброени такива, сред които не е посочено изрично издаването и подписването
на записи на заповед.
При
така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по повдигнатия спор
съдът взе предвид следното от правна страна:
По
делото е установено, че по заявление на ищеца в производство по чл.417 от ГПК
срещу ответниците е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за исковата сума, дължима от тях солидарно, като дружеството "И.-Агро"ЕООД отговоря като издател, а Г.Г. като авалист по запис на
заповед, който е редовен от външна страна.
В
исковото производство ответниците въвеждат възражение за неистинност на записа
на заповед, в подкрепа на което твърдят, че ценната книга не е подписана от
управителя на ответното дружество И.Г.. Основателността на това възражение се
доказва от заключението на изслушаната почеркова
експертиза, която установява, че подписът на издател на записа на заповед не е
изпълнен от управителя на ответното дружество И.Г., а от съпруга й - втория
ответник Г.Г..
В
разменените книжа никоя от страните не навежда довод за това, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на "И.-Агро"ЕООД
по каузално правоотношение, но това обстоятелство се установява от показанията
на поискания от страните свидетел П.Т..
По-горе в мотивите са отразени показанията на свидетеля, от които се
установява, че "И.-Агро"ЕООД е било редовен
клиент на ищеца "Булагро"АД, че като
представител на последния свидетелят нееднократно е провеждал преговорите,
познава И.Г. и съпруга й Г.Г., които не веднъж са
подписвали записи на заповед, каквото било изискването на ищцовото
дружество при договарянето с неговите клиенти. Свидетелят споменава в
показанията си, че записите на заповед били изготвяни и подписвани понякога
дори в дома на съпрузите Г., като ответникът Г.Г.
казвал, че разполага с пълномощно. Това пълномощно е представено от
пълномощника на ответниците и по-горе бе посочено с какви права управителят И.Г.
е упълномощила съпруга си.
В
разменените книжа ответниците са навели единствено възражение за неистинност на
процесния запис на заповед, основано на твърдение, че
същият не е подписан от управителя на ответното дружество. Процесуално
възражение за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на ищеца не е
валидно заявено. Евентуална недобросъвестност и злоупотреба с право се споменава единствено в молба на
пълномощника на ответниците от 05.06.2020г., подадена след изчерпване на
процедурата по размяна на книжа между датите на съдебните заседания, и то във
връзка с искането на ищеца за допускане на свидетеля Т..
При
изложено дотук следва да се приеме, че по делото е установено и между страните
не е спорно съществуването на каузално правоотношение, задълженията по което са
обезпечени с процесния запис на заповед. Предвид установеното от почерковата експертиза и това, че записът на заповед не е
подписан от законния представител на "И.-Агро"ЕООД,
съдът приема, че е доказана недействителността на задължението на хонората.
Във
връзка с установеното от експертизата, че подписът на издател на процесния запоси на заповед е
положен не от управителя на ответното дружество, а от втория ответник, съдът не
може да приеме, че в случая е налице представителство по пълномощие, възникнало
по силата на представеното по делото нотариално заверено пълномощно по следните
съображения:
Поемането
на менителничното задължение възниква като резултат на
строго формална абстрактна сделка, по която волеизявлението на издателя е негов
пряк източник и то следва да бъде закрепено върху ценната книга с подписа на
лицето или неговия представител. Макар писменото пълномощие да не е реквизит на
менителничния ефект и не е част от ценната книга, за
да е налице представителство, то трябва да е отбелязано върху документа -
представителят да е отразил, че действа от имено на представлявания издател.
