№ 101
гр. Костинброд, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А. Гражданско дело №
20241850100395 по описа за 2024 година
Ищецът „ВК” АД, ЕИК : ****, чрез промяна на правната форма „ВК”
ООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, със
законен представител С. П. П. – изпълнителен директор, чрез адв. Н. – МАК е
предявил против В. А. Т. – Б., ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. К. със
сочени : цена на иска : 557.62 / петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки / лева, от които : 478.63 / четиристотин седемдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки / лева – главница, считано от крайния срок на
договора 28.12.2022 г. и сумата от 78.99 / седемдесет и осем лева деветдесет и
девет стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 28.12.2022 г. до
05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от
подаването на исковата молба по настоящото дело – 12.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, ведно с направените разноски по делото
и правно основание : чл. 240, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на
28.12.2021 г. ищцата е сключила с ответника договор за кредит „Violetа“ под
формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно
усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит, който в
конкретния случай бил 600.00 / шестстотин / лева. С подписването на
договора ищцата се задължила да заплаща текущото си задължение до 30 дни
1
от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния
лимит с подписване на договора за кредит, 30 дни текат от датата на усвояване
на целия кредит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото
частично усвояване.
Сочи се още в исковата молба, че на 29.12.2021 г. е усвоена сумата от
600.00 лева, като е погасен част от кредита, но задълженията по кредита, за
периода от 29.01.2022 г. до 28.12.2022 г., ведно с усвоения кредитен лимит са в
общ размер 501.41 лева.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати сумата в общ размер на : 557.62 /
петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева, от които :
478.63 / четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки /
лева – главница, считано от крайния срок на договора 28.12.2022 г. и сумата от
78.99 / седемдесет и осем лева деветдесет и девет стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 28.12.2022 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото
дело – 12.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът редовно призован не изпраща представител. Същият е
депозирал молба вх. № 987 / 20.02.2025 г., с която моли да се даде ход на
делото и моли съдът да постанови решение, с което да признае исковете за
основателни и да присъди направените от ищеца разноски, като прилага
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован се представлява от назначеният му с
определение на съда от 14.10.2024 г. особен представител – адв. М. – САК,
която оспорва исковете, като заявява, че същите не са доказани и поддържа
изложените обстоятелства и факти в отговора / който е депозиран извън срока
по чл. 131 от ГПК – 25.11.2024 г., а срокът е изтекъл на 22.11.2024 г. /.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
Безспорно е установено по делото, че страните по делото на 28.12.2021 г.
са сключили договор за кредит „Violetа“ под формата на кредитна линия с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до
размера на одобрения кредитен лимит, който в конкретния случай бил 600.00 /
2
шестстотин / лева, която сума е усвоена на 29.12.2021г.
От приложената справка погасителен план по договор за паричен заем №
5766876 / 28.12.2021 г. са посочени условията, която ответницата е приела.
Също така се установява, че част от кредита е бил платен, но за периода от
29.01.2022 г. до 28.12.2022 г. задълженията, ведно с усвоения кредитен лимит
възлизат в размер на 501.41 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът „ВК” АД, ЕИК : ****, чрез промяна на правната форма ВК”
ООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, със
законен представител С. П. П. – изпълнителен директор, чрез адв. Н. – МАК е
предявил против В. А. Т. – Б., ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. К. искове
с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната практика
възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита за
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да
заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва
когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За
валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма,
поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за
действителността на договора. В съдебното производство съществуването на
договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него.
Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на
обещаната сума. Елементите от фактическия състав на договора за заем са :
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно
доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора
за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от
доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно
задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317 от 23.02.2015 г. по
3
гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В настоящия случай се установи, че сумата от 600.00 лева е усвоена от
ответницата на 29.12.2021 г. и по кредита са извършени две плащания от
нейна страна на 10.10.2022 г. и на 12.01.2022 г., след което плащанията са
преустановени.
От приложената справка е видно, че ответницата дължи към депозиране
на ИМ главница в размер на 478.63 / четиристотин седемдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки / лева, считано от крайния срок на договора
28.12.2022 г.
Видно от чл. 79 от ЗЗД е, че всяко едно задължение трябва да бъде
изпълнено точно. Изпълнението е точно по време, когато се извършва в
момента на падежа. А с оглед нормата на чл. 84 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът
по настоящето дело е следвало да изплати дължимата сума.
Доказано е от събраните по делото доказателства, че за периода
28.12.2022 г. до 05.04.2024 г. ответницата дължи сумата от 78.99 / седемдесет
и осем лева деветдесет и девет стотинки / лева – мораторна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба
по настоящото дело – 12.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането,
Предвид изложеното съдът намира, че вторият иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД предявен при условията на обективно съединяване от „ВК” АД,
ЕИК : ****, чрез промяна на правната форма „ВК” ООД, ЕИК : ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****, със законен представител С. П.
П. – изпълнителен директор се явява основателен и доказан, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер
на 557.62 / петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева,
от които : 478.63 / четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки / лева – главница, считано от крайния срок на договора 28.12.2022 г.
и сумата от 78.99 / седемдесет и осем лева деветдесет и девет стотинки / лева
– мораторна лихва, за периода от 28.12.2022 г. до 05.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба
по настоящото дело – 12.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
4
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски / представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените
разноски по делото в общ размер на 900.00 / деветстотин / лева, от които :
100.00 / сто / лева – държавна такса, 400.00 / четиристотин / лева –
възнаграждение за особен представител и 400.00 / четиристотин / лева –
адвокатско възнаграждение / не е допускана СЧЕ и не е определян и внесен
депозит от ищцовата страна, за да бъде присъден / .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Т. – Б., ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. К. да
заплати на „ВК” АД, ЕИК : ****, чрез промяна на правната форма „ВК” ООД,
ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, със законен
представител С. П. П. – изпълнителен директор сумата в общ размер на 557.62
/ петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева, от които :
478.63 / четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки /
лева – главница, считано от крайния срок на договора 28.12.2022 г. и сумата от
78.99 / седемдесет и осем лева деветдесет и девет стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 28.12.2022 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото
дело – 12.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА В. А. Т. – Б., ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. К. да
заплати на „ВК” АД, ЕИК : ****, чрез промяна на правната форма „ВК” ООД,
ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, със законен
представител С. П. П. – изпълнителен директор направените по делото
разноски в размер на 900.00 / деветстотин / лева, от които : 100.00 / сто / лева
– държавна такса, 400.00 / четиристотин / лева – възнаграждение за особен
представител и 400.00 / четиристотин / лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5