№ 691
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000503672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №343754/16.08.2021 г., подадена от К. С. Р. и Р. С. Р. чрез адв. М. Н. - Т., срещу
Решение №265056/23.07.2021 г., постановено по гр.д. №2242/2019 г. на СГС - I г.о.- 8
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение№265058/27.06.2021 г.,
постановено по същото дело /като решението за поправката е влязло в сила/, В
ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове с правно
основание чл.432 от КЗ против ответника "Застрахователна компания Лев Инс"АД за
разликата над сумата от по 60 000 лв. за всеки от ищците, до размера от по 140 000 лв.
за всеки от тях, представляваща претендирано от всеки от ищците застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Г. Р.,
настъпила на 22.02.2018 г. в резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г. по вина
на Ц. М. Л., като водач на застрахован при ответника лек автомобил "Мерцедес" С 320
УДИ", с рег.№*******, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски, съразмерно на тази отхвърлена част от предявените искове.
Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част, при неправилни изводи на съда досежно релевантните фактически
обстоятелства, и нарушение на процесуалните правила. Определения от съда размер на
обезщетенията е несправедлив, и не съответства на претърпените от ищците болки и
страдания. Неправилно е прието наличие на съпричиняване в размер на 30% на
вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен колан.
Изводите на съда във връзка с приетото съпричиняване са формирани въз основа на
СМЕ, която е приета, преди да са били постъпили по делото данни за настъпилите
деформации по управлявания от пострадалия л.а."Опел Кадет", а именно - навлизането
1
на двигателния отсек и коляновия вал в купето на автомобила, и изместването навътре
на цялата кормилна уредба, както и изместването напред от удара на седалката на
водача, които обстоятелства са впоследствие установени по делото от изготвената
САТЕ, от която се установява също, че механизма на предпазния колан е блокирал
вследствие от силното натоварване при удара. В тази връзка съдът е оставил без
уважение искането за допускане на допълнителна комплексна експертиза, като е
назначил допълнителна експертиза само в автотехническата част, по съображения, че
специални медицински познания досежно травмите, нанесени при деформацията на
купето, не са нужни. Съдът не е приложил преценка съобразно чл.172 от ГПК на
показанията на водача-делинквент, че пострадалият е бил без поставен колан, като не е
отчел, че същите се отнасят към момент след настъпването на произшествието, в който
пострадалият е бил жив и се е стремял да напусне автомобила. Настоява се за отмяна
на решението в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на ново решение по
същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
допълнително обезщетение в размер на сумата от още по 80 000 лв. за всеки ищец,
представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта
на баща им С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2018 г.
до окончателното плащане. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати разноски
за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно решението на
въззивния съд.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, при съобразяване, че ищците са били частично освободени
на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяна на държавна такса, поради
което въззивната жалба е процесуално допустима и редовна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№355966/15.10.2021 г., подаден от
"Застрахователна компания Лев Инс"АД, чрез юрк. А. Г.. Заявява се становище за
неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето без уважение. С
атакуваното решение съдът правилно е определил справедлив размер от 90 000 лв. на
обезщетението за всеки един от ищците, като го е редуцирал с 1/3, поради доказана
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Поддържа се, че
приноса на пострадалия е доказан пълно и главно, както от изводите на приетата
комплексна СМАТЕ, така и от показанията на водача на л.а. "Мерцедес".
Справедливият размер на обезщетението е съобразен с установената практика на ВКС,
както и с икономическата конюнктура към датата на увреждането. Иска се от съда да
потвърди решението в обжалваната част, и да присъди разноски за процесуално
представителство за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от
родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания
2
съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Между страните пред въззивната инстанция не се спори по факта, че на
15.02.2018 г. в гр. Костинброд, е настъпило ПТП, между застрахован при ответното
дружество лек автомобил „Мерцедес С 320 УДИ“ с рег.№ *******, управляван от Ц.
М. Л., и лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№********, при което е настъпила смъртта
на С. Г. Р. - водач на участващия в произшествието „Опел Кадет“, и баща на двамата
ищци. Не се спори по наличието на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, с който
е била застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес С 320
УДИ“ с рег.№ *******. Не се спори по наличието на вина на водача на л.а. „Мерцедес
С 320 УДИ“ с рег.№ ******* за настъпването на процесното ПТП и наличието на
пряка причинна връзка между същото ПТП и смъртта на пострадалия С. Г. Р., не се
оспорва качеството на ищците на увредени лица – деца на пострадалия С. Р.. Спорни
пред настоящата инстанция са размерът на справедливото обезщетение над сумата от
90 000 лв. до 140 000 лв., както и наличието на принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат чрез непоставянето на обезопасителен колан, до размера от 1/3.
За установяване на механизма на ПТП, във връзка с възражението за принос на
пострадалия, по делото са изготвени Автотехническа експертиза вх.№15587/06.02.2020
г., Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза вх.
№20192/14.02.2020 г., и Автотехническа експертиза вх.№92133/10.09.2020 г.
От Автотехническа експертиза вх.№15587/06.02.2020 г. се установява, че на
15.02.2018 г., около 9,50 ч., лекия автомобил „Мерцедес“ се е движел по
ул.“Славянска“ на гр. Костинброд, с посока на движение от ЖП гарата в града към
кръстовище „Белица“ със скорост около 87 км/ч. В същото време лекият автомобил
„Опел“, управляван от пострадалия С. Р., се е движел по ул.“Славянска“ с посока на
движение от кръстовище „Белица“ към ЖП гарата, със скорост около 40 км/ч. В района
на имоти №51 и №53 лекият автомобил „Мерцедес“ навлиза в лентата за движение на
автомобили в противоположна на неговата посока на движение, и срещу ул.“Асен
Златаров“ траекторията му се пресича с траекторията на движение на л.а. „Опел“, и
настъпва удар между предните десни части на двата автомобила. Вследствие на
инерционните сили, двата автомобила променят траекториите си на движение, като л.а.
„Опел“ бива отхвърлен назад, спрямо първоначалната си посока на движение, и се
установява на мястото, описано в протокола за оглед. След удара лекият автомобил
„Мерцедес“ продължава движението си напред в лентата за движение на автомобили в
противоположната на неговата посока на движение, удря л.а. „Фолксваген Голф“,
движещ се след л.а. „Опел“, като ударът настъпва между левите странични части на
автомобилите, след което те се установяват на местата, описани в огледния протокол.
Водачът на лекия автомобил „Опел Кадет“ не е имал техническа възможност да
избегне настъпването на сблъсъка с автомобила „Мерцедес“ посредством спиране или
промяна на траекторията си на движение.
От Комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза вх.
№20192/14.02.2020 г. се установява, че вследствие от настъпилия челен удар с лекия
автомобил „Мерцедес“, са настъпили значителни пластични деформации и повреди на
лекия автомобил „Опел Кадет“, описани в огледния протокол: деформирана предна
броня; деформиран преден регистрационен номер; счупена предна декоративна
решетка; десен фар липсва; счупен ляв фар; деформации в двигателния отсек;
3
деформирана греда на предна броня; деформиран преден капак; деформирана греда
над и под радиатора; деформиран преден ляв калник; деформиран десен преден
калник; цялостно посукване на купето, с деформации в областта пред водача и
пътника, насочени навътре към купето; изместени от местата им предни седалки;
счупено арматурно табло; деформиран овал на волана; чупен волан; счупено челно
стъкло; деформиран таван. Установява се, че при настъпилото ПТП водачът на лекия
автомобил „Опел Кадет“ – пострадалия С. Р., е получил: Множествена травма на
тялото, състояща се от:
а/ Лицева травма – разкъсно-контузна рана и охлузване на дясната вежда /с
подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка/; кръвонасядане на клепачите
на дясното око; кръвонасядане на долната челюст; охлузване на брадичката;
б/ Гръдно-коремна масивна травма – счупване на 3 ребра отляво /второ, трето и
четвърто/; наличие на въздух в меките тъкани на гръдния кош отляво /подкожен
емфизем/; счупване на 6 ребра отдясно /от второ до седмо/; събиране на кръвениста
течност, около 120 мл. в дясна гръдна половина; кръвонасядане /контузия/ на
средостението – сърцето и белодробната артерия; разкъсване на слезката /далака/, с
кръвоизлив на 600 мл. кръв в коремната кухина; кръвонасядане /контузия/ на
коремната стена; кръвонасядане /контузия/ на задстомашната жлеза /в областта на
тялото и опашката на жлезата, със стеатонекроза/;
в/ Травма на горните и долните крайници – счупване на лявата мишнична кост;
кръвонасядане на лявата мишница; две рани по гръбната повърхност на лявата ръка;
кръвонасядане на десен лакът и дясната предмшница; счупване на дясната бедрена
кост; счупване на дясната подбедрица; разкъсно-контузна рана на дясното коляно;
охлузвания на дясното и лявото колена.
От Автотехническа експертиза вх.№92133/10.09.2020 г. се установява, че при
извършения оглед на лекия автомобил „Опел Корса“ е било установено, че
закопчаващата катарама на предпазният колан за седалката на водача, след
произшествието е намерен на пода от лявата страна на предната лява седалка, стойката
на колонката е била изтеглена в посока напред и надолу, за разлика от стойката на
дясната колонка, която е била в основното си положение – насочена вертикално
надолу по продължение на средната колонка на автомобила. При нормално основно
положение на колана, прибиращия механизъм следва да е прибрал катарамата на
предпазния колан от нагоре, до стойката, и тя да виси надолу със закопчаващия
елемент. Причината за оставането на закопчаващата катарама на пода на автомобила
най-вероятно е блокирането на навиващия /прибиращ/ механизъм на предпазния колан,
вследствие на приложено голямо натоварване. Приложено голямо натоварване може да
бъде и причина за оставане на стойката на колана в констатираното в огледния
протокол положение /изтеглена в посока напред и надолу/. Също така възможна
причина за задържане на закопчаващата катарама на предпазния колан на водача на
пода е и евентуална амортизация на механизма на предпазния колан преди
настъпването на процесното ПТП /като се вземе предвид, че автомобилът е произведен
в периода от 1979 г. до 1984 г./. Като релевантни за настъпилите тежки пластични
деформации навътре към купето на автомобила „Опел Кадет“ експертизата отчита
обстоятелствата, че масата на автомобила „Мерцедес“ е над 1,9 тона, докато масата на
автомобила „Опел Кадет“ е под 1 тон, и докато автомобилът „Мерцедес“ е произведен
преди 15 г., то автомобила „Опел Кадет“ е произведен преди повече от 25 години, и
поради стареенето на конструктивните материали якостните свойства на корпуса му са
били значително намалели. При значителната сумарна скорост на двата автомобила /не
4
по-малко от 100 км/ч./, посоката на ударния импулс е била навътре към купето на
автомобила „Опел Кадет“, в резултат на което са настъпили значителни пластични
деформации в тази посока, като изместените навътре в купето елементи и части биха
могли да причинят уврежданията на водача, независимо от наличието на поставен
обезопасителен колан от страна на водача.
По отношение на обстоятелството дали водачът е пътувал с поставен
обезопасителен колан, приетата по делото КСМАТЕ вх.№20192/14.02.2020 г. достига
до извод, че пострадалият С. Р. е управлявал автомобила „Опел Кадет“ без поставен
обезопасителен колан, като същевременно приема, че при правилно поставен
обезопасителен колан, водачът не би получил толкова тежки травматични увреждания,
и най-вече не би настъпила водещата гръдно-коремна травма и счупването на
бедрената кост, като е било възможно да се избегне леталният изход, като сочи за
съпоставка състоянието на другия участник в сблъсъка на двата автомобила. Съдът не
кредитира заключението на КСМАТЕ в тази негова част, тъй като вещите лица са
изградили изводите си, без да вземат предвид всички релевантни писмени
доказателства, събрани по делото, а именно – протоколът за оглед на веществени
доказателства от 23.01.2020 г. /на л.129-131/. При изслушването на КСМАТЕ вещото
лице – автоексперт заявява изрично, че е изготвило заключението си само въз основа
на констативния протокол и протоколът за оглед, тъй като други доказателства не са
били приобщени към делото към момента на проучването му от вещото лице, също
така не му е бил поставен изричен въпрос, поради което не е обследвал навлизането на
кормилната уредба в купето и въздействието на кормилния вал върху водача.
Впоследствие, след като е взело предвид и допълнително приобщените писмени
доказателства, и след като е обследвало конкретните данни за навлизане на
пластичните деформации навътре към купето, същото вещо лице е достигнало до
различни изводи, отразени в Автотехническа експертиза вх.№92133/10.09.2020 г. Ето
защо, настоящият състав на съда кредитира именно това заключение, като го намира
подробно, обосновано, кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства, логично и компетентно изготвено.
Във връзка с обстоятелството дали пострадалият С. Р. към момента на ПТП е
бил с поставен предпазен колан, по делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Ц. Л. – водач на л.а.“Мерцедес“ към момента на настъпването на
процесното ПТП. Същият заявява, че непосредствено след удара свидетелят отворил
вратата на автомобила „Опел Кадет“, попитал пострадалия как се чувства, а той
отговорил, че го боли само крака, като в този момент той бил без колан, и свидетелят
му помогнал да слезе от автомобила.
Съдът преценява показанията на св. Ц. Л. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, за
евентуално ангажиране на наказателната отговорност на водача на л.а.“Мерцедес“,
поради което показанията на този свидетел отразяват защитна версия, която в
максимална степен би могла да го оневини или да намали както евентуалната му
наказателна отговорност, така и евентуалната му гражданска отговорност за
причинените вреди. Съдът съобразява също, че показанията на този свидетел в
останалата им част – относно механизма на ПТП, съществено противоречат на
изготвените автотехнически експертизи /свидетелят твърди, че ударът е настъпил в
неговата пътна лента, че пластичните увреждания на л.а.“Опел“ са били незначителни/.
Същевременно, показанията на този свидетел в действителност не изключват
възможността в момента на ПТП пострадалият С. Р. да е бил с правилно поставен
5
обезопасителен колан – свидетелят твърди, че е изминал известен период от време, за
да възстанови яснотата на съзнанието си, да слезе от автомобила си и да се приближи
до автомобила на пострадалия, като същевременно пострадалият през този период е
бил в съзнание /споделил, че го боли само крака/, и е могъл да се освободи от
обезопасителния колан, в опита си да напусне автомобила. Ето защо, съдът не
кредитира показанията на този свидетел, включително в частта, в която се твърди, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява
по несъмнен начин пострадалият към момента на ПТП да е пътувал без поставен
обезопасителен колан – положението, в което е открит обезопасителният колан след
процесното ПТП /с блокиран прибиращ механизъм и изтеглена напред стойка на
колана/ е възможно да е причинено от въздействието на инерционни сили със
значителен интензитет, каквито е констатирано, че са въздействали върху тялото на
пострадалия при настъпилия удар с голяма сумарна скорост /над 100 км/ч./, като са
предизвикали и значителни пластични деформации на конструктивните части на
автомобила. Същевременно, значителното изместване на части от интериора на купето
навътре към водача на автомобила, и изместването на предните седалки напред,
създават възможност водачът да получи тежките увреждания, станали причина за
смъртта му, дори и при правилно поставен обезопасителен колан. При успешно
проведеното насрещно доказване, се разколебава извода, че пострадалият С. Р. е
пътувал без поставен предпазен колан, както и наличието на причинна връзка между
непоставянето на обезопасителен колан и настъпилите тежки травматични увреждания
за водача на лекия автомобил „Опел Кадет“, довели до смъртта му 7 дни по-късно,
въпреки проведеното интензивно лечение.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Р. /първи братовчед на
ищците/ и А. Р. /дъщеря на ищеца Р.Р./, от които се установява, че ищците са били в
близки и топли взаимоотношения с починалия им баща, основани на взаимна помощ и
подкрепа, установени редовни и чести контакти. Установява се, че ищцата К. от около
20 години се е установила да живее в Гърция, като съпругът й е гръцки гражданин, но
двамата имали семеен бизнес в България, по повод на който редовно идвали в
България, и посещавали родителите на К.. К. имала дете, което се родило с порок на
сърцето и по-късно починало. Нейните родители ходели на смени в Гърция, за да й
помагат в грижите за болното дете. К. има и дъщеря, сега на 16-17 години. Когато
научила за катастрофата, обадила се на свидетеля и била много разстроена, плачела,
помолила го веднага да намери баща й в коя болница е. Същия ден пристигнала от
Гърция, за да е до баща си, и останала с него до смъртта му. От своя страна ищецът Р. и
семейството му през последните 10 години живеели в едно домакинство с родителите
на ищците, имали хубави отношения, помагали си. Починалият бил стълбът на
семейството, грижел се за тях и ги подпомагал финансово. 5-6 години преди смъртта
му ищецът Р. се разболял от психическа болест и останал нетрудоспособен, започнал
да получава само пенсия, а баща му продължавал да работи до смъртта си, като му
купувал лекарствата и плащал за неговото лечение. Около 50 дни преди катастрофата
починала майката на ищците, и смъртта на баща им била още един шок. Когато ищецът
разбрал за катастрофата, изпаднал в неадекватно състояние, сринал се психически. С.
Р. починал на рождения ден на ищеца, и той посрещнал рождения си ден на гроба на
баща си.
Съдът преценява показанията на свидетелите при условията на чл.172 от ГПК,
6
като отчита близката им родствена връзка с ищците, която обуславя интерес от изхода
на делото в полза на ищците. Въпреки това, съдът кредитира показанията на
свидетелите, като ги намира за подробни, логични, непротиворечиви, основани на
личните впечатления на свидетелите, и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства /Разпореждания за отпускане на пенсия на Р.Р. – на л.69 и л.70,
ГДД на л.81-88, удостоверение за раждане на л.64/
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че двамата ищци към момента на смъртта на техния баща са били
на зряла възраст, имали са свои семейства, но са били в близки и топли отношения със
своя баща, който ги е подкрепял морално и финансово до края на живота си. Въпреки,
че ищцата К.Р. се е установила да живее постоянно в Гърция, тя е посещавала редовно
родителите си, а починалият е участвал активно в отглеждането на нейните деца и я е
подпомагал. Ищцата е преживяла тежко претърпяната от баща й катастрофа –
незабавно е пристигнала в България, и до смъртта на С. Р. го е подкрепяла, изпитвала е
силна скръб от смъртта му. Ищецът Р.Р., от своя страна, е живял с баща си в едно
домакинство през последните 10 години, като отношенията между тях били основани
на взаимна обич, уважение и подкрепа. Ищецът Р. през последните години е станал
силно зависим от помощта на своя баща, тъй като влошаването на психическото здраве
на ищеца го е направило нетрудоспособен, и той не е можел да реализира трудови
доходи, като е разчитал на финансовата помощ на своя баща, който е продължил да
работи до смъртта си и го е подпомагал в осигуряването на лекарствата и лечението на
ищеца. Смъртта на С. Р. е настъпила скоро след смъртта на майката на ищците, и е
съвпаднала с рождения ден на ищеца Р.Р., което допълнително е засилило
преживяването им за загуба, скръб и траур. Поради психичното си заболяване, и
зависимостта си от подкрепата на неговия баща, ищецът Р.Р. е понесъл изключително
тежко загубата на баща си, страданието е надхвърлило възможностите му да го понесе,
и той е изпаднал в неадекватно и безпомощно състояние. Същевременно, съдът отчита,
че и двамата ищци имат свои семейства, на чиято подкрепа имат възможност да
разчитат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата К.Р. неимуществени вреди следва да бъде
определено в размер на 90 000 лева, който размер съдът намира, че е съобразен с
близките отношения между ищцата и починалият й баща, но също така отразява
обстоятелството, че ищцата е възрастен, независим човек, със свое семейство, която не
е била организационно и финансово зависима от своя баща, поради което е съобразено
с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, и формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г., отговаря на икономическата конюнктура в страна към момента на
увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи. По отношение на ищеца Р.Р.
съдът намира, че следва справедливото обезщетение да бъде определено в по-висок
размер, тъй като наред с установените близки и топли отношения с пострадалия,
следва да се съобразят и значителната зависимост на този ищец организационно и
финансово от грижите на неговия баща, който макар и в напреднала възраст, е
продължавал да заема съществено място в живота на ищеца. Ето защо, съдът намира,
че предявеният от този ищец иск следва да бъде уважен до размер от 110 000 лв., който
съдът намира да е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД по критериите, въведени с
ППВС №4/1968 г., и съобразен с икономическата конюнктура и съдебната практика.
Като е достигнал до различни правни и фактически изводи, първостепенният
съд е постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени в
7
отхвърлителната му част – за ищцата К.Р. за разликата над уважения размер от 60 000
лв. до размера от 90 000 лв., а за ищеца Р.Р. – за разликата над 60 000 лв. до размера от
110 000 лв., като се присъди на ищцата К.Р. допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща в размер на сумата от още 30 000 лв.,
а на ищеца Р.Р. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща в размер на още 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тези
обезщетения за периода от 27.06.2018 г. до окончателното плащане. За разликата над
тези размери, до пълните предявени размери на исковете, решението на
първостепенния съд се явява правилно, и следва да се потвърди.
Съобразно този резултат, решението на първостепенния съд следва да се
коригира и в частта му за разноските, които ищците са били осъдени на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника. Ответникът е претендирал със списък по
чл.80 от ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 400 лв. за
експертизи, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е
определил на ответника юрисконсултско възнаграждение, но в мотивите не е посочен
началният му размер, а редуцираният такъв, съобразно първоначално отхвърлената
част от двата иска /2/3 от предявения размер от 180 000 лв. за всеки ищец/. Чрез
изчисление се установява, че първоначално определеният от съда размер на
юрисконсултското възнаграждение е бил 425 лв. - т.е. общо 825 лв. разноски /от които
2/3 са 550 лв., които двамата ищци са осъдени да заплатят поравно/. Съобразно
резултата от въззивната инстанция, ищцата К.Р. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника ½ от половината му разноски /825:2=412,50 лв./ - т.е. сумата от 206,25 лв., а
ищецът Р.Р. следва да бъде осъден да плати на ответника 7/18 от половината разноски
на ответника – т.е. 7/18 от 412,50 лв. – или сумата от 160,42 лв. С
първоинстанционното решение съдът е осъдил всеки от ищците да заплати на
ответника по 275 лв., поради което решението следва да се отмени в частта му, в която
ищцата К.Р. е осъдена да заплати на ответника сумата над размера от 206,25 лв. до
размера от 275 лв., както и в която ищецът Р.Р. е осъден да заплати на ответника
сумата над размера от 160,42 лв. до размера от 275 лв.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците
следва да се присъди част от направените разноски за въззивната инстанция,
съразмерно на уважената част от обжалваемият интерес на всеки от тях. Обжалваемият
интерес на ищцата е в размер на 80 000 лв., който е уважен до размер на 30 000 лв. –
т.е. за 3/8 части. Обжалваемият интерес на ищеца е в размер на 80 000 лв., който е
уважен до размер на 50 000 лв. – т.е. за 5/8 части. Със списък по чл.80 от ГПК ищците
са претендирали само заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния им представител адв. М. Н., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съобразно
обжалваемият интерес на всеки от ищците, минималното адвокатско възнаграждение
за въззивното производство се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на
по 2930 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – в размер на 3516 лв. за всеки от ищците. За
процесуалното представителство на К.Р. ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. М. Н. 3/8 от сумата 3516 лв. – т.е. 1318,50 лв., а за процесуалното
представителство на Р.Р., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Н.
5/8 от сумата 3516 лв. – 2197,50 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. М. Н. и допълнително адвокатско възнаграждение на първоинстанционното
производство. Съобразно първоначално предявения размер от 180 000 лв., по реда на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение се
8
изчислява в размер на по 5130 лв. без ДДС, а с ДДС – в размер на 6156 лв. Искът на
К.Р. е уважен от въззивния съд до размера от 90 000 лв. /за ½ от претендирания
размер/, поради което ответникът следва да заплати на адв. Н. 3078 лв. за
процесуалното представителство на К.Р. пред първостепенния съд. С
първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати 2 330 лв., поради което
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. още 748 лв. за първоинстанционното
производство. Искът на Р.Р. е уважен за 11/18 части от първоначално предявения
размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. за
процесуалното представителство на Р.Р. пред първоинстанционния съд, сумата от 3762
лв. С първоинстанционното решение съдът е присъдил сумата 2330 лв., поради което
следва да й се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1432 лв.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължи държавна такса върху
допълнително уважената част на двата иска – в размер на 6% общо за двете инстанции,
от която следва да бъдат приспаднати внесените от ищците 100 лв. за държавна такса
за въззивното производство – т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 4700 лв.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, част от направените от него разноски за въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част от обжалваемия интерес на всеки от тях. Ответникът е претендирал
единствено разноски за процесуално представителство, които на осн. чл.78, ал.8 от
ГПК съдът определя в размер на 300 лв. От тази сума, съобразно отхвърлената част от
двете въззивни жалби, в полза на ответника следва да се присъди ½ част – т.е 150 лв.,
от които 3/8, или сумата от 56,25 лв. следва да заплати ищецът Р.Р., а 5/8 части, или
сумата от 93,75 лв. следва да заплати ищцата К.Р..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №265056 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. №2242 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд - I г.о.- 8 състав, поправено по реда на чл.247
от ГПК с влязло в сила Решение№265058 от 27.06.2021 г., постановено по същото
дело, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Р., с ЕГН**********,
против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ до
размера от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. Г.
Р., настъпила на 22.02.2018 г. в резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г., по
вина на Ц. М. Л., като водач на застрахован при ответника лек автомобил "Мерцедес"
С 320 УДИ", с рег.№*******, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от Р. С. Р., с ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера от 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лева/ до размера от 110 000 лв. /сто и десет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на неговия баща С. Г. Р., настъпила на 22.02.2018 г. в резултат от ПТП,
осъществило се на 15.02.2018 г., по вина на Ц. М. Л., като водач на застрахован при
ответника лек автомобил "Мерцедес" С 320 УДИ", с рег.№*******, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която К. С. Р., с ЕГН**********, е осъдена на основание чл.78, ал.3 от
9
ГПК да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, сумата
над размера от 206,25 лв. /двеста и шест лева и двадесет и пет стотинки/ до размера от
275 лв. /½ от сумата 550 лв./, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, КАКТО И В КОЯТО Р. С. Р., с ЕГН **********, е осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК
*********, сумата над размера от 160,42 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет и две
стотинки/, до размера от 275 лв. / ½ от сумата 550 лв./, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на К.
С. Р., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. Г. Р., настъпила на
22.02.2018 г. в резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г., по вина на Ц. М. Л.,
като водач на застрахован при ответника лек автомобил "Мерцедес" С 320 УДИ", с рег.
№*******, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от 27.06.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на Р. С.
Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. Г. Р., настъпила на
22.02.2018 г. в резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г., по вина на Ц. М. Л.,
като водач на застрахован при ответника лек автомобил "Мерцедес" С 320 УДИ", с рег.
№*******, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от 27.06.2018 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №265056 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д.
№2242 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд - I г.о.- 8 състав, поправено по реда
на чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение№265058 от 27.06.2021 г., постановено по
същото дело, В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от К. С. Р., с ЕГН**********, против „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера
от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ до размера от 140 000 лв. /сто и четиридесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. Г. Р., настъпила на 22.02.2018 г. в
резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г., КАКТО И с която е отхвърлен
предявеният от Р. С. Р., с ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера
от 110 000 лв. /сто и десет хиляди лева/ до размера от 140 000 лв. /сто и четиридесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. Г. Р., настъпила на 22.02.2018 г. в
резултат от ПТП, осъществило се на 15.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.38, ал.2
от ЗАдв., да заплати на адвокат М.Б. Н. – Т., с ЕГН **********, със служебен адрес:
гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.3, сумата от 3515 лв. /три хиляди петстотин и
петнадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за
въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 2180 лв. /две хиляди сто и осемдесет лева/,
10
представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, за процесуалното представителство на К. С. Р., с ЕГН**********, и Р.
С. Р., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в
полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата от 4 700 лв. /четири хиляди и
седемстотин лева/, представляваща държавна такса върху допълнително уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА К. С. Р., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.**,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, сумата от
93,75 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.**,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, сумата от
56,25 лв. /петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11