Общите разпоредби на института на представителството в гражданското право
/чл.36-43 от ЗЗД/ намират приложение и при представителството в менителничното право при отчитане на специалната разпоредба
на чл.462 от ТЗ, фингираща, че действалият без
представителна власт е длъжник по ефекта. Разпоредбата на чл.461 от ТЗ ясно
регламентира, че ако менителницата носи подписа на лица, които не могат да
задължат лицето, от името на което е подписана, волеизявлението на последното
не поражда менителничноправните последици, към които
е насочено. Подписването на менителница от лице без представителна власт е
недействително. В менителничното право, аналогично на
общите правила на гражданското право, действията, извършени от лица без
представителна власт, не обвързват мнимо представлявания, но той може да ги
потвърди, поемайки така за себе си правните последици. При отсъствие на
потвърждаване липсата на представителна власт не прави менителничната
сделка недействителна, т.е. без правно действие за поемателя,
тъй като съгласно чл.462 от ТЗ ефектът се счита за издаден лично от лицето,
което го е подписало, но мнимо представляваният не е обвързан и не е длъжник по
ценната книга. Поетото без менителнична
представителна власт задължение по отношение на търговец може да бъде
потвърдено от него, като ратифицирано следва да бъде задължението по самата
ценна книга. Потвърждаването по реда на чл.301 от ТЗ чрез непротивопоставяне на
действия по сключване на каузална сделка без представителна власт не може да се
счита разпростряно и по отношение на обезпечаващото я менителнично
задължение, тъй като е недопустимо презумпция, касаеща
друго правоотношение, макар и обезпечено от абстрактното, да се прилага и към
строго формалното и произтичащо единствено от обективираното
в ценната книга изявление, тъй като задължението по нея възниква само по силата
и на основата на издадения ефект. Непротивопоставянето /мълчанието/, приравнено
от закона на потвърждаване на сключена без представителна власт каузална сделка
от името на търговец, не се презюмира като
непротивопоставяне, т.е. потвърждаване /в т.см. Решение на ВКС №171 от
01.12.2015г. по т.д.№3028/2014г., І т.о. и Решение №13 от 06.04.2011г. по
т.д.№333/2010г., І т.о./
С
оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на първия ответник "И.-Агро"ЕООД искът за установяване на съществуването на
задължение по процесния запис на заповед е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на иска срещу втория ответник Г.Г.Г.,
подписал записа на заповед като авалист, съдът взе
предвид следното:
Както
е прието в Решение на ВКС №17/21.04.2011г. по т.д.№213/2010г., ІІ т.о., основен
принцип в менителничното право, установен в
разпоредбата на чл.461 от ТЗ, е, че нищожността на една менителнична
сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна
нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната
форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на недействителността на задължението
на хонората. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител, същият не може да противопостави на приносителя възраженията, които
би могъл да противопостави самият хонорат - както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключението на
възражението за форма/, така и неговите лични /относителни/ възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба
на чл.485, ал.2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста
са допустими всякакви възражения /в това число и лични/ във връзка с каузалното
правоотношение на хонората и приносителя единствено в
хипотезата, когато авалистът също е страна по него.
Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хоноратът, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.8 и чл.63, ал.1 от ЗЗД и чл.289, чл.465 и
чл.485, ал.2 от ТЗ. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест /чл.154 от ГПК/ злоупотребата с право и недобросъвестността на
приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по
каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично
доказване от авалиста.
Както
вече бе посочено, по делото се установява и страните не спорят за съществуването
на каузално правоотношение, задълженията по което са обезпечени с процесния запис на заповед. Посочено бе също, че вторият
ответник - авалист по записа на заповед не е въвел
доводи и факти, нито е провел доказване на недобросъвестност или злоупотреба с
право от страна на поемателя - ищец по делото. Не е
налице и валидно въвеждане на възражение за недобросъвестност на поемателя или за злоупотреба с права от негова страна.
Следователно авалистът не е установил възможността си
да противопостави на ищеца личните възражения на хонората
по каузалното правоотношение, по което не е страна/ в т.см. Решение №248 от
28.01.2019г. на ВКС по т.д.№213/2018г., І т.о. и Решение №26 от 24.04.2014г. по
т.д.№1012/2013г. на ВКС, ІІ т.о./.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че по отношение на втория ответник - авалист по процесния запис на
заповед предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното производство разноски в размер на 971.43лв., както и разноските в
исковия процес в размер на 1 121.43лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на "БУЛАГРО"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР сумата 41 071.39лв. по авалиран от него запис на заповед от 04.09.2018г., за която
по ч.гр.д.№579/2019г. на Районен съд-Враца е издадена Заповед №355 за изпълнение
на парично задължение, поправена със Допълнителна заповед №753, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск срещу "И.-АГРО"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.*** като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
"БУЛАГРО"АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР направените в заповедното
производство разноски в размер на 971.43лв. и разноските в настоящото
производство в размер на 1 121.43лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: